Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Поставянето на цели не е нещо, което е само положително, то има и своята тъмна, негативна страна. Тази статия е подробен анализ на отрицателните страни на целеполагането от гледна точка психологията. В следващите редове ви очаква запознанство с изключително любопитни факти…

Тия шибани цели са навсякъде! Непрекъснато се повтаря: цели, цели, цели! Всичко при поставянето на цели звучи прекрасно: сядате с чаша кафе, вземате лист хартия и химикал и почвате да си рисувате заветните желания и начините, чрез които да ги постигнете.

Но важно е да се знае, че поставянето на неясно определени и дефинирани цели може да бъде опасно! Или най-малкото неефективно. Определянето на цели се е превърнало в личен, корпоративен и политически фетиш в нашето модерно общество. Съвременните работници често са подложени на отвратителната задача да си поставят цели, които да работят и най-вече да ИМ поставят цели, които да изпълняват като изключително често / вярвам че ще се съгласите с мен / независимо дали са си ги поставили сами или са им спуснати, те са идиотски, безсмислени, не-изглеждащи от значение и почти винаги неизпълними!

При първата си встъпителна реч 32-рият президент на Съединените щати Франклин Деламо Рузвелт произнася следните знаменити думи пред тревожните американци от периода на Депресията:

И така, най-напред позволете ми да изразя своята твърда вяра, че единственото нещо, от което трябва да се плашим е самият страх… който парализира така необходимите ни усилия да превърнем изоставането в напредък.

Но прав ли е бил Рузвелт? Когато се опитваме да убедим аудиторията – дали страхът парализира, както предполага той, или мотивира?

В по-голямата си част изследванията показват, че съобщенията, предизвикващи страх, обикновено стимулират адресатите към действие, за да бъде намалена заплахата. Това общо правило обаче има едно важно изключение: когато съобщението, което предизвиква страх, описва някаква опасност, но на онези, които го получават, не са зададени ясни, конкретни и ефективни мерки за намаляване на опасността, те може да се опитат да се справят със страха, като „блокират” съобщението или отрекат, че то се отнася до тях. Вследствие на това те може наистина да се почувстват парализирани и да не предприемат изобщо никакво действие.

Един експеримент…

В едно изследване, проведено от Хауард Левентал и негови колеги, група студенти прочели брошура, описваща в детайли опасността от тетанус. В единият случай брошурата била допълнена с ужасяващи снимки на последствията от заразата с тетанус, а в другия – не. В допълнение на това една група от студентите получила конкретен план за правене на инжекция против тетанус, а друга – не.

Накрая била сформирана и една контролна група студенти, които не получили предупреждение за болестта тетанус, но получили план за това как да се сдобият с инжекция против тетанус. Всяващото страх съобщение мотивирало получателите да си направят инжекция против тетанус само ако включвало план, в който са описани конкретните действия, които трябвало да предприемат, за да си осигурят подобна инжекция, която по този начин да намали страха им от зараза.

Това откритие ни помага да обясним защо е важно да придружаваме заплашителните съобщения с конкретни препоръки за действие, които биха намалили опасността: колкото по-ясно хората виждат определено поведение, даващо им възможност да се отърват от страха, толкова по-малка нужда изпитват те да прибегнат към определени психологически средства, каквото е например отричането.

Тези открития могат да се приложат също така към бизнеса, а и в други случаи. Например рекламните кампании, информиращи потенциалните клиенти за определени заплахи, които могат да бъдат избегнати благодарение на стоките или услугите, предлагани от вашата фирма, винаги трябва да бъдат придружена от ясни, конкретни и ефективни мерки, които те могат да предприемат, за да намалят опасността. Не им давайте съобщения, които само да ги плашат!

Ако просто стряскате клиентите си, като ги карате да вярват, че вашият продукт или услуга може да им помогне срещу един потенциален проблем, това би могло да доведе до обратен ефект, като ги застопори в бездействие, като ги парализира.

Друго приложение това изследване има тогава, когато, ако ако ви се случи да забележите някакъв изключително сериозен проблем в даден широкомащабен проект, предприет от вашата организация, трябва да проявите благоразумието да подкрепите твърдението си към ръководството с поне един план на действие, който организацията може да поеме, за да предотврати възможното бедствие.

