Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Анна Йовкова (ПранаАна) след 15 години практика като IT консултант в корпоративния свят, сменя посоката на професионалната си изява в търсене на съвършено различна реализация. ERP системите и финансовите отчети отстъпват място на фолклорът, народното пеене, музиката и техники за развитие на личността, базирани на психологията. Тя пренасочва своите умения и развитие в нова посока - на изявя на таланта и преоткриване на личностния потенциал. Анна е едновременно Магистър по финанси,  Магистър-консултант със специалност “Артистични психосоциални практики”и сертифициран водещ по:

- Енергийна психология

- Фамилни и системни констелции

- Интегративно дишане

- Йога на смеха

- Други системи за лична работа и самопомощ

Фолклорен изпълнител и водещ на множество събития и семинари в областта на личната работа и българския фолклор.

Работила е с групи в цялата страна. Чрез нетрадиционния й подход на работа и професионализъм тя се превръща в незаменим водач към ново светоусещане и поведение на позитивна промяна.

Здравей, би ли ни представила себе си, коя е Анна Иовкова?

Това е въпрос, на който на различните места, на които съм била ще ти отговорят по различен начин. Анна е многостранна личност, която разкри новото си лице и потенциал за много кратко време. Очевидно това с което се занимавам през последните години е било предопределено. Обикновено така се случва с нещата, които стават безпроблемно носят успех, и правят хората щастливи.

Наричаш себе си ПранаАна, защо?

Моят псевдоним е форма на провокация към мен и към света. Има рима, лесно се помни, носи закачка. Решението за  ПранаАна дойде със стартирането на фолклорните семинари “Пеене и прана с Ана”, “Отворени часове по народно пеене в парка”, както и след участието ми на различни алтернативни фестивали за лична работа и себеразвитие. Около мен имаше много, както аз ги наричам “шарени” хора на различна възраст, с многостранни интереси и идващи от всякакви професионални области. Докато представях  разработките си и въвеждах българския фолклор в личната работа чрез народното пеене и работа с гласа забелязах, че много от гостите за първи път на моите семинари промениха погледа си към българския фолклор. За много от сънародниците ни и днес отношението към българското фолклорно наследство е формирано от една затворена рамка, която не позволява да се оцени богатството оставено от предците, защото правеше от хората потребители, а не участници в процеса. Липсва творческият елемент, който кара слушатели и зрители да се превърнат в участници, да се изявят индивидуално. Виждах, че участниците в събитията искат да запеят българска песен, да отпуснат гласа си, да се свържат, но не можеха, защото не знаеха или текста или мелодията докрай, или се стесняваха да се пропяват. Това бе доста смущаващо за мен, но ми даде мотивация за действие и идеи за нови проекти. Много от присъстващите са гладни за култура, за проява, за връзка с духовното.  Част от хората, които посещават семинарите ми, търсят решения вътре в себе си и ги намират. Това е чудесно, отчитам го като голям успех, защото беше една от целите ми.

Но колкото и да се взирах, не видях никъде възможности и търсене на връзка с корена, с българската зeмя и обичаите на предците ни. Kогато хората се отправяха да търсят себе си те не тръгваха към родното. Не защото нямаше интерес, а защото не съществуваше подходяща форма.

За мен при търсенето на себе си неизменно присъства и връзката със семейството и земята. Усещах, че нещо липсваше- при съпреживяването на българското. Това, което имаше в изобилие обаче в много приключения на духовно търсене бе влияния  на чужди култури. Било ценности от Индия, Китай, Мексико, Перу, Испания, Франция, Америка, информацията бе насоченa към търсене “извън”. Какво имам предвид? Пътуване на изток или запад, навътре или naвън, но отвъд българските вярвания и култура. Съответно извън себе си, извън произхода си и това, което  носят гените. Аз  вярвам, че българското има в себе си огромен потенциал, същото важи и за личността. Просто е. Онова, което липсва е да се обърнем към корена си и към себе си и да се вслушаме в това, което идва. В зова. Това е. Аз го направих.

След тези размисли  приех името ПранаАна като връзка, между мен и света. Моята провокация в случая се явява, че под това име аз избирам да пея български народни песни и да предавам знание на тези, които желаят да посетят семинарите и организираните от мен събития. Защото за музиката и красотата, за духа граници няма. Знам, че най-верните водачи са моята  интуиция, разум и автентичността ми - качества, които развиват и  участниците в семинарите ми “Детето в мен”, “Музика и дъх”, “Пеене и прана с Ана”, “Благословията на предците”.

