Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Лидия Петкова определя себе си по-скоро като “спътник” по пътя на съкровеното търсене и намиране на себе си на хората, на които помага. Това е нейното призвание. Това е мисията й. За нея водещо е убеждението, че има един по-добър свят, който чака да си го сътворим. И тя има своята уникална роля в създаването на този нов и по-добър свят. Нейната мечта е да види един свят, в който всеки си е спомнил кой е, защо е тук и е реализирал своя уникален талант. Подарил е себе си на другите и на света. Вярва, че ние сме подаръка за този свят, стига само да успеем да си спомним какъв точно подарък носим, да повярваме и да го разкрием.

Личната й трансформация започва, когато осъзнава, че противно на убеждението й не обича себе си. Никак! Тогава започва нейната истинска промяна и осъзнаване на това коя е и защо е тук. Кой е нейният подарък за света. След години опознаване на себе си, вътрешна работа и не лека трансформация, сега мисията й е да споделя това знание и опит с нас. Нейното призвание е да помага да преоткрием, припознаем и преродим себе си! За един нов живот! Пълен, щастлив и хармоничен! Живот с любов към себе си!

Здравей Лидия за начало ще те помоля да ни представиш себе си, коя е Лидия Петкова, с днешна дата 08.03.2016 г.?

С днешна дата, Лидия Петкова е една щастлива и обичаща себе си жена, нещо което не бях преди пет години. Днес моето призвание е да предавам моят опит за нещата, които аз научих по пътя си и начина, по който стигнах до любовта към себе си. Имам щастлива партньорска връзка и две прекрасни деца, в личен план, а в професионален план смея да твърдя, че най-после намерих призванието си. Вярвам, че мога да помогна на много хора да намерят пътя към себе си и да бъдат най-добрата версия на себе си.

Би ли ни споделила неща от личния ти живот? Какво те движи в живота, какво те разсмива, какво те натъжава и кое ти отнема енергия?

Нямам никаква съпротива да споделям неща от личния си живот защото пътят, който изминах стои в основата на моята програма „Да заобичаш себе си“. Пред вас ще споделя как от жертва станах победител и как разбрах, че съм започнала да обичам себе си.

Бях женена в продължение на 10 години за един крайно контролиращ и манипулативен човек, който до голяма степен ме потискаше емоционално по всякакъв начин и аз се чувствах жертва. Спомням си какъв шок изпитах в момента, в който осъзнах, че съм в ролята на жертва, защото до този момент имах различна представа за себе си. В последствие се опитах да променя нещата в личен план, но се оказа, че това е невъзможно и се разделих с този човек. Прескачам няколко години и стигам до ден днешен, в който имам изключително удовлетворяваща връзка с човек, който ме прави много щастлива, и за който един ден осъзнах, че е почти пълно копие на бившия ми съпруг. Те са еднаква зодия, имат еднакви хобита, сходен мироглед и отношение към живота. Момента, в който осъзнах този факт също ме шокира силно и се запитах как съм допуснала подобно нещо. Аз, която изминах такъв дълъг път, сякаш отново се връщах в изходна позиция. В последствие разбрах, че се чувствам различно и че съм много щастлива. Човека до мен е този, за който винаги съм мечтала, въпреки че е почти пълно копие на бившия ми съпруг. Запитах се как така преди съм се чувствала жертва, а сега летях от щастие и се чувствам победител. Отговорът беше много простичък: „Аз съм различна!“. Сега вярвам, че ние можем да бъдем щастливи с всеки, който изберем, стига обаче да сме прехвърлили фокуса си навътре към себе си и да се обичаме. Погрешно е схващането, че партньорът ни може да ни даде това, което ни липсва в душата, защото тогава изпадаме в ролята на жертва. Когато ние сме цялостни, не ни липсва нищо и се обичаме, тогава може човек, който ни е правил нещастни да ни доставя безмерно щастие. Разликата идва от самите нас.

Движи ме почти всичко и за мен животът е много вдъхновяващ. Аз съм много положителна и усмихната, и много неща ме карат да изпитвам радост. От друга страна нещата, които ми отнемат енергия са малко. Като цяло не понасям несправедливости в света и това е нещото, което ме кара да изпитвам негативни емоции. Уча се да приемам тези емоции, но изпитвам трудност. Има една група хора, които смятам, че са се родили с мисията да направят драстична промяна в света. Тези хора също като мен страдат от синдрома на неприемане на несправедливостта. В крайна сметка избрах да променя единствено себе си, защото това е в моята зона на влияние. Когато промениш себе си, ти започваш да привличаш други хора към теб и споделяйки с тях започваш да влияеш и да променяш света около себе си.

