Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Медитацията е като че ли едно от най-забулените в тайнство понятия в езотериката. Много и различни са определенията, давани за медитация. В Оксфордския английски речник тя е описана като ”лично молитвено упражнение, което се състои в продължително насочване на ума към съзерцаване на някаква религиозна истина, тайнство или обект на благоговение, с цел духът да се издигне чрез Божествена любов и святостта на живота.” Друго, по-малко популярно определение, е “да фиксираш вниманието си върху нещо, да наблюдаваш с интерес или безцелно”.

В действителност медитацията е активен процес, при който човек се фокусира върху дадена тема или преживяване. Това развива умението за съзерцание, размишление и самонаблюдение. Човек се научава да присъства изцяло в настоящето и безусловно да приема себе си и действителността, вместо да се лута между обвиненията по нещо минало и страха от предстоящето. Съзнанието става по-гъвкаво и отворено. Светът се вижда по-ясно и може да се реагира по-ефективно. Колкото по-дълбоко и по-дълго човек остава в състояние на медитация, толкова повече той развива интуицията си и все по-успешно се справя със задачите в ежедневието, защото погледът към събията в живота става по-разширен и дълбок. Ако трябва да сравним медитацията с четенето на книга, това е “четенето между редовете” за разлика от буквалното възприемане на текста или случките в живота на непосветения.

Статия от Свами Сатянанда

Йога не трябва да бъде разглеждана като религия. На нея трябва да се гледа като на наука, наука за ума и тялото, както и философия. Това е нещото, което трябва да бъде обяснено на хората. Йога не е магия, която ще ви излекува ако седите на главата си. Както модерната наука има философия, социализмът има политическа философия, капитализмът има своя собствена философия, така и йога има философия, която се нарича Самкхия. Това трябва да се знае от всички образовани хора. Ако това не е обяснено, хората биха възприели йога като част от Хиндуистката религия. А хората в днешно време са предпазливи, когато става дума за религия; страните предпочитат да се наричат светски. Дори и аз съм предпазлив когато става дума за религии и секти. Затова йога трябва да бъде разграничавана от религията и да бъде обяснена нейната философска и научна природа.

Здравейте, скьпи приятели

последните няколко седмици съм засипана буквално с информация за енергийните центрове в човешкото тяло - човешките чакри и вредата, която оказва блокирането на енергията в нас. Затова не мога да пропусна да потърся за вас и да публикувам малко материал по темата.

Чакрите - това са въртящи се колела от енергия - вратите на живота - основните  енергийни центрове на човека. Чакрите преобразуват енергиите на Вселената и ги интегрират в нашето тяло. Те не са разположени в плътното физическо тяло, а във финото енергийно. Визуализират се като лотоси с различни на брой венчелистчета във всяка чакра. Има много второстепенни чакри, но човешкото тяло съдържа седем основни енергийни центъра.

Чакрите са разположени вертикално, от основата на гръбнака до темето, което показва, че се издигаме към Божеството чрез постепенно преодоляване на притегателната сила на физическия свят. На всяка степен придобиваме по-съвършена представа за своята индивидуална и духовна сила, тъй като всяка чакра олицетворява един духовен урок на живота или предизвикателство, еднакво за всички човешки същества. В процеса на усъвършенстване на всяка чакра, индивидът придобива сила и самопознание, които стават неотделима част от неговия дух и го тласкат напред по пътя към духовното съзнание.

Всеки човек би могъл по сравнително лесен начин да ги активизира и приведе в хармония ЧРЕЗ УСВОЯВАНЕ ТЕХНИКАТА НА ДИШАНЕ. Ако са снабдявани редовно с дихателна енергия, чакрите започват да сияят във ведра и пулсираща светлина. Същевременно останалите клетки и органи на тялото получават допълнителни големи количества енергия и влизат в хармония помежду си.

МЕДИТАЦИЯТА не е концентрация. При концентрацията от една страна е този, който си концентрира, а от друга - обекта, върху когото се концентрира. Има двойственост. При медитацията няма никой отвътре и нищо отвън. Това не е концентрация. Няма разделяне на вътре и вън. Това, което е вътре, прелива във външното и обратно. Демаркационната линия, границата повече не съществува. Вътрешното е отвън и външното е вътре; това е не-двойнствено съзнание.

Концентрацията е двойнствено съзнание: затова тя създава умора; затова когато се концентрирате се чувствате изчерпани. И не можете да се концентрирате в течение на 24 часа, ще ви трябва време за почивка. Концентрацията никога не може да стане ваша природа. Медитацията не изморява, не ви изчерпва. Медитацията може да продължава 24 часа - ден след ден, година след година. Тя може да продължи вечно. Сама по себе си тя е релаксация.