Понякога ми става тъжно, а друг път смешно, че хора канени у нас да провеждат обучения  лектори, учители, успешни както на изток, така и на запад са минали по своя дълъг път, за да стигнат и до нас, а ние се стремим да “успеем” и да ги “стигнем”, тичайки в обратна на себе си посока. Защо мисля така? Защото не познаваме добре нито корена си, нито своята култура, следователно и  силата си.Считам, че въпреки всичко човек се връща до мястото, от където е тръгнал - до автентичното Aз, до семейството и родната земя.

Кажете ми има ли гении, успешен човек, който да не е автентичен или луд по своему? Да е лишен дори и от част от своята индивидуалност и да следва чуждото мнение?В същия ред на мисли, кажете ми има ли чужденец, посетил страната ни, който да не е омагьосан от песните и танците ни, от вековната ни култура и историческо наследство? Единственото нещо, което е необходимо е да запазим богатствата, които имаме. Връзката ни със земята и духа са най-естествените начини да бъдем здрави. Какво по-хубаво от това отново да се свържем с детското в нас и да бъдем искрени, чисти, да знаем откъде идваме и накъде отиваме? Какво по-хубаво изживяване от това да сме в Родопите и да се насладим на песента и гайдата? Безценно чувство е  да се обърнем към себе си и да бъдем автентични. А автентичен означава цялостен да познаваш себе си и културата на народа си. Името ми PranaAna е провокация към всеки, който търси извън себе си. На семинарите ми “Детето в мен”, “Музика и дъх”, “Пеене и прана с Ана”, “Благословията на предците”.

Искам да обърна специално внимание на няколко елемента - детското  в нас и естеството на духа, както и на българския фолклор и магия.  Когато открием детското и го излекуваме, ние ставаме автентични като се свързваме с личната си сила. Kогато се обърнем към семейството и традицията ние се свързваме с корена на народа си и със силата на всички живели преди нас.

Това са двете направления, по които е нужно да работим, за да развием уникални качества, за да бъдем. Те са основите на едно здравословно и адекватно проявление на личността. Всичко тръгва на първо място от нас, на второ от семейството, накрая от културата ни. Това са етапи, които не можем да прескочим, където и да живеем. Можем да обиколим целия свят, но една част от нас завинаги остава в България, друга винаги е свързана с рода и трета винаги се връща към себе си. Както се казва, не можеш да избягаш от това, което си. Колкото по-дълбоко навлизаме в нас самите и опознаваме своя вътрешен свят от сенки и светлина,  колкото повече се свързваме със корена си, толкова по-добре ще можем да използваме личната си сила и ще сме способни да я проявим.

Забравянето на произхода ни ни лишава от нея, така както фалшивата личност, изследвана в съвременната психологията ни лишава от реализация и лично щастие. Когато носиш богатството на своята индивидуалност (автентично аз и знанието на предците си) ти споделяш една уникална част чрез себе си  със  света. В семинарите, които провеждам, търсим да се свързваме точно с тези непроявени качества в нас, забранени или неразвити черти от съществуването ни, в които нашата сила чака да бъде събудена.

Това е прекрасен процес. В него всеки участник е като цветен букет, съчетание от личен опит и познание, от движенията на танца до красотата на песента. Само това, според мен може да те направи наистина богат човек. Реално когато си богат, ти можеш да даваш и да споделиш със света, за да го обогатиш. Когато ти липсва дори и едно цвете от букета на твоята автентична личност, ти започваш да компенсираш и да възприемаш нещо външно за свое, да заместваш. Така ние често възприемаме заместителя, a не оригинала. Това е и причината за голяма част от нашите неудовлетворени стремежи и несбъднати мечти. Защото си задавам следния въпрос “Нима е нужно да копирам, когато мога да творя?” Да, името ми  PranaAna е провокация. Нужно е да се събудим за силата си, за красотата си, за автентичното в себе си и около нас - тук и сега.Това е моят отговор защо наричам себе си ПранаАна.

Защо да дойдем на Мастърмайнд парти на 21.04.2016 г.?