В твоя сайт споделяш, че мисията ти е да бъдеш вдъхновител. В какво се състои тази мисия?

Всичко започна от една група във Фейсбук, която се казва „Да обичаш себе си“. Започнах да споделям в нея нещата, които ми се случват в личен план и как аз от жертва се превърнах в победител, но не в агресор, а в победител. Дълго време се клатушках между двете крайности - жертва и агресор, но в крайна сметка намерих формулата, която в моя случай беше любовта към мен самата. Хората около мен дълго време са смятали, че аз съм един абсолютен егоист. Аз съм зодия Овен, едно дете, и всички са ми казвали многократно, че аз съм егоист. Всъщност се оказа, че аз истински НЕ обичам себе си. За мен проумяването на тази истина беше голям шок и дълго време отказвах да приема, че не обичам себе си. В момента, в който приех липсата на любов към себе си, взех решение да променя този факт и да се заобичам. Започнах да изпитвам любопитство къде е корена на моя проблем. В живота ми започна процес на самолечение, след който се чувствах победител. Започнаха да ми се случват всички неща, които някога съм искала да постигна до този момент, но не успявах. Привличах правилните хора, правилните ситуации, в правилния момент и нещата просто започнаха да се случват. По някакъв начин заживях в естествен синхрон с цялата Вселена, тогава, когато си позволих да бъда себе си.

Започнах да споделям във Фейсбук собствения си процес на трансформация и хората започнаха да ми дават обратна връзка, че ги вдъхновявам, че моите споделяния мотивират и че това е моето призвание. В крайна сметка реших да опитам и създадох една група, и една програма, която продължава един месец. Хората, които почерпиха от моя опит бяха силно вдъхновени и започнаха да споделят, че живота им се променя. Моята програма е само началото, защото все пак за един месец не може да се постигне драстична промяна. В резултат на всичко това реших, че явно вдъхновявам определени хора и това е моето призвание. Нарекох нескромно себе си вдъхновяващ лидер, защото смятам, че хората искат промяна, но имат нужда някой да ги поведе. Повечето хора могат сами да се справят с промяната в живота си, но понякога имат нужда някой да им покаже как да направят първата крачка. Оказва се обаче, че първата крачка е много важна. Хората обикновено искат промяна, но не правят нищо по въпроса и имат нужда от вдъхновение от човек, който също като мен е минал по този път или просто им е необходима някоя техника, която да им реши проблема. Често липсва точно мига на вдъхновение и аз вярвам, че успявам да вдъхновявам.

Предизвикателство ли е за теб да носиш короната на вдъхновяващ и мотивиращ лидер?

Чувствам ролята си на вдъхновяващ и мотивиращ лидер като свое призвание. В момента приемам себе си точно като човек, който е дошъл в този момент тук на Земята, за да прави точно това, което прави. Аз по образование съм икономист, работила съм дълги години в областта на маркетинга, но подобна сигурност в себе си не съм чувствала никога. Сега изпитвам голямо удовлетворение, правя нещата, които правя, по естествен начин и всичко се получава по най-естественият начин. За мен това е най-сигурният измерител дали се намирам на правилното място в живота, когато нещата се случват по естествен начин, без да бъдат провокирани от егото. Приемам короната на вдъхновяващ и мотивиращ лидер като мое призвание и всичко ми се случва с изключителна лекота. Аз дори не полагам усилия, а нещата просто се случват.

От какви източници черпиш своето вдъхновение?

Това, че съм вдъхновяващ лидер в никакъв случай не означава, че през цялото време съм вдъхновена. Моят най-голям вдъхновител е самият живот. Всеки път когато изпадна в определена ситуация или даден проблем трябва да бъде решен, се опитвам да разбера защо конкретното нещо се случва и какъв е моят урок. Признавам си, че на моменти прекалявам с моята аналитична мисъл, защото е важно човек да се научи да се отпуска. Искрено вярвам, че не е нужно постоянното посещаване на курсове и семинари, и четенето на книги, а понякога е достатъчно да се вгледаме в живота. Животът с цялата си палитра и многообразие е един изключителен учител. Всяко нещо, всяка ситуация, дори да не участваш пряко в нея, може да те научи на ценни уроци, стига да си отворен и да имаш очите да го видиш, след което да го интегрираш в твоя собствен живот.

