Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Марина Стойчовска е завършила Клинична и консултативна психология в СУ. Тя е настоящ Психодрама-терапевт и води групи по Психодрама. В терапията с индивидуални клиенти използва също така когнитивно-поведенчески и психодинамични техники, както и хипноза. Води семинари на различни теми. Марина е собственик на агенция за запознанства, където помага на хората да срещнат своята половинка, както и да решат личностните си проблеми, свързани с интимната сфера от живота им.

Здравей Марина. За мен е голямо удоволствие да се видя с теб днес и да проведем интервю. Ще започна със следния въпрос Познаваш ли себе си?

Надявам се\. Мисля, че се познавам защото съм направила всичко възможно за да опозная себе си. Когато работя знам какво може да ме затрудни и кои са моите силни страни. Ако срещна случай, който би ме затруднил не поемам отговорност да работя с конкретния проблем, а използвам по интензивна супервизия. В личния ми живот например знам в определени ситуации какво мога да очаквам от себе си, къде мога да объркам нещата и как мога да предотвратя това.

Положила съм много усилия да опозная себе си, седем години съм била в група и съм ходила на индивидуална терапия.

Как мислиш каква е представата на другите за теб?

Мисля си, че хората ме харесват като цяло. Защото когато се срещна с даден човек предимно слушам и говорим за него, а хората обичат да говорят за себе си. Аз слушам с интерес, просто хората са ми интересни като цяло и точно по тази причина се занимавам с психология. Избягвам да говоря много за себе си, без разбира се да стигам до крайности. Споделям определени неща, но без да разказвам твърде лични истории. По този начин успявам да постигна един баланс в общуването с хората, да предразположа отсрещния и да споделя нещо, и от себе си. Всичко това кара другите да ме харесват, да ме считат за общителна, позитивна, подкрепяща, чувала съм, че ме намират за енергична и аз също се възприемам по този начин. Казвали са ми, че ме мислят за много хармонична и балансирана, но това всъщност се различава от моето мнение. Имам още какво да работя по отношение на
хармонията в живота ми.

На предстоящото парти ще говорим за психотерапевтичния метод Психодрама. Би ли могла да ни разясниш какво представлява този метод?

Това е метод, който работи еднакво успешно в група и при индивидуална работа с клиенти. Психодрамата според мен е „дялан камък” защото работи добре и с възрастни, и с деца понеже има много игрови техники, използват се кукли, рисунки, цветове. Показва резултати в трудово-организационната психология защото всички тренинги и ролеви игри, които се правят в един тиймбилдинг например, при тренинг за социален екип или при обучение за повишаване на мотивацията са взаимствани от груповата терапия на Морено. Морено е всъщност създателят на Психодрамата.

Метода постига значителни успехи при хора стремящи се към определено личностно развитие, но може да покаже резултати и при хора с диагнози, естествено не за всички видове диагнози разбира се. Точно по тази причина казвам, че е „дялан камък” защото се напасва добре в много аспекти на психологията.

С какво методът Психодрама е по-различен и ефективен от други терапевтични подходи?

Различава го самата техника на работа. Другите терапевтични подходи работят през интервю клиентът стои, терапевта стои и си говорят. Това говорене терапевтира чрез подходящо подбрани техники. Психодрамата не набляга на говоренето, а по скоро на изиграването на проблема. Това изиграване може да е през някаква метафора на конкретен проблем, а може да бъде и определена ситуация.

Играта предоставя възможност, в сравнение с разговора да  се погледнат нещата малко по-обективно, човек да може да погледне себе си отстрани, всичко се случва много бавно и това е с определена цел. Изговаряйки дадена история, която е травматизираща за нас ние я разказваме за 5 или 10 минути например, изигравайки я това отнема много повече време. Подобен процес е особено полезен защото дава възможност да се анализира всяка думичка, всеки жест, тембъра на гласа, за да се види как се е стигнало до този проблем и какво може да се промени от там нататък. Благодарение на играта човек се потапя много по-надълбоко в това, което му се е случило, доста по реално изживява същите емоции, които е изпитал в конкретната ситуация.

Предимството на Психодрамата пред другите терапевтични методи е, че чрез нея се рови в миналото, търси причината за даден проблем или за дадена трудност в характера на човека, но прилага това, което сме разбрали за миналото на човека в настоящето. Голяма част от терапевтичните методи работят само тук и сега, само в настоящето, само с отработване на нови модели на поведение без да се търси причината, как се е стигнало до настоящия модел. Да човек научава някакви нови начини да функционира в ежедневието си, но причината за проблема избива от някъде другаде в даден момент.

