Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър


Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.

Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.

Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.

Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.

Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".

Няма задължителен модел за действие.

Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:


1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО

В книгата на Хорхе Букай „Нека ти разкажа“ има невероятна притча за един човек, който си купува обувки с два номера по-малки.

С това свое намерение той учудва опитния продавач, колегите си и нас, читателите. Накрая се оказва, че целта му е да преживява болките от стягането на обувките, за да може, като ги свали, да се наслади на облекчението.

Доста болезнен начин да си доставяш удоволствие!

Притчата за човека с два номера по-малки обувки ми направи голямо впечатление още първия път, когато я прочетох. Лично за мен изводът от нея е, че не е необходимо сами да си причиняваме страдание, за да може накрая да изпитаме облекчение. Още по-важното е, че облекчението ни най-малко не се доближава до чувството за щастие. Твърдо съм убеден, че съществуват позитивни начини, чрез които да увеличаваме чувството си за щастие.

Например благодарността.

Достатъчно е да изградим навика да се фокусираме върху позитивното, да го оценяваме и да му се наслаждаваме. Благодарността е научно доказана стратегия за увеличаване на щастието ни. И както виждате, няма нищо общо с това, да си причиняваме сами страдание; няма и следа от мазохизъм. Облекчението на мазохистичното страдание е само бледа сянка на това прекрасно чувство.

Разказът на Х. Букай ме наведе на още една мисъл: колко много можем да научим за човека, за неговата психология, убеждения и характер от едно просто действие – избор и покупка на чифт обувки. Смятам че е така, защото в повечето случаи същността на човека се проявява дори в едно-единствено действие. Х. Букай ми подейства стимулиращо и ето какво осъзнах, когато става въпрос за обувки.

Чудото на „тайната“

Миналата седмица и аз тръгнах да си търся нови обувки. Обиколих всички магазини на главната улица, но без успех. Все не можех да си харесам обувки, които да ми са удобни, да ме впечатлят визуално и да ме накарат да кажа -  „Ето ги, точно тях търсих!“
След като не намерих нищо подходящо и в поредния магазин, реших да спра търсенето за днес и да продължа на другия ден. В този момент се натъкнах на един закътан магазин и реших да опитам за последно. Там се материализира чудото на „тайната“. На един от рафтовете стояха и ме чакаха новите ми обувки. Имах невероятния късмет да отговарят на моя номер, да са единственият и последен чифт, а когато ги пробвах, веднага почувствах колко са удобни.

Купих ги и си тръгнах удовлетворен и щастлив. Дотук въобще не се бях сетил за разказа на Х. Букай и психологията на обувките. Но...

Гостенката и тайната на "тайната"

Същата вечер на гости ни дойде една семейна приятелка. По време на разговора ни ме попита какво мисля за филма „Тайната“. Въпреки че съм го гледал няколко пъти, все не ме напуска усещането, че нещо от „тайната“ на този филм ми убягва. Гледам го и оставам с впечатлението, че не се набляга достатъчно на това, да преследваш активно и упорито мечтите и желанията си. Но това е друга тема.
И така, говорейки си за тайната, ми споделиха: „Като си помисля за нещо, което искам, то скоро се случва“. Значи „тайната работи“!

Но моята тайна, която и аз споделих с гостенката, е малко по-различна: да знаеш какво искаш (удобни обувки, които да ти харесват на външен вид), активно да работиш за реализирането на мечтите и стремежите си (обикаляй всички възможни магазини), не се примирявай с нещо по-малко от това, което искаш за себе си (не си купих обувки, които не ми харесват достатъчно, дори бях готов да чакам, докато не намеря най-подходящите за мен).

В този разговор за тайната аз си формулирах ясно моята лична тайна за „тайната“:

1.    Да знаеш какво искаш – конкретно и точно.
2.    Активно да работиш за превръщането на желанието си в реалност.
3.    Да не се примиряваш с нищо по-малко - това ми е любимата част!
Три прости правила, които работят за мен. И един жокер към тях - винаги ги гарнирам с доза оптимизъм - рано или късно слънцето ще огрее и на моята улица.

Това е моята „тайна“, скрита в чифт обувки, и благодаря на Х. Букай, който ми напомни, че човек най-добре се разкрива в своите действия и че дори при избора на чифт обувки ние имаме възможност да изграждаме своя характер и отношението си към живота.

Източник :  http://www.shtastieto.com

"Рисковете са важна част както от бизнеса, така и от живота. Ако не поемате рискове, няма да успеете". Това споделя мултимилионерът Ричард Брансън в книгата "Бизнес отвъд ограниченията".