Понякога ми се случва и аз да не съм вдъхновена, понякога изпадам в кратки периоди на лек тип депресии, но разликата с преди е, че сега много по-лесно излизам от това състояние. Имам свои собствени лостове и успявам отново да си намеря вдъхновението. За мен вдъхновението е навсякъде. То е енергия, от която всички можем да черпим, но често заради блокажите, на които е подложено нашето съзнание,  ние не можем да черпим от тази енергия. Когато обаче освободим съзнанието си,  всичко започва да се случва много по-естествено и всичко действа вдъхновяващо.

Кои са най-ценните за теб уроци, които си научила от твоите учители?

Ще започна малко по-отрано. Програмата „Да заОбичаш Себе Си“ се роди след една драматична промяна в живота ми, която ме вкара в тъмна дупка и дълбока депресия. Спомням си, че докато пребивавах в това състояние постоянно си повтарях, че трябва да си намеря вдъхновение и отново да си върна радостта от живота. В следствие на депресията се разболях и физически, и всичко това ме отведе до ключовата за мен истина, че не обичам себе си, и че всичко тръгва от там. Според мен точно тези периоди са истинските ни учители. Създаването на програмата „Да заОбичаш Себе Си“ не е вдъхновена от конкретен учител или от идеология, на която съм последовател. Аз като цяло не съм последовател, защото вярвам, че това ни прави енергийно зависими от нещо. По тази причина, когато се възхищавам на някого взимам от него, колкото на мен ми е необходимо и не се фанатизирам. Палитрата на хора, от които се възхищавам е много богата, но не мога да кажа, че следвам конкретна философия. Дълги години се занимавах с йога, после изучавах известно време шиатсу, но в общи линии моят стремеж е постоянно да се обогатявам и развивам, и често търся нови източници на вдъхновение.

Ако все пак веднага трябва да изстрелям едно име без въобще да се замислям, това е Робин Шарма. Този човек наистина ме вдъхновява. Той според мен е намерил мост между едната крайност, духовното и другата крайност - материалното. Според мен свързването между двете е от ключово значение за личността. Например, дълги години бях в едната, материалната крайност, да кажем че съм пребивавала в сравнително богата среда и съм видяла как функционира в тази среда живота. В последствие се превърнах в крайно духовна личност и заживях като хипи, с кредитна карта, което тотално отричаше материалната страна на живота. Сега разбрах, че нито едното, нито другото не е достатъчно удовлетворяващо и не е истината. Моят стремеж е да последвам примера на Робин Шарма, а именно, знам доста духовни практики, които имам желание да пречупя през една призма, за да могат да работят за хора, които никога не са били в духовния свят.

Познаваш ли бързи и лесни начини, с които бихме могли да се вдъхновим, ако сме изпаднали в ситуация, в която ни е крайно необходимо да бъдем мотивирани?

Ако човек е демотивиран в дадена ситуация, той обикновено има конкретна причина за тази демотивация. В най-общия случай под повърхността стои някакъв страх от нещо. Страховете обикновено се преодоляват най-лесно, когато направиш това, от което се страхуваш. Преодоляването на страха истински те вдъхновява, дава ти криле. Ти започваш да уважаваш сам себе си и всичко това носи още повече вдъхновение, за да продължиш. Например, аз давам на хората едно съвсем елементарно упражнение, а то е всеки ден да предизвикват себе си и да правят поне по едно нещо, което може да ги изправи срещу някой вътрешен страх. В момента, в който преодолееш страха си към нещо, ти абсолютно естествено си връщаш самоуважението към теб, а от там се възстановява и любовта. Любовта към себе си носи много вдъхновение, а тези две неща вървят ръка за ръка. Аз самата намерих вдъхновението си, когато започнах да обичам себе си. Когато човек си позволи да премахне наслагванията натрупани от родители, общество, училище, религия, чужди виждания, и разбирания, в момента, в който остане по себе си, той се вдъхновява и преоткрива. Това е изключително вдъхновяващ процес. По време на този процес изпитваш цялата гама на всички възможни емоции. По време на моя процес на преоткриване, аз усилено се самонаблюдавах и подлагах всяка моя реакция и мисъл на съмнение. Исках да разбера тези неща мои убеждения ли бяха или идваха от някъде. Например, преди, ако ми се предложеше пикантна храна, аз веднага реагирах с отказ и казвах, че ми става лошо на стомаха, и че не обичам подобна храна. Един ден предизвиках себе си и реших да опитам, дали отхвърлянето на люти храни е мое убеждение. В последствие се оказа, че съм приела модела на майка ми и всъщност се оказа, че една от любимите ми храни сега е пикантната. Вярвам, че когато човек си позволи да се види отстрани и да подложи на тест всяко едно свое убеждение, животът става много интересен и на повърхността изплуват безброй болезнени емоции, модели на поведение и чужди убеждения.