Други методи много наблягат на миналото, ровят, ровят, когато си бил на 2 години, на 3 години и някак си докато стигнат до настоящето е минало толкова много време, че хората не винаги имат ресурси времеви и финансов, и като усилия да се подложат на подобен вид терапия, например класическата психоанализата. Тя е един много дълбинен метод, който акцентира изключително много на миналото.

Психодрамата прави и двете, хем се интересува от причината която обикновено е в миналото, не винаги, но много често, същевременно винаги се връща тук и сега към това, което ние сме разбрали за миналото и преживяванията си и как това може да бъде интерпретирано към настоящия момент и как то може да се промени към по-добро. Особено ми допада и груповия начин на работа на психодрамата, тъй като се случват различни процеси, които са много интересни. При работата в група се виждат реалните модели на поведение, дефицитите на всеки човек и силните му страни. Това са неща, които в една по-защитена среда между клиент и терапевт, каквато е индивидуалната терапия доста често убягват или не могат да се проявят.

На какво те научи ролята ти на водещ на група по Психодрама?

Научи ме на търпение и да удържам на тишина, ако някой просто стои и мълчи. Всъщност мълчанието е много важна част от работата с даден човек. Научих се да пренебрегвам собственото си его и когато чувам някой, който разсъждава неадекватно и не е  във връзка с реалността, да не се втурвам веднага да го разубеждавам, да налагам собственото си мнение, да демонстрирам какъв велик терапевт съм, а просто да оставя човек сам да преосмисли и да стигне до изводи, които може би аз по-рано от него виждам. За да бъда пълноценен водещ аз трябва да бъда изключително търпелива и да контролирам собствените си емоции. В крайна сметка аз съм човек и когато седна, и водя една група се радвам, трогвам се, на моменти се ядосвам, тъгувам с хората целия спектър от емоции, които може да изживее един човек, се появяват и в мен. Голямо е изкушението като водещ да вляза в ролята на гуру и да съветвам другите как да живеят по-добре, но това по никакъв начин не е добро за хората.

Интересно е да работя в екип с друг водещ както знаеш аз и Люба водим заедно двете. Тя е един много по-различен човек от мен това ни прави добър екип. Често сме на противоположно мнение, случва ми се да се замислям дали моето мнение не е свързано с мен като личност, а не толкова с работата ми на водещ. Да имам спокойствието и толерантността да възприема нейната гледна точка и да я изслушам. Това също е нещо много важно за мен.

От визитката ти става ясно, че си собственик на агенция за запознанства „Гара за двама”. Кои са най-често срещаните проблеми свързани с интимната сфера от живота на хората?

Проблемите са много индивидуални, не знам дали мога да направя някакво обобщение.

Във съвременната реалност разбиранията за ролята на мъжа и ролята на жената са много подвеждащи. Ние жените продължаваме да се борим за еманципация, за равенство и се стремим да се освободим от робството на мъжете. Но в устрема си към свобода се превръщаме в робовладелци, тоест ставаме като мъжете. Всъщност вместо да се борим женските ни качества да бъдат също толкова важни, колкото мъжките, ние се опитваме да придобием мъжки качества. Имам в предвид, че ние се борим за кариера, да бъдем независими, да бъдем самостоятелни, силни и справящи се с живота. Това са все мъжки характеристики. Оставяме сякаш на заден план развиването на женствеността, деликатността, слабостта и нежността ни. Важно е да си дадем сметка, че способността ни да раждаме деца е също толкова важна както и тази да растем в кариерата. Ролята, в която жената влиза хем да се опитва да бъде майка, любовница, жена, но пък да бъде независима, работеща и силна размива женския образ и го прави по-малко привлекателен за мъжете. Всъщност мъжете си мечтаят за класическата женствена жена.

По същия начин мъжа за да се адаптира към новите обстоятелства му се налага да пусне малко власт на жената и мъжете стават по-неинициативни, по-пасивни, по-чувствителни, по-благи. На нас жените това не ни харесва и искаме мъжете все пак да си останат силни и активни, хем при нас като дойде един силен мъж ние го гледаме малко скептично и се чувстваме неспокойни и заплашени. Мъжа изпада в една роля, в която му е трудно да балансира хем да си остане силен, хем да не бъде заплашителен.

