Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Керълайн Кейси: Виждайки без ограничения

Виж видео с Рон Гутмън : Скритата сила на усмихването

Първата част / 42 неща, които определено ще разнообразят живота ти! / от тази мини поредица от 3 статии за мое учудване стана доста популярна и се възприе страхотно. Ето защо признавам, че започвам да правя тази статия с известна доза страх. Страх от това, че няма да се получи толкова добре като предния път. И въпреки всичко ще се постарая тази втората част, отнасяща се за нашата духовност да ви хареса не по-малко.

Естествено тук ще намерите и неща, които нямат нищо общо, поне на пръв поглед с духовността, но ако сте широко скроени и с отворен ум ще намерите връзката. Стига съм говорил общи приказки, нека да ви оставя да се срещнете с още една мотивираща доза от 41 неща, които радикално ще подобрят живота ви, но само ако след прочитането им предприемете действия разбира се.

Поставянето на цели не е нещо, което е само положително, то има и своята тъмна, негативна страна. Тази статия е подробен анализ на отрицателните страни на целеполагането от гледна точка психологията. В следващите редове ви очаква запознанство с изключително любопитни факти…

Тия шибани цели са навсякъде! Непрекъснато се повтаря: цели, цели, цели! Всичко при поставянето на цели звучи прекрасно: сядате с чаша кафе, вземате лист хартия и химикал и почвате да си рисувате заветните желания и начините, чрез които да ги постигнете.

Но важно е да се знае, че поставянето на неясно определени и дефинирани цели може да бъде опасно! Или най-малкото неефективно. Определянето на цели се е превърнало в личен, корпоративен и политически фетиш в нашето модерно общество. Съвременните работници често са подложени на отвратителната задача да си поставят цели, които да работят и най-вече да ИМ поставят цели, които да изпълняват като изключително често / вярвам че ще се съгласите с мен / независимо дали са си ги поставили сами или са им спуснати, те са идиотски, безсмислени, не-изглеждащи от значение и почти винаги неизпълними!

Спри да гледаш, почни да живееш!

Няколко месеца преди да напиша статията за 10 причини да се откажа от телевизия в моя блог, бях изненадана да прочета че  много от читателите изразяват същите чувства и мисли. Някои от тях са отстранили телевизията от живота си от преди години, а някои други бяха на път към намаляване  на гледането на телевизия. Много от тях споделиха че начинът им на живот доста се е подобрил както и неговото качество след като са намалили или спрели този глупав навик.

Истината е че когато бях по-млада използвах много често ТВ, особено когато бях студентка си имах определено време през деня, в което гледах всички ток шоута и сериали, ТВ караше живота да изглежда вълнуващо. След това въпреки че стана бавно, редуцирах постепенно гледането на ТВ, това беше някак си естествена прогресия в моя живот тъй като станах по заета и намирах много повече приоритети в живота си извън ТВ. Днес пропускайки това псевдо удоволствие и прикрит начин за манипулация аз изпитвам все по голяма удовлетвореност от живота, а и не на последно място това ми дава много повече време за себе си както и да преследвам целите в живота ми! Представете си само ако печелите по 2 часа всеки ден за себе си….

В тези случаи на личността, която оказва въздействие върху друга личност, съдействат и две други сили. Първата е известна като притегателна сила на мисълта, за която ще стане дума по-нататък. Втората е волевото въздействие на ума на един индивид върху ума на друг. Съществува опре­делена разлика в тези две прояви на силата на духа. В първия случай приведените в движение притегателни сили на мисълта въздействат върху другите независимо от съзнателните уси­лия на вашия ум; вашите мисли привеждат в движение могъща сила, която влияе върху дру­гите.

- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят
завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета.
Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот
беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда.
Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя

През 1983 г. професорът по икономика Мухамад Юнус основава „Грамин Банк“ (в превод от бенгалски „Селска банка“ или „Банка на бедните"). Банката в същността си е микрокредитна финансова институция, в основата на която са поставени принципите на взаимно доверие и солидарност.

Какво означава това?

Идеята на професора е да отпуска микрокредити без финансово обезпечение на най-бедните.
Целта е да се помогне на тези хората да се откъснат от бедността със средствата на собствения си труд и интелект и така да изградят своето по-щастливо бъдеще. Очевидно професорът вярва, че всеки човек има способности и стремеж към самореализация и всеки заслужава подкрепа, за да осъществи себе си и да подобри собствения си живот и този на семейството си.

