Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Наскоро си седях пред  моя компютър и силно желаех да напиша няколко реда  с полезни съвети  на тема "Как бихме могли да превърнем 2012 в най-добрата ни година досега?". В главата ми започнаха да се появяват куп идеи, които бих препоръчала на всеки, който иска да направи 2012 г. най-добрата  си година, но някак си ми се искаше с един простичък съвет да предизвикам пълна промяна на живота на всеки, който го пожелае.

На лист хартия написах малък списък с идеи за хора, които искат да изживеят най-върховната година от живота си:

Живял едно време мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги.
Един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта, за човека танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа.
Като приближил, видял че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после много нежно го връщал обратно във водата.

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато
някой го попита как е, отговаряше: "По- добре от това не може да бъде"
Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и
тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? З ащото Джери умееше да
мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше
до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде
позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин
се събуждам и си казвам, днес имаш два избора ? добро или лошо настроение.
Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си
казвам, Ѝ маш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги
избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква,
имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната
страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки
път така лесно", казах му аз.
"Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всеки
път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш
в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влиэ ят на твоето настроение.
Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо
в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там
са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете
му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от
мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и
го закарали в болницата. След дълга и тежка операци я, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-
добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но
го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде
на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха,
лежейки на земята си мислех, че имам два избора ? да живея или да умра.
Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха
страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде нарЍ д. Но като
ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в
очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една
медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи
в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "Към куршуми."
Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви,
третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на
много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих,
че вэ еки ден имаш избор!

Да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.

Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме
е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е
по-лесно. "

Помолих Бог за интервю.

За моя изненада той се съгласи.

- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?

- Ако имате време... – казах му аз.

Той се усмихна през брадата си и отвърна:

- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула.

Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.

Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.

За мен е чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз така и не успях да завърша колеж. В интерес на истината, никога не съм бил на такава церемония толкова отблизо, колкото днес. Днес искам да ви разкажа три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.
Първата история се отнася за свързването на точките. Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо се махнах?

Хранил ли си някога гълъбите? Какво е чувството, когато седнеш на пейката, извадиш храната, а 30-40 гълъба долетят...? И всеки се блъска да кацне върху теб. И те са навсякъде - по главата, по раменете ти, по ръцете, по гърба... и навсякъде по пейката около теб. И когато пръснеш храната на земята - те се втурват към нея... Но не всички. Изведнъж се оказваш с три гълъба в ръцете... Това са дошлите за ласки. Те не искат да ги храниш, а да ги галиш... И започват да ти пеят, да се въртят и танцуват в ръцете ти... И тогава единият от тях, те поглежда с най-особения гълъбов поглед... Ревностно разперва криле и изгонва другите два. Това е момент на неземна любов! Той изцяло ти се предава, забравил за всичко останало!

Една известна мъдрост гласи: Животът е това, което се случва, докато ТИ си правиш планове за него...


Често ли ти се случва да гледаш тъжно през прозореца, да следиш с апатичен поглед стичащите се по стъклото дъждовни капки и да си мислиш, че светът е безкрайно скучно място за живеене?

Събуждаш се сутрин и тайничко надничаш зад завесата. С надеждата, че през този ден слънцето най-после ще светне по-силно от обикновеното...

Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
Бъди готов да споделиш своята радост.