Тъй като не мога да намеря общоприето понятие за тази форма на мисълта и не искам постоянно да повтарям „съзнателно усилие на волята, предизвикващо мисловни колебания и насочващо ги към определен обект", ще използвам термина „волево искане".
Силата на волята е една от най-могъщите и същевременно най-малко изучените сили на природата. Тя се прилага несъзнателно от почти всички хора. Някои използват нейното действие, без да познават законите на възникването и развитието й. Силата й може да се увеличи многократно чрез съответни упражнения, ако за тях бъдат отделени необходимото време и старания. В главата за съсредоточаването ще ви запозная с някои упражнения, които ще ви помогнат да развиете тази сила у себе си.
Ако искате разумно да прилагате силата на волята, следва да разберете истинската й същност, а за това е нужно да развиете у себе си истинския човек.
Мнозина са свикнали да мислят за собственото си „Аз" само доколкото го свързват физически с тялото си. Това е чисто материалисти-чен подход. Други мислят за собственото си „Аз" като за духовно създание, което ръководи тялото и се намира в мозъка. Това отчасти е правилно, но не отговаря изцяло на истината. Само някои съзнават, че човек има „висше Аз", а съвсем малко хора го познават и живеят в съответствие с неговите изисквания. Нашето „Аз" е толкова по-съвършено от разума, колкото разумът е по-съвършен от тялото. А двете са негови оръдия и служат за изпълнение на неговите действия, ако „Аз" реши да ги използва. Истинското „Аз" е това, което чувстваме в момента на самовглъбяване и мечтания и когато мислим или казваме на себе си: „Аз съм." Всеки от нас е усещал истинското „Аз" в някои моменти от живота си, но едва ли е съзнавал неговото пълно значение. Оставете книгата за минута, отпуснете мускулите на тялото си и приведете в пасивно състояние ума си, спокойно и хладнокръвно помислете за значението на „Аз съм " и се опитайте да си представите вашето истинско „Аз", стоящо над разума и тялото ви. Ако сте привели в необходимото състояние тялото и ума си, ще видите у себе си да проблясва истинското „Аз". Продължете занятието и то ще създаде във вашия ум представа за истината. Нищо не може да навреди или унищожи истинското „Аз". Тялото и разумът ще изчезнат, но „Аз съм" е вечно и неразрушимо. То е могъщо, а когато разумът се научи да се подчинява на неговото влияние, човек като че ли получава ново битие и придобива неочаквани за себе си сили.
Независимо дали приемате или отхвърляте учението, което е предмет на настоящите лекции, не забравяйте едно: „Аз съм" - това е истинската ви същност. И когато вашият разум открие своя господар, вие ще познаете тайната на живота. Аз посях зърното на тази мисъл в ума ви, то ще покълне и ще се превърне в красиво цвете, благоуханието на което ще надмине аромата на всички земни цветя. И тогава вие ще разберете, че сте открили самия себе си.
Това, което наричаме воля, е израз на „Аз съм" у човека. Тя има такова отношение към него, както мисълта към разума. Когато говорим за „развитие на волята", ние всъщност разбираме такова развитие на разума, което признава волята като господстваща над него сила. Волята е достатъчно силна, но се нуждае от развитие. Това като че ли противоречи на общо разпространеното схващане, но все пак е вярно. По психическите ви вени протича могъщият поток на волята ви, но вие първо трябва да го почувствате, преди да се научите да управлявате духовната си колесница.
Мислите у човека са два вида. Единият вид, който нарекохме пасивен, едва надхвърля инстинктивното усилие и прилича на „протичащо от само себе си мислене", а възникването му не изисква никаква или почти никаква сила на волята. Другият вид, наречен от нас активна умствена дейност, възниква в резултат на по-силно или по-слабо искане, предизвикано от силата на волята. Подробното изучаване на тези въпроси е извън рамките на настоящия труд и тук само привличам вниманието ви към тях. Целта на тази книга е да ви научи „как", а не „защо", поради което няма да ви въвеждам в областта на теорията.
Колкото повече развивате активната дейност на мозъка си, толкова по-силна и по-могъща става тя. Човек, който разбира законите за превъзходството на духа, има безспорно преимущество пред хората, на които са известни само пасивните усилия на ума.
Всички мисли се изпращат от разума ни, а колебанията, изхождащи от определен индивид, въздействат в по-голяма или по-малка степен върху другите. Пасивните сили са по-слаби от активните, но и те, повтаряни достатъчно често, придобиват определена сила. Остава да се убедим, че за оказване на непосредствено въздействие върху ума на другите с помощта на мисловните колебания е необходимо „волево искане". И че колкото по-силно е то, толкова по-силно е и оказаното въздействие.
Източник: "Психология на успеха", Уилям Аткинсън
