В книгата на Хорхе Букай „Нека ти разкажа“ има невероятна притча за един човек, който си купува обувки с два номера по-малки.
С това свое намерение той учудва опитния продавач, колегите си и нас, читателите. Накрая се оказва, че целта му е да преживява болките от стягането на обувките, за да може, като ги свали, да се наслади на облекчението.
Доста болезнен начин да си доставяш удоволствие!
Притчата за човека с два номера по-малки обувки ми направи голямо впечатление още първия път, когато я прочетох. Лично за мен изводът от нея е, че не е необходимо сами да си причиняваме страдание, за да може накрая да изпитаме облекчение. Още по-важното е, че облекчението ни най-малко не се доближава до чувството за щастие. Твърдо съм убеден, че съществуват позитивни начини, чрез които да увеличаваме чувството си за щастие.
Например благодарността.
Достатъчно е да изградим навика да се фокусираме върху позитивното, да го оценяваме и да му се наслаждаваме. Благодарността е научно доказана стратегия за увеличаване на щастието ни. И както виждате, няма нищо общо с това, да си причиняваме сами страдание; няма и следа от мазохизъм. Облекчението на мазохистичното страдание е само бледа сянка на това прекрасно чувство.
Разказът на Х. Букай ме наведе на още една мисъл: колко много можем да научим за човека, за неговата психология, убеждения и характер от едно просто действие – избор и покупка на чифт обувки. Смятам че е така, защото в повечето случаи същността на човека се проявява дори в едно-единствено действие. Х. Букай ми подейства стимулиращо и ето какво осъзнах, когато става въпрос за обувки.
Чудото на „тайната“
Миналата седмица и аз тръгнах да си търся нови обувки. Обиколих всички магазини на главната улица, но без успех. Все не можех да си харесам обувки, които да ми са удобни, да ме впечатлят визуално и да ме накарат да кажа - „Ето ги, точно тях търсих!“
След като не намерих нищо подходящо и в поредния магазин, реших да спра търсенето за днес и да продължа на другия ден. В този момент се натъкнах на един закътан магазин и реших да опитам за последно. Там се материализира чудото на „тайната“. На един от рафтовете стояха и ме чакаха новите ми обувки. Имах невероятния късмет да отговарят на моя номер, да са единственият и последен чифт, а когато ги пробвах, веднага почувствах колко са удобни.
Купих ги и си тръгнах удовлетворен и щастлив. Дотук въобще не се бях сетил за разказа на Х. Букай и психологията на обувките. Но...
Гостенката и тайната на "тайната"
Същата вечер на гости ни дойде една семейна приятелка. По време на разговора ни ме попита какво мисля за филма „Тайната“. Въпреки че съм го гледал няколко пъти, все не ме напуска усещането, че нещо от „тайната“ на този филм ми убягва. Гледам го и оставам с впечатлението, че не се набляга достатъчно на това, да преследваш активно и упорито мечтите и желанията си. Но това е друга тема.
И така, говорейки си за тайната, ми споделиха: „Като си помисля за нещо, което искам, то скоро се случва“. Значи „тайната работи“!
Но моята тайна, която и аз споделих с гостенката, е малко по-различна: да знаеш какво искаш (удобни обувки, които да ти харесват на външен вид), активно да работиш за реализирането на мечтите и стремежите си (обикаляй всички възможни магазини), не се примирявай с нещо по-малко от това, което искаш за себе си (не си купих обувки, които не ми харесват достатъчно, дори бях готов да чакам, докато не намеря най-подходящите за мен).
В този разговор за тайната аз си формулирах ясно моята лична тайна за „тайната“:
1. Да знаеш какво искаш – конкретно и точно.
2. Активно да работиш за превръщането на желанието си в реалност.
3. Да не се примиряваш с нищо по-малко - това ми е любимата част!
Три прости правила, които работят за мен. И един жокер към тях - винаги ги гарнирам с доза оптимизъм - рано или късно слънцето ще огрее и на моята улица.
Това е моята „тайна“, скрита в чифт обувки, и благодаря на Х. Букай, който ми напомни, че човек най-добре се разкрива в своите действия и че дори при избора на чифт обувки ние имаме възможност да изграждаме своя характер и отношението си към живота.
Източник : http://www.shtastieto.com