От друга страна като гледаме от филмите там мъжете се едни романтични, чувствителни, подкрепящи, страдащи. Това особено обърква мъжете как един мъж да бъде хем чувствителен, пък хем силен. Всичко е възможно разбира се, но баланса е труден.

Всички тези роли раздалечават мъжете и жените като по този начин се затрудняват в намирането на път един към друг и към самите себе си.

Много хора твърдят интелектуално, че искат да създадат връзка, но нещо им пречи. Преживяли са емоционална травма или раздяла, видяли са недобър модел на семейство, в който са отраснали, но тук вече при всеки човек е строго индивидуално и различно.

Кой е най-лесния начин една жена да се запознае с един мъж?

Това вече е индивидуално и ние в агенцията не работим добре с хора, които разчитат само на нас. По-лесно работим с хора търсещи още една възможност.

Най-лесния начин една жена да се запознае с един мъж е не толкова да подбере място или социален кръг, колкото да си позволи да бъде жена, да изглежда красива, женствена, кокетна и загадъчна. По този начин тя привлича внимание като жена, а не като човек справящ се с живота си. Тук важна роля играе езика на тялото дори не толкова облеклото, например кръстосани крака, деликатни маниери, отмятане на косата, поглед и дори по-фриволна походка. Тези неща привличат мъжкия поглед. Ако една жена забележи интерес в мъжа, който я привлича да не си вирва носа, а да даде сигнал, че това внимание и е приятно и да се възползва.

А кой е най-бързия начин мъжът да грабне вниманието на една жена?

Би било малко агресивно ако мъжа демонстрира свръхмъжественост, така че той трябва да е малко по-внимателен. Може би някакъв по-директен подход, явен поглед или запознанство или споделяне, че някаква жена му е направила впечатление. Тук се появява сериозен проблем да не ни откажат близост защото това често действа пагубно на хората. Така, че когато човек реши да поеме инициативата да си има едно наум, че шанса е 50 на 50. Може да получи отказ и това не е края на света. В крайна сметка не можем да сме по вкуса на всички. Най безболезнения начин мъжът да се запознае с една жена е да приеме, че тя може толкова да го хареса, колкото и да не го хареса. Но е добре да опитва.

Защо да се обърнем към агенция „Гара за двама”?

Не мога да кажа защо точно към моята, все пак не знам как работят колегите от другите агенции за запознанства, но мога да изтъкна нашите предимства. Тук работим предимно психолози. Стремим се да задействаме хората не само като обогатяваме техния социален кръг, а и като ги съветваме, насочваме как могат да бъдат по-успешни в интимния си живот, разбира се ако те имат нужда и желание за това. Нашите клиенти се стремят към една и съща цел да създадат сериозни отношения. Ние не работим с хора, които искат просто да се забавляват или търсят връзка за една нощ.
Предимството на нашата агенция пред Интернет запознанство например е, че информацията, която се подава е реална за разлика от тази, която се пуска например в сайтовете за запознанства.

Какво предстои за теб през 2013 г.?

Не мисля, че ми предстои нещо по-различно от това,  което ми се случва в момента. Това, което аз всъщност правя е да управлявам агенция за запознанства, да работя индивидуално с клиенти и да водя групи по Психодрама.

Моя дългосрочна цел е да намеря начин, разбира се не само аз, а със съдействието и на мои колеги, да информираме хората за това, че психологическата услуга не е нещо срамно, странно и чуждо. Всеки човек дори и с по-малък проблем е добре да се консултира с нас като специалисти, за да не му е толкова трудно в живота. Иска ми се хората да знаят, че времето не оправя нещата. Например ако искаме да преодолеем дадена връзка и да забравим човек, с който сме се разделили и разчитаме само на времето да ни помогне, то шанса ни да продължим напред не е много голям. Важно е да се направят и някои други стъпки допълнително.

Имам желание хората да бъдат по наясно за разликата между психолог, психиатър, психоаналитик и психотерапевт защото е важно това да се знае, за да може човек да вземе правилното решение за себе си, от каква помощ има нужда. Това естествено е задача на нас специалистите да информираме обществото какво ние правим и с какво можем да сме полезни. Няма закон в България за психотерапията в момента. Правят се работни групи, надявам се да имам възможност да се включа в такава група. В момента има доста недобри предложения за изменение на този закон и ми се иска да мога да изразя собственото си мнение в тази посока. Искам, когато се приеме подобен закон той да бъде функциониращ и адекватен към реалността.