Има ли неща, които не би могла да простиш?

Категорично Не, няма неща, които да не мога да простя и имам специално отношение към прошката. На мен ми се наложи първо да простя на себе си и това се оказа много по-труден процес, от това да простя на другите. Когато простих на себе си и се обърнах, и си казах „Добре, сега вече мога да простя на другите“, се оказа, че вече няма на кого да прощавам. Вярвам, че да простиш на себе си е единственото, което трябва да направиш по пътя към себе си. Например, някой те е обидил и ти трябва да му простиш, но този човек може изобщо да не знае, че те обидил и дори може да не го е направил съзнателно. Истината е, че този човек е засегнал една струна вътре в нас, натиснал ни е някой „бутон“, с който е предизвикал едно дисхармонично състояние. Същите думи или ситуация биха могли да имат съвсем различно влияние върху друг човек. Започнах да възприемам хората като огледала. Всеки път, когато не се чувствам добре в компанията на някой или той предизвиква в мен някакви негативни емоции, се запитвам, какво в мен отразява този човек. Когато обърнах процеса от „Ти ме обиди“ към „Какво от поведението на човека ме обиди“, тогава се оказа, че нямам какво да прощавам. Този, на когото трябва да простя и този, с когото трябва да работя, съм самата аз.

Разкажи ни за твоите програми „Да заОбичаш Себе Си“ и “Яж, Тренирай и се Обичай”, какво представляват и защо да ги изберем?

Основната ми програма е „Да заОбичаш Себе Си“ и в нея общо казано хората се учат да приемат, ценят и уважават себе си повече, и като резултат да се заобичат. Стремежа е тези хора да променят към добро живота си и да успеят да бъдат най-добрата версия на себе си. Тази програма е насочена изцяло към вътрешния свят на хората. В нея има доста практически упражнения и указания за постигане на промяна. Вярвам, че всички имаме нужда да се обичаме и избирайки тази програма ние по някакъв начин заявяваме пред себе си, че започваме да вървим по пътя към себе си. Аз съм си правила експеримент и съм питала хора дали обичат себе си. На този въпрос всички отговарят положително, но много машинално. В последствие се оказва, че това съвсем не е така и че много хора дори не осъзнават, че не се обичат. Например, отиваш в офиса и там има един шеф, който ти не можеш да търпиш, и който започва да ти говори гневно и нарицателно, но ти не си позволяваш да изкажеш мнението си и да защитиш себе си. Това е типична проява на нелюбов към себе си.

Втората програма “Яж, Тренирай и се Обичай” е по-физически насочена и е по-практична. Тя се основава на три стъпки на промяна. Яж по-здравословни храни и промени хранителните си навици; Тренирай за превръщане на движението в начин на живот и Обичай, включва част от първата програма „Да заОбичаш Себе Си“, но само практическата част от нея. В трета част от програмата се стремя да дам повече упражнения за намаляване на стреса, защото някои хора може да напълняват рязко от стрес. Дори да тренират усилено и да се хранят в намалени количества, те не намаляват килограмите си. Понякога се оказва, че имаме блокажи на физическо ниво, чисто и просто съзнанието иска физическото тяло да отслабне, но подсъзнанието не желае това да се случи. Работя в тази посока, защо психологически не се получава. Втората програма се осъществява с помощта на още двама мои колеги, Ани и Ивайло, които се грижат за храненето и тренировките. Тази програма е приложима за абсолютно всеки. Мотото на нашата програма е: „Бъди най-добрата версия на себе си!“. Ние тримата следваме определена философия. Нашият стремеж не е хората просто да идват и да загубят няколко килограма или да се стегнат за летния сезон. Ние искаме заедно да създадем основата за даден човек, върху която след нашата програма той да продължи да изгражда своя по-здравословен начин на живот. Програмата е за пълна и трайна промяна.

Как твоите близки възприемат твоята личностна промяна и избора ти на професионална реализация?

Дълго време срещах съпротива към моята промяна защото бях човек, пребиваващ в ролята на жертва и на човек, който никога не си позволява да бъде себе си. На мен ми беше наложена една роля в живота на бизнес дама, но в момента, в който започнах да се променям осъзнах, че това изобщо не съм аз, че въобще не ставам за бизнес дама и че никога не съм искала да бъда такава. Накрая осъзнах, че това е мечта на някой друг, в никакъв случай моя собствена. В момента, в който се възпротивих се оказа, че вместо да получа подкрепа аз получих тотално отхвърляне дори и от най-близките ми хора. Разбрах, че хората не обичат ти да се променяш и най-близките ти хора се страхуват от твоята промяна. Това е малко странно, защото промяната е най-естественото нещо. Света се движи от промяна. Всеки обаче предпочита да пребивава в зоната си на комфорт и в момента, в който някой от тази среда разбута нещата и иска да се промени, той нарушава комфорта и на другите хора около него, и те вместо подкрепа се опълчват срещу това. Въпреки цялото неодобрение, аз продължих своя път и лека, полека започнах да срещам подкрепа, но след една доста продължителна битка.