На 21.04.2016 г. смятам да ви предизвикам да излезете от основната си рамка на мислене като рационални същества. За мен общуването е много важен елемент на нашето съществуване и моделите, по които общуваме са зададени и ние ги ползваме, без да осъзнаваме дори. Излизането от един заучен модел на поведение ни помага да установим, че има и други модели и разбираме, че света е доста по-интересен или по-скучен, просто всеки си намира своето място като пътува. Давам пример с децата, които избират да учат или работят извън пределите на България. Те трябва да напуснат родината си, за да разберат дали България е била тяхното място за живеене.

В партито „Детето в мен“ ще се опитвам да ви предизвикам с малки, кратки упражнения да излезете от собствените си модели на поведение и ако проявите достатъчна наблюдателност по отношение на всичко, което се случва с вас – чувства, емоции и действия, се надявам всеки един участник да осъзнае повече неща за себе си. Благодарение на игри успяваме да анализираме поведението си и да приемем, че ако нещо в нас не ни харесва има друг начин, по който можем да действаме. Ще се постарая да подам на гостите на Мастърмайнд парти ръка. За един час едва ли ще мога да направя кой знае колко много занимания, но имам желание да превърна срещата ни в един забавен процес, зв който да се опитаме, да се видим под един различен ъгъл, от който не си позволяваме често да се погледнем, а именно през очите на другия.

Следва продължение...

Контакти и линкове

За повече информация моля вижте:
http://pranaana.blogspot.bg/
https://www.smore.com/11jmm
Групи във фейсбук: The child in me/ Детето в мен
Или се обадете на телефон 088 00 32 32
Предстоящ семинар "Детето в мен":
https://www.facebook.com/events/1687559488198569/
http://yogamandala.net/events/workshop/

Иван Петков e сертифициран инструктор към Даоската система „Universal Healing Tao”, създадена от майстор Мантак Чиа. За него да живееш, означава да се движиш и да се радваш. Всички казваме, че ни липсва време за хубавите неща, но в действителност ни липсва енергия, жизненост, сила. Иван усилено се занимава с Тай Чи Чуан, сертифициран масажист е и специализира Чи Ней Дзан – енергиен масаж на вътрешните органи. Хоби са му латино танците – салса, меренге, бачата, кизомба. По професия e маркетинг специалист, който съчетава всички принципи, научени от Даоските практики, бойните изкуства, масажите и танците в своята професия. С удоволствие споделя своя опит в това как да бъдем по-естествени, жизнени и да можем да се радваме повече, все неща, които можем да споделим с любимите си хора.

Здравей, Иван, за начало ще се радваме да ни запознаете със себе си. Кой е Иван Петков?

Иван Петков е един съвсем обикновен човек, който има интерес към Дао практиките.

Какво те движи в живота, Иван?

В живота ме движи постоянното ми любопитство, стремежът да се развивам, натрупването на различни опитности и желанието ми постоянно да откривам нови неща. Харесва ми да споделям личния си опит с хората около мен за това как да поддържат своето здраве и да изпитват радост от живота

Какво може да ти отнеме енергията или да те демотивира?

От гледна точка на Даоските практики, начините, по които човек губи енергията си, са няколко и аз в моя живот съм ги потвърдил. Можем да обединим областите, чрез които губим жизненост, в 5 групи.

Най-популярната група, която води до загуба на енергия, е неправилният начин на хранене или неподходящата храна. Започвам с нея, защото смятам, че в България това е актуален проблем. Освен естествена храна, всеки трябва да консумира това, което е най-подходящо за него самия. Храната не трябва да се променя на база външни правила, а е важно да се промени отвътре – всеки сам трябва да открие каква храна е полезна за него. Например, често някой човек усеща, че някоя храна не му действа добре, но продължава да я консумира, защото някой го е научил или посъветвал да я яде. В процеса на опознаване на тялото си, човек започва да разбира кои храни му влияят добре и му доставят енергия. В системата на Универсалното лечебно Дао има набор от принципи за хранене, но те са преди всичко за възвръщане на нарушен баланс в тялото. Няма твърди правила за всекидневното хранене. Разчита се на това, че всеки сам за себе си ще усети и открие най-оптималния начин на хранене. На Запад сме свикнали да разчитаме на авторитети, които да ни казват какво е най-добро за нас самите. Поради това сме отвикнали да поемаме отговорност за собствените си постъпки. Храненето е само един малък пример в тази насока. С времето и опознаването на собственото си тяло, практикуващият развива фин усет за него и храната се променя според нуждите на тялото.

