Това засилване се заключава в очистването на сърцето и сдържането на желанията, в съсредоточаването, умиротворяването, размишлението и духовното усъвършенстване. Такова самоизграждане даосите наричат “потъване в състояние на покой'', а будистите - “чан медитация”. Останалите хора наричат това “занимание с медитация” или “молитва”.
Това е начин за полагане на началото на живот, който може да стане безкраен. Но при все това на този свят не се среща често човек, който упорито и непрекъснато да се занимава със самоусъвършенстване и да разбира истинския смисъл на живота.
Дзин - Изходното вещество на Космоса
Дзин е животворна субстанция, съществуваща преди създаването на Космоса и обезпечаваща “пораждането на Десетте хиляди неща”. “Дзин” буквално означава семе, сперма. Тя е една от трите жизнени сили, взаимодействието на които според даоското учение се явява източник на живота и на опазването му. Дзин се определя не само като семенно вещество, но и като същност на телесните органи.
Известно е, че след зачатието отначало се образува дзин и чак след това мозъкът, гръбначният стълб и останалите органи. Древните са казали: ”Дзин се образува преди да се роди човекът”. Ако в тялото количеството на Дзин започне да намалява това може да доведе до болести. Когато Дзин се изчерпи настъпва смърт. Именно по тази причина даоските и будистки адепти се стараят да ограничат загубата на дзин, в частност с помощта на сексуални техники и практики.
Дзин е два вида - “предхождаща Небето” или вродена и “следваща Небето” или придобита.
Дзин “предхождаща Небето” е резултат от съвокуплението на мъжа и жената – това, което зародишът получава от родителите. Вродената Дзин се изразходва в продължение на целия живот и при обикновените хора не се възстановява. Вродената Дзин се съхранява в бъбреците.
Дзин “следваща Небето” се образува от храната и пиенето, може да се допълва и възстановява. Обединяването на изначалната и придобитата Дзин способства за изработка на изначалната Ци (июан ци).
Ци - Жизнената енергия на вселената
Според традиционната китайска медицина Ци е първичната материална субстанция, космическа енергия, образуваща света, която изпълва и оживява всички неща и затова по същността си е сходна с първичната енергия (июан ци). Всички предмети, процеси и явления във Вселената възникват вследствие движението и трансформацията на Ци. Ци е универсалния строителен материал на Вселената, неотделима част от която е и човекът.
Ци се подразделя на следните видове:
· Изначална Ци (июан ци)
· Истинска (Вътрешна) Ци (джън ци)
Изначалната Ци се развива от вродената субстанция Дзин, която, предшествайки раждането на човека се натрупва в бъбреците, а след това се разпространява по целия организъм. Колкото по-силна е изначалната Ци, толкова по-мощни са защитните сили на организма.
Изначалната Ци определя наследствените черти на организма, преждевременното и изчерпване води до ранно остаряване и смърт.
Хората, занимаващи се с даоски и будистки практики, цигун и бойни изкуства обикновено наричат Ци вътрешна или истинска, за да я отличат от вдишвания или издишвания въздух. Вътрешната ци е движещата сила на жизнеността на човешкия организъм. Тя се подразделя на “Ци предхождаща Небето” или вродена и “Ци следваща Небето” или придобита, възникваща след раждането.
“Ци следваща Небето” се подразделя на два вида: небесна и земна Ци. Земна Ци се нарича енергията, получена от храната и течностите, които пием (Ци на водата и хляба). Фактически, земната Ци е основната здрава жизнена енергия, изработвана от тялото ни чрез преработване на храната и поддържаща жизнеността ни.
Древните даоси забелязали, че Ци в организма на човека се движи по особени орбити – енергийни меридиани и колатерали, в днешно време известни на всеки рефлексотерапевт. Те направили удивителното откритие, че съществуват различни видове Ци.
