Това е следствие от нашата дълбока връзка (обвързаност с думите), която се развивала и създавала устойчиви модели в съзнанието през целия ни живот. Тогава, когато са се оформяли нашите представи за добро и зло, сме се научили да казваме „да” и „не”, „искам” и „не искам”. Някои психолози твърдят, че тези модели се зараждат в рамките на жизнено важни за всеки човек отношения. Например в отношенията родител- дете, детето израснало в семейство на властен родител, може да се научи не само на послушание, но и да държи своите мисли вътре в себе си пред властни фигури, които в бъдеще ще са учител, работодател и всеки висшестоящ по йерархия. Така той е ще изградил негативна обвързаност с думите „Аз смятам, че”, „Аз мисля” и вместо да дава отговор ще кима и мълчаливо ще дава съгласие. Но всички изградени модели, са именно такива, „изградени” от миналия ни опит, и щом ги забележим, можем да ги отстраним, натрупвайки съзнателно друг противоположен.
Помислете как сте обвързали живота си със следните думи и дали не сте станали роби на автоматичните отговори: „Аз смятам...”, „Не искам...”, „Искам”, „Ще го направя”, „Да”, „Не”, „Не знам”, „Сгреших”:
„Аз смятам...”
Казвайки това, което мисли, човек се самоопределя и оразличава от другите и техните мнения. Затова казвайте какво мислите! Това не само ще покаже кои сте, ще отключи вътрешната ви сила, но и дори може да събуди възхищение.
„Не искам...”/ „Искам”, „Не”, „Да”
Невъзможността ни да изкажем това, което не желаем да направим, може да ни доведе до много критични ситуации. Чувствали ли сте някога думите „Не искам” заклещени в гърлото си, като надигащ се бунт, който ви задушава. Борите се с тях, отказвате да ги изречете и защо- защото ви е страх например, че ще загубите работата си. Направете както ни съветва Джон Кехоу, помислете за най-лошото, което може да се случи в тази ситуация и го приемете. Заявете гордо това, което искате и ще го получите или поне ще сте по-близо до него.
Възможно е и да сте от другата страна, като координатор на организация, лидер на екип. Ако не можете да изкажете ясно това, което искате от другите, това ще бъде пречка в постигането на целите ви. Помнете, че никой не може да прочете вашите мисли.
От друга страна невъзможността ни да казваме „не” разконцентрира фокуса ни, затрупвайки ни с нови и нови ангажименти. Тя ни поставя под контрола на другите. Да можеш да казваш „не” е важна част от преговорните отношения. Запомнете, че насрещната страна винаги ще се опитва да ви измъкне повече, защото тя се грижи само за своя интерес и това е разбираемо. Така невъзможността ни да казваме „не” ни лишава от нашата енергия и ресурси, включително финансови.
„Ще го направя”
Колко често това, което се съгласявате да направите е в съгласие с това, което искате? Разбира се не можем да твърдим, че трябва да казваме „да” само на нещата, които са ни приятни, но е важна поне индиректната връзка с нашите цели. Хората сякаш се съгласяват с нещо, за да направят някого щастлив, за да избегнат конфликт, или просто защото са свикнали винаги да се съгласяват.
От друга страна има много хора, които казват, че ще направят нещо, но и вие и те знаете, че това няма да се случи. Всъщност те дори не се замислят дали поемат или не ангажимент, а го изричат механично.
Други са се обвързали негативно с тези думи и се страхуват да ги изкажат. Пример за това е страхът от обвързване, който не ограничен само до мъжете и брака. Всъщност всички се страхуваме да поемем отговорност.
„Не знам”
Страхувате ли се да питате и до какво води това? Случвало ли ви се е на делова среща или дори в рамките на най-обикновен разговор да чуете дума или да ви бъде зададен въпрос, чийто отговор не знаете. Разбира се, че да и това е нормално. А стигали ли сте дотам да изпитате срам от незнанието си и това да ви разконцентрира до такава степен, че да спрете да мислите, както и да бъдете себе си. Оказва се всъщност, че тази реакция най-често е свързана с неща, които си мислим, че е редно да знаем, а когато става въпрос за такива, които считаме за чужда материя, не се срамуваме и питаме. Мълчанието ни е опит да прикрием незнанието си, но често то не остава незабелязано от другия, който просто го усеща.
От друга страна способността ни да питаме, когато не знаем, ни представя като уверени хора, със самочувствие, поражда доверие и развива партньорство.
„Сгреших”
Избягването от отговорност може да бъде причина за разпадането на всяка връзка, както лична, така и професионална.
Да признаем грешките си никога не е приятно, но ни прави по-силни. Защото когато си сгрешил, дори друг да не разбере, ти го знаеш и оставаш в този порочен кръг. Веднъж измъкнал се, можеш да го повториш. Когато бързо си признаеш, това е стимулиращо, дава и ти нова пътека, по която да вървиш и чувството, че контролираш себе си. Другата страна ще го оцени и ще ти вярва.
Затова
Помислете дали не сте подвластни на думите си, какво е породило погрешния модел и най-вече генерирайте нов опит, нови отношения, в които ще употребявате думите съгласно речниковите им значения.
Източниk- The One-Life Solution by Dr Henry Cloud