Остава ли ти време за теб самата и по какъв начин се грижиш за себе си?

Малко ми остава време, но все пак се намира. Не правя нищо кой знае какво имам няколко хобита, които са много тривиални и обикновени, но пък много ме отморяват. Например гледам балконски цветя всеки ден си отделям време, в което ги наблюдавам има ли нова пъпка, има ли някое цветче, поляти ли са всичките, развиват ли се, не се ли развиват. По този начин мисълта ми отива в съвсем различна посока, което за мен е много приятно. Обичам да чета художествена литература и за мен книгите са възможност да се пренеса в някакъв друг свят, всичко това ми помага да се откъсна от ежедневието.

Аз обичам да гледам сериали не от тези с по 500 серии, но такива от сорта на „Приятели”, „Двама мъже и половина” и други. Това също ме разтоварва и откъсва от работната ми реалност.

Коя е любимата ти детска игра?

Аз не си спомням как се казва, но тя беше свързана с влизане в роли между другото. Аз много настоявах с приятелчетата ми да играем точно на тази игра. Какво всъщност правехме. Един от нас заставаше и казваше едно стихче, което завършваше с думите „Ще се превърна в...” например в балерина, котка или някаква роля измисля, след което си затваряше очите. Чакаше около 20 секунди и всеки заемаше някаква поза. Детето, което си закриваше очите ги отваряше след определено време, отиваше при всеки един от нас и ни включваше. Ние изигравахме по един етюд. Накрая се избираше друг, който да застане отстрани и да води и така.

Знам, че имаш една прекрасна малка дъщеричка. Отделяш ли време да играете заедно?

Когато намерим време ние играем много на игри тип куклен театър, плюшената овца какво казала на плюшеното куче. Забелязвам, че напоследък и тя започна сама да си измисля как куклите си функционират по някакъв начин, например пътуват, падат, стават помагат си. Всичко това и е много интересно.

Каква е твоята визия за България след 10 г.?

Аз мисля утопично. Ако се запитам, в какво вярвам истинското ми мнение е, че няма да има съществена промяна на ситуацията в България в момента. Но тези мисли много ме смазват и демотивират да остана да живея тук.

Затова се опитвам да мисля утопично. Представям си, че Закона за който споменах за психотерапията ще бъде приет и приложим. Аз ще бъда един добре работещ психотерапевт. Ще има поле за комуникация с други колеги. Хората в страната ще бъдат материално и икономически много по-добре. Услугата психотерапия ще бъда по достъпна, дори си представям как ще се поема и през здравна каса. Знам, че корупцията и връзкарството ще го ма винаги както го има навсякъде. Още Алеко Константинов е казал, че това което го има в България го има и в другите държави, но в много по-големи мащаби.

Каква е твоята позиция по отношение на промените, които настъпват в общественото мнение напоследък?

Не знам дали настъпват някакви промени. Това, което се вижда е, че хората протестират защото им е дошло до гуша. Но не знам дали това е свързано с качествени промени или по скоро с количествени. Ние сме си трупали, трупали, пълнили сме чашата с определени негативи и тя в един момент прелива, в резултат на което започнахме да протестираме. Не знам обаче дали това говори за някаква качествена промяна в нас. Ето например ако моята съседката стане утре министър и при нея дойде нейна роднина и я помоли да вземе някого на работа, не вярвам, че моята съседка ще успее да бъде толкова принципна, че да откаже помощ. Смятам, че българите сме много семейна нация и връзкарството у нас трудно би се променило.

Мисля си, че за да се случат по-генерални промени както световната историята ни показва се искат много грандиозни жертви. Колкото по-голяма промяна искаме толкова по-голяма жертва е необходимо да направим. Аз мисля, че ние искаме промяна, без да сме готови да платим нейната цена. Дори лично аз не съм убедена, че съм готова на подобна стъпка.

Научиха ли се българите да лекуват душата си, когато ги боли както ходят на лекар, когато ги боли ръката?