Концентрацията е действие, волево действие. Медитацията е състояние на не-воля, състояние на не-активност. Тя е релаксация. Човек може да се отпусне в собственото си съществуване, а то е еднакво със съществуването на Всичко. При концентрацията умът функционира като прави заключение: вие правите нещо. Концентрацията идва от миналото. При медитацията няма заключение. Вие не правите нищо особено, вие просто съществувате. В нея няма никакво минало, тя не е замърсена от миналото. В нея няма бъдеще, тя е чиста от всякакво бъдеще. Тя е това, което Лаодзъ нарича wei-wu-wei, действие чрез бездействие. Това нещо дзен-учителите наричат: седейки в тишина и не правейки нищо, пролетта идва и тревата расте от само себе си. Запомнете: "от само себе си" - не се прави нищо. Вие не дърпате тревата нагоре; пролетта идва и тревата расте от само себе си. Това състояние - когато позволявате живота да следва собствения си път, когато не желаете да го насочвате, не желаете да го контролирате, когато не манипулирате, не му налагате никаква дисциплина - това състояние на чиста, недис-циплинирана спонтанност - е медитация.

Медитацията е в настоящето, чистото настояще. Медитацията е непосредственост. Вие не можете да медитирате, може да бъдете в медитация. Вие не можете да бъдете в концентрация, но може да се концентрирате. Концентрацията е човешка, медитацията е божествена.

ИЗБОР НА МЕДИТАЦИЯ

От самото начало изберете нещо, което ви харесва.

Медитацията не трябва да бъде наложено усилие. Ако е принудителна, тя е обречена от самото начало. Нещо наложено никога няма да ви направи естествени. Не е необходимо да се създава ненужен конфликт. Това трябва да се разбере, защото умът има естествената склонност да медитира, ако му дадете обекти, които го привличат.

Ако сте ориентирани към тялото, има пътища, по които можете да достигнете Бога чрез тялото, защото то също принадлежи на Бога. Ако чувствате, че сте ориентирани към сърцето - тогава молитва. Ако чувствате, че сте ориентирани към интелекта - тогава медитация.

Но моите медитации в известен смисъл са различни. Опитал съм се да изнамеря методи, които могат да се използват и от трите типа. При тях се използва

много от тялото, много от сърцето и много от интелигентността. И трите са свързани помежду си и работят по различен начин при различните хора.

Тяло, сърце, ум - всички мои медитации се движат по един и същи път. Започват от тялото, преминават през сърцето, достигат до ума и след това отиват отвъд.

Винаги помнете, че онова, на което се наслаждавате, може да проникне дълбоко във вас; само то може да проникне дълбоко във вас. Да се наслаждавате на нещо означава просто, че то ви подхожда. Ритъмът му е в тон с вас: има неуловима хармония между вас и този метод. Веднъж щом ви направи удоволствие един метод, не бъдете алчни; навлезте в този метод колкото можете повече. Може да го правите веднъж или ако е възможно два пъти на ден. Колкото повече го правите, толкова повече ще му се наслаждавате. Изоставете един метод само ако радостта е изчезнала, тогава той си е свършил работата. Потърсете друг метод. Нито един метод не може да ви доведе до самия край. По вашия път ше трябва да смените влаковете много пъти. Определен метод ви довежда до определено състояние. Отвъд това, той вече не е от полза, той е изразходван.

Така че две неща трябва да се помнят: когато един метод ви хареса, навлезте в него колкото е възможно по-дълбоко, но никога не свиквайте с него, за-

щото един ден ще трябва да го изоставите. Ако прекалено много се пристрастите към него, тогава той става като наркотик: не можете да го изоставите. Вие повече не му се наслаждавате - той не ви дава нищо - само се е превърнал в навик. Тогава човек може да продължава, но се движи в кръг; и не може да бъде отведен отвъд това.

Затова нека радостта бъде критерият. Ако има радост - продължете до последната частица радост. Тя трябва да бъде тотално изцелена. Не трябва да остане никакъв сок ... нито една капка. И след това бъдете в състояние да го изоставите. Изберете друг метод, който отново ще ви донесе наслаждение. Човек трябва да сменя много пъти. При различните хора е различно, но много рядко един метод може да работи през цялото пътешествие.

