Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

НАПРАВО СИ ЖЕСТОКА

Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
онази рокля във небесно синьо,
обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!
Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,но да си само моя!

Хубавица!

Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но, моля те, не ставай домакиня!

Добромир Банев

Здравейте, прекрасни дами

Честит Осми Март.

Желая ви да преживеете днес един изумителен празник, да се наслаждавате на всяка минута прекарана с хората около вас и не на последно място, да осъзнаете безценният подарък на природата – своята женска същност.

Темата, по която съм планирала да пиша днес е здравето. Тази тема е актуална винаги, но сега през месец Март сякаш все повече започва да ни вълнува. Често срещам съвети за отслабване, за детоксикация, за суровоядство и най-вече за подобряване на външният вид. Аз обаче ще ви изненадвам и ще ви провокирам да мислите, не за физическото си здраве, а за вашето духовно здраве. Точно така, добре сте ме разбрали нека да се съсредоточим върху този изключително важен аспект от нашата личност : духът ни.

Някъде прочетох, че можем да си представим тялото си, като сфера с три слоя. Първия или най-вътрешния слой, ядрото, е нашият духовен живот. Това е най-важният аспект и ни дава основата за живеене и силата, която е необходима за всичко останало. Средата или втори слой, е душата. Това е нематериалната част от нас. Ние не можем да я докоснем, но тя е там и представлява нашата истинска същност. Последният, най-външният слой, е нашето тяло. Това е просто физическата обвивка, в която се помещават нашите душа и дух.

Като човешки същества, ние сме един от най-сложните проекти, които светът някога е виждал. Всъщност, аз вярвам, че има няколко основни аспекта на всеки човек, всички неразривно свързани един с друг. Те са нашето тяло и физическата природа, нашият ум, нашите емоции и социална принадлежност и естествено нашия дух.

Според Джим Рон, известен психолог и фасилитатор наградата, която ще получим водейки здравословен духовен живот е огромна, в пъти над усилията, които сме вложили.

Давам си сметка, че напоследък от всякъде ни залива информация за това кои са най-важните неща от живота и ние харчим средства и време за да работим върху тях. Но в крайна сметка, всичко в този живот преминава и се променя, единственото което ни остава на края е нашата душа, нашия духовен живот.

Нашият физически живот продължава определено време, телата ни се износват, но нашия духовен живот е вечен - той трае вечно (или поне така се говори ). Точно тези мисли за преходността на живота ми подсказват, че нашето духовно здраве би следвало да бъде наша ключова цел.

Воденето на здравословен духовен живот може да ни възнагради по много начини Когато ние развиваме духа си и когато го оставим да повлияе на останалата част от живота ни, ние получаваме огромни ползи: мир, радост, перспектива, цялостност, по-добри отношения, висши цели, значимост, вълнение и страст за цял живот, надежда за по-добро бъдеще, емоционална стабилност, интелектуално любопитство и по-добро разбиране на значението на всичко, което е около нас.

Подобряването на връзката с духът ни води до подобряване на всеки друг аспект на личността ни и създава здрава основа, върху която да строим животът, който наистина желаем.

Здравословният духовен живот се развива чрез дисциплина, както всички неща, които са важни за нас. Точно както ние трябва да отидем в фитнес залата и да се упражняваме редовно, за да придобием стегнато и здраво физическо тяло, точно така е важно да се свързваме със себе си и с духа си през определено време. Това ще ни дари с уникална душевна сила и спокойствие до края на живота ни.

Ето няколко прости начини, с помощта, на които можем да започнем да работим върху постигането на по-богат и по-осъзнат духовен живот:

1. Направете го ваша основна цел.
Насочете вашият фокус към засилване на връзката с духът ви и постоянствайте точно така, както бихте го направили към всяка друга нещо в живота си, което силно желаете да се реализира!

2. Отделете време, за да останете сам и да поработите върху вашата духовност.
Важно е да се посветим изцяло на нещата от живота ни, които си струва да бъдат постигнати. В стремежа си към духовно здраве, бъдете сигурни, че осигурявате на себе си необходимото време, да се развие този вътрешен живот. Сложете го във вашия лист с приоритети и се уверете, че му отделяте времето, което то заслужава.

3. Прочетете малко повече за духовния живот.
Има много полезни книги и материали, които ще ви позволяват да израствате духовно. Възползвайте се от тях и ги четете по време на вашия път към постигането на духовно здраве. Много често получавам една и съща препоръка да започна е Библията. Вие ще прецените сами за себе си, до колко е ценен този съвет, но не пропускайте да си помислите дали не бихте намерили нещо полезно ако наистина прочетете тази безценна и запазена от векове книга.

