Колкото повече различни варианти имаме дадено събитие да се случи, толкова по-дълбок
резонанс ще е нужен, но и резултата ще е по-драстичен. Малките начални промени
предизвикват по-големи промени в края. Това обяснява, защо има енергиен модел,
лежащ в основата дори на очевидно случайни, без връзка едно от друго събития. Ето
защо и успешно извършените магически актове често приличат на верига от уж щастливо
стекли се обстоятелства.

Спорадичната природа на пси феномена се обяснява със влиянието на външен наблюдател.
Ако наблюдателите на един и същи процес станат много, тогава въздействието се рзмива. Това налага пазенето на магическите операции в тайна.

Вече дори може да не се прави разлика между наблюдател и наблюдение, между съзнание и физически свят. Двете образуват една структура, една реалност.

Каквото и да лежи в основата на света, ние сме това-вкл и нашето съзнание. Ако скриттите променливи ги има, то това сме ние. Беше теоритизирано, че съзнанието е неделима част от
онова, което стои
в основата на реалността. Ако успеем да достигнем до най-долните аспекти на битието,
до корените му със съзнанието си и ще можем да го контролираме във която си искаме точка от времето и пространството. Нещо, твърдяно от много мистици. Тази нелокална структура, която ние споделяме с природата ни прави едно цяло със нея, психически да се включим във нея и да живеем в синхрон със нея.

Източник: http://www.magicgatebg.com