Ако решите най-напред да предупредите ръководството, а после да правите план, докато вие и вашите колеги съставяте съответния план, ръководството може да намери начина да блокира съобщението или да откаже да си признае, че то се отнася именно до този определен проект.

Професионалистите от здравеопазването, както и служителите от държавните служби трябва да бъдат особено добре осведомени за заключенията от това изследване. Един лекар или медицинска сестра, които искат да убедят пациент с наднормено тегло да отслабне и да прави повече физически упражнения, трябва да му покажат колко е опасно затлъстяването, но само ако след това изброят някои ясни и недвусмислени мерки, които пациентът може да предприеме, за да отслабне – може би под формата на специална диета или определен набор от физически упражнения.

Като просто посочите, че пациентът увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет, ако не отслабне, това може единствено да му вдъхне страх и отрицание и да не направи нищо. В случая със служителите от държавните служби, простото създаване на една мрачна картина за последствията от някакво опасно поведение, като например тютюнопушенето, необезопасеният полов контакт или шофирането в нетрезво състояние, също може да се окаже неефикасно – или дори да има обратни последици, – ако не бъде придружено от един добър план за действие.

Имайки предвид необходимостта да подплатим съобщението, изразяващо някаква потенциална заплаха, с ясен, конкретен и лесен за изпълнение план, може би твърдението на Рузвелт би трябвало да гласи „единственото нещо, от което трябва да се плашим, е страхът сам по себе си”.



Източник : http://www.mindhackerbg.com

Смисълът на живота е единствено в Любовта и всеки човек е достоен за нея!

1. Ние си мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!

Да бъде само монахиня в тих манастир, не привлича Агнес. Родена в албанско семейство, тя напуска цивилизована Европа и тръгва да дири своето място в света. Така стига чак до Калкута на просяците, само с пет рупии в джоба. В продължение на половин век, от сутрин до вечер тя мие, храни, чисти и лекува бедните. Неуморно се труди до смъртта си, когато през 1997г. напуска този свят на 87 годишна възраст. Основаният от нея Орден на милосърдието продължава да приема бедни, болни от СПИН, рак, проказа. В 126 страни по света има създадени 563 приюта и стотици хора, които са отдадени на идеята да продължат нейното дело.

~ . ~ . ~

Искате да промените живота си, но отчаяно се борите това да се случи? Има причина да е толкова трудно и неотдавнашните и дори моментни размирици в близкия изток ни предлагат един поглед върху предизвикателствата, пред които сме изправени, когато се опитваме да подобрим заобикалящия ни свят-радикално.

Президента на Египет Хосни Мубарак спря да се инати и наскоро слезе от поста, от който представляваше страната си цели 30 години. Хиляди демостранти излязоха по улиците, за да се изправят срещу неговата сила. Те хвърляха камъни  и призоваваха за оставката му.

Очевидно след 3 десетилетия на хората им е дошло до гуша/да им завидиш, на нас ще ни трябват поне 100/ В Либия също започнаха възтания, както и в Мароко, Тунис и други страни, чийто народ иска промяна, желае да промени статуквото.

Макар, че няма да тръгвам и да се преструвам, че знам какво означават тези събития или стабилността в близкия изток за България, за Америка или за когото и да било, мога да ви кажа по мое мнение как тези революции илюстрират, защо е толкова трудно за теб и мен да създадем радикална промяна в живота си!

Когато гледах по ТВ възтанията и протестите в Египет ми дойдоха наум 2 въпроса. Първо, защо хората там решават, че точно сега е времето да направят промяна? И второ, защо те чакат цели 3 десетилетия, за да направят нещо/този въпрос важи и за нас, но ние още си чакаме/ Та колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че пречките, каманите на пътя, които спират промените в нашия живот са универсални за всички нас.

Независимо дали сте от Либия или от България! Тези големи протести и негодования илюстрират една от нашите най-силни страни, както и най-голямата пречка пред, която сме изправени, когато се опитваме да създадем по-богат живот във всеки смисъл на тази дума!

Нашите тела са проектирани за едно нещо и противно на общоприетото от гурутата за личностно развитие или пък противно на отговора, който очаквате, това НЕ са успеха или богатството. Нашето тяло е проектирано с единствената цел…да оцелеем!

Хомеостазата е нашият механизъм на тялото, който се опитва да запази равновесие, защото благодарение на нея имаме невероятната способност да оцелеем дори и при най-тежки условия-екстремни температури, диети, поробители, болка и т.н.
Хомеостазата (или хомеостазис) е свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. Терминът е въведен през 1932 г. от Уолтър Кенън от гръцкото хомоис (еднакъв, подобен, съвпадащ) и стасис (стоя, състояние).

Но тъй като тя /хомеостазата/ отнема много малко усилия и остава незабелязана като процес, за да оцелеем през 21 век ние се чувстваме объркани и в конфликт със себе си. Искаме нещо по-добро, но години и десетилетия могат да отминат докато предприемем някакви действия и отбележим някакъв прогрес!

Така че как можем да създадем наша си, лична революция, която да трансформира радикално живота ни?

4 стъпки как да го направите:

1. Престанете да се оглеждате нагоре и започнете да търсите надолу

Ако имате късмет, ще ударите точката на пречупване, когато нещата станат толкова зле, че няма да можете да удържите на статуквото още дълго. Това може да бъде решението, че ще е по добре да прекратиш връзката си, отколкото да продължаваш да имаш лоша такава, или да приемеш идеята, че да стартираш собствен бизнес е по-малко плашещо и изнервящо от това да продължаваш да работиш за тъпия си шеф. Да погледнете надолу може да отключи инерцията ви на изкачване към нещо по-добро!
Още за силата на инерцията вижте статията: Изкуството на инерцията: Защо идеите се нуждаят от скорост?

2. Живот в пропастта

Ако чакате да дойде дъното, може и никога да не дочакате това да се случи. За да създадете емоцията, необходима за предизвикване на действие от ваша страна, фокусирайте се върху областите от живота си, които така прилежно се стараете да избегнете.

Този, който знае, че отчаяно се нуждае от промяна, но се преструва, че не е така няма да стигне далеч и може би ще стигне до дъното на въпросната пропаст. Трябва ли да се стига до там? Колкото и да е болезнено може да бъде, изправете се пред лицето на реалността на ситуацията и се фокусирайте върху пропастта към, която сте се насочили-мястото на което се намирате в момента и мястото на което наистина искате да бъдете.

Усети болката, разочарованието и гнева! Изживей ги! Потискането на негативните чувства е изключително лош съветник и няма да ви доведе до нищо добро. Не вярвате ли, питайте световно известният хипнотизатор и психолог Пол Маккена ако не вярвате! Но трябва ли да се стига чак до там!

Направете нещо сега, защото пръстта на голямата пропаст под кратата ви се рони под пръстите ви и може да пропадне всеки момент. Но дори и да паднете не се притеснявайте. Дъното е мястото, където единствената посока за движение е само нагоре….

3.Време за промяна

Какво е общото между всички големи революции и възтания? Те се борят за големи, мащабни и значими промени на моментната ситуация. Малките промени не ги мотивират изобщо. Така че, когато става въпрос за вашата лична революция, уверете се, че наградата на финала наистина ще си е струвала усилията и че със сигурност ще бъде голяма!

4. Намери си приятел

Забелязахте ли ефекта на доминото в случващото се в близкия изток в момента? Това, което започна в една страна, вече се “разширява” в няколко други. Когато сте изправени пред огромно предизвикателство хубаво е, даже е задължително да имате подкрепата на някой, който също се бори за успех и за победа.
Намери си приятел, който да се присъедини към теб, някой който също като теб е достигнал или доближил до дъното на пропастта, някой който също като теб иска да създаде своята, лична революция за собствения си по-добър живот!

В заключение

Независимо дали сме в Тунис, Либия, Лос Анджелис или България, всички ние сме изправени пред същите предизвикателства, когато искаме да създадем радикална промяна в собствения си живот. Полудей, протестирай срещу статуквото! Търси нещо по-добро. Не чакай да паднеш в пропастта, да стигнеш дъното. Направи така, че промяната да се случи още сега…

Източник : lifehackerbg.com

Убежденията изяждащи съзнанието ни, стопиращи ни към прогреса!

Съществуват редица мисловни модели, които непрекъснато ни възпират да се развиваме, пораждат страх от това да вървим напред и ни пречат да бъдем щастливи и да постигаме успеха, за който мечтаем. Веднъж усвоили ги още от детството си, след това е доста трудно да ги премахнем, тъй като те се превръщат в навик.

