Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Поли Фистолера е основател на BISEI (Български Институт за Социална и Емоционална Интелигентност) и единственият лицензиран специалист в България за анализ и оценка на Емоционална интелигентност по модела на Рувен Бар-Он (EQi-2.0). Чрез изготвяне на индивидуални програми за развитие и разширяване на емоционална стабилност, тя помага на своите клиенти да осъзнаят собствената си емоционална динамика и емоционална зрялост. Поли има  15-годишен международен опит в организирането на работни срещи, семинари, обучения и уъркшопи за мултинационални компании в Италия, Сингапур, Швейцария и България. Ето и някои от компаниите, с които е сътрудничила като бизнес партньoр: Credit Swiss, UBS, KPMG, Delloite, Aquamarine Capital, Pleinert&Partner, Sandvik.

Работни езици - английски, италиански и български.

Здравей, Поли. Коя е Поли Фистолерa, описана чрез езика на емоциите?

Накратко мога да опиша себе си като човек, преживяващ цялата палитра от емоции, успяващ да ги овладее и да ги насочи натам, където поведенията са печеливши за мен самата. Естествено овладяването на емоциите си съм постигнала след дългогодишна работа върху себе си.

Каква е твоята дефиниция за понятието „Емоционалната интелигентност“ (ЕИ)?

Като начало е нужно да разберем каква е разликата между емоциите, настроенията и чувствата. Емоциите са краткотрайни – техният път е около 4 секунди. Настроенията са по-дълготрайни – могат да се задържат и седмици, а чувствата могат да се изпитват и за цял живот. Изразяване на емоции наблюдаваме не само при хората, но и при животните. Самият Дарвин е подчертал, че емоционалното състояние е от изключително значение за нашето развитие. Важно е да се уточни какво залагаме в изразяването на емоциите.

Емоционалната интелигентност е сравнително нова наука. Въпреки че Рувен Бар-Он започва да говори за ЕИ и публикува резултати от първите си тестове още през 1985г., Даниел Голмън я дефинира за първи път в книгата си „Емоционалната Интелигентност” през 1995 г. Той се опитва да подчертае колко ни е необходима тази интелигентност. IQ е коефициентът на интелекта, който ни дава яснота доколко можем да научаваме определени неща в живота си, а не какво количество информация имаме и колко знаем. EQ коефициентът на емоциите измерва до каква степен можем да се справяме с емоционалните си състояния.

ЕИ като цяло е фактор, който оказва значително влияние на нашето ежедневие. Какво от това, че съм завършила висше образование и съм научила техническите умения на професията. В следващия момент може да попадна в ситуация, в която работя в едно работно пространство, с хора, на които не разбирам емоциите, и при взаимодействие с тях нямам представа как да управлявам собственото си емоционално състояние. Тогава цялото усилие, което съм положила, за да се науча на желаната от мен професия загубва смисъл. Започва да се натрупва хронична тревожност, умора или да ни прегряват „бушоните“ (бърнаут). Идва момент, когато желаната професия или работното ни място се превръща в дразнител и самите ние сме заплашени от риск да се разболеем. ЕИ е неразделна част от нашето ежедневие, за да можем да се справяме със себе си, да разбираме другите, да се научим да съпреживяваме и да си представяме какво може да бъде от другата страна. В личния живот ЕИ ни помага да изградим прекрасно семейство, да живеем ползотворно, да разбираме децата си, да комуникираме с партньора си и да живеем в една среда, която ни води към щастието.

Има ли техники за справяне с емоциите ни в ситуации, в които е важно да управляваме себе си?

Психологичните изследвания през годините са правени с цел да се изследват поведението и реакциите на хората. В наши дни с помощта на съвременната техника (като например магнитният резонанс) можем да следим мозъчните вълни и наблюдаваме функциите на отделните части в мозъка.

Една от функциите на нашия мозък е да ни поставя в пет различни възприятни позиции на дадена ситуация:

• -      първата позиция е позицията на Аз. От тази позиция виждам света през собствените си очи и го преценявам чрез собствената си ценностна система – вярванията, религията, възпитанието;

• -      втората позиция е позицията на емпатията – съчувствие, съпреживяване, съжаление. От тази позиция мога да се поставя в „обувките на другия”, за да мога да предположа какво се случва с него, да си представя как се чувства или да наблюдавам себе си от тази позиция;

• -      третата позиция е тази на наблюдателя. Това е позицията, в която събираме информация, тук емоциите отстъпват място на рациото. Можем да се изтеглим в трета позиция, за да добием представа за цялостната картина, в която няма въпроси „Защо“, а има въпроси с К – „Кой, Какво, Къде, Как“;

• -      четвъртата позиция е позицията на групата. Тук приемаме ценностната система на групата. Ние жените или мъжете, ние българите, ние - нашата компания;

• -      петата позиция се основава на вярванията в нещо по-голямо от нас или по точно на това кой в какво вярва – Господ, Аллах, Буда, Вселената, Природата, Енергията, Вибрациите ...

