Здравейте, преди да Ви задам първия си въпрос, бих искала да споделя с Вас, че с голямо удоволствие се впуснах да разуча Вашата биография и сферите Ви на дейност. Особено впечатление ми направи едно Ваше изказване: „За мен беше невероятно да открия за себе си, че бих могъл да композирам не с ноти, а с емоциите и чувствата на хората!“ Всъщност в този момент ли се зароди у Вас идеята да създадете институт ЛИБЕРА?
Идеята за подобна организация се зароди в съзнанието ми през средата на 90-те години, докато живеех в САЩ. През годините събирах знание и опит и очаквах тази идея да узрее. Всичко започна да се случва, когато окончателно се прибрах в България в края на 2004. Тогава наистина разбрах, че имам дарбата чрез ритъма да докосвам истински хората. Говорейки с универсалния език на ритъма, започнах да влизам все по-дълбоко в интимни кътчета на човешкото съзнание и да моделирам позитивни настроения и емоции. Разбрах, че мога да им помогна да композират и изпълняват с чувствата, емоциите и уникалните си вътрешни гласове, без да притежават специални качества, музикален талант, без изричането дори на една дума. И тогава тяхната музика става моя музика, а това се превръща в наша музика – във всемирно изкуство. Изкуство на нашето минало, настояще и бъдеще. Изкуство на нашето съществуване. И всичко това, благодарение на барабана – инструмент, толкова древен, колкото самото човечество.
ЛИБЕРА е един новаторски тип културен институт. Първият по рода си в България институт за терапевтични и обучителни практики чрез барабани? Какви по-конкретно са идеите му? Какви са целите му?
Институт ЛИБЕРА e сдружение в обществена полза, основано през 2007 г. от арт-терапевти, фасилитатори и психолози с международен опит. Основната им мотивация е да използват творческите си знания и умения, както за терапевтични и обучителни практики, така и за създаването и развитието на социални проекти.
Наше убеждение е, че творчеството е висш акт на човешкото съзнание. Именно неговата магия е инструментът, чрез който ние постигаме целите си – всеки един човек, участвал в нашите програми да се почувства като значима част от една общност (компания, екип, семейство), да разкрие своя потенциал, да се свърже със съмишленици и по този начин да подобри качеството си на живот.
Ние от ЛИБЕРА сме избрали мисията да направим реалност идеите за свободния избор на всеки човек, за позитивното възприемане на живота като висша ценност и по този начин всеки да се превърне в активен и пълноценен гражданин на едно еволюиращо общество.
Има хора, които обичат ритъма, вълнуват се от музиката, но в същото време имат предразсъдъци, че нямат талант или че ще се изложат пред другите, ако вземат участие в сесиите. На тях какво бихте им казали? Те могат ли да се включат в „Drum Circles“?
Всъщност мога да призная, че по-голямата част от програмите, които създадох, са посветени на всички хора, които смятат, че нямат чувство за ритъм :)
Но откъде идват тези съмнения и погрешни убеждения относно нашите способности? Обикновено това се случва на една ранна възраст, когато някой „компетентен авторитет“ ни посочва с пръст и ни казва „Ти нямаш чувство за ритъм“. Това убеждение започва да живее в нас, да се храни в нас и най-лошото – става част от нас. За нас не остава нищо друго освен да повярваме в това, че не сме ритмични и да треперим от страх, когато се изправим пред следващото предизвикателство. За мен всичко това звучи парадоксално, защото ако нямахме чувство за ритъм, нашите тела щяха да се разпаднат на момента. Милиардите клетки, от които сме изградени, работят в единен синхроничен ритъм, който обуславя необходимите жизнени процеси. „Имам ли чувство за ритъм?“ За мен това е равносилно на въпроси като: „Мога ли да дишам?“, „Мога ли да говоря?“, „Мога ли да ходя?“, „Мога ли да живея?“. Вероятно много хора не осъзнават факта, че ритъмът е генетично заложен в нашата система поради спецификата на появяването ни на този свят. Прекарвайки девет месеца в утробата на майката, всеки индивид поема и закодира в организма си ритъма на нейното сърце. Това е същият този ритъм, в който под давлението на погрешно установените в нас вярвания, ние виждаме нещо чуждо, непознато, странно, та дори и екстравагантно. И тук идва страхът от неизвестното и от грешките: „Какво ще кажат хората, ако сгреша, ако разберат, че нямам чувство за ритъм?“. Нека отново ви върна в ранните детски години и си припомним как са ни хранили с лъжичка. „Тази лъжичка е за мама. Тази е за татко. Тази за батко..., а ако не изядеш тази, ще дойде да те вземе Торбалан!“. С този страх и тревога прекрачваме прага на детската градина, основното училище, гимназията и университета, където рестриктивно и назидателно ни обучават хора, които също се страхуват от Торбалан, но на друго ниво. Учат ни, че грешката е нещо лошо и фатално. Но как можем да се развиваме, ако не грешим и не трупаме необходимия за нас опит?