Не е необходимо да се правят много различни медитации, защото може да правите объркващи неща, противоречащи си неща, и тогава ще се появи болка.

Изберете две медитации и се придържайте към тях. Фактически аз бих искал да изберете една; това би било най-доброто. По-добре е да повтаряте много пъти една - която ви подхожда. Тогава тя ще ви отвежда все по-дълбоко и по-дълбоко. Вие опитвате много неща -един ден едно, друг ден друго. И измисляте свое нещо, така може да създадете много бъркотии. В книгата за

тантра има 112 медитации. Може да се побъркате. Вие вече сте се побъркали!

Медитациите не са шега. Понякога те могат да бъдат опасни. Вие си играете с един фин, съвсем неуловим механизъм на ума. Понякога едно малко нещо, което не осъзнавате че правите, може да стане опасно. Затова никога не се опитвайте да измисляте, не правете своя собствена смесена медитация. Изберете си две и просто ги опитвайте в продължение на няколко седмици.

Част от книгата на ОШО - "Оранжевата книга - техники за медитация"

Здравейте, приятели от няколко седмици насам усещам, че стресът ми идва в повече и че търся за себе си ефективен метод с моментално действие, по отношение на успокояване на ума и тялото. Ето един от вариантите, който намерих днес. Попаднах на статия на тема "Правилно дишане от йога". Надявам се да ви бъде полезна в борбата със стреса и ежеднвеното напрежение:

Известно е, че с помощта на дишането можем да се избавим от стреса, да повишим настроението си и да се заредим с енергия. При минимум усилия. Повечето от нас асоциират йогата с различните пози (асани), които се научават трудно. В действителност, един от важните атрибути на йогата е правилното дишането или пранаяма. Научавайки се да управляваме дишането си, ние можем да се освободим от "застоялата" енергия и да се заредим с нова, а това означава да се ободрим.

Съществуват 4 типа дишане, всеки един от които си има своите особености и предимства. Ако искате да ги прилагате ефективно, трябва да усвоите добре всичките.

1. Диафрагмено дишане или самаврити

То може да ви избави от "старата" енергия, а също така способства за отпускането на тялото.

Вие сте легнали по гръб, ръцете ви са отпуснати върху кореми в областта на пъпа. Когато вдишвате, коремът ви трябва да се подува и да повдига ръцете ви, а когато издишате, той трябва да спада. Не се старайте да полагате значителни усилия - по време на упражнението тялото трябва да бъде отпуснато. Опитвайте се да не движите гърдите си - движението трябва да се извършва в областта на корема. Вдишването и издишването трябва да бъдат с еднаква продължителност.

Тази дихателна техника може да се използва всеки път при наличието на стрес. Можете да я прилагате и в седнало положение.

2. Уджаи или "победно" дишане

То увеличава силата на организма и неговата издръжливост.

Вдишайте през носа, а след това издишайте през устата, издавайки шумящ звук. При следващото издишане затворете устата, но продължавайте да издавате този звук. Звукът трябва да прилича на далечния шум на прибоя. Силата на звука трябва да бъде такава, че да го чувате само вие, но не и човекът до вас.

Правете това упражнение, когато се занимавате с йога или просто когато извършвате някакви физически упражнения.

3. Капалабати или черепно дишане

То подобрява работата на храносмилателните органи и помага на човека да се избави от хремата.

Седнете и скръстете краката. Вдишайте слабо, а след това рязко издишайте през носа, при това стягайки корема си. След това го отпуснете, за да направите следващото вдишване и отново направете рязко издишване. Повторете това 10 пъти в темпо, което ви създава най-голям комфорт. Последните вдишвания и издишвания трябва да се правят по-бавно.

Практикувайте това дишане сутрин, за да са се разсъните. Ако се занимавате с йога, това дишане трябва да се прави пред началото на сеанса - за да се "включи" организмът.

4. Нади садхана или прочистване на каналите

То способства за хармоничното състояние на двете полукълба в мозъка и двете страни на тялото, а също така успокоява.

Седнете удобно със скръстени крака. Показалецът и средният пръст на дясната си ръка трябва да свиете така, че те да бъдат притиснати към дланта. Приближете ръката до лицето. Поставете безименния си пръст върху лявата страна на носа, а палецът - върху дясната. Вдишайте. Плътно затворете дясната ноздра и издишайте през лявата. След това вдишайте през нея, отворете дясната ноздра, затворете лявата с безименния с пръст и издишайте през дясната ноздра. Този процес се повтаря бавно и внимателно 5 пъти. Той трябва да завърши с издишване през лявата ноздра.