Не мисля. Българите имаме много лоша здравна култура и недобра хигиена на душата. Например като погледнем отношението към тялото ни колко хора ходят на профилактичен преглед, колко хора се самолекуват и до каква степен хората са склонни да се доверяват на псевдо специалисти. До скоро и антибиотици си купувахме сами. Ние масово не сме достигнали до това ниво да се обърнем към лекарите навреме, какво остава за душевното ни здраве. Много хора осъзнават под какъв стрес живеят постоянно, но нищо не правят за да променят това. Хората си казват : „Аз знам, че това ми пречи, но аз съм си такъв. ” Липсва ни осъзнаването, че нещата са в наши ръце и зависят изцяло от нас. Ако ние искаме да живеем добър, здравословен живот, да бъдем устойчиви на предизвикателствата в живота и това да продължи дълго е важно да имаме стратегии за справяне със стреса и да ги използваме целенасочено. Да си даваме сметка на кои наши силни страни можем да разчитаме, когато живота ни поднесе предизвикателство в живота. Да осъзнаем в какви ситуации можем да избегнем да попадаме, за да не се самопрецакваме. Всичко изброено е свързано със себепознанието. Важно е в България да се създаде силна връзка между медицина и психология. Вече не е тайна, че голяма част от психичните проблеми избиват на телесно ниво, но това не се включва в лечението. Практикуващите лекари трябва да са много наясно каква роля играе психологията на човека. Всичко това обаче зависи от нас като специалисти да информираме хората, че това е възможно.

Какво е твоето послание към Mastermind Bulgaria?

Искам да отправя благодарност към всички вас защото тази мисия, която аз имам за себе си да информирам хората за това какви са възможностите им и те сами да вземат решение като, че ли се припокрива с мисията на Mastermind Bulgaria. Мисля си, че ако има повече подобни организации, които да функционират толкова добре, то нашата задача би била доста улеснена. Всъщност ние сме от един отбор.

Искам да благодаря, че тази информация се разпространява и достига до хората.

Екипът на Mastermind Bulgaria ти благодари от все сърце и ти желаем много успех.

С Марина Стойчовска можете да се свържете по-следните начини:

1. Чрез фейсбук
2. Чрез сайта на агенция „Гара за двама”;
3.Чрез сайта на Център за психологически тренинги и консултации

Играта е заложена у животните и човека, без значение какви са и каква е възрастта им. Детето играе от момента в който се роди, а възрастният човек продължава да играе, но играчките му са други – колата е по-голяма и се движи с бензин; листата, с които си купуваше кюфтета от кал сега са заменени с остойностени хартийки, с които си купуваме кюфтета от месо; от пистолетите не летят капси, а истински куршуми, а децата ни заменят куклите от детството и т.н. До голяма степен ние си оставаме пораснали играещи хора – homo ludens.

Петър Петров – създател на своята реалност, психолог, дипломиран магистър по „Психология на управлението”. Има международно признати квалификации за “Кратки подходи за работа с личностния потенциал” и “Кратки подходи в психотерапията”. Сертифициран хипнотизатор, инструктор по Йога на смеха, треньор по груповодинамичен психотренинг и организационно поведение и фокусирана към решения ресурсология и фокусиран към решение коучинг. От началото на 2008 година експериментира с множество техники за развитие на личностния потенциал като: Коучинг, Симорон, НЛП, театрални, музикални, говорни и танцови импровизации, въртене на огън, пътувания в минали животи и др. Той работи и индивидуално с клиенти, които все повече осъзнават, че те създават света, в който живеят! Петър е ученик на Алексей Бъчев (съ-автор на бестселъра „Живота може да е чудо“) и ко-водещ в някои негови семинари и обучения.

Здравей, Мадлен! Благодарим ти, че прие поканата да бъдеш лектор на MasterMind през октомври, както и да дадеш това интервю, въпреки натоварения си график!

Да започнем с това коя е Мадлен към днешна дата и как намери себе си?

О, аз продължавам да се търся! Както и да се създавам! Защото човек не само трябва да се търси, но и като не може да се намери - се създава - избира какъв да стане като човек. Коя е Мадлен...хм… В момента, а и по принцип съм една препускаща жена, която прави много неща на много писти - преподавам, работя с клиенти, сега предстои излизането от печат на поредната ми книга, уреждам си поредното пътуване в чужбина, където правя уъркшопи за емигрантските общности в Испания, САЩ и пр. В същото време готвя понякога, гледам си къщата, радвам се на мъжа си, който също скоро издаде книга… Това съм аз…

А как стигна до психотерапията?