4. Някои хора обичат да слушат музика, която ги сближава със самите тях.
Музиката има силата да раздвижи нашата дух по начини, по които повечето неща не постигат успех. Съветвам ви да прекарвате време в слушане на музика, която ще насърчи вашия дух. Много класически музикални произведения отговарят на този критерий и има толкова много велики музиканти, които ни помагат да се съсредоточим върху вътрешния духовен живот чрез създадената от тях музика.

5.Общувайте с хора, които подобряват духовният си свят.
Вярвам, че по пътя на постигане на по-пълноценен духовен живот е важно да бъдем придружавани от хора с подобни интереси ( и не само по отношение на духовният живот). Имаме нужда други да ни окуражават. Важно е да се учим от другите и да им даваме възможност те да се учат от нас, да бъдем заедно в процеса на духовно просветление.

Следвайте съветите по-горе редовно и бъдете последователни. Отделете време и бъдете дисциплинирани, защото с течение на времето, ако инвестирате в духовния си живот вътрешната ви същността ще укрепне по начин, които дори и не можете да си представите.

Сега ви предлагам да отделите няколко минути да си отговорите на няколко въпроса, които да ви помогнат да помислите по-задълбочено за самите вас.

Въпроси за размисъл:

Въпрос 1: Къде бихте се чувствали духовни? Бихте ли казали, че се намирате на място, на което се чувствате духовно здрави? Защо? Ако НЕ защо НЕ?

Въпрос 2: Колко вярвате, че е важен духовният ви живот? В какви ситуации бихте казали, че вашият живот отразява вашия отговор?

Въпрос 3: Какви са основните ползи, които сте виждали от здравословен духовен живот?

Въпрос 4: В какви случаи бихте казали, че вашето духовно развитие може да бъде основа за развитие на останалите аспекти на личността ви?

Въпрос 5: Какви са най-големите духовни уроци, които сте научили и как те ви повлияха?

Насоки за действие :

1. Отделете известно време тази седмица, за да поддържате вашето духовното здраве. Поставете си го за цел, която е важна за вас.

2. Набавете си информация докато преследвате вашия духовен живот. Може да се посъветвате с някой духовен учител или да прочетете интересна книга по темата.

3. Потърсете си музика, която ще позволи на вашия дух да се раздвижи. Пускайте си я през тази седмица, докато пътувате за работа, след работния ден или когато прецените, че ви е комфортно.

4. Обединете усилията си с други хора, които могат да имат подобни духовни ценности или интереси. Помислите за развитието на вашия духовен живот заедно, като и се насърчавайте един на друг.

До тук от мен по темата. Надявам се да съм ви провокирала по някакъв начин да помислите за вътрешното ви АЗ. Желая ви едно изпълнено с вълнение и емоции пътуване към самите ВАС.

Сега да си поговорим малко и за българите като нация. В последната си книга ти правиш обстоен анализ на народопсихологията ни и това какви сме като хора.
Вярно ли е това, че сме егоисти, всеки се затваря в своята черупка и се интересува единствено и само от себе си и собственото си оцеляване?

Това е един естествен етап, през който нацията в момента трябва да мине, защото много дълги години, столетия, бих казала, начинът, по който на българина му се е налагало да живее или е избирал да живее, е бил време на преобладаването на “ние” и изтриване на “Аз-а”. В момента, ние сме в един своеобразен пубертет, в който този „Аз“ трябва да се утвърди, т.е. да поеме личната си отговорност. Вече не ни е отговорна нито партията, нито държавата, нито патриархалната структура на семейството. Някъде този „Аз“ трябва да поеме силата си, да се случи, да си повярва, да се оцени. Затова казвам в книгата си, че основният ни проблем е, че сме грозни патета, които просто не знаят, че са лебеди. И не е вярно, че имаме толкова много кусури. Ние просто сме повярвали, че сме грозни патета. Време е само да се видим в истинската си светлина и да си оценим всички достойнства, които имаме.

Не можем да отречем негативизмът, който българина има, но той е преходен и аз виждам как най-младото поколение има много повече чувство за лична стойност и много по-лесно казва “Аз искам!”, “Аз избирам!”, “Аз харесвам/не харесвам”, отколкото поколенията назад. Тук е важно, разбира се, да кажем, че не тоталното отиване в „Аз-а“ е здравото! Това е другата крайност, както и изтриването на “Аз-а”. Много повече вяра в себе си, чувство за лична стойност има в децата ни. В този смисъл, те са по-свободни и затова мисля, че като цяло предстои на българина да реабилитира чувството си за лична стойност и ценност. И тогава негативизмът няма начин да не изчезне, защото той идва от неумението да обичаш себе си достатъчно.

Какви са твоите наблюдения, все повече ли стават хората, които се отварят за духовното?