Ци – това е нещо, с което постоянно си имаме работа. Обикновеният човек не умее да управлява Ци и даже не осъзнава съществуването и напълно. Тя му се струва нещо толкова противоестествено и невероятно, че му е трудно даже да мисли за нея, камо ли да си я представи. Всичко, което човек върши в живота си, се определя от нивото на неговата енергия Ци. Затова на този, който не може да я управлява делата на можещия изглеждат невероятни. Празните разговори за Ци са безполезни и дори вредни. Съществува само един начин да се учим – реална практика. Не съществуват думи, с
които може да се опише какво е Ци. Просто идете в някой храм или в гора, поседете мълчаливо и ще усетите Нещо. Това е Ци – същността на всичко съществуващо. Ци е нищо и в същото време на нея са подвластни чудесата, които човек всеки ден вижда и не забелязва.
Развивайки своята Ци, можете да добиети свръхестествени способности. В своя трактат “Бао Пудзъ” великият даоски учител Гъ Хун казва следното: “Човек има Ци и Ци се намира във всеки човек. Ци е необходима за небето, земята и Десетте хиляди неща, за да може животът да тече. Този, който знае как да насочва своята ци да циркулира, ще се съхрани и ще предотврати всички болести, които могат да му навредят.”
Ци не трябва да се губи, защото това може да доведе до болести и смърт. Натрупването и съхраняването на Ци е трудна работа, която може да извърши само човек, който си дава сметка за последствията на всяко свое желание или действие. Например, човек, поставил си за цел да трупа енергия и да лекува с нея други хора и да им носи здраве, радост и щастие няма да посмее да пропилее за себе си нито една троха - той ще съхранява своята Ци за великата си и благородна цел, а на собственото си тяло ще гледа само като на скъпоценен съд.
В по-широк смисъл Ци може да се разбира и като жива атмосфера. Когато енергията на човек е хармонична той се чувства едно цяло с всички останали творения на природата. Усеща се защитен от беди и изпитва истинска любов.
За съжаление съвременният човек е изгубил пределите на неизвестното и тайнственото. Обърнал гръб на света на интуицията и радостта от достиженията, той е затънал в света на мъчителното ежедневие.
Фини сили живеят във всяко влакно на великото Световно дърво. Те са вечни, движещи се и всепроникващи, но не е по силите на обикновения човек да ги разпознае с неразвитите си сетива.
Шън - Духовна мощ
Този, който се нарича мъдър не може да не знае какво е духовното начало Шън.
Шън е духът, духовната енергия на човека. Това е една от главните съставни части на човешката структура, позволяваща да се влезе в непосредствен контакт с Дао.
Шън се подразделя на следните видове:
· Първичен дух (июан шън)
· Истинска, духовна енергия (джън шън)
· Обикновен, неразвит (фан шън)
· Познаващ се (шъ шън)
Първичният дух (июан шън) е частица от свещения свят на “древното небе” (сан тиен) или Божия дъх в традицията на християнството. Старите майстори са казали: “Мисълта на човека е като маймуна, а желанията му – като кон: трудно е да ги обуздаеш и усмириш. За да акумулираш истинската духовна енергия (джън шън) трябва да се освободиш от мислите и стремежите и да успокоиш духа си, тогава тя сама ще се появи.
Шън се пази в сърцето или в средния дантиен (джон дантиен).
Китайска мъдрост гласи: “Там, където е Шън, там е и Ци.” Това означава: “Шън направлява, а Ци следва”. Това е закономерността, на базата на която е възможно развитие във финия свят. Усилването и подхранването на възпроизвеждащата енергия Дзин и жизнената енергия Ци само по себе си усилва и духа Шън. Благодарение на духа движението на Ци не е ограничено от индивидуалната ни същност, времето и пространството.
Обикновеният човек е склонен към рутинни действия. Неговото застинало съзнание по принцип използва само една малка част от вътрешните си ресурси и сковава духа. Едва чрез волево обръщане към свободната духовна чистота може да се освободи от духовните окови. Когато действията не съответстват на сърцето, Шън отслабва. Затова нивото на духовност трябва винаги да бъде по-високо от нивото на физическите възможности на човека.
Една от главните цели на акумулирането на духовната енергия (Шън) е създаването на физиологическо състояние, в което човек може по нов начин да изгради себе си и да се самоосъществи в света по най-добър начин.
