Какво за вас самите означава понятието „емоционална интелигентност“?
Светълка: За мен осъзнато преживяване на живота.
Алекс: От една страна това за мен е способността да осъзнаваш, преживяваш и управляваш емоционалното си състояние и импулсите, които го създават. От друга = това са емоциите на другите и способността да ги разпознаваш, преживяваш заедно с тях и насочваш в благотворна посока.
Може ли човек да е природно емоционално интелигентен или това се учи през живота?
Светълка: Човек се ражда с емоционална интелигентност и цял живот я развива.
Алекс: Според мен човек е природно емоционално интелигентен, т.е. като човешко същество той разполага с този потенциал. Реализирането на му може да стане несъзнателно на принципа стимул-реакция, но може и да стане осъзнато например „Искам да се науча да се чувствам по-често радостен, весел, ентусиазиран“. А може и да не се реализира.
Отскоро се заговори за емоционална интелигентност, това нов етап в развитието на човека ли е?
Светълка: Всъщност за емоционална интелигентност се говори още от времето на Аристотел. Той самият казва „Всеки може да се ядоса, това е лесно. Но да се ядосаш на правилното място, в правилния момент, на правилния човек по правилния начин, това вече е изкуство“.
В научната общност за значението на социалната и емоционална интелигентност започва да се говори още през 60-те години на миналия век, самото понятие се утвърждава през 90-те години. От тогава развитието в науката на емоционалната интелигентност е преминала през три декади всяка, от които бележи голям напредък. Вече има проведени четири годишни международни конференции по емоционална интелигентност. Вярвам, че динамиката в развитието на науката в този посока ще ни осигури още много нови знания как да управляваме емоциите си.
Историята сама ще покаже дали е нов етап от развитието ни. Аз се надявам за западния човек да е настъпил моментът, в който да се обърне навътре към себе си, без това да му попречи да бъде адекватен на външния свят.
Алекс: Не мога да кажа, че самата емоционалната интелигентност е нов етап в развитието. По-скоро нейното развитие е безценна възможност за себепознание, реализиране и пълноценно съществуване на човек. Така казано, като че ли е нов етап.
Защо е важна емоционалната интелигентност за съвременния човек?
Светълка: Тъй като животът ни става все по-динамичен, все по-забързан, с все повече изисквания, с повече цели, които си поставяме сами или пък околния свят го изисква. Налага ни се да жонглираме с много задачи едновременно в много сфери. Това означава жонглиране и с много емоции, често пъти интензивни и противоположни . Изследванията показват, че едно от основните предимства на емоционална интелигентност е, че тя помага на хората "да сърфират по ръба на хаоса." Вместо да се претоварваме от комплексността/сложността на живота, тези умения ни помагат да го управляваме.
Алекс: На този въпрос ще отговоря с друг въпрос „Защо емоционалната интелигентност не е важна за съвременния човек?“ Трудно е да се отговори, нали? Първият въпрос е малко по-труден защото причините са около безброй. Можете ли да си представите живот без емоции? Звучи малко като дъга без цветове. Две от най-важните за мен ползи от емоционалната интелигентност са:
1) способността да живееш живота пълноценно, някои го могат без дори да знаят какво е емоционалната интелигентност и
2) достъпът до енергията, която емоционалната интелигентност може да ти даде.
До каква степен в ежедневното общуване вие самите успявате да поддържате емоционалната си интелигентност?
Светълка: Доколкото стига осъзнатостта ми в такива моменти се стремя да утвърждавам модели на поведение, които да са заразни и за другите – малките и големите.
Алекс: Интересен въпрос. Мисля обаче, че никой няма отговор на него. ЕИ е нещо необхватно. То е разрез на личността, която сама по себе си е необятна. Трудно можеш да измериш нещо, което е първо необятно и второ – нерационално в голяма част.
А бихте ли споделили някои моменти, в които трудно сте управлявали емоциите си?
Светълка: И за мен, както и за повечето хора, е истинско предизвикателство управлението на емоциите, когато близките ми хора са застрашени по някакъв начин.
Алекс: Любимият ми е преди презентация или обучение. Много се вълнувам. Дори не съм сигурен, че в този момент осъзнавам всичките емоции, които преминават през мен, какво остава да ги управлявам. Сега като се замисля това са по-скоро състояния отколкото конкретни моменти във времето. Например когато съм много изморен или гладен ми е трудно да управлявам емоциите си.
Според вас кои са най-преките пътища към изграждането на доверие в едно взаимоотношение?