Например, попадате в ситуация, в която се налага да говорите пред голяма аудитория, тоест имате нужда да сте в първа позиция (уверен в себе си и собствените си знания). В този момент, обаче, преминавате във втора позиция и си казвате: „Как ли изглеждам в очите на всички тези хора? Какво ли си мислят за мен?“. Веднага губите стабилност, тъй като се измествате от позицията на увереност в това, което знаете и можете (първа позиция). Ако се върнете обратно в първа позиция и продължите да говорите, там все още има емоции. По-добрият вариант е да преминете в трета позиция и да погледнете обективно на ситуацията и след това обратно в първа. Цялото това прескачане през различните позиции се случва за части от секундата. Ако започнем да се тренираме да боравим с всичките пет позиции, можем да управляваме емоциите успешно.

Доколко е благоприятно да се потискат силните емоции в определени ситуации, в които искаме да владеем себе си?

Временното потискане на зародената емоция е управление на емоцията. Като цяло емоциите не могат да бъдат контролирани. Информацията достига до нас чрез петте ни сетива. Сигналът се разделя и една част отива в амигдалата, след това в лимбичната система и създаденият химичен процес потича към определени мускулни групи в тялото (в зависимост от емоцията). Другата част от сигнала се насочва към рациото. Целият този процес не може да бъде контролиран. Можем временно да потиснем емоцията, тъй като екологично не е удачно в този момент да бъде изразена. Съществуват техники за временно потискане на емоциите. Следващата стъпка е отпускането, изваждането, изразяването на емоцията, но по най-подходящия за индивида начин. Постоянното потискане, отричане и не изразяване на емоциите води до мускулни блокажи в тялото, които след това се превръщат в мускулни брони. Ако в определена ситуация ни се иска да ударим шефа, но при проверка на реалността това би ни коствало работното място, по-удачно е временно да потиснем своите емоции. Важно е след като приключим работния ден, да намерим начин да извадим задържаната емоция.

Кой е Д-р Рувен Бар-Он?

Д-р Рувен Бар-Он е клиничен психолог, който се занимава интензивно с клинична работа, изследвания и преподаване. EQ-i е резултат от 17-годишните му научни изследвания върху емоционалната интелигентност.

Тестът, който администрирам, е най-новата стандартизирана преработка от 2010 г. EQi-2.0. В него са включени 15 умения, които могат да бъдат научени, отучени, увеличени или намалени. Тук стремежът, за разлика от коефициента на интелекта IQ, е да има баланс между уменията, които владеем. За някои умения имаме характерови предпоставки, с други не боравим особено успешно.

Рувен Бар-Он е създател на теста за измерване на ЕИ, който в началото е служил за измерване на патологични случаи в клиниките. После тестът започва да се трансформира. Първата версия EQi е преведена на 16 езика. Втората EQi-2.0 засега е преведена на 6 езика. Надявам да се преведе и на български, тъй като аз съм представител на MHS- Multi Health System. Това е компанията, която е световен дистрибутор на теста на д-р Рувен Бар-Он, а аз съм сертифицираният представител за Балканския полуостров.

Има още четири теста за измерване на ЕИ, но аз се насочих към този, защото той ми се стори най-изчерпателен и с много възможности за работа. Уменията са като скачени съдове: ако развиваме едно умение, то се отразява върху другите. Така може да се постигне баланс. Не е нужно да се намираме в екстремните стойности – скалата е от 70 до 130. Не е нужно да се стремим всички умения да са със стойност 130.

Какво е BI-SEI?

BI-SEI означава Български институт за социална и емоционална интелигентност. Има два „кан джи“ йероглифа в една от трите японски азбуки (катакана, хирагана и канджи). Единият се произнася „BI“, а другият „SEI“, което в буквален смисъл може да се преведе „да станеш“ и „звезда“. Двете „кан джи“ значат „да се превърнеш в звезда“. Нарекох института BI-SEI, в което влагам скрития смисъл „да събудиш звездата в себе си“.