Да, категорично! Преди 20 години, когато започнах своята практика, много по-битови разговори съм водила с моите клиенти. От типа: проблеми с шефа ми, с мъжа ми/жена ми, с детето ми. Докато сега изключително много хора сядат срещу мен с вече зададените въпроси: какъв е смисълът на живота ми, какво се случва с планетата, с човечеството, епохата, в която живеем, какви са по-генералните необходимости, общата ни кауза и мисия, усещането за свързаност в едно, помагането, екологията. Така че, духовна революция има и това звучи много обнадеждаващо. Защото аз работя с нещата, които се случват вътре в нас, а те винаги предшестват онова, което ще се случи след това. И затова имам късмета да ги виждам тези неща по-рано. Но и много други хора го виждат вече това, те живеят по този начин, “дишат го”!

А дали не сме капсуловани в една общност от хора, които са осъзнати, духовно интелигентни, а някъде там, в други краища на света и на България, това не се случва?

Ами не е така, защото ако някой човек е поне малко прозрял и осъзнал, той вече носи като естествена необходимост говоренето за това или показването с личен пример на един малко по-различен начин на живеене, заради по-различен светоглед. Това неминуемо полека увеличава броя на тези хора. То е “заразно” в най-хубавия смисъл на думата. Не мисля, че е капсуловано. И именно по-осъзнатите хора, с малко по-висок коефициент на духовна интелигентност, много добре знаят, че това е част от тяхната мисия също. Без да отиват в някакви мегаломанни идеи, разбира се.

Ти пътуваш много, посетила си много страни, имаш ли усещането, че България е едно по-различно, свято място?

В тази книга доста разказвам за пътуванията си - за Япония, Венецуела, Бразилия, за места, на които съм водила и уъркшопи, и то всичките в посока на това да кажа на четящите да спрат да се съдят и да си лепят етикета, че сме най-нещастната нация, че сме много ужасни, злобни, завистливи… Със сигурност минаването през този етап е естествен път на израстването, но това генерализиране с окончателно лепене на етикета пречи много. От шанса, който имах да сравня, мога да кажа с ръка на сърцето, че сме изключителни хора! Толкова сме дълбоки… Ние сме изключително многопластови хора и сме с добри сърца! И сме изключително креативни, изобретателни...и сме помагащи, все повече. Виждаме го всеки ден. Тази сутрин гледах в репортаж по телевизията как спасяваха едно изнемощяло от глад конче... Винаги, когато има мащабни кампании за благотворителност, стотици хиляди хора се отзовават. Ето тези малки актове на състрадателност ни говорят много. Уж сме много бедни, а виждате ли каква лавина от искащи да пратят един лев, с който да помогнат. И това е ежедневие за хората, които имат такъв светоглед. Те го правят непрекъснато. Дори и като минат покрай ей това дърво, те му благодарят, че е там, че диша, че дава кислород и взима въглероден диоксид. За мен това са доказателствата за духовното ни узряване.

Какво послание би отправила към нашата аудитория?

Бих искала всички ние да си зададем въпроса “Какво и кого обичам?” и да не забавяме изразяването на тази любов. Каквото и да е, към когото и да е, и разбира се - на първо място – към себе си! Не мисля, че има по-голям грях в момента на планетата, от това да си стискаме любовта. Заболява един човек, който не позволява първо да усети любовта в себе си и второ - да й даде израз. Като започнем от дървото, на което бих благодарил, когато мина покрай него, или кончето на улицата или на близките си вкъщи. Най-големите ни смисъл и мисия са да генерираме любов. Лесно е да се каже “Аз не го мога и съм станал тъжен, депресиран, недоволен и черноглед, защото животът ми е низ от трудности и неудачи.” Предлагам на тези хора едно допускане, поне вътрешен въпрос - дали не е обратното? - “Понеже съм черноглед, недоволен и избирам да виждам негативите, дали не е именно затова животът ми низ от неудачи?” Любовта си ходи покрай нас по улиците и вътре си я носим, просто трябва да насочим фара на съзнанието към нея, защото ние възприемаме онова, в което внимаваме. А имаме винаги власт върху това накъде да си насочим вниманието. Ако аз реша да внимавам в дупките по улицата, аз ще възприемам тях. Ако реша да си насоча вниманието към някакви деца, които се смеят тук на този ъгъл, аз ще възприемам тях. „Фарът на вниманието” можем да избираме да го насочваме във всеки един момент. Дори и промяната, която ще постигнем да е само за 5 секунди, пак е нещо! Следващият път може да е за 5 минути. После за 5 дни, месеца, години... Просто трябва да сме отворени и да виждаме всичко хубаво около нас.

Запознайте се лично с Мадлен Алгафари и задайте своите въпроси към нея на предстоящото MasterMind party на 21.10.2014 г. в Студио 5, където Мадлен ще бъде гост-лектор и ще ни преведе по пътя “От “Какво ще кажат другите” до “Какво избирам аз”“. Повече подробности можете да откриете тук. Необходима е предварителна регистрация на: http://mastermind.bg/party/#

Интервюто проведе Десислава Тодрова