Как да се възползваме от гадните ситуации, наречени "краят на света" и "път без изход"? Винаги има изход, дори да е крачка назад пак е изход от състоянието. Но дори назад, положението пак ще е по - различно, независимо, че само преди минута сте били в него. Объркано звучи, нали? Но ние сме като водата течем и се променяме, преминаваме от едно състояние в друго, променя форма и размери, само физически оставяме същите. Ако една река тече през вада, тя се движи с определена скорост, ако на пътя на вадата се постави преграда, когато я достигне, водата ще срещне съпротивлението, ще се върне обратно и ще заеме форма по дължината на вадата, но не със същата скорост и подложена на други условия, различни от свободното течене, преди поставяне на преградата. Та ето ви примера, водата се връща по същия път във вадата, но е променена, защото и е бил приложен външен натиск. Казано накратко точка едно от наръчника гласи : Крачката назад, невинаги означава затъване.
По - скоро кратка оздравителна почивка преди големия скок напред. Времето, през което ще разберете, че гадната ситуация, не е толкова гадна, и нейното значение избледнява, на фона на това "колко мъка има по тоя свят".
Случвало ли ви се е да се опитате да решите някакъв проблем, и да не намирате подходящо решение? Вървите, мислите, пак вървите пак мислите, докато накрая просто започвате само да вървите. И виждате на някоя витрина, или афиш решението на вашия много важен проблем. Но може и да не го видите и да го подминете. И продължавате да си вървите, мислейки. Добрее, но ви среща познат и ви заговаря точно по темата, която ви вълнува в момента. И ето, съдбата не ви е изоставила, вземете смело идеята и я осъществявате, за да се справите с налегналата ви болка. Или поне да постави основи за решаването и. На вас обаче не ви е до подобни разговори, и си тръгвате отново вглъбен в проблема. Стана ми ясно, моля те спри да си губиш времето с четенето на това, благодаря ти. Какво искаш транспарант с огромни букви ли да ти опъна, за да разбереш, че няма нищо случайно, и че от всяка ситуация, можеш да извлечеш полза. Това беше номер две от наръчника.
Та, като споменах лимон, какво лошо има в една провалена, не особено желана среща? Супер една вечер да си останеш вкъщи, да се усамотиш, може и да поизчистиш, пердетата в хола май са за пране, една центрофуга и са готови. Ама на теб много ти се излиза, толкова много, пък и тъкмо си бях намислила тоалета. Колко жалко, че срещата се е провалила. Мъка, мъка. Това да не е бил единствения ти номер в телефонния указател, не може ли да звъннеш на някой друг. Правило номер три: винаги има втори вариант!
Партньорът ти иска да се разделите. Загубихте взаимно времето си, изтърпяхте всичките си капризи, знаете си всички недостатъци, преглътнахте недоразуменията и неоправданите обиди, а безбройните компромиси... И сега стоиш в средата на нищото, влачиш се безтегловно до работа, говориш с нежелание и с "половин уста", нямаш сили дори да дишаш. Всичко ти е сиво, еднообразно, Боже как те дразни тъпата колежка, която разказва на всеослушание за романтичния жест на мъжа си, по случай годишнината от запознанството им. Иде ти, да увиеш ръце, около врата и, да я поразтърсиш, да и кажеш да престане с тези лигави хвалби. Вместо това, забрави за миг за твоите черногледи проблеми, и се възползвай от оптимистичната и енергия. Пожелай си подобна радост, като нейната, помечтай си малко, не влизай в клуба на нещастните. Естествено, може да се поплачеш малко, но малко колкото да ти олекне, не прекалявай, за да не си повярваш, че си неудачник. И ако това е било последния влак, за теб, може да хванеш самолета или автобуса. Точка номер четири: винаги има следващ...
Колко много обичаш да пътуваш, искаш да обиколиш страната, или поне да разгледаш какво има в радиус от 50 км около града. Ще почакаш, нали твой познат, каза, че "някоя седмица" може да се поразходите в околността. С нетърпение и трепет очакваш да видиш неговия номер на дисплея, за да те изведе малко от лудницата. Седмицата ще се изтъркули бързо. Да се върнем на познатия с колата и разходката, ама ти сигурна ли си, че той не го е споменал така, между другото, и за кой ден точно говореше? Я по - добре ти му се обади и му напомни, може и да е забравил. А дали изобщо е разбрал за това твоето желание? Точка номер пет - Ние, твоите приятели не четем мисли, ако искаш нещо- сподели го с нас!
Източник : http://leader-mind.blogspot.com