Правете това дишане, когато сте ядосани и раздразнени или не можете да заспите.

Източник: http://health.actualno.com/Pravilno-dishane-s-joga-news_192872.html

Първата част / 42 неща, които определено ще разнообразят живота ти! / от тази мини поредица от 3 статии за мое учудване стана доста популярна и се възприе страхотно. Ето защо признавам, че започвам да правя тази статия с известна доза страх. Страх от това, че няма да се получи толкова добре като предния път. И въпреки всичко ще се постарая тази втората част, отнасяща се за нашата духовност да ви хареса не по-малко.

Естествено тук ще намерите и неща, които нямат нищо общо, поне на пръв поглед с духовността, но ако сте широко скроени и с отворен ум ще намерите връзката. Стига съм говорил общи приказки, нека да ви оставя да се срещнете с още една мотивираща доза от 41 неща, които радикално ще подобрят живота ви, но само ако след прочитането им предприемете действия разбира се.

Техниката

Випассана (Vipassana), което означава “да виждаш нещата такива, каквито са в действителност“, е една от най-древните медитационни техники на Индия. Била е преоткрита преди повече от 2500 години от Готама Буда, който я е преподавал като универсален лек за универсални несгоди, т.е. като Изкуство да се живее.

Випассана е несектантска техника и се стреми към пълното изкореняване на несъвършенствата на съзнанието и като резултат от това – към най-висшето щастие на пълното освобождаване. Целта й е изцеление, и то не просто излекуване от болести, а абсолютното избавление от човешкото страдание.

Сатсанг от Свами Сатянанда Сарасвати

Медитацията е нещо, за което повечето хора са чували, малко хора имат представа и още по-малко действително са я преживели. Както всички други субективни преживявания, тя не може да се опише с думи. За да разбере за какво става дума, практикуващият трябва да се опита да намери отговор за себе си.  Опитът е реално преживяване, а описанието не е преживяване. Въпреки това ще дадем всичко от себе си, за да хвърлим малко светлина върху тази тема.

Нашият ум

Нека първо да определим начина, по който модерната психология е категоризирала различните части на ума. Подсъзнателният, или несъзнателният ум приблизително може да бъде разделен на следните три групи: нисш ум, среден ум и висш ум.

Нисшият ум отговаря за активирането и координацията на различните дейности на тялото като дишане, циркулация, коремните органи и т.н. Също така той е част на ума, която провокира инстинктивните импулси и точно в нея се проявяват коплекси, фобии, страхове и натрапчиви идеи.

Средният ум е част на ума, която отговаря за информацията, която използваме, докато сме в будно състояние. Това е частта на ума, която анализира, сравнява и достига до заключения по отношение на постъпилата информация. Резултатите от работата й се появяват в съзнанието ни, когато имаме нужда от тях. Това е частта на ума, която ни дава отговори. Например много от нас са се изправяли пред проблем, който не можем да разрешим в момента, само за да открием, че отговорът изплува в съзнанието в по-късен момент. Средното подсъзнание е това, което е разрешило проблема без нашето осъзнаване. Това е царството на рационалното и интелектуалното мислене.

Висшият ум е областта на т.нар. суперсъзнателна дейност. Той е източникът на интуицията, вдъхновението, блаженството и трансцеденталните преживявания. Точно оттук гениите получават искрите си на творчество. Той е източникът на по-дълбоко знание.

Докато сме в будно състояние, имаме съзнание за някои явления. Но имаме съзнание само за малка част от дейностите на ума, обикновенo за тези в областта на средния ум. Точно това съзнание ви позволява да четете тези думи и да осъзнавате значението им.

Друга част на ума е колективното несъзнавано, за което Карл Юнг направи много, за да бъде прието от науката. В тази част на ума имаме данни за еволюционното ни минало. Тя съдържа информация за дейностите на предците ни и архетипите. Това е частта на ума, която ни свързва с всички други човешки същества, защото е копие на общото ни минало.

Зад  всички тези различни части на ума е истинската ни същност или самата сърцевина на съществуването. Истинската ни същност е това, което озарява всичко,  което правим, въпреки че не сме осъзнати за нея. Повечето от нас смятат, че центърът на съществото ни е егото, но егото в действителност не е нищо повече от друга част на ума. Истинската ни същност е това, което озарява дори егото.

И така какво се случва, когато медитираме?

Когато медитираме, сме в състояние да отведем съзнанието си до различни части на ума. Обикновено, както вече обяснихме, съзнанието ни е ограничено до повърхностната дейност на малки зони от средните или рационалните части на подсъзнанието. По време на медитация можем да излезем от интелектуализирането.