Следващият разход на енергия идва от претоварването на сетивата. Сетивата  са пряко свързани с органите. Например, очите са свързани с черния дроб. С очите виждаме човек или предмет и го пожелаваме. Когато желанието не може да се реализира, тогава това събужда гняв, ревност или завист в черния дроб. Същото се случва и с другите сетива и свързаните с тях органи. Друг пример: носът /обонянието/ е свързан с белия дроб. Когато си пъхаме носа в чужди работи, тогава биваме обиждани, в някои случаи се стига до вина или раздяла, а това носи тъга, скръб и депресия. По тази причина, като натоварваме сетивата, натоварваме и органите, те започват да произвеждат отрицателни емоции, които, от своя страна, подхранват мислите ни. В крайна сметка претоварването води до преумора, стрес и напрежение, лош сън,  постоянно повтарящи се тревожни мисли, главоболие и ние съвсем губим жизнеността си. Всеки може да се сети за много такива моменти, а за не малко хора това е начин на живот. Отрицателните емоции са третият начин, по който губим своята енергия. Но за тях ще си говорим повече на събитието в неделя.

Четвъртият начин е чрез неправилно и плитко дишане. Причините за това са обездвижването, стресът и напрежението, които стягат диафрагмата, а мускулите на гръдния кош губят своя тонус и еластичност. Все едно постоянно носим един невидим корсет, който притиска белите дробове, но дори не си даваме сметка за това. Въздухът е като реактивно гориво и колкото по-плитко и вяло дишаме, толкова по-малко зареждаме тялото с кислород и енергия. Дихателните практики са широко застъпени в системата и са част от Чи Кунг – работа с жизнената ни енергия.

Последният източник на умора е загубата на сексуалната енергия, която на Изток натичат есенция или творческата енергия. Раждаме се с определено количество творческа сексуална енергия,  която наследяваме от родителите си и това е нашата наследствена енергия. Това количество обаче не се увеличава с течение на времето, то може само да намалява. Когато количеството на нашата сексуална енергия стигне до нула, тялото се приближава до своя край, разболява се, остарява и умира. На Запад, въпреки сексуалната революция и присъствието на секса навсякъде в ежедневието (рекламите по телевизията са чудесен пример), ние в действителност не знаем какво да правим с тази енергия, освен да я консумираме по най-лесния начин. Нещо повече, много хора не съзнават колко вина, срам и травми носят в себе си. Изпитват огромно притеснение дори да говорят открито по темата. Майстори сме в създаване на възбуда, но не знаем нищо за същността на тази творческа енергия и как на практика можем да я използваме, за да поддържаме здравето си, да сме изпълнени с жизненост, да сме дълголетни и да изпитваме радост от живота. Това е същността на сексуалната енергия и даосите са развили цял комплекс от практики, които не само съхраняват нашата сексуална енергия, но и усилват удоволствието по време на секс, като превръщат акта във вид медитативна практика.

Общо взето това са пътищата, по които човек губи своята жизненост: лоша храна, стрес, който навлиза през сетивата, отрицателни емоции и пропиляване на сексуалната енергия. Процесът по запушване на тези пробойни не е сложен за научаване, но изисква време и постоянство.

Това, което казвам на хората, с които споделям опит, е, че от една страна е много полезно за тях научаването на практиките на Дао, а от друга страна това е „лоша“ новина, тъй като вече ще имат избор. Най-лесно е да обвиним обстоятелствата или друг човек за личните си несполуки. С практиките за трансформиране на стреса в жизненост, човек лесно вижда, че реакцията ни зависи единствено от нас самите. И има избор: дори и вече да се е разгневил, може да избере дали да остави емоцията да го изтощи докрай или да трансформира тази мощна енергия в положителна емоция и допълнителен запас от жизненост. На пръв поглед всички искаме това: повече жизненост и избор. Проблем при много хора е, че вече няма да могат да обвиняват лошият си късмет или хората около тях. Правото на избор е свобода, която обаче има своята цена.

От къде се породи твоят интерес към практиките на Дао?

Като тинейджър попаднах в залата по Тай Чи. Тай Чи Чуан е китайско бойно изкуство, в което се следват даоски принципи. Бойният аспект на Тай Чи е тясно свързан с дихателни и медитативни практики, чийто ефект е укрепване на здравето. Практикувайки бойни изкуства, аз осъзнах, че мен всъщност ме интересува не толкова бойната страна на заниманията, колкото медитативната част, изследване и укрепване на здравето.