Светълка: Доверието се печели, затова и най-прекият път към него е когато самите ние утвърждаваме доверие – гласуваме и отстояваме. Често пъти се страхуваме да бъдем първи в това да се доверим. А това е най-прекият път – когато ние първи се доверим на партньора си, без значение дали в личен или в професионален план, доверието ще се върне към нас. Основните стълбове, на които да се опрем в това са - да отдаваме и приемаме Грижа, да сме Ангажирани с това, което другият и ние случваме, да сме Последователни в думи и действия, и да Комуникираме....всичко.
Алекс: Зависи от взаимоотношението – дали е лично или професионално. За личното това е характерът ти, искренността ти, откритостта ти, грижата за другия, ценността ти като човешко същество. За професионалното – това са опитът и способностите ти. Но в случая въпросът според мен не е много точен. Защото доверието изисква време. За някои неща няма преки пътища. Както казва един мой любим автор и учител „Не можем да пожънем реколта преди да сме я посели“.
На миналото парти говорихме за работата в екип. Кои са основните правила за постигане на добра емоционална среда в един екип?
Светълка: Доверието е основата на всичко. Слушането не само с ума, но и със сърцето. Позитивният дух и способността да трансформираме трудностите в предизвикателства, отчаянието в надежда.
Алекс: Преди да има правила е важно да има нещо друго и то е доверието. Без доверие емоционалната среда е доста променлива, нестабилна. Важно правило е „Разбери преди да искаш да бъдеш разбран“.
Мислите ли, че българите имат развита емоционална интелигентност?
Светълка: Разбира се, че имаме. Това че се славим с топлота и гостоприемство, само по себе си е знак на откритост и част от емоционално интелигентните взаимоотношения.
Алекс: Да, мисля. Но мисля също така, че всички ние използваме съвсем малка част от ползите, които тя може да ни даде.
Сега нека поговорим малко за вас в личен план. По какъв начин разпускате в свободното си време и намирате ли достатъчно време да се посветите на самите себе си?
Светълка: Преди три години си поставих за цел да се науча да си почивам, беше ми трудно да се отпусна…Научих се да се отдавам на моменти в самота и вглъбение. Чувството на цялостност след това е много силно.
Алекс: Най-важната част от ежедневието ми е да посветя достатъчно време на себе си. Дори за да бъда по-точен ще кажа, че предизвикателството пред мен е не да го намирам, а систематично да си го осигурявам И хубавото е, че това е и част от работата ми. Ако аз не се развивам и не подобрявам способностите си и личностните си черти няма как да го правят и хората, за които (и с които) работя. Лошото е, че на моменти се обърквам и не знам дали наистина имам „свободно време“ или се развивам или работя. Май пак се обърках. Това, което ме спасява в такива моменти е любимият човек до мен. Когато съм с него съм сигурен, че не работя. Мисля, че и по този начин разпускам. Обичам също много да пътувам, да играя, да съм сред природата.
Кои са любимите ви моменти от деня?
Светълка: Всяка свързаност – като се започне с първото добро утро, изгрева, обичам те.. и така до сладки сънища, звездите и луната. Всеки момент може да се превърне в любим стига да можеш да го видиш и преживееш. Често сме толкова погълнати в ежедневието си, че дори не виждаме небето, не забелязваме разлистеното дръвче и не усещаме мириса на цъфналото цвете. За мен откриването им носи много свързаност и вдъхновение.
Алекс: Сутрин, след като си направя упражненията и усетя прилива на енергия. Тогава нямам търпение и денят да започне. Вечерите също са ми любими, особено когато съм сред близки и приятели.
Какво ви вдъхновява?
Светълка: Желанието за по-добър свят.
Алекс: Мисля, че нещата са много. Дори ми се струва, че с всеки изминал ден стават все повече. Силно влияние ми оказва Стивън Р. Кови и нещата, които той е направил. Последното нещо, което пък много ме развълнува бе цитат на Жан-Пол Сартр – „съществуването предхожда същността“, с което той иска да каже, че хората нямат предопределена същност по начина по който я има например...закачалката в гардероба. Ние сме неопределени, винаги свободни да преизобретяваме самите себе си. Последното изречение е от книгата „Платон и птицечовката влизат бара…“ – много приятно четиво.
По какъв начин се забавлявате ?
Светълка: Като давам свобода на детето в себе си.
Алекс: Ще ви покажа на 21 ;)
Каква е вашата лична дефиниция за успеха?