Обичайният опит на повечето хора, които започват да медитират е да виждат гротески видения или да започнат да осъзнават свои дълбоко вкоренени комплекси, за които може би не са знаели, че съществуват. Разбират, че имат страхове, които преди това не са осъзнавали. Причината е, че съзнанието сега функционира на нивото на нисшия ум. Подсъзнанието сега подчертава комплекси, страхове и други, които преди това не е осъзнавало. Преди това просто е било осъзнато за проявите на тези страхове под формата на гняв, омраза, депресия и т.н. Веднъж щом тези дълбоко вкоренени комплекси се посрещнат смело, може да бъдат премахнати и да се постигне по-голямо щастие в живота. Също така по време на медитация много хора стават осъзнати за вътрешните процеси на тялото си. Това е така, защото съзнанието осъзнава дейностите, които контролират тези функции на тялото.

Трудно е да се достигнат по-високи нива на медитация, ако не премахнем голяма част от натрапчивите страхове, които имаме в нисшия ум. Невъзможно е да се стигне до по-дълбоки нива на медитация, защото тези комплекси са толкова непреодолими, че изглежда почти автоматично притеглят съзнанието към себе си. Въпреки че има много други места, където съзнанието може да отиде, то се притегля като желязо към магнит към дейностите на нисшия ум. Сякаш намира извратено удоволствие да мисли постоянно за нашите страхове, фобии и тревоги.

В по-високите нива на медитация съзнанието се премества във висшия ум, или областта на суперсъзнанието. Съзнанието се издига над рационалната мисъл и виждаме дейностите, които изглеждат близо до реалността. Посредникът навлиза в измеренията на вдъхновението и просветлението. Практикуващият започва да преживява дълбоките истини и аспекти на съществуването. Навлиза в нови сфери, нови земи на съществуване, които до този момент са изглеждали като невъзможни и като обикновен плод на въображението.

Кулминацията на медитацията е себереализацията. Това се случва, когато дори пределите на висшия ум се прехвърлят. Съзнанието спира с изучаването на ума и се идентифицира със сърцевината на съществуването, истинската същност. В този момент то се превръща в чисто съзнание. Когато някой постигне себереализация, това означава, че се е свързал с истинската си същност и идентифицира съществуването си, живота си от гледна точка на същността си, а не от гледна точка на егото. Когато действа от истинската си същност, тялото и умът работят почти като отделни единици. Престават да бъдат истинският аз, а са просто проявления на истинската същност, на истинската идентичност.

Така виждаме, че целта на медитацията е да изучава различните области на ума и накрая да премине напълно пределите на ума.

Източник  : http://www.yoga108.info

Древните са казали: ”Небето има три скъпоценности – слънцето, луната и звездите. Човек има три съкровища – Дзин, Ци и Шън.”

Дзин (семето), Ци (жизнената енергия) и Шън (духът) се сливат в неразчленимо единство, което даосите и будистите наричат “сан бао” (“трите съкровища”). Макар че това са различни субстанции, те са свързани и се стимулират една друга. Дзин е основата (бън), Ци е движещата сила (дун ли), а Шън управлява (джу дао). В древността са казали:”Човек, притежаващ Ци, създава; когато се изчерпи Дзин, умира”.

Още от дълбока древност даосите са започнали да решават трудната задача как да засилят и съхранят трите съкровища в тленното си тяло.

Сатсанг от Свами Сатянанда Сарасвати

Има два вида медитация – пасивна и активна.

Активна медитация е тази, която се случва, докато изпълняваме ежедневните си задължения, докато вървим, говорим, храним се и т.н. Това всъщност е целта на йога, да ни позволи да медитираме, докато  изпълняваме светските дейности. Това не означава, че те няма да бъдат извършени, или че ще бъдат извършени без ентусиазъм. Всъщност работата и външните дейности ще бъдат изплънявани дори с повече ефективност и енергия. Активна медитация може да се усъвършенства чрез практикуване на пасивните медитативни практики  и чрез развиване на самоидентичност, а също и чрез задълбочаване на техниките на карма и бхакти йога.

Пасивна медитация е намерението да седим в една поза и да изпълняваме медитативна практика. Целта й е да успокои вечно неспокойния и блуждаещ ум и да го направи съсредоточен, така че медитативното преживяване автоматично да последва. Тя грубо може да бъде разделена на четири различни етапа на опитност: