Урок 8: Организацията всъщност не постига нищо. Плановете също. Теориите за управление нямат голямо значение. Усилията успяват или се провалят заради ангажираните хора. Само привличайки най-добрите, ще постигнете велики неща. В икономика, базирана на разума, най-добрият актив са хората. Толкова пъти сме чували тази реплика, че тя е станала банална. Но колко лидери реално се вслушват в нея? Твърде често за хората се мисли като за кухи шахматни фигури, местени от великите визионери. Това обяснява защо толкова много топ лидери заливат работните си графици с правене на сделки, преструктуриране и последните писъци в мениджмънта. Колко от тях се посвещават на изграждането на среда, в която най-добрите, най-светлите, най-креативните, биват привличани, задържани, и - най-важното - оставени свободни?
Урок 9: Организацонните схеми и гръмките титли не струват нищо. Организационните схеми са застинали, остарели фотоси на работното място, което следва да бъде поне толкова динамично, колкото е външната среда. Ако хората наистина следват тези схеми, организациите пропадат. Затова в успешните компании титлите са почти без значение. В най-добрия случай те представят някакъв авторитет - официален статус, отнасящ се до способността да се дават заповеди и да се генерира послушание.
Но титлите значат малко в термините на истинската сила, която е капацитетът да влияеш и вдъхновяваш. Забелязвате ли, че хората се доверяват и персонално се ангажират с личности, които на хартия (или в организационната схема) притежават малко авторитет, но са експерти, надарени със смелост, напористи са и истински ги е грижа за съекипниците и продуктите? От друга страна, много не-лидери в управлението може да са формално помазани с всички бонуси и привилегии на висшите позиции, но да имат малко влияние върху другите, отделно от странната им способност да извличат минимално съгласие за минимални стандарти.
Урок 10: Никога не позволявайте на егото си дотолкова да се приближи до позицията ви, че когато позицията изчезне, с нея да изчезне и то. Твърде често промяната бива задушавана от хора, вкопчили се като удавници в добре познатите им длъжностни характеристики. Една от причините дори огромни организации да си отиват, е че мениджърите не предизвикват старите, удобни начини на правене на нещата. Истинските лидери разбират, че в днешно време повечето от професиите отиват в историята. Правилният отговор е да "бракуваме" някои наши дейности, преди някой друг да ни "бракува". Ефективните лидери създават климат, в който ценността на хората се определя от желанието им да придобиват нови способности и да поемат нови отговорности, естествено без непрекъснато да преизобретяват работата си. Най-важният въпрос в оценяването на изпълнението става не "Колко добре изпълняваше работата си от последния път, в който се видяхме?", а "Колко си я променил?"
Урок 11: Не робувайте на стереотипи. Не преследвайте последните писъци в теориите на управление. Ситуацията е тази, която диктува кой подход изпълнява най-добре мисията на екипа. Прескачането от цвят на цвят в мениджмънт-теориите създава дезорганизация, ограничава надеждността на лидера и пресушава хазната. А сляпото следване на определена теория генерира скованост на мислене и действие. Понякога бързата пазарна реализация е по-важна от цялостното качество. Понякога неаргументираната твърда директива е по-подходяща от съпричастническа дискусия. Някои ситуации изискват ръководене чрез дълги и свободни юзди. Лидерите уважават дълбоките си твърди ценности, но са гъвкави в начина, по който ги реализират. Те разбират, че мениждмънт-техниките не са магически мантри, а просто инструменти, към които да посягат в подходящото време.
Урок 12: Постоянният оптимизъм мултиплицира силата. Вълновият ефект от оптимизма и ентусиазма на лидера е поразяващ. Също такова обаче е и влиянието на цинизма и песимизма. Лидери, които мрънкат, оплакват се и обвиняват, генерират същото поведение сред колегите си. Не говоря за стоическо приемане на организационната глупост и некомпетентностите в изпълнението с усмивка тип "какво, аз да се тревожа?". Говоря за нагласата "можем да променим нещата, можем да постигнем невероятни цели, можем да бъдем най-добрите". Спестете ми мрачните молитви на "реалиста" и ми дайде нереалистичните копнежи на оптимиста.
Източник : http://www.markovcollege.com