В началото със сигурност не съм имала ясна дефиниция, че искам точно с психотерапия да се занимавам. Когато започнах да уча психология, вече си дадох сметка колко наистина това е моето поприще. В последната година в университета имахме един специализиран курс по психотерапия. Тогава разбрах, че това е моето. Но се налагаше да работя много различни други неща, защото в онези времена беше много трудно само с психология. Работила съм в телевизията, в президенството, като журналистка, преводачка… В един момент се появи този шанс - получих покана за специализация в Швейцария. Тогава бях много, много щастлива, защото беше нещо, което душицата ми усещаше, че е най-”мадленското” нещо. И оттогава не съм имала никакви съмнения, че съм си “в гьола”.

Какви са онези неща, които ни помагат да разберем, че сме на прав път?

Радостта! Душата не бърка кога й е добре! Когато “под лъжичката пее”, значи това е моят път! Това е и форма на духовна интелигентност! Както ви казах - правила съм много неща и ги правех с разума си, старателно, съвестно, но “душичката под лъжичката не пееше”! Правех го, защото съм отговорна, защото съм трудолюбива, да речем. Но когато започнеш да правиш онова, в което същите тези качества вървят ръка за ръка с усещането за удоволствие, тогава мисля, че това означава “да си намериш своята песен”.

Имаш вече доста издадени книги. Какво различно ти дава писането от срещите с клиенти например? Защо имаш нужда да пишеш?

Писането е вид раждане, което неминуемо ми е необходимо. По този начин си мисля, че така може да достигне до повече хора това, което искам да кажа и което съм научила от многото хора, с които се срещам в моя личен път на търсене и създаване.

Последната ми книга “От “Какво ще кажат другите” до “Какво избирам аз”“ има например 700 съавтора. Аз имам собствени коментари по съответната тема и глава, но те са предшествани от мненията на много хора, които в рамките на последните 4 години са отговаряли на въпроси, които поставях в рубриката “Анкета” на интернет сайта си. Всяка глава от тази книга е посветена на въпрос, стоял там няколко месеца. Така че аз се опитах да направя една дисекция на мнението на средния българин по съответните теми: за личната отговорност, за това накъде отиваме, как се справяме с кризата, със страховете си, какво се случва с мъжкото и женското днес, кои са истинските неща в живота, какво означава да сме пораснали деца, какво е духовна интелигентност, има ли действително духовна революция и в какво се състои тя и др...

Да загатнем сега и малко от това, което ще се случи на MasterMind партито на 21 октомври в Студио 5. Темата е взаимствана от заглавието на твоята последна книга: “От “Какво ще кажат другите” до “Какво избирам аз”“. Имам следния въпрос към теб:

Доколко ние сме това, което другите виждат в нас и доколко това, което виждаме ние в другите, сме ние самите?

Винаги си ТИ! Ние сме холограма. Каквото във вселената го има, във всеки един от нас го има. Въпросът е какво изявяваме от нас, какво осъзнаваме, че сме и каква част остава в сянката на неосъзнатото Аз. Обикновенно когато харесвам у другия нещо, то е защото имам същото и си го харесвам и у себе си. Когато ме дразни у другия нещо, това означава, че имам същото, но не го харесвам у себе си. А когато безкрайно ме дразни у другия нещо, означава, че имам ужасно много от същото, но не осъзнавам, че го имам, потиснал съм го някъде дълбото в себе си. Така че винаги другият е огледало. Затова онази максима да си благодарен повече на враговете си, наистина е вярна. Там, където имам раздразнение, това ме кара да се запитам какво в себе си имам да “преработвам”.

Как да направим разлика между това какво иска егото и какво иска душата? Душата познава едно единствено чувство - любов. Егото борави с чест, гордост и достойнство... Например “Обидих се!” Душата не знае да се обижда. Тя би прочела една болка като полезна, поучителна, като шанс за задаване на въпроси, за вглеждане в себе си, за израстване и каляване. Егото се засяга и търси примерно реванш. Докато душата знае да се възползва и от болезнените неща и ги вижда като положителни и необходими.

Това, което знам от работата си с хора е, че отговорността е винаги вътре в нас и полезен ход имаме винаги във вътрешното си пространство. Когато прехвърляме на другите вините и отговорностите за нашия дискомфорт, трудно можем да имаме власт над промяната. Защото когато е в мен, имам ход - нещо мога да направя със себе си. Може да е бавно, може да е трудно, но има! Може да са милиметър по милиметър стъпките, но са възможни.

Тогава докъде ни води егото?