Но рецептата за успешното справяне с тях започва на първо място с тяхното осъзнаване, определяне и посочване с пръст: ето точно това ме спира, вече знам с какво да се боря, за да успея! В тази статия сме изброили най-основните ограничаващи убеждения, които влияят непрекъснато на поведението и на резултатите ни, играейки ролята на ръчна спирачка, която винаги е дръпната.

Така че в следващите редове се надявам да осъзнаете кое всъщност ви стопира да сте една успяла личност и да започнете да се борите с него. Прочетете ги внимателно, след което се обърнете към себе си и помислете, кое от тях ви изяжда и не ви позволява да вървите напред. В най-добрия случай ограничаващите убеждения скрили се в съзнанието ви ще са най-малко две! Четете, след което свалете ръчната спирачка в мозъка си и натиснете газта до дупка:

1. Не ме бива достатъчно

Много от нас си спомнят как стоят в училищния двор в очакване да бъдат избрани за отбора. Независимо кога сте били избрани в крайна сметка, ако не сте били посочени първи, вие сте се почувствали нисши и пренебрегнати. Този процес се случва многократно през целия ви живот: работата, която не сте получили, връзката, която се е разпаднала, съобщение от електроснабдителната компания, че ще ви прекъснат електричеството.

Трудно е да се чувствате добре и доволен от себе си, когато се случват такива неща и постоянно се измъчвате от това чувство. За нещастие, когато решите да промените живота си, то може да ви попречи да постигате успех. Онова гласче, скрито в ума ви, казва, че не ви бива достатъчно, докато в това време вие правите всичко възможно да постигнете целите си. Това е все едно едновременно да сте стъпили с единия крак на педала за газта, а с другия – на спирачките.

2. Никой не ме харесва

Всеки си има недостатъци, а някои хора са твърде склонни да ги изтъкват в най-неподходящите моменти. Може да си мислите, че не умеете да говорите изящно и стегнато или че нямате съвършени обноски, или може би смятате, че не сте си точно на мястото. Може да е лесно да предположите, че никой не ви харесва просто защото нямате широки социални контакти.

Обаче, подобно на всички ограничаващи убеждения, и това е автоматично изпълняващо се. Тъй като вярвате, че не заслужавате приятелства, връзки или успех, вие не се опитвате да имате такива и следователно нямате. Щом осъзнаете, че това възприятие не отговаря на действителността, можете да предприемете стъпки за обръщане на неговите последици.

3. Не искам да бъда отхвърлен

Това е често срещано ограничаващо съзнанието и мисленето убеждение, което засяга много хора с различно обществено положение и професия. То съществува у студент, който се бои да помоли преподавателя за помощ; у работник, който моли колега за помощ, и особено у човек, който се опитва да покани някого на любовна среща. Това контранамерение е породено предимно от страх. Никой не иска да го отблъснат, но страхът от отблъскване често е по-голям и по-важен от самото събитие. Само вие можете да решите да не допускате той да попречи на плановете ви.

4. Мисълта, че това е невъзможно

Има неща, които са възможни, и неща, които смятаме, че са възможни за нас. Те често са много различни. Макар че може и да осъзнавате, че мнозина други неведнъж са постигали целите, които си поставяте вие в живота, възможно е да ги поставяте в категорията „невъзможни“, защото смятате, че ви липсват нужните качества, познания, средства или ресурси за постигането им.
Това всъщност е свързано с първото контранамерение: не смятате, че сте достатъчно добри. Именно така сортирате целите или задачите си в живота в списъка на „това мога” и „това не го мога”. Това се случва автоматично на подсъзнателно ниво и често ви кара да отхвърляте идеи, преди още да са обмислени.

5. Ограничен поглед

Хората с това убеждение смятат, че съществува само едно решение за конкретен проблем или че има само един начин да се изпълни определена задача. Например, може би си мислите, че единственият начин да изкарвате наистина добри пари е да получите добро образование, да си намерите добра работа и с труд да се издигнете по корпоративната стълбица. Но много хора, работещи в собствени фирми печелят отлично.

Ако отговорът ви започва с: „Да, но…”, тогава вие имате това контранамерение и смятате, че за вас нещата могат да се случат само по един начин и той трябва да е точно определен. Последиците са, че това ограничава всички останали възможности за успех, които могат да се окажат надеждни пътища за постигане на вашите цели. Вие казвате, че другите методи може да са надеждни за някой друг, но по някаква причина на вас не ви вършат работа.