Вярвате ли, че реално чрез ритъма бихте могли да помогнете в разплитането на конкретен емоционален проблем?
Като че ли в страховете и колебанията, за които споменах преди малко, се крият проблемите на нашето време. В динамиката и объркаността на днешния живот ние често забравяме за едни толкова прости и очевидни за нас истини. Изглежда, че стана „модерно“ хиперактивната дейност на мозъка да ни води към безкрайните лабиринти от мисли, ангажирани с това дали сме стойностни, валидни и финансово/социално конкурентни в този забързан и объркан свят. Може би в тази бързина игнорираме импулсите и сигналите, които ни подава източникът на истинската ни природа, живот, чистота и любов. Сърцето сякаш все по-рядко взима участие в нашия „мисловен процес“, спонтанните действия и вземане на решения. Метрономът, отмерващ темпото на живота ни, отдавна е покрит с паяжината на рационално действащия ни ум.
Както Микеланджело е отстранявал ненужните частици от грубите каменни блокове, за да се разкрие красотата на безсмъртните творения, така и ние трябва да се разделим с нашите ограничаващи вярвания и убеждения, за да се разкрие истинската ни същност.
И всичко това може да се случи чрез ритъма, защото ние сами сме изградени от ритъм. Чрез него можем да възстановим разрушените мостове с корените на нашата истинска природа и да позволим на нашата истинска красота да блесне.
С вашата дейност Вие сте се посветили на благородни каузи. Пауза ли сложихте, или се отказахте от кариерата си на известен джаз композитор и музикант?
Постепенно бях започнал да осъзнавам, че създаването на следващата оркестрова композиция, ангажирането на трийсет музиканти, които да работят като „роби“ върху подготовката ù, заставянето на публиката да слуша и да изпитва удоволствие от слушането на същата тази композиция, само и само да бъда в центъра на вниманието, за да мога да нахраня егото си, не е нещото, което ме прави щастлив. Това, което извърших, бе да се откажа от професията на композитор и музикант, точно в кулминационната точка на моята кариера. Това събитие бе предшествано от силното ми желание да помагам на хората с различни по вид проблеми и затруднения. Единственият път минаваше от там, където аз самият бях завинаги приключил с моите проблеми. Беше изключително вълнуващо, защото прилича на това да събереш вяра и сили и да направиш стъпка напред в бездната – неповторимо преживяване в приключението да откриеш себе си.
Много често ме питат: „Защо се отказа от музиката? Защо след толкова години в чужбина, учене и преподаване в известни колежи и постигнати успехи, ти взе това решение?“
Когато дойдох в съзнание от падането от високо, станах, отупах дрехите си от прахта и продължих. Чакаше ме добра новина. Разбрах, че всъщност не съм се отказал от музиката, композирането, дирижирането и свиренето. Разликата беше такава, че вече не използвах собствената си музика, а ДРЕВНАТА МУЗИКА. Ако за моите дълбоко философски музикални послания се изискваше изтънчен и обработен слушателски вкус, ДРЕВНАТА МУЗИКА се разбираше от всеки един човек. С нея можех да композирам, свиря и говоря на всеки и да бъда разбран от всеки, без ограничения. Това не е тази музика, която обществото е определило за такава. Не тази, която слушаме по радиото, концертните зали или във фоайетата и асансьорите в скъпите хотели. Става въпрос за ДРЕВНАТА МУЗИКА. Музиката, която приемаме за даденост и често игнорираме. Мелодиите, хармониите и ритмите, които винаги са били и ще бъдат около и в нас.
Смятате ли, че българите сме гореща и музикална нация, или по-скоро сме забравили, потиснали ритъма у себе си?
