Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Здравейте, Милена, бихте ли ни казали какво е за Вас Любовта?

Много сериозен, обширен и дълбок въпрос… Любовта е движеща сила със сигурност. Тя е това, което ни мотивира и любовта не е само към даден партньор или към дете, или към родител, любовта е към всички неща, които харесваме. Чудеса от слава са направени от това, че хората, примерно, са изпитвали любов към професиите си или към някаква идея… Така че това е, което ни движи, според мен!

На кой етап от живота си хората се впускат в изучаване и в разгадаване на усещанията в Любовта? Кога за първи път, според Вас, ние започваме да се питаме „Какво е Любов?“ и ставаме съзнателни за нея?

Обикновено се случва, когато се срещнат с някакви пречки или с някаква трудност в изявата на любовта, в отдаването или получаването на любов. И ако много ги боли, тогава са най-мотивирани да бъдат съзнателни по въпроса, да търсят да разберат себе си, да търсят да разберат другите и комуникацията между хората. Защото ние може да изпитваме много любов в сърцето си, обаче като не можем да се изразим правилно пред другите, така че да ни разберат, това също е голям проблем - на лице е сериозен блокаж в това да сме обичани и да обичаме.

На мен ми направи впечатление, като разглеждах други Ваши интервюта, че навсякъде се говори за „проблема в Любовта“. Не може ли, някак си, да бъде изместен фокусът и да търсим красивото и положителното в Любовта?

Разбира се, ние непрекъснато трябва да държим на фокус красивото и положителното в Любовта.  Обикновено ме питат за проблеми затова говорим за тях.

И на мен ми направи впечатление, че почти всеки въпрос започва с „проблема“ в това….,  „проблема“ в онова… и ми се иска тази думичка да я игнорираме и да вкараме положителното усещане за любовта.

Нека да кажем предизвикателства, защото без предизвикателства няма растеж. Но наистина ти си много права, че трябва да се съсредоточаваме повече върху красивите страни на любовта, ако искаме тя да разцъфтява в живота ни. Но предишният въпрос наистина е така! Много хора, без огромна мотивация не се замислят по въпросите. Мотивацията, често за повечето от нас, е когато страдаме. Има една крилата фраза: „Глупавите се учат от собствените си грешки, а умните се учат от грешките на другите!“. Така, че по-добре да сме по-умни… ☺

В този момент искам да попитам не е ли хубаво от малки да възпитаваме децата си на Любов и какво е Любов? Не е ли по-добре предварително да се поинтересуваме? Нужно ли е да се стига до проблем, за да потърсим консултант по успешни връзки като Вас?

То не е нужно, разбира се, но обикновено така става! Децата са големи носители на любов. Това го знаете. Те са чисти и същевременно са и много първични. Когато се ядосат, могат да хвърлят нещо, да ударят и така нататък. Та да ги учим на любов преминава през това, да ги учим как да се справят с агресията си. Защото ние като родители често смятаме, че тази агресия трябва да бъде подтисната на всяка цена. Ако детето хвърля, удря, щипе приятелчетата си и разбира се това не са приятни прояви на агресия, но ние, смазвайки изцяло този агресивен импулс, пък пречим на положителната страна на агресията, която всъщност е целеустременост и способност да преследваме собствените си цели. Затова всъщност, те си имат много любов в сърцето. Но това което казахме и преди, хубаво е да ги учим на начини да комуникират добре. И когато има една добра комуникация, любовта разцъфтява, важно е да изградим умения за общуване у тях.

В кой момент от връзката си партньорите е хубаво да се консултират за техните взаимоотношения? Пак изхождам от мисълта, че не искам да се стига до проблем! ☺

Хубаво е да има предбрачно консултиране. Когато двама партньори решават да направят  тази голяма стъпка, добре е да се видят със специалист, за да разберат дали имат сходни идеи. Защото най-важното е не двама да се гледат в очите, а да гледат в една посока! Това е от изключително значение!

Правим ли разлика между Влюбване и Любов? И има ли такава?

Аз не правя разлика.

Така ли…? А обич?