През 2010 се запознах с Мариела Таскова, която е първият български инструктор от системата на майстор Мантак Чиа УниверсалнотоЛечебно Дао и започнахме работа по това системата да е представена в България. Наш учител е Рентао, който отговаря за световния факултет за обучение на инструктори.

Защо да изберем практиките на Дао пред други системи за укрепване на здравето и духа?

Даоските практиките са подходящи за всеки човек, но нашата цел, като инструктори, не е всички да практикуват. Съществува една комерсиална нагласа, според която ние сме клиенти и искаме да бъдем убедени, че си заслужава да отделим време и усилия, дори само да пробваме нещо ново и различно. Възгледът на системата е друг: ако човек има проблеми, които иска да разреши, за да има по-пълноценен и качествен живот, то той сам търси средствата за това. Никой няма да ви убеждава, че имате нужда от даоските практики, нито че трябва да ги предпочетете пред нещо друго. Не става въпрос за конкуренция, а за съвсем естествени човешки стремежи и проблеми, за мироглед и начин на живот. Просто е: всеки може да пробва началните практики и да разбере дали му допадат, дали му пасват. Когато усети полза от тях, наясно е, че отговарят на личните му нужди, карат го да се чувства добре, сам ще добие вътрешна убеденост, че иска да се занимава с тях. Оттам нататък той ги следва. Мотивацията идва на база на личен опит и резултати. Когато човек може да разреши конкретни свои проблеми и вижда резултати, тогава няма нужда да бъде убеждаван в каквото и да е. Даоските практики са свързани с действие, те са преживяване, а не философия.

Никой не казва на другите как да живеят. Това, което ние се стремим да създадем, е общност от хора, която да мотивира и подкрепя, но само толкова.  Например,  ако човек има някакъв проблем, липсва му енергия или здравословно не се чувства добре, то групата може да го подкрепи, но само това, решаването на проблема остава задача на самия човек. Тоест има групова работа, има и индивидуална работа. Личният опит е на първо място.

Каква е същността на Дао, какво е Дао?

Дао като дума означава Път.  Същността на Дао е в това човек да бъде естествен, да живее живота си максимално добре в рамките, в които може да се разпростира. Има много неща, които отстрани изглежда, че ни пречат и ограничават, въпреки това ние можем да вземем максимума от средата и от живота, да бъдем здрави и дълголетни. В исторически план даоските практики са възникнали преди писмената ера, някои изследователи говорят за времената преди 5000, други преди 8000 години. Началото се губи назад в историята. Даосите са хора, които са се интересували от вечните човешки въпроси: кой съм аз, от къде идвам, къде ще отиде, каква е моята мисия в тоя живот… Те са опознавали външната вселена и са я свързвали с вътрешния ни свят. Целта е човек да съществува в хармония между тези две вселени. Тогава ще е радостен и жизнен. Дао не е религия, като практическа система предхожда религиите. Даосите смятат човека като част от вселената, следователно всеки е надарен със способността сам да общува със силите, които са извън нас. Нямаме нужда от посредник.

Ако трябва да се определи с една дума, то Дао е естественост. В нашия случай, понеже сме се отклонили от тази естественост, то Дао е Път, по който да я възстановим, а практиките са методите, чрез които да го направим.

Какво представлява Системата на „Universal Healing Tao”?

Самата дума система предполага свързаност и взаимодействие между различните нейни част. Както споменах, даоските практики са на няколко хиляди години, предостатъчно време, за да се изпробват, усъвършенстват и развият методи, които са насочени към физическо, емоционално, ментално и духовно здраве.

Майстор Мантак Чиа обединява различни практики и ги подрежда в система, която е подходяща за хора с всякакви типове характери и физическа конституция. Повече от 40 години той преподава открито тези практики, на разбираем за всеки човек език. Казвам това, защото практиките са били преподавани в тайна, само на проверени и достойни за доверие ученици, а писмените текстове са много алегорични, така че да бъдат тълкувани и разбрани само от хората, които имат съответното познание. Зад всичко това, практиките са съвсем лесни за научаване и в тях няма никаква мистика. Майстор Чиа уважава Западната наука и познание и го използва при обясненията.

