Урок 2: Денят, в който хората ви престанат да идват при вас с проблемите си, е денят, в който сте спрели да ги водите. Те или са загубили вяра, че можете да им помогнете, или са решили, че не ви е грижа. И в двата случая имате срив в отношенията. Ако това беше тест, повечето ръководители биха се провалили. Първо, те изграждат толкова много бариери пред вертикалната комуникация, че самата идея някой да търси помощ от лидера звучи абсурдно. Второ, корпоративната култура, която се изповядва, често дефинира търсенето на помощ като слабост или грешка, затова хората прикриват пропуските си и организацията съответно страда. Истинските лидери са на разположение и правят себе си достъпни. Те показват загриженост за усилията и предизвикателствата, пред които подчинените им се изправят, дори докато изискват високи стандарти. По този начин е по-лесно да се изгради среда, в която анализът на проблема замества обвиненията.
Урок 3: Не се замайвайте от експерти и елити. Експертите често притежават повече данни, отколкото разсъждения. Елитите пък до такава степен се сродяват по между си, че произвеждат хемофилици, готови да прокървят до смърт веднага щом реалността им нанесе отпечатъка си. Малките компании и начинаещият бизнес нямат време за аналитични безпристрастни експерти. Нямат и парите да субсидират надути елити. Шефът кара камиона и отговаря на телефона, когато е необходимо; всеки видимо произвежда или участва в крайните резултати или всичко отива в историята. Но с разрастването си организациите много често забравят кой "ги е изкарал на дансинга": цялостната ангажираност, егалитаризмът, неформалността, пазарът на близките, осмеляването, рискуването, бързината, подвижността. Политика, извираща от висините на пясъчните кули, влияе вредно на хората "отвън в полето", които водят битките и донасят постъпленията. Истинските лидери са бдителни и борбени пред лицето на тези тенденции.
Урок 4: Не се страхувайте да предизвиквате професионалистите, дори на собствената им територия. Учете се от професионалистите, наблюдавайте ги, търсете ги като съветници и партньори. Но помнете, че дори те могат да изостанат като обучение и умения. Дори те могат да станат самодоволни и мързеливи. Лидерството не е следствие от сляпо послушание. Бари Ранд от Ксерокс уцели право в десетката, когато предупреди хората си: "Ако за вас работи някой, който казва "да" на всичко, единият от двама ви е излишен." Доброто лидерство окуражава развитието на всеки.
Урок 5: Никога не пренебрегвайте детайлите. Когато умовете на всички са замъглени или разстроени, лидерът трябва да бъде двойно по-бдителен. Стратегията и реализацията са равни. Всичките велики идеи и визии по света са безмислени, ако не могат да бъдат приложени бързо и ефикасно. Добрите лидери делегират правомощия и окуражават другите либерално, но всеки ден обръщат внимание на подробностите. Лошите - дори тези, които се изживяват като "визионери" - мислят, че са някак "над" оперативните детайли. Парадоксът е, че добрите лидери разбират нещата по друг начин: поглъщащата рутина в ежедневното изнасяне на детайлите поражда конформизъм и самодоволство, което на свой ред замъглява умовете на всички. Затова, докато обръщат внимание на подробностите, те постоянно окуражават хората си да предизвикват процеса. Те естествено разбират усещането на много ръководители, че Работата на лидера е да бъде не главният организатор, а главният дезорганизатор.
Урок 6: Не знаете какво ще получите, докато не опитате. Сигурно сте чували израза "По-лесно е да получиш прошка, отколкото разрешение". Е, така е. Добрите лидери не чакат официална благословия, за да изпробват нещата. Те са разсъдливи, а не прибързани. Но те също разбират един факт от живота на много организации: ако питаш достатъчно хора за разрешение, неизбежно ще се изправиш пред някого, който вярва, че работата му е да казва "не". Така че, не питайте. Сериозно. В едно мое изследване открих, че нискоефективните средни мениджъри споделят мнението: "Ако не ми е казано "да", не мога да го направя". А добрите вярват: "Щом изрично не ми е отказано, значи мога". Има цяла вселена от различия между тези две гледни точки.
Източник : http://www.markovcollege.com