6. И без друго няма да се получи

Това е едно от най-гибелните убеждения, които някой може да има и, за жалост, е много често срещано. Това са хората, които постоянно виждат най-лошото, почти сякаш се опитват да се предпазят от осъществяване на надеждите си. Често тези хора вярват, че каквото и да направят, то ще се провали, затова не опитват или правят съвсем половинчат и повърхностен опит.
Това отново е автоматично осъществяващо се пророчество: те се провалят не защото е било неизбежно, а защото са вярвали, че е така. Може да е трудно да не бъдете скептичен, когато опитвате нещо ново. Ако обаче позволите на мисълта, че няма да се получи да се задържи твърде дълго, многократно ще се проваляте, с което ще подсилите това убеждение.

7. Не съм специален

Това контранамерение е основното убеждение, че успехът изисква специално умение или искра, които вие не притежавате. Това е чувството, че просто сте на средно равнище и е твърде много да се очаква, че ще постигнете нещо велико. Това убеждение, че не сте „избрани” ви позволява да избегнете отговорностите на това да направите правилния избор за живота си.

В края на краищата вие носите отговорност за успеха си, но с тази заседнала в съзнанието ви мисъл може би е по-лесно да намерите нещо или някого, на когото да припишете вината, вместо да направите нужния избор, за да постигнете успех.

В заключение

Макар и кратък, този списък ви дава добра представа за типа задръжки, които контранамеренията и ограничаващите убеждения могат да създадат в живота ви. Едно от най-удивителните твърдения, е че дори и да преживеете страхотен успех в една област от живота си и след това да престанете да използвате наличните средства, все още можете да се върнете към тези идеи, за да започнете отново. Никога не е твърде рано и никога не е прекалено късно: можете да се захванете с нещо или да подновите опитите си буквално във всеки момент от живота си.

Също толкова важно е да разберете, че не може да мислите постоянно за крайния резултат. Не може да имате стеснена перспектива за целите и да настоявате онова, което искате, да се изпълни само по един определен начин и в съответствие с вашите конкретни представи. Понякога божественото вдъхновение ви показва пътя и когато това стане, трябва да се хвърлите към тази възможност с всичка сила.

Източник : http://www.mindhackerbg.com

През 1983 г. професорът по икономика Мухамад Юнус основава „Грамин Банк“ (в превод от бенгалски „Селска банка“ или „Банка на бедните"). Банката в същността си е микрокредитна финансова институция, в основата на която са поставени принципите на взаимно доверие и солидарност.

Какво означава това?

Идеята на професора е да отпуска микрокредити без финансово обезпечение на най-бедните.
Целта е да се помогне на тези хората да се откъснат от бедността със средствата на собствения си труд и интелект и така да изградят своето по-щастливо бъдеще. Очевидно професорът вярва, че всеки човек има способности и стремеж към самореализация и всеки заслужава подкрепа, за да осъществи себе си и да подобри собствения си живот и този на семейството си.

Идеята и вярата на професора дават неочаквани резултати. В знак на признание за приноса му към обществото и света през 2006 г. той е удостоен с Нобелова награда за мир. Поразителен факт е разпространението на успешния модел, който той създава в световен мащаб. Идеята и моделът за микрокредитиране с цел елиминиране на бедността и овластяване на хората намират почва и са успешно възпроизведени в над 100 страни от целия свят. Стремежът към свобода и щастие са наистина заразителни. Казано с езика на цифрите - 1 скоро води до 100. Мен лично никой не ме е учил на подобна математика. Но когато става въпрос за по-добър свят, в който живеят по-щастливи хора, очевидно всичко се променя – дори и законите на математиката, на които ни учат в училище.

Как започва всичко?

В началото професорът е поразен от гледката на хората, които буквално умират от бедност и глад. Състраданието го кара да се опита да помогне поне на един човек поне за един ден. В едно село той се запознава с жена, която майстори столове. Тя му споделя, че печели само 2 цента на ден, независимо от уменията и красивите продукти, които изработва. Тъй като няма пари сама да си купи необходимите материали, тя е принудена да взима пари на заем от лихвар. Той я принуждава да му продава готовата продукция на толкова ниска цена, че тя успява да печели само 2 цента на ден. Професорът се заинтересувал дали може да печели повече, ако има възможността да продава свободно продукцията си. Отговорът бил „Да, мога!“

Така той започва да издирва други селяни, които са изправени пред същата дилема. Намира 42-ма, на които отпуска 27 долара, за да се издължат на лихварите, да си купят материали и да продават продукцията си свободно. Оказва се, че всеки производител има нужда от 64 цента, за да поеме по пътя на икономическата свобода. Благодарение на инициативата на професора жената, която правила столове, започнала да печели от 2 цента по 1,25 цента на ден. Това е началото и през 1983 г. инициативата „Да, мога!“ се превръща в институция, която започва да работи и да променя живота на милиони.