Би ли ни споделила нещо за теб лично? Какво те движи, какво те вдъхновява?

Мен ме движи любопитството. Аз съм силно любопитен човек. Такава съм от малка. Ходех, пипах всичко и питах за всичко. Трупах своя опит повече през преживяването, отколкото чрез книгите. Моята сестра беше четящото дете в семейството, аз бях изследващото дете, а брат ми - той ни наблюдаваше. Всичко, което научавам, е свързано и с една възпитана от родителите ми част от мен – дисциплината. Баща ми е бивш военен, а аз като малка посещавах спортно училище и съм възпитана в дисциплина. Естествено, сестра ми и брат ми са възпитавани по същия начин, но никой от тях не е дисциплиниран. Аз съм решила, че дисциплината ми е необходима и я уважавам. Така че моето любопитство, съчетано с дисциплина, с желание да изследвам и довършвам нещата докрай, са качествата, които ми помогнаха се превърна в Тай Чи и Чи гонг инструктор, да съм „мастър скуба дайвър трейнър“, тоест да тренирам водолази и подводни фотографи. Карам сноуборд, карам ски, практикувам различни екстремни спортове, повдигащи нивото на адреналина. В същото време се занимавам и със спокойни и релаксиращи спортове, например голф. За мен голфът е спорт, който ми помага да успокоя ума си и в същото време да си доставя необходимата доза адреналин.

Аз ставам много рано, най-късно в 6 часа вече съм на крака. Ставам, обличам се и излизам навън, независимо какво е времето. Идеята да стана и да излезна навън ме изпълва с вдъхновение и мотивация. Щом мога да направя това, значи мога да постигна всичко, което реша.

Въпреки дългогодишното ми личностно развитие, аз и до ден-днешен имам личен психотерапевт, който е в Италия, имам супервайзър, който е в Берлин, работя постоянно със себе си. Собственото ми измерване на нивото на ЕИ ме сложи в горния край на скалата, което показва, че съм постигнала едно добро ниво на управление на емоциите си. Аз приемам всичко – ти може да ме обидиш, да ме нагрубиш, да направиш много неща и аз ги приемам. Дали твоите действия влияят на вътрешния ми свят? НЕ!

Има ли неща, които силно те демотивират?

Много трудно се демотивирам, но има неща, които ме спират. След тренинга при моя Тай Чи Мастер осъзнах колко е важно да се забавям и да спирам. Преди имах усещането, че ако спра, светът ще свърши, че ще изпадна в депресия и кой знае какво още лошо ще се случи. Аз усилено работя върху себе си, развивам се и изпреварвам хората, света и времето даже. Понякога измислям някои неща, които са актуални след две години. Аз ги измислям, опитвам се да ги правя, но понеже съм преди времето, хората не ме разбират и трудно намирам съмишленици. Няколко пъти се опитвах през годините да се върна в България и да говоря за определени неща, но хората не знаеха, за какво говоря, в резултат на което си дадох сметка, че още не е дошъл подходящият момент. Както бързам, така е необходимо в един момент да спра, за да може времето да ме настигне. Тогава си идвам на мястото, узрявам и ми се случва всичко, на което му е дошло времето. Сега си давам тези почивки и празни пространства, тоест затварям се някъде и изчаквам. Докато изчаквам, съм в някакъв собствен Дзен, мога да готвя сьомга с аспержи, да пия розово вино, да задоволявам потребностите си. В днешно време спирането и забавянето са много важни.

Как мислиш, кой е най-прекият път към щастието?

Докато бях в обучение по Тай Чи и Чи гонг моят Мастер ме учеше по едно изречение на година. Така че аз от него знам три изречения. Първото изречение е „Let go“. Това означава „да оставиш“ и ми отне много време да разбера какво означава. Аз съм човек, който постоянно се мести в различни държави, боравя с различни езици и не се привързвам към нищо, нямам никакви затруднения „да оставям“. Мога да оставям хора, да оставям приятели, да оставям вещи. Отне ми доста дълго време да разбера какво значи „Let go“. Оказа се, че това включва „да оставиш“ и „да се оставиш“, което означава да оставиш всичко и да се оставиш на себе си. Да влезеш вътре в същността си, в центъра и да бъдеш себе си. Това е всичко. Ако повярваш на подсъзнанието си, което е айсбергът отдолу и се довериш на него, то ще се погрижи за теб.

