Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Електронът може да се регистрира само като цяло, но затова пък в произволна област от пространството, с някаква вероятност да е там. Даже и да знаем абсолютно всичко за състоянието на електрона, все-пак, не можем да кажем какъв ще е резултатът от един конкретен експеримент за определяне на неговото местоположение. Може само да кажем към какво разпределение ще се стремят резултатите при многократно повторение на експеримента
Това веднага обрича на неуспех всички опити за прилагане към микрочастиците на класическата Нютонова механика. Тази механика се базира на координатите на материална точка или на по-сложни механични системи и на тяхната зависимост от времето – т.нар. траектория. При микрочастиците понятията „точни координати“ и „траектория“ просто не съществуват, и класическата механика просто няма с какво да работи. Затова е създаден разделът от физиката „квантова механика“.

Както местоположението на електрона не може да се определи с точност, така е невъзможно и определянето с точност на скоростта му. Ако мерим скоростта на електрона чрез някакъв прибор, то ще получаваме различни стойности при всяко повторение на опита. Принципно е невъзможно да се предскаже каква скорост ще се измери при експеримента.
„Облачето“ на електрона притежава и едно друго необичайно свойство — неподатливост. Ако започнем да притискаме това „облаче“ отвсякъде, то започва да оказва все по-голяма съпротива. И каквото и да е „менгемето“ с което стискаме електрона, той рано или късно ще се измъкне. Това можем да си обясним, като си представим, че електронът се блъска вътре в „облачето“, и колкото по-малки са размерите на това „облаче“, толкова по-силно той се блъска, тоест неговата кинетична енергия е по-голяма (а оттам става по-голяма и скоростта, с която електрона се движи в „орбитата“ си около ядрото). Съотношението на Хайзенберг може да се интерпретира най-просто така - в една система можем да определим или координатите на една частица, или нейната скорост, но не и двете едновременно, като в частност това важи за атома - ние описваме не къде, а с каква вероятност може да се намира електрона в една пространствена област около ядрото, като точно тази пространствена област наричаме „електронен облак“ (тоест не можем да определим добре координатите на електрона), и можем добре да определим неговата скорост (тоест от двете - координати или скорост ние можем да определим скорост).
Изводът е, че ако се опитаме да премахнем неопределеността в координатите на електрона, то увеличаваме неопределеността на неговия импулс. Оказва се, че произведението на тези две неопределености не може да е по-малко от определена величина, наречена константа на Планк. С аналогично съотношение са свързани и някои други характеристики на микрочастиците. Такива характеристики на частиците се наричат спрегнати.
Математическият израз на този феномен се нарича съотношение на неопределеност и е формулиран през 1926 година от Вернер Хайзенберг.