Идеята и вярата на професора дават неочаквани резултати. В знак на признание за приноса му към обществото и света през 2006 г. той е удостоен с Нобелова награда за мир. Поразителен факт е разпространението на успешния модел, който той създава в световен мащаб. Идеята и моделът за микрокредитиране с цел елиминиране на бедността и овластяване на хората намират почва и са успешно възпроизведени в над 100 страни от целия свят. Стремежът към свобода и щастие са наистина заразителни. Казано с езика на цифрите - 1 скоро води до 100. Мен лично никой не ме е учил на подобна математика. Но когато става въпрос за по-добър свят, в който живеят по-щастливи хора, очевидно всичко се променя – дори и законите на математиката, на които ни учат в училище.

Как започва всичко?

В началото професорът е поразен от гледката на хората, които буквално умират от бедност и глад. Състраданието го кара да се опита да помогне поне на един човек поне за един ден. В едно село той се запознава с жена, която майстори столове. Тя му споделя, че печели само 2 цента на ден, независимо от уменията и красивите продукти, които изработва. Тъй като няма пари сама да си купи необходимите материали, тя е принудена да взима пари на заем от лихвар. Той я принуждава да му продава готовата продукция на толкова ниска цена, че тя успява да печели само 2 цента на ден. Професорът се заинтересувал дали може да печели повече, ако има възможността да продава свободно продукцията си. Отговорът бил „Да, мога!“

Така той започва да издирва други селяни, които са изправени пред същата дилема. Намира 42-ма, на които отпуска 27 долара, за да се издължат на лихварите, да си купят материали и да продават продукцията си свободно. Оказва се, че всеки производител има нужда от 64 цента, за да поеме по пътя на икономическата свобода. Благодарение на инициативата на професора жената, която правила столове, започнала да печели от 2 цента по 1,25 цента на ден. Това е началото и през 1983 г. инициативата „Да, мога!“ се превръща в институция, която започва да работи и да променя живота на милиони.

Резултатите

Професорът е убеден, че микрокредитирането е ефективно средство за борба с бедността. Той вярва, че хората имат нужда от съвсем малко подкрепа, за да събудят потенциала в себе си и да се отскубнат от лапите на мизерията. Единствено са необходими подходящи условия – дългосрочни микрокредити при облекчени условия. И така до 2006 г. кредити са получили повече от седем милиона души; средната стойност на отпуснатите кредити е 100 долара; сумата на отпуснатите кредити възлиза на повече от 8 милиарда долара; възвръщаемостта на отпуснатите кредите е рекордна.

Вдъхновението

За пръв път прочетох историята на „Грамин Банк“ в книгата на Бил Клинтън „Да дариш“. Всеки път когато се сещам за тази история, ме изпълват чувства на задоволство, възхищение, вдъхновение и щастие. Не е необходимо да основаваме банки, за да увеличим щастието по света. Може би най-важното е да осъзнаем принципите в основата на този поразителен успех: състрадание, доверие, вяра във възможностите на другите, справедливост, подкрепа, инициативност. И след това да ги въплътим в действията си.

Въоръжени с тези хуманни принципи, сигурно всеки от нас може да повлияе позитивно на света и да допринесе за това, другите – родители, любими, деца, приятели, колеги, познати, непознати – всички, с които животът ни среща, да заживеят на върха на своя потенциал. И така стъпка по стъпка да се променяме и да бъдем по-щастливи заедно.

Вярата, убежденията и действията на професор Мухамад Юнус го доказват. Ако си позволите те да ви вдъхновят и поведат, пригответе се за чудеса. Защото мисля, че самият той не е предполагал, дори и в най-смелите си мечти, какво е възможно да стане. Фактите обаче говорят сами за себе си.

- "Можеш ли?"

- "Да, мога!"

- "Да, можеш!"

- "Да, можем!"

Да го направим! Да живеем по-щастливо!

Източник :  http://www.shtastieto.com

“Каквото и да очакваме-спокойствие на ума, задоволство, благодат, вътрешно осъзнаване на чувството за изобилие-то със сигурност ще дойде при нас, но само, когато сме готови да го приемем с отворено сърце, изпълнено с благодарност" - Сара Бан Брийтнач

Промяната на съзнанието е промяна на фокуса и възприятието. Това събитие може да предизвика извънредни ситуации, които да направят взаимоотношенията ви по-позитивни и здравословни, да подобри фокуса ви към успеха и да увеличи степента му на постигане, да изгради самочувствие и да ви изпълни с щастие. Промяната на съзнанието/или т.нар. mind shift/ е като разместването на тектоничните плочи във вашата психика, отваряне на съзнанието ви до напълно нов начин на мислене и поведение.