Организацията и управлението на времето винаги е била актуална тема. Днес, повлияни от динамиката на ежедневието и неограничените достъп до информация и възможности за развитие, ние все повече обръщаме внимание на константата време. Ще ни стигне ли времето да постигнем целите, които сме си поставили, да ходим на лекции и да работим, да работим и да се забавляваме, да градим професионална кариера и да имаме пълноценен семеен живот. "Организирайте се и действайте съобразно приоритетите си" е фразата, която показва еволюцията на три поколения в изграждането на теорията за организиране на времето и основният въпрос сред широката гама от подходи и начини е как това да се осъществи най-добре.
Личното управляване и организация извървяват същите пътища, както и много други човешки стремежи. Основните етапи на развитие или "вълни" (както Алвин Тофлър ги нарича) следват една след друга, като всяка от тях добавя съществено ново измерение. Например при социалното развитие аграрната революция е последвана от индустриалната, която, на свой ред, е последвана от информационната. Всяка следваща вълна предизвиква прилив на социално и лично израстване. По същия начин и в областта на организацията на времето всяко поколение използва опита на предишното, получавайки възможност по-добре да контролира живота си.
Първата вълна или поколение, това на аграрната революция, може да бъде характеризирано чрез бележки и списъци – едно усилие да се създаде приемственост и обхващане на многото изисквания, поставени спрямо човешкото време и енергия.
Второто поколение, на индустриалната революция, може да бъде характеризирано чрез календари и работни бележници. Тази вълна отразява опита да се погледне напред, да се предвидят бъдещите действия и събития.
Третото поколение, формирано по време на информационната революция, представлява днешната организация на времето. Към идеите на предишните поколения се прибавя и важната идея за приоритетност, за избистряне на ценностите и сравняването на относителната стойност на дейностите спрямо тях. В допълнение третото поколение акцентира върху поставянето на цели – дългосрочни, средносрочни и краткосрочни – спрямо които времето и енергията се хармонизират с ценностите. То също така работи с понятието за всекидневно планиране, за изготвяне на конкретни програми за реализация на важни цели и дейности.
И докато третото поколение все още правеше тези „открития”, хората започнаха да осъзнават, че ефикасното планиране и контрол над времето много често водят до противоположно резултати. Акцентирането само върху „ефикасността” създава очаквания, които се разминават с възможностите за създаване на искрени взаимоотношения, за удовлетворяване на човешките нужди и за пълноценно изживяване на спонтанните мигове в живота.
Много хора не приемат програмите за организация на времето и планирането, защото те ги карат да се чувстват прекалено програмирани и ограничени и се връщат към техниките на първото и второто поколение, опитвайки се да запазят взаимоотношенията си, спонтанността и качеството на живот.
Свидетели сме на появата на ново, коренно различно четвърто поколение, което разбира, че „управляването и организацията на времето” е погрешен израз, защото предизвикателството е не да управляваме времето, а да управляваме себе си. Удовлетворението идва както от очакването, така и от реализацията. Очакването (и удовлетворението) лежат в нашия Кръг на Влияние.
Очакванията на четвъртото поколение не са насочени към нещата и времето, а към запазване и подобряване на взаимоотношенията, към постигане на дълбоки, устойчиви резултати. Това е баланса между целите, които искаме да постигнем и усилията които ще положим за тяхното постигане. Баланс според, който едното не е за сметка на другото и според, който приетата от обществото „цена”, която трябва да бъде платена, губи своят смисъл.
Източник: Седемте навика на високо ефективните хора, Стивън Кови
