Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Ноемврийски студ настана навън, но в душата ми е топло защото настъпи време да започна поредната статия, в която да споделя с вас вдъхновяващият урок по обичане с номер 5.

Мнозина от нас живеят под постоянен стрес, защото имат множество и различни цели в живота.Тези цели често са в конфликт помежду си и е възможно да чувстваме, че каквото и да правим, действията ни ще причинят само повече страдания.

Противоречащите си цели, които сме си поставили могат също така да ни накарат да повярваме, че източникът на нашите терзания е извън нашето собствено съзнание. В резултат на това, независимо каква цел ще изберем, в крайна сметка ние ще се почувстваме като жертви на хората или събитията от външния свят и душевното ни спокойствие, което търсим, ще ни се струва напълно извън нашият контрол.

(Статията е преведена от блога на www.marcandangel.com )

Понякога дори най-малките решения в живота ни могат да го променят завинаги. Дори тези избори, които вземаме, без да му мислим много. Когато се обърнем назад, съединяваме точките и виждаме, че в много случаи те са предопределили пътя ни дори повече от големите, обмислени стъпки.

Забравете модерните книги за лидерство. Най-голямата книга за бизнеса и лидерството е написана още през 4 век от един грък, а в нея се разказва за персийски цар. Да, точно така! :)

Предистория: Сирус Велики е човека, който историците наричат ​​"най-симпатичния завоевател", както и първият цар, който основава "империя базирана на щедрост", вместо на насилие и тирания. Мислете за Сирус, като абсолютната антитеза на идеалния "Владетелят" на Макиавели. Авторът на книгата е Ксенофан, ученик на Сократ.

Радостта и удоволствието, които изпитваме, когато даваме и получаваме са естествена част от нашата природа. Какво ни отделя тогава от състрадателната ни природа и ни кара да ставаме жестоки, да не уважаваме човека до себе си и да се използваме един друг? И как може да се обясни факта, че има хора, които и при най-непоносимите условия успяват да съхранят естествената си способност за съчувствие и състрадание?

Един от основните фактори които оказват силно влияние за това да бъдем агресивни един към друг, и който ни отдалечава от естественото ни състояние на съчувствие е специфичната форма на езика, която използваме когато общуваме с другите. Наречена „отчуждаваща комуникация” тази форма на общуване блокира нашето съчувствие проявявайки се в различни ситуации.

Един от видовете отчуждаваща комуникация е моралната присъда, която загатва, че хората, чийто действия са в дисхармония с нашите ценности, са лоши или грешни. Такъв вид присъда ще открием в изказвания от рода на: „Проблемът ти е, че си егоист”, „Винаги мислиш само за себе си”, „Това не е възпитано”. Обвинения, обиди, потъпкване, поставяне на етикети и диагнози, критикуване, сравнения – всичко това е вид присъда.

В света на присъдите основното, което ни занимава, е „КОЙ КАКЪВ Е”.

Когато използваме езика на отчуждаващата комуникация и искаме да си обясним поведението на другите, основното, което ни занимава в мислите и в общуването ни, е да търсим грешката в тях. Търсим грешката и в самите себе си, когато се случи да не разберем нещо, или когато не реагираме така, както бихме желали. Вместо да обърнем внимание на това, от което другите може би се нуждаят, а не го получават, ние започваме да класифицираме, анализираме и да определяме степените на погрешно поведение. По този начин, ако партньорът ми иска повече чувства и нежност, отколкото аз му давам, тогава той е „несамостоятелен и досаден”. Но ако аз се нуждая от повече чувства и нежност, отколкото той ми дава, тогава вече е „студен и безчувствен”. Ако за колегата ми детайлите са по-важни, отколкото за мен, тогава той е „дребнав и критичен”. От друга страна, ако детайлите са по-важни за мен, отколкото за него, тогава той става „мързелив и небрежен”.

Този вид анализиране на хората всъщност е трагичен начин да изразим собствените си ценности и нужди. Трагичен, защото изразявайки така своите ценности и нужди, ние увеличаваме съпротивата и самоотбраната точно от страна на онези, чието поведение е от най-голямо значение за нас. Трагичен е и защото, ако все пак се съгласят с нашето мнение, че грешката е в тях, и все пак решат да действат в хармония с нашите ценности, тогава ще го направят от страх, вина или срам.

Сравнението е форма на присъда.

