Разбирането за щастие при различните хора е различно. Това явно зависи от много неща, но като най-общо: социален статус, интелектуално и духовно ниво. Все пак човешкото разбиране за щастие включва основните придобивки, към които всеки се стреми, взависимост от средата си. Търсещият човешки дух не се задоволява, като достигне до нещо, а вече гледа към следващата цел.
Имаше една мисъл, че животът е това, което ни се случва, докато кроим планове. Стремежът за развитие на човека е обусловен главно от стремежа към щастие. Постигането на някаква цел отваря нови хоризонти към други цели и накрая се оказва, че щастието е като хоризонта – все пътуваме към него, а все не можем да го стигнем.
Тогава нека си помислим какво всъщност е щастието. Постигането на някоя цел носи радост, но в същото време се появява нещо, което определяме като проблем. Повечето от хората смятат, че ще бъдат щастливи, ако достигнат просто спокоен живот, други считат за щастие големи материални придобивки или споделена любов. Всеки изгражда някакъв образ или мечта, която се превръща в цел. Затова и щастието за повечето е цел, към която пътуваме и се стремим.
Грешка!
В така неразбираемата за някои източна философия се говори за „пътят” и, може би сте срещали израза, че не е важна целта, а пътят към нея. А какво значи това, че щастието зависи от нас? Ами точно това – целият ни живот е един път – все пътуваме към нещо: редуват се една след друга цели и стремежи. Докато ги следваме, се редуват и емоциите, с които се носим по този път. Тогава защо си губим времето да чакаме някакво имагинерно щастие? Можем да го имаме сега и да го носим винаги с нас.
Щастлив е този, който усеща щастие от дребните неща – красотата в цветята, в животните, усмивките на хората.
Представете си, че сте тръгнали на пътешествие. В отпуск сте и пътувате с кола към някакъв курорт. Усещането за това, което ви предстои, ви прави щастливи. Отдавате се на красотата от самото пътуване, гледате през прозореца пейзажа и тогава забелязвате колко е красива природата. Гледките ви изпълват с приятни усещания. Не знаете как ще прекарате отпуската, но в момента ви е спокойно и предвкусвате хубави емоции. Същото е и като подготвяте някакво хубаво събитие – бал или сватба. Радвате се на красивите цветя, на хубавите думи на близките ви, на чуждата радост. Ето това е щастието. Забелязали ли сте, че най-приятно е очакването, пътят към събитието? Ето това е, което трябва да запазите като изживяване в пътя на живота – настройката – тя ни прави щастливи, а не едно определено събитие или придобивка.
Ето значението на израза „щастието като път”.
Щастието е вътре в нас, ние го създаваме. Нищо конкретно не може да ни направи щастливи завинаги. Всичко е в нашата нагласа, в начина, по който вървим по своя път.
Източник : http://usmivka.org