Изглежда, че хората, коите са постигнали големи успехи, са по-склонни да поемат големи рискове. Да, така е. Но ... Има едно "но", от което зависи разликата между успеха и провала.И всеки, който иска да рискува, независимо дали в сферата на бизнеса, или в живота, е по-добре да се съобразява с това важно "но". Ето как продължава съветът на Ричард Брансън:

"Преди обаче да поемете определен риск, трябва да сте напълно наясно с него. Необходимо е да сведете риска до минимум. И е нужно подробно да си изясните какво ще бъде положението, ако всичко се провали".

Монетата винаги има две страни. След като сте решили какво искате да постигнете, е време да обърнете страната и да разиграете "най-лошия възможен сценарий". Този подход ви позволява систематично да намалявате риска, заложен във всяко едно начинание.  Успелите хора знаят, че хазартните решения не са най-ефективният начин за постигане на успех. Дори когато взимат решения с голям залог, най-добрите предприемачи са по-консервативно настроени.

След като сте разиграли "най-лошия възможен сценарий", е време да определите размера на загубата, която сте готови да поемете в случай на провал. В бизнеса този принцип се нарича принцип на приемлива загуба (affordable-loss principle). Проста, но работеща концепция. Прилагайки я в своите начинания, можете да реализирате мечтите си и да постигнете нещо, с което се гордеете, без да допускате евентуален провал да ви завлече на дъното. Прилагането на принципа на приемливата загуба също така ви служи като гаранция, че дори и да неуспеете, утре ще имате възможност да продължите наново и ще останете в играта - най-важното.

Хората, които поемат непремерени рискове и се провалят, често завинаги се отказват от предприемаческите си импулси и живеят под нивото на възможностите си. Те или дълго време не могат да се съвземат от загубата (например работят на две места, за да могат да погасяват месечната вноска към банката), или започват да вярват в негативни мисли като "опитах, но не се получи", "не съм роден за предприемач". След това дори да имат пред себе си страхотна възможност, не се решават да я сграбчат. Болезненият опит ги спира. Тяхната себеефективност - вярата в собствените им възможности да постигат резултати - е трайно намалена. Това ги прави пасивни.

Рикувайте и създавайте!

Осъществявайте мечтите си и подобрявайте живота си. Да, това е сигурна рецепта за постигане на лично удовлетворение и щастие. Но го правете умно. Така че в случай на неуспех бързо да можете да се отърсите от загубата и да продължите наново.Ако паднете, бъдете сигурни, че под вас има мека възглавничка, от която да отскочите дори по-нависоко от предния път. 

Източник : http://www.shtastieto.com

Като чуя “усмивка на/от непознат” и се сещам за много и различни случки, което е хубаво, защото ще рече, че често давам или получавам такива усмивки. И сега ми се иска да разкажа за една част от тези случки – тези, които са ми оставили най-ярък спомен и топло чувство. Малко разхвърляни мисли, но затова пък много искрени и естествени, родени спонтанно, така като се раждат и усмивките.

Като се замисля, май основно се усмихвам на непознати из автобусите на градски транспорт. Макар понякога хората там по принуда да си стават доста близки и да е спорно доколко могат да се нарекат „непознати”. Усмивката ми към непознат преминава през най-различни нюанси.
Извинителна усмивка тип „ще може ли евентуално някак си да се разминем”. Услужлива усмивка, казваща без думи „седнете вие, аз ще си повися права” или „ да, тук трябва да слезете за…” Леко разсеяна усмивка от рода на „я, каква хубава чанта/ шалче/ гривна носите” или „ах, покрай какво хубаво цъфнало дръвче минахме”. Малко учудена усмивка тип „ей, какъв усмихнат човек; не съм само аз значи”. Силно настойчива усмивка „дали ако продължа да се усмихвам, някой ще вземе да ми се усмихне или ще си остана единствената усмихваща се в тоя автобус”.
Такива усмивки – колкото си искаш, но една е малко по-особена. Беше в началото на зимата. Късна вечер, всички се прибират от работа. До мен един усмихнат господин пътува с жена си. Твърде сме близо и дори и да не искам, нямаше как да не чуя разговора им: „… и погледни всички колко уморени изглеждат. Все млади хора, а вече потънали в грижи и не се усмихват.” Обърнах се към него (доколкото можах) и се усмихнах. И двамата ми се усмихнаха в отговор и той се поправи „Е, почти всички.” После аз трябваше да слизам, но до края на вечерта си бях все така усмихната и днес, когато си спомням случката е все така с усмивка.