Егото е необходимо нещо. Ние първо сме една симбиоза с мама и сме сляти с нея. После трябва да се диференцираме и да осъзнаем наличието на Аз-а. Дори трябва да го структурираме, за да можем да имаме дефиниция за силните и слабите си страни, за това, върху което имаме да работим, за нашата индивидуалност. Този процес ние наричаме „индивидуация” и „постигане на интегритет”. И след това полека да започна да се „разтварям” и „размивам” в цялото. Това е големият мъдър път, по който трябва да се движим. Така че егото не бива да бъде нарочвано само като негативна инстанция.

Как ще разберем, че сме постигнали алхимичната златна среда между “Аз” и “Ние”?

Алхимичната златна среда винаги е здравето, баланса. Ако сме здрави, значи сме я постигнали и ако сме я постигнали, значи ще сме здрави.

А когато човек е в някаква много тежка ситуация, на дъното, опитва се да изплува нагоре, но колкото повече се опитва, толкова повече потъва, като в плаващи пясъци... Как хората, които идват при теб в такъв момент от живота си, успяват да излязат от тази ситуация?

Не съществува универсално “как”. Всеки път е много индивидуален. Затова и в психотерапията казваме, че ако с двама пациенти работим по един и същи начин, това означава, че поне с единия грешим. Винаги има много индивидуален контекст. Темпото при един човек е едно, при друг човек е друго. Има разбира се едни универсални алгоритми в нашия вътрешен свят, едни последователности, които е необходимо да бъдат спазени, за да се получи нещо. Не можем нещо да направим преди друго нещо, защото предишното прави невъзможно следващото. Например, не може един човек с лекота да се научи да се смирява и да приема моментите, в които е слаб и безпомощен, ако преди това не може с лекота да се отстоява.

В нашето лично развитие, (онтогенеза) ние минаваме през едни етапи след като се родим. Всяка фаза от детството, особено първите 7 години, е предназначена за усвояване на определени поведенчески модели и те следват една хронологична логика. Когато в терапията променяме нещо, ние трябва да се съобразим с тази логика. И тъй като терапията обикновено върви отзад напред, например, ако един човек не може да казва “не”, това има своите корени някъде след първата годинка от живота му. Аз трябва първо върху това да работя с този човек, за да се научи да се цени, да може да отстоява позиции и интереси и чак тогава мога да го върна в един по-ранен етап от развитието - първите месеци от живота му, когато пък е другият поведенчески модел - да сме малки, да сме слаби, да се молим, да си искаме, да си вярваме, да се подчиняваме, смиряваме. Т.е. все едно белим лука отзад-напред - не мога директно върху умението за смирение да работя, ако не работя първо върху умението за себеотстояване, което хронологически по-късно е усвоено или неусвоено.

На какво може да ни научат тези трудности, в книгата говориш и за това на какво ни учат болестите?

Учат ни на осъзнатост! Ние сме на този свят, за да придобиваме осъзнатост. Основният смисъл на човешкия живот и мисията на всеки един човек е да постигне осъзнатост и да реализира себе си. Но трябва да разбере кое е “себе си”. И след това вече идват всички други неща по веригата - партньорство, деца, социална полезност… За да заобичаш трудностите или например болестта, първо трябва да постигнеш едно ниво на осъзнатост, в което разбираш нейната необходимост. За да е дошла в живота ни, тя ни казват нещо. Показва ни какво всъщност неосъзнато съм правил, за да е дошла тази болест като някаква сигнална лампа. А този вид знания не винаги имаме в живота си. Душата ни някъде дълбоко ги знае, но ние бъркаме интелекта с нея. Тя е много мъдра, тя знае всичко. Процесът на терапия е точно едно личностно израстване, което не е трупане на дипломи или конкретни умения, а припомняне на тази вътрешна мъдрост, която повишава качеството на живот и радостта от живота, независимо от броя на дипломите, медалите, парите, които имаме и всички онези външни неща.

Ти често правиш уъркшопи на теми, свързани с личностното развитие. Обясни ни какъв е принципът на работа.

Последният ми семинар, например, се казва "Пътят към удоволствието" и изобщо умението да обичаме себе си. Защото това е първата брънка от веригата, която ако липсва, в никакъв случай не сме полезни в обичането и радването и на другите. Това е много важно умение - да се научи един човек как да слуша себе си, как да зачита потребностите си и да им дава ход. Това е темата. Иначе се работи преживелищно, с много проиграване на ситуации, с много обратни връзки с много медитации. Както и в една индивидуална терапия. Но според мен груповата е много по-ефективна, защото тук имаме 20 котерапевта, а ефектът на лупата е изключително терапевтичен. Груповата динамика позволява много по-дълбинни промени. Още повече, че имаме едно едноседмично откъсване, което позволява потапяне, дава ни вътрешно пространство и време. Когато дойдеш за един час при терапевта и бързаш за работа после, това от самосебе си не позволява достигането на една дълбочина, която е възможна в груповата терапия. Силата на преживяванията, когато са в група е много по-голяма и резултатът всъщност е все едно множество проточени във времето индивидуални сесии накуп събрани - много по-бързо и дълбоко се отива в пренареждането на пъзела отвътре, по-бързо взимаш важните за теб житейски промени. А дори и финансово излиза по-изгодно.

Но най-важното преимущество е духовната група за подкрепа. Така мотивацията за промяна е по-голяма, защото имаш сродни души. И когато впоследствие започнеш да правиш някакви стъпки, ти си в постоянен контакт с тези 20 човека. Те те подкепят и това ти дава страхотна сигурност в правенето на стъпките, които понякога плашат. Ние продължаваме да поддържаме контакт - чуваме се, виждаме се, идва се на следващи уъркшопи… Важно е да не се чувстваш сам в този път, затова този контакт е много важен. Един от първите смисли на тази общност е заедността на тези хора. Общността винаги генерира една много по-силна енергия. И така вече и ефектът на влияние е много по-голям в граничните зони, в които трябва да ирадиира енергията, която тази общност излъчва.

Следва втора част... Мадлен Алгафари: „Българите сме грозни патета, които просто още не знаят, че са лебеди“

Интервюто проведе Десислава Тодрова

Всеки е чувал името Мадлен Алгафари. Прекрасната жена, психотерапевт, писател, преводач и режисьор отзивчиво прие да бъде гост на следващото MasterMind Party, с което ще поставим началото на нова серия от партита.

Мадлен Алгафари завършва специалност психология в СУ „Св. Климент Охридски“ и специалност режисура за драматичен и куклен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Владее перфектно четири езика. Тя е доразвила терапевтичните си умения чрез специализации в Германия, Швейцария, Италия.

Основната ѝ дейност се състои в индивидуална и групова психотелесна психотерапия на екзистенциални проблеми, конфликти в двойката, психодиагностика, неврози, натрапливости, фобии, зависимости, хранителни разстройства, психосоматични проблеми. Мадлен Алгафари се занимава основно с аналитична психотелесна терапия, както и когнитивно-поведенческа психотерапия, психодрама, арт-терапия, училище за родители, подбор на кадри, тренинги на трудови колективи, както и със супервизия на специализанти по психотелесна психотерапия.

Освен всичко останало, Мадлен е и активен писател и преводач. До момента има издадени 8 авторски книги, последната, от които, излезе току-що и ще бъде представена на партито.

На 21-ви октомври ще повдигнем темата за Аз-а. Ще пребродим пътя от "Какво ще кажат другите" до "Какво избирам аз", за да достигнем до разковничето - а именно: къде е алхимичната среда между "Аз" и "другите" и кое е здравото "Аз".

В своята книга Мадлен Алгафари прави психоантропогичен разрез на поведението на българите и ще даде отговор на въпроса за "Аз-а" и от гледна точка на нашата си - българска вселена. Тъй като тя е доста различна и нейното основно състояние сякаш е "криза". А съумяваме ли да се справим с нея? Съумяваме ли да израснем духовно, когато всичко около нас се руши? Има ли изобщо духовна революция в световен мащаб? Накъде отиваме и за какво са ни болестите по пътя?
Книгата има 700 съавтора, дали съгласието си мнението им по различните теми да бъде публикувано.

На всички тези въпроси и вие имате своите отговори! Ще имате възможност да ги споделите и да обсъдите с Мадлен и всички в залата онова, което не ви дава мира и бушува в съзнанието ви. Така че донесете своите въпроси и отговори със себе си!

Убедете се сами в обаятелната харизма на Мадлен Алгафари като посетите изцяло обновеното MasterMind Party на 21 октомври от 18.30 часа в Studio 5. Ще имате една чудесна вечер в компанията на много позитивни хора, в едно от най-прекрасните места в София.

Кога: 21.10.2014 г. /вторник/, 18.30 часа
Къде: Studio 5, НДК
Как: Чрез предварителна регистрация на: http://mastermind.bg/party/
Вход: 10 лв.