Светълка: Ами… не очаквах този въпрос точно от вас.
Успехът е относително явление. За мен успехът е реализация на цел, идея, отношение. До този момент онова, което ме е движело към успеха е каузата, премесена с много страст.
Алекс: Себепознание и развитие, пълноценни взаимоотношения и значим принос. Ще помоля да не я ползвате, тъй като все още не знам дали е вярна.
Бихте ли споделили пред нас какви са личните ви мисии?
Светълка: Да подкрепям силните личности, които променят статуквото.
Алекс: Тя е в сърцето. Там е нейната сила.
Какво предстои за вас в личен и професионален план през 2014 г.?
Светълка: Най-важното в моята работа са хората. Всеки следващ курс в Марков Колеж ме предизвиква да ставам все по-знаеща и все по-можеща. И това е най-големият кеф да си в постоянно развитие и хората с които и за които работиш да имат най-голяма полза от това. В тази учебна година новото за нашия екип е Майсторския клас за вече завършилите Марков Колеж. Много нови теми, много нови знания и много нови техники, чрез които вдигаме летвата много на високо. Предстои да направим за трета поредна година нашата „Закуска за личностно развитие” – поредната хапка провокация за размисъл. А най-най-най скоро, на 11 май, предстои да отпразнуваме 22 рожден ден на Марков Колеж.
Тази година започна за мен под знака на жените и тяхното съвсем заслужено място в политиката. Участвам в европейска програма за обучение на 20 млади жени, които искат да се развиват в политиката. Много осмислени гледни точки и нов опит, които имат място в житейските ми цели.
А в личен план… поставих си една единствена цел – да живея тук и сега.
Алекс: Изграждане на нови навици, по-голяма отдаденост във взаимоотношенията и връзката с любимия човек. Професионална реализация и значим принос за организацията, в която работя.
Каква е вашата позиция по отношение на ситуацията в България в момента?
Светълка: В последната година улавям сладостна тръпка заради онова, което се случва и предстои да се случва за България. Вече се оформя гражданско общество в България. Има наченки на диалогизъм между политиците и гражданите. Вярвам, че това ще доведе до заедност ЗА България от всички страни.
Алекс: Ще се въздържа от отговор. Ситуацията е такава, каквато ние си я направим…или изберем.
Какво вие самите сте готови да дадете за промяна в България?
Светълка: Близките до мен знаят, че имам житейски цели, ориентирани към бъдещето в по-голям мащаб.. така че отговорът ми е съвсем осъзнат и целенасочен – всичко, което способностите ми го позволяват и е в синхрон с моите ценности и принципи.
Алекс: Да бъда по-добър човек и професионалист. Да подкрепям и другите в това.
Каква е вашата визия за България след 15 г.?
Светълка: Визията ми е за хората – усмихнати, реализирани и горди, че са част от тази държава.
Алекс: Държава, в която все повече хора предпочитат да живеят и да се развиват. Достойна и зачитана като важна част от историческото наследство и бъдещо развитие на Европа.
Харесват ли ти партита организирани от Мастъмайнд България? Имате ли конкретни препоръки какво бихме могли да подобрим?
Светълка: Мастърмайнд е уникална за България като идея и организация. Това е общност от различни хора, които ги обединява личностното развитие. Би било прекрасно все повече хора, за които това е важна тема, да разберат, че има пространство, в което могат да общуват и да се развиват.
Алекс: Да, харесват ми. Неформалната форма на личностно развитие силно ми допада. Може би повече инициативи и дейности извън това, което в момента правите. Излезте по-насветло, популяризирайте повече дейността си. Тя създава принос.
Какво ще ни оставите като послание за финал?
Светълка: Повлияна от филма за живота на Ганди ще оставя това “Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново, колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”
Алекс: Като послание ще припомня един друг любим цитат от „Седемте навика на високоефективните хора“:
„Проактивността означава, че ние като човешки същества сме отговорни за нашия собствен живот, че поведението ни е функция на нашите решения, а не на състоянията ни. Ние можем да подчиним чувствата на ценностите. Ние имаме инициативата и отговорността да действаме така, че нещата да се осъществят.“
Има ли въпрос, на който бихте искали да ни отговорите?
Алекс: Да, но ще го запазя за следващата ни среща.
За контакт със Светлана Маркова :
1. Профил в Фейсбук
2.svetalka@markovcollege.com
За контакт с Александър Йосифов:
1. Профил в Фейсбук;
2. al.yosifov@gmail.com