Има и една друга усмивка, която съм подарила на непознат. Ще разкажа за нея, въпреки че се случи на работа, а там нали уж трябва като секретарка и „лице на фирмата” да се усмихвам на всички, независимо дали ми е до усмивки или не. Този ден обаче явно съм била толкова естествено и щастливо усмихната, че съм впечатлила куриера, дошъл да ни донесе поредното писмо и чак ме попита защо толкова красиво се усмихвам. Така изненадващо ми дойде този въпрос, че само го погледнах учудено и единственият отговор, който успях да измисля, беше да му се усмихна още веднъж. Истината е, че и до сега не мога да се сетя за някаква конкретна причина да съм била усмихната. Но от тази случка тогава ми стана така весело, че още на колко много хора се усмихнах през този ден. А сигурна съм, че след моите усмивки и неговият ден е бил малко по-усмихнат.

Любимата ми история е с една съседка в блока. Виждала съм я само 2-3 пъти в асансьора и дори не знам името й, така че предполагам се брои за непозната. Та, тя все изглежда малко тъжна и уморена, но когато й се усмихнеш, настъпва такава промяна в нея! И на нейното лице грейва усмивка и то сякаш става съвсем друго – по-красиво, по-младо, по-живо и дори изглежда истински щастлива. Първият път, когато й се усмихнах бях толкова изненадана от промяната, която видях в нея, но от тогава всеки път, когато я срещна, не пропускам да й се усмихна и всеки път тя се преобразява и лицето й грейва.

Случвало ми се е, разбира се, освен да давам и да получавам усмивки от непознати. Имам най-ярък спомен от една сутрин, вървейки по улицата на път за работа. Вече дори съм забравила как изглеждаше човека, който ми я подари, но никога няма да забравя усмивката му и чувствата, които тя предизвика в мен. Това беше една от най-откритите, искрени, слънчеви и дружелюбни усмивки, които някога съм получавала. Такава усмивка не можеш да отминеш, защото тя те спира по средата на крачката ти, омагьосва те и ти прошепва колко красив е животът. Дори не усещаш как и на твоето лице е изгряла усмивка – също толкова огромна, естествена и заразителна за околните, колкото тази, която са ти подарили. И после усмивката не ще да слезе от лицето ти цял ден и ти е едно такова усмихнато и се чудиш защо, понеже няма никаква друга конкретна причина. И наистина е вярно това, което пише в стиха за усмивката – тя трае само миг, но споменът за нея може да продължи цял живот.

Ще продължавам да се усмихвам на непознати – никога не се знае колко хубаво нещо може да се случи от това. Да не забравяме все пак, че всеки наш приятел, преди да ни стане приятел, е бил непознат. А както се пее в една руска песничка „реката започва с малкия извор, а приятелството започва с усмивка.”
Иска ми се да вярвам, че тези мои историйки са предизвикали усмивка и в теб, който и където и да си, защото това ще означава, че съм успяла да подаря усмивка на още един непознат.

Източник : http://usmivka.org

Разбирането за щастие при различните хора е различно. Това явно зависи от много неща, но като най-общо: социален статус, интелектуално и духовно ниво. Все пак човешкото разбиране за щастие включва основните придобивки, към които всеки се стреми, взависимост от средата си. Търсещият човешки дух не се задоволява, като достигне до нещо, а вече гледа към следващата цел.

Имаше една мисъл, че животът е това, което ни се случва, докато кроим планове. Стремежът за развитие на човека е обусловен главно от стремежа към щастие. Постигането на някаква цел отваря нови хоризонти към други цели и накрая се оказва, че щастието е като хоризонта – все пътуваме към него, а все не можем да го стигнем.
Тогава нека си помислим какво всъщност е щастието. Постигането на някоя цел носи радост, но в същото време се появява нещо, което определяме като проблем. Повечето от хората смятат, че ще бъдат щастливи, ако достигнат просто спокоен живот, други считат за щастие големи материални придобивки или споделена любов. Всеки изгражда някакъв образ или мечта, която се превръща в цел. Затова и щастието за повечето е цел, към която пътуваме и се стремим.

Грешка!

В така неразбираемата за някои източна философия се говори за „пътят” и, може би сте срещали израза, че не е важна целта, а пътят към нея. А какво значи това, че щастието зависи от нас? Ами точно това – целият ни живот е един път – все пътуваме към нещо: редуват се една след друга цели и стремежи. Докато ги следваме, се редуват и емоциите, с които се носим по този път. Тогава защо си губим времето да чакаме някакво имагинерно щастие? Можем да го имаме сега и да го носим винаги с нас.