Друга често срещана форма на отчуждаваща комуникация блокираща състраданието са сравненията. В своята книга „Как да станем нещастни”, Дан Грийнбърг демонстрира с чувство на хумор коварната сила, която сравняващият начин на мислене е способен да упражни върху нас. Едно от упражненията, които той предлага е да се сравним с изобразени на плакат мъж и жена, които според стандартите на съвременните медии, въплъщават идеала за физическа красота. Упражнението гарантирано дава обещаващия ефект: колкото по-често се сравняваме, толкова по-жалки и по-нещастни започваме да се чувстваме. И това е само началото. Какво става ако почнем да сравняваме начина си на живот, парите които печелим, колата която караме и постижения, които имаме с тези на световно известни личности от телевизията и списанията. Става очевидно колко нещастие сме си докарали и колко успешно този начин на мислене блокира съчувствието – както към нас, така и към другите.

Мислене, базирано на принципа „на всеки според заслуженото”, блокира състрадателната комуникация.

Отчуждаващата комуникация също така е свързана с разпространеното схващане, че някои постъпки трябва да бъдат възнаградени, а други – наказани. Този начин на мислене е изразен чрез думата „заслужава”, например „Той заслужава да бъде наказан за това, което стори.” Това предполага лошотия от страна на онези, които се държат по определен начин, и приканва те да бъдат наказани, за да се разкаят и променят своето поведение. В интерес на всички хора е да се променят не за да избягват наказанията, а защото виждат ползата за самите тях от една такава промяна.

Вместо да се учим как да бъдем наясно със собствените си чувства и нужди, ние израстваме, усвоявайки език, който предразполага към използването на епитети, сравнения и изисквания, както и към произнасянето на присъди. Въпреки това радостта от това да даваме и получаваме и да бъдем съпричастни е част от нашата природа. С помощта на подходящи езикови и комуникационни умения ние можем да запазим своята човечност и в най-тежките моменти. Откликвайки на нуждите на хората, разбирайки и съпреживявайки техните мисли, думи и чувства ние създаваме устойчиви и дълбоки взаимоотношения с тях. Взаимоотношения, трудно заменими в днешния взаимосвързан свят. Взаимоотношения необходими за успеха и щастието на всеки човек.

Източник: Общуване без агресия - наръчник по ненасилствена комуникация, Маршал Розенберг

В предишната първа част на настоящата статия се опитах да ви насърча да мислите за победата или успеха по различен начин. Като цяло, хората се мислят за победители, когато получат повече от задоволителни резултати в специално избрана от тях област.

Аз искрено вярвам , че истинската победа в живота е не да спечелим в една област, а да успеем балансирано да генерираме постижения във всички важни области.

Поставете си приоритети

След като определите какво бихте искали да постигнете във всяка област, трябва да ги подредите по приоритет и да премахнете другите маловажните области от списъка си.

Поемете най-важният ангажимент в живота си и разработете личен план за успех чрез поддържане на баланс във всички ключови измерения.

Упражнение волята си. Изберете приоритвтите си!!!

Когато ние управляваме нашето време и имаме график, лесно можем да вземаме решения по отношение на нашите приоритети. За повечето хора  е приоритет да предприемат действия върху област от живота си, която има най-ярко изразена нужда.

За тези, които ще стават победители, е важно да работят върху това, което  желаят да постигнат, те си съставят план и премахват ненужните ангажименти.

За финал: НАПРАВЕТЕ ГО!!!!

Поздравления, вие вече сте определили какво за вас е победата. Имате приоритети в живота си.

Сега предстои най-трудната част: да действате.

Вместо да си кажете, че ще правите това през останалата част от живота си, просто планирайте следващата седмица и реализирате своят нов план за балансирана победа. Ако една седмица ви звучи прекалено дълго, просто да се съсредоточи върху днес. Отделете време, било то и съвсем кратко и действайте по подобряване на живота ви във важните за вас области. Упражнете се малко.

Почетете малко за да упражните ума си.

Осъзнайте и контролирайте емоциите си.

Прекарайте времето си в медитация на тихо място слушайки любима музика и обновете духа си. Посветете малко време на любимите си хора.

Един мъдър човек е казал: "Дори и да сте на прав път, вие няма да стигнете никъде, ако стоите на едно място."

Важно е да предприемете действия.

Като отделим време да постигнем баланс в живота си, ние най-накрая ще започнем да се чувстваме сякаш сме победители в живота. Това ще бъде супер вълнуващо, тъй като сме част от процеса!

Честито вие вече сте по-балансирани в мисълта си от времето преди да прочетете тази интересна статия.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ :

Победата в живота: Определете я! Постигнете я!-част първа