Шън е свързващата нишка между живота на човека и това, което идва след смъртта му. Ако човек умре без да има плътна духовна субстанция с времето той се разсейва в пространството. Ако душата не е в състояние да запази плътността си настъпва действителната смърт. Тя може да се запази 3, 9 или 40 дни след смъртта, или 1 година. При даден човек душата се противопоставя на разпадането 3 дни , при друг – година, а при трети може да продължи да съществува и да се самоосъществи в света, появявайки се като новороден човек. В “Канон на големия свят” (“Да Пин Дзин”) се казва: “Човек притежава Ци, следователно той притежава Шън; ако Ци се прекъсне, прекратява се и Шън”. В главата “Преместването на Дзин и изменението на Ци”(“И Дзин Биан Ци”) е казано:”имащият Шън благоденства, изгубилият Шън умира”.
Достигналите Просветление напускат тялото си на върха на своите енергийни и, което е най-важното, на своите духовни възможности.
Дантиен
В древността се е считало, че “дантиен може да погълне стоте болести”. Думата “дан” (цинобър) напомня за даоската традиция търсене на безсмъртие. . Известно е, че цинобърът е играл най-важната роля в изготвянето на “хапчето на безсмъртието”. Дантиените са своеобразни енергийни резервоари в човешкото тяло, в които се натрупва и откъдето се разпространява по цялото тяло “основната Ци”, “ защитната Ци” и “семенната Ци”. Според представите на древните даоси именно в тези центрове се намира котелът за приготвянето на “хапчето на безсмъртието”. В бойните изкуства под дантиен обикновено се има предвид долния дантиен. Дантиените представляват ствола на Дървото на жизнената и психическа енергия на човека, от което майсторът откъсва Плода на освобождението. Локализацията им чисто физически е проблемна, доколкото представляват жизнени центрове на финото, енергийно тяло на човека. В даоската традиция е прието да се посочват три дантиена.
1. Долен дантиен (ся дантиен) – корен на Дзин и източник на Ци.
Долният дантиен е разположен в долната част на корема, на пресечната точка на линиите, прекарани навътре в тялото от точките хуей ин (VG 1) и ци хай (VC 6). Оттук тръгват трите чудесни канала” (ду, жън, джун) и тук се събират всички останали меридиани. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Долният дантиен има особено значение в редица практики, свързани с удължаването на живота.
Ако съединим върховете на палците си на пъпа и протегнем надолу съединените върхове на показалците си, в полученото “сърчице” е долният дантиен с точката ци хай в средата.
Предната “врата” на долния дантиен е точката ци хай (океан от ци).
Задната “врата” на долния дантиен е областта на кръста с център точката мин мън (вратата на живота). Местоположението на мин мън можем да определим като прекараме въображаема хоризонтална линия към гръбнака.
Долната “врата” на долния дантиен е хуей ин (срещата на ин) – най-ниската точка на тялото, намираща се между половия орган и ануса.
Долният дантиен има следните размери: при жените 6 фъна, при мъжете 9 фъна. (1 фън е равен на 2,412 мм)
2. Среден дантиен (джон дантиен) – корен на духа.
Средният дантиен е разположен в средата на гърдите на нивото на четвъртото междуребрие с център точката тан джун (“център на мириса на пот” – VC 17).
Неподготвени хора не трябва да се съсредоточават в тази област, тъй като лесно може да се стигне до отрицателни последствия.
3. Горен дантиен (шан дантиен) – корен на мъдростта.
Горният дантиен се намира между точките бай хуей (VG 20) и ин тан (BM 3).
Бай хуей (сто срещи) е най-високата точка на главата, разположена на пресечната точка на средната линия на главата и линията, свързващс върховете на ушите.
Ин тан (залата на печата) се намира между веждите.
Концентрацията в тази област е полезна за лечение на болести на главата, мозъчна анемия, ниско кръвно и обща слабост.
Източник: http://www.taiji-bg.com/bg/articles.htm
