Никой не би се задоволявал с малко, ако е способен да си позволи повече. Целта на природата е животът в нея да процъвтява и да се развива. Затова всеки би следвало да разполага с всичко, което допринася за силата, елегантността, красотата и богатството на живота. Да се задоволяваш с малко е грешно. Богат е онзи човек, който притежава всички неща, които са му нужни, за да живее живота си точно така, както желае. Нито един човек, който не разполага с пари, не е способен да се сдобие с всички тези неща.
Светът вече е толкова сложен, че дори на обикновените хора им е нужно сериозно финансово благополучие, за да могат поне да се доближат до онова, което бихме нарекли пъноценен живот. По природа всеки човек се стреми да постигне нещата, за които мечтае. Този стремеж към реализиране на вътрешните способности, е присъщ на хомо сапиенс. Не можем да спрем да искаме да бъдем всичко, което можем да бъдем.
Успехът в живота значи да се превърнеш в онова, което най-силно искаш да бъдеш. За да осъществиш това обаче ти трябват средства и инструменти от външния свят, които да използваш по пътя. Единственият начин да се сдобиеш с тях е като си достатъчно богат, за да си ги купиш всичките. В този смисъл науката на забогатяването е каймакът на познанието. Няма нищо лошо в стремежа към богатство. Това е стремеж към един по-пълноценен, свободен и изобилен живот. А тази цел е безценна.
Човек, който не желае да живее изобилен живот не е нормален. Затова и човек, който не иска да има достатъчно пари, за да задоволи всичките си желания, не е съвсем нормален. Има три основни мотива в битието ни. Живеем за тялото си, живеем за ума си и живеем за душата си. Нито едно от трите не е по-добро или по-свято от останалите. Виски са еднакво важни. Нито едно от трите – тяло, ум и дух – не може да се разгърне напълно, ако някое от другите две е ощетено или подтиснато.
Не е правилно да живеем само за душата си и да отричаме тялото или ума си. Също тъй е грешно да живеем само за интелекта си и да пренебрегваме душата или тялото си. Всички знаем колко ужасяващи могат да бъдат последствията, когато хората живеят само заради тялото, докато умът и душата им закърняват. Затова разбираме, че истинският живот означава напълно да разгрнем и изразим всичко онова, на което сме способни с тяло, интелект и дух.
Каквото и да си говорим, никой не може да е напълно щастлив или доволен, ако тялото му не е здраво и не функционира правилно. Същото важи и за ума и душата на човек. Който и аспект на съществото ни да има подтиснат потенциал или функция, това е някое наше незадоволено желание. Желанието за нещо е възможност, търсеща поле за изява или потенциал, напиращ да бъде развит. Човек не може да живее пълноценно и да се чувства добре в тялото си, без добра храна, удобни дрехи, топъл и уютен подслон и свобода от прекомерни трудности.
Почивката и развлеченията също са много необходими за физическото съществуване на човека. Менталната ни свобода пък е невъзможна без книги и информация и без достатъчно свободно време, за да ги изучаваме. Нито пък без възможност за пътувания и наблюдение или интелектуално общуване. За да постигнем хармония в ума си е необходимо да имаме достъп до продукти на интелекта и да сме оградени с обекти на изкуството и красотата, които можем да оценим по достойнство.
За да живеем пълноценно в духовно отношение, трябва да обичаме и да бъдем обичани. Бедността и страхът не са съвместими с пълното и безметежно изразяване на любовта. Най-популярният израз на любов и зачитане на хората, които обичаме, е желанието ни да ги даряваме с повече блага. Любовта намира своя най-спонтанен и естествен израз в желанието и вдъхновението на хората да дават повече на другите. Хората, които нямат какво да дадат, не могат да заемат достойно мястото си на родители, съпрузи, граждани и изобщо на човешки същества. Притежаването на материални неща е естественият начин да дадем свобода на душата си, да развием ума си и да поддържаме тялото си.
В светлината на всичко казано става ясно, че да бъдеш богат е ценност от най-висша ктегория. Съвършено правилно е да искаш да си богат. Ако си нормален мъж или жена, не можеш да направиш нищо срещу този вътрешен стремеж. Затова ще си напълно прав да концентрираш пълното си внимание върху науката на забогатяването. Неслучайно това е най-благородната и най-нужната от всички науки. Ако пренебрегнете това учение, все едно пренебрегвате дълга, който имате към себе си, към Бог и към цялото човечество. Защото ще сте най-полезни на всички, само ако развиете себе си максимално.
Изготвил: Димитър Божанов