Система на Универсалното лечебно Дао има три големи взаимосвързани направления:

Можем да обясним първото направление като „Помогни на себе си“. Това направление е свързано с методи за поддържане на физическото тяло, с емоционална „хигиена“ или методи, чрез които трансформираме отрицателните емоции и стрес в жизненост и медитативни практики, чрез които да балансираме.

Ако тялото ни не е изправно, това пречи много на нашия живот. По тази причина голяма част от даоските практики са насочени в посока съхраняване жизнеността на нашето тяло. Хората постоянно се оплакват, че нямат време, а всъщност нямат сили, загубили са своята енергия. По тази причина нямаме сили за хубавите неща в живота: семейство, приятели, хоби. Повечето хора сядат вечер пред телевизора и не искат никой да ги закача.

Второто нещо са емоциите или нашата жизнена енергия. В западното общество никой не ни учи да работим с емоциите си. Единственото, което прави западният човек, е да се подчинява на контрола на ума и да потиска своите емоции. Най-важните практики в цялата система са заложени в началото. Започва се от работа с отрицателните емоции, защото ако емоциите са много силни и често се повтарят, в крайна сметка те повлияват на физиологично ниво. Всяко заболяване започва първо на емоционално ниво. Ще ви дам един пример: язвата. Западната медицина е наясно, че тревогата и притесненията променят качеството на стомашния сок и след години на такава емоционална диета, резултатът е язва.

Третото съкровище, както ги наричат даосите, е умът, който може да е чудесен инструмент – за идеи и творчество, израз на това, което сме. За даосите е важно да се погрижим само за три неща: тяло, емоции и ум. Ако те са в хармония, то ние имаме всички предпоставки да живеем живота си както ни харесва и да разгърнем пълния си потенциал.

Второто направление в системата можем да го опишем като „Помогни на другите“. Това са различни видове терапевтични и масажни методи, чрез които да подпомогнем хора, които не се занимават самостоятелно със системата. Чи Ней Дзан или масаж на вътрешните органи е метод от това направление.

Третото направление е свързано с висшите медитативни практики или вътрешна алхимия, както са я наричали древните дао мастери. Целта на тези практики е еволюция в рамките на този живот и запазване индивидуалността ни след края му.

Интересно ми е да попитам какво е масаж на вътрешните органи и защо е необходимо да се прилага?

Това е метод, който съчетава масажни техники и енергийна работа, чиято цел е да изкара дълбоко задържаните емоции и токсини от тялото на човек, който не се занимава самостоятелно с даоските практики.
Масажът на вътрешните органи е терапевтичен метод, но не е начин за лекуване. Идеята е по-скоро да се помогне в началната фаза на здравословен проблем.

Вътрешните ни органи прегряват, тъй като сме под постоянен стрес, който води до стягане на цялото тяло, в частност и на фасциите – съединителната тъкан около органите. Ако сте виждали вакуумирани продукти в хранителен магазин, можете да придобиете някаква представа за какво става дума. Чи Ней Дзан възвръща еластичността на фасциите и освобождава излишната топлина. Средно са необходими около пет сесии, минава се през всички вътрешни органи.

Целта на всички масажни методи в системата е да дадат тласък за самостоятелна практика. Тук не се търси вечен пациент, а в процеса на работа клиентът се научава как сам да поддържа емоциите, органите и тялото си в добро здраве.

Какво предстои за теб през 2016 г.?

Моят стремеж е да планирам своите цели в краткосрочен план. Опитвам се да организирам редовно семинари, старая се да излизаме извън София на три, четири месеца за уикенд. Съвсем скоро ще организираме подобно събитие извън града. Предстои семинар свързан с даоските практики за мъже и се радвам, че вече има интерес.

Каква е визията ти за България през следващите няколко години?

Следвам философията, че ако искам да променя света, първо трябва да променя себе си. Смятам, че за да се промени България всички българи трябва да се стремим стъпка по стъпка да променим нещо в себе си. Ако една критична маса от хора се промени към по-добро, то тази промяна ще се отрази на цялата ни държава.

Какво е твоето послание към последователите на Мастърмайнд България?

Бих пожелал на всички да бъдат здрави, да се стремят към щастие и личностна реализация, но и да не спират да бъдат любопитни. Ако човек разширява хоризонтите си в един момент ще открие своето щастие. Само вървейки по нашият собствен път, ние бихме могли да променим себе си и нашият собствен свят.

С Иван Петков можете да се свържете по следните начини:

e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

блог: www.dao-bg.info

facebook: www.facebook.com/groups/daobg/