тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях,
че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но
той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
-Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих
моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за
мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да
му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво
изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
-Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои
предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за
погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
-Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия
достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към
мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце,
за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да
оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш
духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките
радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно,
за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да
оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат
сили за последното 'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.