Какво предстои за теб през 2016 г.?

Поръчала съм си една много вдъхновяваща 2016 г. и за сега нещата ми се получават. Нумерологично 2016 г. е в цифричката 9, което символизира завършване на всички стари неща и предпоставка за започване на нови. Моите нови неща вече започнаха, но все още пред мен се изправят предизвикателства от стария ми живот, които е необходимо да бъдат приключени.

Планирала съм до края на тази година да напиша книгата, за която отдавна мечтая.

Планирали сме “Яж, Тренирай и се Обичай” да излезе на международния пазар и в момента я превеждаме на английски и ще я пуснем, за да видим как ще откликне международния пазар.

Като цяло края на миналата 2015 г. и началото на тази година са доста изстрелващи и аз съм изключително вдъхновена. Вярвам, че до края на тази година ще успея да реализирам своите планове.

Каква ще бъде според теб България през 2021 г.?

Темата за България е моя болна тема защото имам много приятели, включително доста близки и роднини, които емигрираха и вече дълго време живеят извън България. Аз самата съм била на кръстопът, защото пред мен са се появявали възможности да замина да живея на много хубави места по света, но винаги съм се отказвала и не мога да обясня защо. Нямам логична причина, но имам емоционална такава да предпочета България. Обичам истински България и вярвам в идеята, че тук енергията е изключително добра, и вярвам в хората. В нашата държава имам много ценни, дълбоки и добри хора. Например, на семинарите, на които ходя с американски учители усещам, че липсва дълбочина. България е страна с много енергийни центрове и места, на които атмосферата е различна. Вярвам, че и нашите предци са носели в себе си същата дълбочина, която я има и днес. Предците ни и ние самите, като хора с български корен, носим в себе си едно дълбоко чувство на духовност и божествено начало. Не съм сигурна дори, че мога да го опиша, но го чувствам всеки път когато се свързвам енергийно с предците ни на някое свещено място в родината ни. Ние сме дълбоки, осъзнаващи, осъзнати, духовно-ориентирани и търсещи хора.

Моята прогноза за България през следващите няколко години не е никак оптимистична, защото не си избираме правилните хора, които да ни управляват. В управлението на България трябва да бъдат включени хора, които истински обичат държавата си и ги интересува бъдещето на страната. Вярвам в България и избирам да живея тук, но не вярвам в хората, които я управляват. Имам една простичка философия и смятам, че големите неща не се случват със серозни промени от единия за следващия ден, а всичко се случва на базата на натрупване. Работейки върху себе си, ние повлияваме хората около нас. Промяната на хората един по един, ден след ден и малко по-малко води до натрупване и в един момент се достига до една така наречена критична маса, когато по-голяма част от хората вече са с по-повдигнато съзнание. Тогава вече се реализира промяна на цяла общност. Вярвам, че хората като мен, които помагаме за разширяване на съзнанието на хората около нас и повлияването на българите да се научат да обичат себе си, върши много добра работа, защото води всички нас към една глобална промяна.

Каква цена си готова ти самата да платиш за една по-различна България?

Аз съм избрала да остана да живея в България и реално това е цената, която плащам, защото бих могла да имам финансово по-обезпечен живот навън и вероятно бих живяла доста по-спокойно. Смятам, че имам какво да дам от себе си по отношение на повдигане на съзнанието на повечето хора и това за мен е особено вдъхновяващо.

Какво е твоето послание към общността на Мастърмайнд България?

Моето послание е простичко:

„Позволете си да приемете себе си такива, каквито сте, с всичко, което сте! Заобичайте се!

Бъдете най-добрата версия на себе си!“

Смятам, че всеки един от нас е дошъл на този свят, за да бъде едно уникално парченце от един голям пъзел и всеки един е донесъл нещо уникално със себе си. Понякога всички неща, които ние носим, за да подарим на света са заглушени от много наслагвания и ние не ги откриваме. Моето пожелание към всички е да открият в себе си онази уникална частица, която носят в себе си, за да си паснат на точното място в пъзела наречен “живот”.

Повече информация за Лидия Петкова можете да получите на:

Интернет страница: http://www.lydiapetkova.com

Facebook: Lydia Petkova Life Coach