Най-прекият път до щастието е да живееш в реалността. Във всеки един ИН има ЯН и във всеки един ЯН има ИН, тоест там, където си мислиш, че е абсолютно негативно и се е случило най-страшното нещо на света, може да съществува зрънцето, което да те обърне от другата страна. Нарича се „mindfulness“ или „да се изпълниш със съзнание“. В момента, в който се изпълниш със съзнание, ти си тук и сега и можеш да усетиш всичко, което се случва. По този начин се свързваш с подсъзнанието, а подсъзнанието няма представа какво е негативно и позитивно. Там нещата просто съществуват. Цялата ни опитност и всичко, което сме преживели с положителните и отрицателните оценки на съзнанието в подсъзнанието, може да се дефинира само с една дума - „опит“.

Хайде да направим един експеримент. Опитайте се да си усетите малкия пръст на десния крак, без да го мърдате, а просто насочете съзнанието си към този пръст. Това е една част от нас, която в момента усещаме. В ежедневието си въобще не се сещаме за малкия пръст на десния крак, а той е част от нас. Това е част, за която този, който ни е създал, е преценил, че имаме нужда. Ние имаме нужда от всяка една част на нашето тяло. Това не ви ли прави щастливи?

Приемането е в основата на всичко, в момента, в който приемеш, 50% от работата е свършена.

Според теб през последните няколко години българите научихме ли се на емпатия и разбиране помежду си или по скоро обратното ?

Според мен нито едното, нито другото, по този въпрос имам една съвсем различна теория. Българският език като цяло е много богат. В езиците, с които боравя, съществува думата „емпатия“, докато в българския език тази дума е чуждица. В нашия език има думи, като: съпреживявам, съпричастен съм, съчувствам, съжалявам. Ние изпитваме различни нюанси на емоциите, които съпреживяваме с другите хора, което е „емпатия“ на чуждите езици. Българският народ влага различен заряд в думите.

Да вземем например думата съжаление. Всички казват „Аз не искам да ме съжаляват“, но какво всъщност означава тази дума? Съжалението е ситуация, в която някой е загубил нещо и жалее, например, може да е загубил вещ, роднина, връзка или работата, докато идва друг човек и съ-жалее, съ-преживява тази загуба. Това естествено не означава да дойде някой, който да ни дава съвети или да ни отклонява от болката ни, а просто да се опита да почувства това, което ни причинява болка и да остане за малко съпричастен. Българите като цяло сме много съпричастни хора. Аз съм прекарала една по-голяма част от живота си в Швейцария, живеейки, учейки и работейки. В тази държава на емпатията се гледа от съвсем друга гледна точка. В Швейцария се държи много на личното пространство, дори това е издигнато в култ и швейцарците, за да не влизат в личното пространство, стават неемпатични.

Емпатията е умение и се учи. През последните два месеца всеки уикенд съм извън София и посещавам българските села, като разговарям с бабите, дядовците и местните хора. По отношение на емпатията тя се среща точно по тези места, а София не е показател, защото в столицата ние живеем в неврозата на властта. Столичани живеят в забързан, невротичен ритъм, който отстъпва място на съпреживяването и съпричастността: „Докато намеря време да те изслушам, мога да ти дам няколко бързи решения на проблемите ти и няколко ценни съвета. Предпочитам така да постъпя защото ще ми отнемеш от времето.“ Когато говоря за емпатията в българите, имам предвид хората в цялата страна, не само в София. Смятам, че българският народ е силно съпричастен.

Кои според теб са основните „бъгове“ в психиката на съвременния българин?

Искам да уточня, че мен ме нямаше дълго време в България и се завърнах преди три години. Старая се да наблюдавам българите от различни позиции, от една страна, като българка, от друга, като страничен наблюдател, за да мога да си направя необходимите изводи. Има някои основни неща, които в България не са ясни – например асертивността. Ние не разбираме асертивността. При нас се преминава от пасивност към агресивност или обратното. Думата асертивност отново е чуждица, която означава отстояване на позициите, без да обиждаш другия. Асертивността е действие, при което аз изказвам собственото си мнение или позиция, защитавам тази позиция , без да обиждам другите и се съгласявам, че има друга гледна точка и друго мнение. Да се съгласим, че сме на различни позиции.

Разбирането за асертивността започва с осъзнаването, че аз имам право да сменям своята позиция, нещо което също е доста неразбираемо за българина: „Ти вчера ми каза това, а сега ми казваш друго нещо“ – „Да, вчера имах тази информация и бях в тази позиция, днес имам повече информация и съм на друга позиция.“ Ние, българите, гледаме на хората, които често си променят мнението, с лошо око и ги наричаме дори „фурнаджийски лопати“, тоест хора, на които не може да се разчита. За нас честата смяна на гледната точка е нещо негативно, а това не е така. Когато разполагам с определено количество информация, на базата на нея взимам решение за своето поведение, но в един момент добивам повече информация и имам правото да сменя своята позиция и мнение. Важно е да ни бъде ясно какво значи умението асертивност, за да бъдем прощаващи към себе си.