Резултатите

Професорът е убеден, че микрокредитирането е ефективно средство за борба с бедността. Той вярва, че хората имат нужда от съвсем малко подкрепа, за да събудят потенциала в себе си и да се отскубнат от лапите на мизерията. Единствено са необходими подходящи условия – дългосрочни микрокредити при облекчени условия. И така до 2006 г. кредити са получили повече от седем милиона души; средната стойност на отпуснатите кредити е 100 долара; сумата на отпуснатите кредити възлиза на повече от 8 милиарда долара; възвръщаемостта на отпуснатите кредите е рекордна.

Вдъхновението

За пръв път прочетох историята на „Грамин Банк“ в книгата на Бил Клинтън „Да дариш“. Всеки път когато се сещам за тази история, ме изпълват чувства на задоволство, възхищение, вдъхновение и щастие. Не е необходимо да основаваме банки, за да увеличим щастието по света. Може би най-важното е да осъзнаем принципите в основата на този поразителен успех: състрадание, доверие, вяра във възможностите на другите, справедливост, подкрепа, инициативност. И след това да ги въплътим в действията си.

Въоръжени с тези хуманни принципи, сигурно всеки от нас може да повлияе позитивно на света и да допринесе за това, другите – родители, любими, деца, приятели, колеги, познати, непознати – всички, с които животът ни среща, да заживеят на върха на своя потенциал. И така стъпка по стъпка да се променяме и да бъдем по-щастливи заедно.

Вярата, убежденията и действията на професор Мухамад Юнус го доказват. Ако си позволите те да ви вдъхновят и поведат, пригответе се за чудеса. Защото мисля, че самият той не е предполагал, дори и в най-смелите си мечти, какво е възможно да стане. Фактите обаче говорят сами за себе си.

- "Можеш ли?"

- "Да, мога!"

- "Да, можеш!"

- "Да, можем!"

Да го направим! Да живеем по-щастливо!

Източник :  http://www.shtastieto.com

Чували ли сте за Джим Рон (Jim Rohn)? За съжаление той вече не е между живите, но за сметка на това е оставил на света изключително наследство от книги, курсове, статии и материали посветени на успеха. Според него, подобно на четирите годишни сезона, съществуват и четири фундаментални урока, които са от решаващо значение за живота на всеки от нас. Изучавайки ги и прилагайки ги, няма съмнение, че ще успеем да изпълним всичко, което желаем! Ето какво представляват:

Бъдете подготвени за зимата:

Зимата идва всяка година! Това се случва винаги и е абсолютно сигурно. Знаейки това, ние се подготвяме за нея. Независимо дали сменяме дрехите си с по-топли или променяме начина си на живот, винаги сме готови да я посрещнем, защото знаем, че тя идва! Същото се отнася и за живота. Винаги ще има и трудни моменти! Ничий живот не преминава гладко, без никакви проблеми и предизвикателства от самото си начало до края. Затова трябва да сте подготвени – да не се озовете без палто, когато тя дойде! Бъдете готови да се справите със зимите в собствения си живот!

Възползвайте се от пролетта:

Всяка година след дългата зима идва и пролетта! Това е времето, през което се появяват и новите възможности. Цветята разцъфтяват и всички създания излизат от състояние на зимен сън. Същото се отнася и за живота – след период изпълнен с трудности и предизвикателства, ще се появят и прекрасни възможности! Ваше задължение е да се възползвате от всички възможности, когато те се появят! Това е моментът, в който да засадите семената на успеха. Никога няма да усетите красотата на животът и природата, ако не беше пролетта. Направете Вашата пролет трамплин към мястото, където искате да бъдете!

