Автор: Уилям Уокър Аткинсън ( откъс от книгата със същото заглавие)
Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::
- От Bogomil Stoev
-
размер на шрифт
намаляване на шрифта
увеличение на шрифта
- Печат
- Електронна поща
Всеки човек има спяща, латентна индивидуалност – малцина обаче й позволяват да се изрази. Повечето сме като овце в човешки облик – потичваме доволно след някой самоуверен водач и пътят ни се определя от дрънченето на неговия звънец. Възприели сме някак идеята, че тези водачи притежават същината на човешкото познание и сила и способността да мислят, и вместо да разгърнем собствените си спящи умения и скрити
възможности, ние ги държим заключени на тъмно и продължаваме да тропкаме след звънчето на любимия водач. В това отношение хората много приличат на овцете – те са послушни и подражателни животни и вместо да поемат отговорността сами да определят пътя си, те чакат, докато някой вземе лидерството, и хукват след него. Нима е чудно тогава, че водачите избират за себе си най-свежата трева, а за стадото оставят долнокачествената? Ни най-малко – те са заслужили най-доброто, тъй като на тези, които ги следват, им липсва индивидуалност и инициатива. Всъщност те са били избрани да водят именно заради качеството им да се налагат и да направляват. Ако бяха правили път на другите, проявявайки мекост и скромност, щяха да бъдат отстранени от стадото, което ще ги отрече като водачи и ще се обърне към други, които знаят как да се избутат най-отпред.