Щастлив е този, който усеща щастие от дребните неща – красотата в цветята, в животните, усмивките на хората.

Представете си, че сте тръгнали на пътешествие. В отпуск сте и пътувате с кола към някакъв курорт. Усещането за това, което ви предстои, ви прави щастливи. Отдавате се на красотата от самото пътуване, гледате през прозореца пейзажа и тогава забелязвате колко е красива природата. Гледките ви изпълват с приятни усещания. Не знаете как ще прекарате отпуската, но в момента ви е спокойно и предвкусвате хубави емоции. Същото е и като подготвяте някакво хубаво събитие – бал или сватба. Радвате се на красивите цветя, на хубавите думи на близките ви, на чуждата радост. Ето това е щастието. Забелязали ли сте, че най-приятно е очакването, пътят към събитието? Ето това е, което трябва да запазите като изживяване в пътя на живота – настройката – тя ни прави щастливи, а не едно определено събитие или придобивка.

Ето значението на израза „щастието като път”.

Щастието е вътре в нас, ние го създаваме. Нищо конкретно не може да ни направи щастливи завинаги. Всичко е в нашата нагласа, в начина, по който вървим по своя път.

Източник :  http://usmivka.org

"Въображението е най-високото хвърчило, което можеш да пуснеш!"

Лорън Бъкол

Преди няколко седмици ми се случи нещо невероятно хубаво. Бях в спалнята и преобличах едно от бебетата, когато петгодишната ни дъщеря Алиса, дойде и се тръшна до мен на леглото.

- Мамо, ти каква искаш да станеш, когато порастнеш? - попита тя.

Реших, че си играе на някаква измислена игра и за да се включа подобаващо, отвърнах:

- Амиии, когато порасна, искам да стана майка.

Необходимите съставки:

1 ч. Вяра
4 ч. Обич
3 ч. Доброта
2 ч. Търпение
4 ч. Разбиране
5 л. Нежност
1 л. Хумор

Начин на приготвяне:

~ Вземи всичката Обич и цялото Търпение и ги добави към Вярата.
~ Отделно смеси Добротата с Разбирането и Нежността и хубаво ги разбъркай.
~ Получената смес разтвори напълно в Хумора и изпечи на галещи Слънчеви лъчи.

~ . ~ . ~

Поднасяй всекидневно с Щедра Душа.

~ Да ти е сладко!


Източник : http://www.pozitivnoto.info

За да победи, човек трябва да определи целта си, да знае какво иска и да е обладан от пламенното желание да го постигне.

Наполеон Хил

Успехът днес е много лесно постижим. В България има множество преведени книги, редица сайтове за ограмотяване, школи и безброй курсове. Всичко това е повече от прекрасно, но аз се питам след като е лесно да се дефинира успехът защо малко хора казват, че са щастливи и се считат за успели?
Ето го и моето тълкувание на нещата. Просто ние сме засипани от информация по въпроса, но ни е много трудно да разберем в крайна сметка, как да успеем и какво е успехът всъщност??!!
За всеки от нас е въпрос на убеждение и дефиниция. Аз се считам за успяла защото съм обградена с безброй прекрасни личности и всеки ден се наслаждавам на живота. Знаеш ли ти какво е за теб УСПЕХЪТ?

Всичко във  Вселената е съставено от вълни и вибрации, които са в непрекъснат взаимообмен. Ние живеем в поток от вибрираща енергия с невидима честота. Във всеки един момент,  излъчваме енергия, която се улавя от околните и влияе на всичко около нас. Тя определя как  ни възприемат другите, какви ще са  отношенията ни, определя всичко, което ще ни се случи.
Макар че не я виждаме и често не я осъзнаваме, енергията, която излъчваме е нашата основна сила, най-мощният генератор на съдбата ни.
Тя се определя от мислите, чувствата, убежденията и нагласите ни.
Често ние сме недоволни от живота си, от мястото, където живеем, от хората, които ни заобикалят и отчаяно желаем да ги променим.
Това, за което не си даваме сметка обаче, е че енергията на недоволството привлича още неща, които мразим или не харесваме.
Недоволството  е чисто материално излъчване на отрицателна енергия и по никакъв начин не ни помага.

Най-добрият начин да се справим със стреса е да се отдалечим от ежедневието и да направим малка разходка към себе си.
Верният подход съчетава в себе си предизвикване на активност в двигателната система, нарушаване на погрешните и вредни механизми в съзнанието и зареждане на организма с чиста храна. Естествено съчетаването на тези подход е подходящо да бъде съобразено с екологична среда и приятна атмосфера.