Защитете своето лято:

След като сте посели своите семена, скоро и лятото ще дойде. То е времето, през което можете да извлечете ползите от своите култури. Както е сезонът на радост и комфорт, така лятото е и време, през което трябва да бъдете предпазливи. Според Джим Рон “Всичко добро ще бъде атакувано!”, затова трябва да бъдете предпазливи или вашите плодове на труда могат да бъдат откраднати, унищожени или повредени. Следователно трябва да правите каквото е нужно, за да ги защитите! Постигнете ли нещо в живота, винаги трябва да го защитавате след това! В противен случай вероятно ще го загубите.

Поемете отговорност през есента:

Когато есента настъпи, дърветата променят цвета си, губят своите листа, а времето става по-студено. Подготвяйки се за следващата зима, през есента е най-доброто време да поемете отговорност за случилото се през предишните периоди – както за доброто, така и за лошото! Това е времето, когато трябва да отворите съзнанието си за уроците, които сте научили през предишните сезони, да направите обективна оценка, да начертаете перспективите. Есента е сезонът, през който депресията се изразява най-силно в сравнение с другите сезони. Това се дължи на факта, че хората не поемат отговорност и не се учат от успехите и грешките си от предишните сезони. Само когато го направите, Вие сте в състояние да се подготвите за сетен път за следващата зима и да планирате последващите пролет и лято!

Изтоник: http://www.positivespirit.net

По дефиниция устойчивост (или стабилност) е свойството на дадена система да запазва основните си характеристики при относително малка промяна на даден параметър.

В живота ни, устойчивостта конкретно означава да бъдете в състояние да издържите на неуспехи, разбити сърца и разбити мечти, финансова криза, загуба на близки, загуба на бизнеса и загуба на здравето. Как бихте се чувствали, ако днес загубите всичко, което имате?

Каква ще бъде следващата ви стъпка? Колко време ще бъдете депресирани и и ядосани? Какво ще ви коства за да се изправите отново  на крака и да започнете всичко отначало? Колко сте стабилни? Бихте ли се справили? Можете ли да се поучите от всички преминали разочарования и да започнете всичко отначало? Какво ще ви отнеме?

Първо ще ви е необходима самодисциплина.

После ще ви е необходима положителни самонастройка, за да съберете сили да започнете отново.

Трябва да знаете в сърцето и ума си, че имате уменията, таланта и силата да се изправим на крака още един път.
Устойчивостта е способността да се съвземем от сполетялото ни нещастие, независимо колко голямо или незначително е то.

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят
завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета.
Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот
беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда.
Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя

Имало едно време, една мъничка семка и понеже била просто мъничка семка, никой не я забелязвал и не се интересувал от нея. По този начин, обхваната от чувство за малоценност, семчицата не отдавала голяма важност на съществуването си.

Тогава един ден я подхванал вятърът – по случайност или не, тя не знаела, но я подхвърлил безмилостно на откритото поле, под знойното слънце. Тя била объркана. Защо изобщо вятърът си бил направил труда? Но вместо така нужния отговор, получила само дъжд (като допълнение към слънцето); понякога той бил лек, ситен дъждец, но друг път се излизвал като бурен поток.

Така времето минавало. Няколко години по-късно семчицата забелязала пътник, отпочиващ си до нея.

“Господи, благодаря ти. Наистина имах нужда да си почина малко!” – чула тя от пътника.

“За какво говориш?” – учтиво попитала пътника. Мислела си, че човекът се шегува с нея. Разбира се тя била забелязала и други хора да сядат до нея и да си почиват, повече през последните години, но никой не бил говорил по този начин.

“Кой е това?” – казал мъжът.

“Аз съм, семката.”

“Семката?” Човекът погледнал към огромното дърво. “Шегуваш ли се с мен? Ти не си никаква семка. Ти си дърво. Гигантско дърво!”

“Наистина ли?”

“Да! Защо си мислиш, че хората се отбиват тук?”

“Защо идват тук все пак?” – попитала невинно семката.

“Да почувстват сянката ти! Не ми казвай, че не знаеш, че си пораснала с времето.”

Изминало малко време преди думите на пътника да достигнат до съзнанието на семката.
Тя, превърнала се в голямо дърво се усмихна за пръв път в живота си. Годините на безмилостни мъчения от страна на слънцето и дъжда най-накрая придобили смисъл.

“О, това означава, че вече не съм малка крехка семка. Не ми било писано да си отида незабелязано от този свят, а съм родена, за да освобождавам хората от тяхната отпадналост и умора. Сега не бих сменила живота си и за 1000 скъпоценни камъка!”