Каква цена си готова ти самата да платиш за една по-различна България?

Аз вече я платих тази цена, защото 20 години живях извън България. Аз не съм емигрант и не съм бягала от България, защото не ми харесва или защото отричам българското. На мен не ми стигна ученето. Тогава, когато започнах да се ориентирам към психология и да се интересувам от различни видове обучения, в България още липсваха тези възможности. Знаейки чужди езици, за мен беше важно да си избера кой да ме обучава. Минах през различни школи и не от всички съм си взела дипломите, но си взимах ценното за мен от всеки един метод, за да създам мой собствен подход накрая. Когато се върнах тук преди 3 години, беше ми останал само един приятел от преди 20 години. Всички мои приятели или живеят извън България, или са жертви на някои събития, които са се случили тук.

Как си представяш България след няколко години?

Всъщност България е много променена. Когато се завърнах, се наложи да премина през цялата администрация и бях много впечатлена от тези хора. Навсякъде бях приемана от усмихнати млади хора. В КАТ дойдоха да ми се извинят, че са свършили номерцата в приемната. Всички хора, с които се наложи да разговарям, бяха усмихнати и любезни. Аз не срещнах никакви перипетии с българските институции, подобни на тези, за които говорят всички. Вярно е, че самата аз имам позитивно отношение към хората и те ми отвръщат със същото. В момента, в който успея да изпълня петгодишния си бизнес план, предполагам, че осъзнаването за ЕИ на хората и осъзнаването за начина, по който се отнасяме един към друг, ще бъде на едно много по-високо ниво, дори от осъзнаването на чужденците, които се движат с много по-бавни темпове. Все пак идвам от Швейцария и от Сингапур и смея да твърдя, че българите като цяло сме много по-способни. Имам частни клиенти, които след 3-4 сесии достигат определено осъзнаване и те с лекота се справят с проблема си без да е нужно повече да работим.

Какво предстои на Поли Фистолера през следващата една година?

Аз съм доста дисциплинирана и едно от нещата, на които съм се научила благодарение на собствената си дисциплина, е планирането. Преди години не можех да планирам какво ще правя до края на деня, пък да не говорим за бъдещето ми. Сега вече осъзнах какви ползи ми носи планирането и от доста години планирам, като се движа със строги бизнес планове. Когато се прибрах в България преди три години, си направих тригодишен бизнес план. В момента съм на края на третата година и съм си изпълнила всичките точки, дори съм преизпълнила някои от тях. През лятото бях на един ритрийт, от който се бях вдъхновила и си казах, че ще започна да правя обучения още от октомври. Веднага след това се спрях и си дадох сметка, че бързам. По тази причина се фокусирах върху плана си до края на тази година и осъзнах, че от януари ще стартира другия ми бизнес план. В момента, в който се спрях, се запознах с човека, който ми откри нови хоризонти за следващите 5 години. Така че на този етап съм в процес на подготовка на новият ми петгодишен бизнес план. Той включва сертифицирани обучения за професионалисти, на които да се предоставят инструменти за ЕИ, които те да внедряват на работното си място. Хубаво е да се прокарат няколко програми за ЕИ в университетите. В момента заминавам на една среща, конференция в Испания, на която ще се обсъжда създаването на програми за осъзнаване и развиване на емоциите при младежите и юношите. Целта е да се започне работа по ЕИ още в младежките години. Като цяло за близките пет години имам много планове, намерих хора, с които да работя на всички фронтове и нашата идея е европейските програми да ни помогнат в тези начинания.

Какво послание ще оставиш на всички нас, хората, които четем твоето интервю?

„Аз съм прост човек и предлагам всички да се опитаме да бъдем прости. Светът е прост и нещата са семпли. Ако успяваме да се връщаме към простотата, нещата ще загубят драматичния и негативен оттенък.“

Повече информация за Поли Фистолера и BI-SEI:

http://www.bi-sei.com/#!/ c1x87

https://www.facebook.com/ BISEI-Bulgarian-Institute-f or-Social-and-Emotional-In teliigence-136625149857332 /

Интервюто с Поли Фистолера проведе Марина Лютова.