Внимателното проучване и личният маркетинг винаги помагат в избора. Ако приемем, че вече сме го направили и сме се ориентирали в спектъра от възможности, значи можем спокойно да се отдадем на изпълнението на програма, насочена към самите нас и потребностите на изтощената ни психика.

Най-краткото определение за стреса е думата напрежение - като състояние, резултати и преди всичко като психична умора. Синонимът пък на предпазването от стрес е релаксацията /отпускане/. Всички съвременни методики да постигането на това състояние биха могли да бъдат успешни и прилагани във всякакви условия- възстановителни центрове и почивни комплекси, места за отдих, работна среда, домашни условия при спазването на един съществен принцип- тяхната повторяемост и системен подход- в две  думи с тренировка.

Отпускането е възможност за отдих именно поради факта, че релаксацията   е състояние, при което се преодолява напрежението. Ето защо обучението в релаксация  е един от най-ефективните начини за борба срещу стреса. Съотношението между отрицателните емоции,  напрежението в мускулите и положителните емоции, отпускането би следвало да бъде в полза на  възстановяващата баланса релаксация.

Как обаче да тушираме ефекта от негативните процеси, след като тяхното проявление се забелязва едва когато се прояви  фазата на изтощението? Този етап настъпва, когато стресовият фактор е постоянен, например психически или ако организмът не е в състояние да се справи с проблема. Опитите да се избегне стреса чрез борба със самия него довежда да още по-голямо напрежение- наблюдаваме процес на фрустрация. Именно с помощта на упражнения за отпускане ние можем да приучим мозъка и целия си организъм да се успокояват в необходимите моменти. Не бива да забравяме, че натрупаният стрес е свързан с намалена трудоспособност и всяка активна форма на релаксация подобрява общото състояние на организма и предпазва от болести.

Тренингът за  релаксация е насочен към самостоятелно сваляне на емоционалното напрежение. Едновременно с това чрез него вие бихте могли да предотвратите възможния стрес, да свалите  усещането за преумора и да възстановите нарушените функции на организма.
Един много ефективен тренинг включва в себе си упражнения на мисловно отпускане /предизвикване на чувство на тежест, топлина/
В резултат на отпускането по този начин се постига успокоение, отвличане на мислите на човека от събитията, които го тревожат.

Друг метод за релаксация, който може да се прилага самостоятелно е обучението в антистресово дишане.
Независимо от многото изследвания на дишането, провеждани от различни като специалност колективи и резултатите от наблюденията на физиологията на дишането, експертите така и не са достигнали до единно становище за най-оптималния модел на дишане - няма универсални рецепти за правилно дишане.
Обединяващият съвет е дишайте дълбоко, а не повърхностно. Общоизвестна истина е, че нервната система управлява дишането.И по честотата на вдишванията и издишванията може да се определи силата на нервната  система.

Хората, които са склонни към тревожност и панически пристъпи дишат с около 12 % по-учестено от тези, които на които нервната система е стабилна.
Логично е всеки, който системно се занимава с упражнения за правилно дишане да може да подобри и укрепи психиката си. Нивото на тревожност ще намалее за сметка на чувството на самоувереност. Този тренинг  е известен като дихателна гимнастика и се препоръчва горещо на всеки, който иска да се освободи от ненужните страхове и да повиши своята работоспособност и енергичност.

Включването на борещи се със стреса храни в ежедневното меню също може да е от полза, Това е процес, който също подлежи на самоконтрол и следователно има тренировъчен характер. Придобиването на един добър навик изисква да се разделите с друг, вреден навик. Откъде може да започнете - от пазаруването и приготвянето на храната, която употребявате. Препоръчително е да се тренира  хранене с екологична храна, приготвена на място, в домашни условия.

Постепенно се приучавайте да си създавате възможност да се храните в спокойна обстановка и да се наслаждавате на храната; да сядате на масата, когато сте гладни; обядът да бъде основното ви ядене; вечер да приемате по-лека храна и преди всичко не много късно. След храненето ще се  се чувствате подсилени и доволни, а не тежки и пълни.

Ето така - съвсем естествено и с лекота - ние ще започнем да изграждаме една наша си, вътрешна система на самоконтрол и самоубучение за релаксация и предпазване от зловредното вличние на страса. Ще придобием навика да се грижим за нервната система и организма си.

Източник : http://zdrave.rozali.com