Здравейте, Милена, бихте ли ни казали какво е за Вас Любовта?
Много сериозен, обширен и дълбок въпрос… Любовта е движеща сила със сигурност. Тя е това, което ни мотивира и любовта не е само към даден партньор или към дете, или към родител, любовта е към всички неща, които харесваме. Чудеса от слава са направени от това, че хората, примерно, са изпитвали любов към професиите си или към някаква идея… Така че това е, което ни движи, според мен!
На кой етап от живота си хората се впускат в изучаване и в разгадаване на усещанията в Любовта? Кога за първи път, според Вас, ние започваме да се питаме „Какво е Любов?“ и ставаме съзнателни за нея?
Обикновено се случва, когато се срещнат с някакви пречки или с някаква трудност в изявата на любовта, в отдаването или получаването на любов. И ако много ги боли, тогава са най-мотивирани да бъдат съзнателни по въпроса, да търсят да разберат себе си, да търсят да разберат другите и комуникацията между хората. Защото ние може да изпитваме много любов в сърцето си, обаче като не можем да се изразим правилно пред другите, така че да ни разберат, това също е голям проблем - на лице е сериозен блокаж в това да сме обичани и да обичаме.
На мен ми направи впечатление, като разглеждах други Ваши интервюта, че навсякъде се говори за „проблема в Любовта“. Не може ли, някак си, да бъде изместен фокусът и да търсим красивото и положителното в Любовта?
Разбира се, ние непрекъснато трябва да държим на фокус красивото и положителното в Любовта. Обикновено ме питат за проблеми затова говорим за тях.
И на мен ми направи впечатление, че почти всеки въпрос започва с „проблема“ в това…., „проблема“ в онова… и ми се иска тази думичка да я игнорираме и да вкараме положителното усещане за любовта.
Нека да кажем предизвикателства, защото без предизвикателства няма растеж. Но наистина ти си много права, че трябва да се съсредоточаваме повече върху красивите страни на любовта, ако искаме тя да разцъфтява в живота ни. Но предишният въпрос наистина е така! Много хора, без огромна мотивация не се замислят по въпросите. Мотивацията, често за повечето от нас, е когато страдаме. Има една крилата фраза: „Глупавите се учат от собствените си грешки, а умните се учат от грешките на другите!“. Така, че по-добре да сме по-умни… ☺
В този момент искам да попитам не е ли хубаво от малки да възпитаваме децата си на Любов и какво е Любов? Не е ли по-добре предварително да се поинтересуваме? Нужно ли е да се стига до проблем, за да потърсим консултант по успешни връзки като Вас?
То не е нужно, разбира се, но обикновено така става! Децата са големи носители на любов. Това го знаете. Те са чисти и същевременно са и много първични. Когато се ядосат, могат да хвърлят нещо, да ударят и така нататък. Та да ги учим на любов преминава през това, да ги учим как да се справят с агресията си. Защото ние като родители често смятаме, че тази агресия трябва да бъде подтисната на всяка цена. Ако детето хвърля, удря, щипе приятелчетата си и разбира се това не са приятни прояви на агресия, но ние, смазвайки изцяло този агресивен импулс, пък пречим на положителната страна на агресията, която всъщност е целеустременост и способност да преследваме собствените си цели. Затова всъщност, те си имат много любов в сърцето. Но това което казахме и преди, хубаво е да ги учим на начини да комуникират добре. И когато има една добра комуникация, любовта разцъфтява, важно е да изградим умения за общуване у тях.
В кой момент от връзката си партньорите е хубаво да се консултират за техните взаимоотношения? Пак изхождам от мисълта, че не искам да се стига до проблем! ☺
Хубаво е да има предбрачно консултиране. Когато двама партньори решават да направят тази голяма стъпка, добре е да се видят със специалист, за да разберат дали имат сходни идеи. Защото най-важното е не двама да се гледат в очите, а да гледат в една посока! Това е от изключително значение!
Правим ли разлика между Влюбване и Любов? И има ли такава?
Аз не правя разлика.
Така ли…? А обич?
Да, знам, че много се прави разграничение тук. Но Влюбването е един начален стадий на Любовта и ако него го няма след това, каква обич…?! Приятелска?! Добре..! Но когато става въпрос за мъж и жена, част от тях винаги ще иска да я има и сексуалната тръпка и въобще тръпката.
Нали има една приказка, че „Любовта е сляпа“, че влюбеният човек не вижда реално нещата…
Така е за несъзнателния влюбен човек. За съзнателно влюбеният човек не е точно така. Има такова нещо като да се влюбваме по правилния начин. Когато отвътре сме се пречистили, ние избираме партньори, които са по-подходящи за нас. Такива, които не са подходящи, просто страним от тях. Не се влюбваме така, че да се опарим на въглените.
Всъщност в такъв момент ли е хубаво да се консултираме със специалист по връзки?
Хубаво е, ако няма партньор. Ако търсим партньор също е много хубаво, защото тогава се поставя много ясна цел. Аз лично работя с това, хората ясно да си дадат сметка какъв човек търсят точно. Когато го зададат на психиката си, тя започва да се движи към тази цел. Много е трудно да го направиш сам в къщи. Просто трябва да имаш някой, който да ти вижда „гърба“. Защото както се казва, „никой не си вижда гърба сам“. И този някой, да ти каже, „виж тук, има някакво грешно съждение, което правиш“ или пък „знаеш ли, това е твоята силна страна и ти може би не я дооценяваш“. Хубаво е, когато родителите също така очакват дете да се консултират или пък да ходят на лекции как да възпитаваме децата си.
Ние познаваме ли себе си всъщност?
Някои хора се познават повече от други. Самопознанието е един много дълъг път и няма да свърши, няма последна гара. ☺
Не се ли вглеждаме повече в действията на партньора си, отколкото в своите собствени? Не сме ли по-концентрирани в него и забравяме да поглеждаме себе си?
Това е такава голяма склонност на всеки един от нас, дори и да сме много съзнателни, пак е склонност. И затова огромна част от работа ми се състои в това да казвам „погледни себе си“, „погледни себе си“, „погледни себе си“, че някой пък и аз и на себе си трябва да го напомням. Но всичко си зависи от нас самите, разбира се. Вярно, не можем да контролираме действията на друг човек, но можем да контролираме това какво ще се случи с такъв вид действие. Или как и какво отношение ние ще имаме, това си зависи изцяло от нас.
Искам да извадя изречение от Вашата книга, нейното заглавие и да попитам Любовта, какво не знаем за нея?
За любовта не знаем страшно много неща и не знаем много повече, отколкото съм написала. Но книгата беше опит за поглед на любовта в дълбочина, за подсъзнателните й основи, така да кажем. Това, което казвам, че не можем да си видим гърба или не можем да видим под повърхността на нашето съзнание какво се случва там. Аз се опитвам да обясня сравнително популярно какво се случва там - в подсъзнанието ни, когато става въпрос за любов.
Какво ще пожелаете на нашите приятели от Мастър Майнд?
Аз им пожелавам радост, защото когато правите нещо с радост, то ще Ви отведе в правилната посока винаги!!!
Много благодаря!!!
Интервюто проведе: Блага Христозова