По-скоро бих казал, че нашия ритъм е доста объркан и в това до голяма степен се коренят нашите проблеми. Много често ме питат дали използвам прекрасните български неравноделни размери в моите терапевтични ритъм сесии. Отговорът ми е НЕ! Убеден съм, че за света от академична и художествена гледна точка, стойността на тези ритми е огромна и те са изключително атрактивни. Но можем ли да чуем тези ритми в природата и нас. Смяната на деня и нощта, приливите и отливите, месеците и сезоните се случват в точно определени, прости и симетрични модели, а не в 5/8, 7/8 или 9/8. Начинът по който тупти нашето сърце, по който дишаме и издишаме, по който ходим е свързан с модела на напрежение и отпускане, а не в неуморимата стихия на ръченицата. Погледнете някой от съвременните филмови трилъри и екшъни. Като изразно средство на най-напрегнатите моменти ще чуете музика изтъкана от неравноделни размери нагнетяващи напрежение – те са станали еталон изобразяващ това състояние. Само че това напрежение в един момент се разрешава в покой, а дали това се случва в нашия живот в България? Представете си един въображаем нехуманен експеримент. Люлейте и приспивайте едно бебе не в равномерен ритъм, а в 7/8 например. Ако люлката му се движи непрекъснато в този размер докато е кърмаче, бихме ли очаквали от него да бъде психически, физически и умствено уравновесен/а, когато порасне?
Според Вас, бихме ли могли с помощта на барабаните да влезем в синхрон със себе си?
Музиката е звук и ритъм. И ако можем да разберем природата и характера на ритъма и звука, музиката не би се използвала само за развлечение, а би станала източник на изцеление. Заслушайте се в звука на падащите листа, постепенно засилващите се дъждовни капки, барабанящи по перваза на прозореца ви, проблясъците в небето, зловещия тътен на гръмотевицата, даващ началото на проливния есенен дъжд. Представете си танцуващите снежинки, натежалите от сняг борове, замръзналите поточета и се вслушайте в гласа на зимната буря и ритмичните капки на топящите се ледени висулки. Чуйте разцъфването на дърветата, тихото и игриво ромолене на реката, жуженето на насекомите, стъпките на елена и ритмичните удари на кълвача, ознаменуващи събуждането на природата. Усетете бриза, аромата на море, плясъка на гмуркащите се риби, ритмичния грохот на вълните и писъците на чайките, кръжащи над водата.
Когато влезем в синхрон с тези ритми, тогова ще влезем и в синхрон със себе си, а барабаните могат да бъдат посредник в този процес.
Какъв е Вашият ритъм и как протича един ден на Мартин Иванов?
Голямата буря е предшествана или последвана от тишина и спокойствие. Напрежение и отпускане. Това са полезните природни ритми. По такъв начин работи и сърцето ни – свиване и отпускане, действие и покой. Това ни прави живи. Като че ли в живота на съвременния човек господства бурята и напрежението. Тишината и покоят липсват. Една древна Дзен мъдрост гласи: „Лък, който е винаги изпънат, се чупи”. В моят ежедневен ритъм се опитвам да прилагам всички тези принципи и закони.
А какво Ви зарежда Вас и откъде черпите енергия за всеки следващ Ваш проект?
Има една планина и в нея се намира една прекрасна и магическа борова гора. Това е моята гора от която черпя енергия, надежди и идеи за всяка следваща моя стъпка.
Какафонията от звуци е необходимо да бъде уталожена в тишината, където да намери своя хармоничен образ. Колкото повече навлизаме в света на технологиите, толкова по-силна трябва да бъде връзката ни с Природата. Приемете „природата“ както буквално, така и като израз на корените на нашата истинска същност и красота.
В тази връзка бих искала да Ви помоля да споделите с нас какво ще намерим, с какво ще ни грабне и какви чувства ще остави в нас Вашата нова книга „Звуци от тишината“?
Нека да отговоря на тази въпрос с цитат от книгата:
„Всъщност какъв е звукът на падаща снежинка, която докосва ледената земя? Вече се замислихте, нали? Може би сега се опитвате да създадете в съзнанието си подходящата музика, съпътстваща този снежен танц? А може би зимата с нейната дълбока тишина е също като стаената и заспала зимен сън вътре в нас мъдрост… или всичко това са просто звуци от тишината?”
Благодаря Ви за вниманието! За мен бе вълнуващо да усетя ритъма на Вашия динамичен и наситен с емоции живот. Радвам се, че ще можете да споделите с нашите приятели и гости на МастърМайнд мнението си относно положителните вибрации от ритъма на барабаните и с импровизираната сесия вярвам, че ритъмът ще успее да проникне във всеки един от присъстващите! БлагоДаря! :)
Интервюто проведе: Блага Христозова