Да, знам, че много се прави разграничение тук. Но Влюбването е един начален стадий на Любовта и ако него го няма след това, каква обич…?! Приятелска?! Добре..! Но когато става въпрос за мъж и жена, част от тях винаги ще иска да я има и сексуалната тръпка и въобще тръпката.

Нали има една приказка, че „Любовта е сляпа“, че влюбеният човек не вижда реално нещата…

Така е за несъзнателния влюбен човек. За съзнателно влюбеният човек не е точно така. Има такова нещо като да се влюбваме по правилния начин. Когато отвътре сме се пречистили, ние избираме партньори, които са по-подходящи за нас. Такива, които не са подходящи, просто страним от тях. Не се влюбваме така, че да се опарим на въглените.

Всъщност в такъв момент ли е хубаво да се консултираме със специалист по връзки?

Хубаво е, ако няма партньор. Ако търсим партньор също е много хубаво, защото тогава се поставя много ясна цел. Аз лично работя с това, хората ясно да си дадат сметка какъв човек търсят точно. Когато го зададат на психиката си, тя започва да се движи към тази цел. Много е трудно да го направиш сам в къщи. Просто трябва да имаш някой, който да ти вижда „гърба“. Защото както се казва, „никой не си вижда гърба сам“. И този някой, да ти каже, „виж тук, има някакво грешно съждение, което правиш“ или пък „знаеш ли, това е твоята силна страна и ти може би не я дооценяваш“. Хубаво е, когато родителите също така очакват дете да се консултират или пък да ходят на лекции как да възпитаваме децата си.

Ние познаваме ли себе си всъщност?

Някои хора се познават повече от други. Самопознанието е един много дълъг път и няма да свърши, няма последна гара. ☺

Не се ли вглеждаме повече в действията на партньора си, отколкото в своите собствени? Не сме ли по-концентрирани в него и забравяме да поглеждаме себе си?

Това е такава голяма склонност на всеки един от нас, дори и да сме много съзнателни, пак е склонност. И затова огромна част от работа ми се състои в това да казвам „погледни себе си“, „погледни себе си“, „погледни себе си“, че някой пък и аз и на себе си трябва да го напомням. Но всичко си зависи от нас самите, разбира се. Вярно, не можем да контролираме действията на друг човек, но можем да контролираме това какво ще се случи с такъв вид действие. Или как и какво отношение ние ще имаме, това си зависи изцяло от нас.

Искам да извадя изречение от Вашата книга, нейното заглавие и да попитам Любовта, какво не знаем за нея?

За любовта не знаем страшно много неща и не знаем много повече, отколкото съм написала. Но книгата беше опит за поглед на любовта в дълбочина, за подсъзнателните й основи, така да кажем. Това, което казвам, че не можем да си видим гърба или не можем да видим под повърхността на нашето съзнание какво се случва там. Аз се опитвам да обясня сравнително популярно какво се случва там - в подсъзнанието ни, когато става въпрос за любов.

Какво ще пожелаете на нашите приятели от Мастър Майнд?

Аз им пожелавам радост, защото когато правите нещо с радост, то ще Ви отведе в правилната посока винаги!!!

Много благодаря!!!

Интервюто проведе: Блага Христозова

Скъпи приятели, усещам вдъхновение да разкажа една прекрасна история с много интересен финал. Вие знаете, че Мастърмайнд България сме почитатели на филма „Тайната” и аз силно вярвам, че когато си пожелаем силно нещо, но не на всяка цена, то се материализира в живота ни. Естествено е много важно да сме съвсем наясно с целите си защото понякога, когато постигнем нещо желано, вече не го искаме.

На едно миналогодишно парти организирано от нас, аз много целенасочено си пожелах да се запиша на коучинг при тогавашният ни гост Александър Николов. Бях чувала много за работа със себе си под формата на коучинг и исках лично да пробвам. Проблема в този момент да не го направя беше, че не разполагах с необходимите средства за да осъществя това свое желание. Партито мина супер, Сашо беше прекрасен и мотивиращ, но на мен ми се наложи да си тръгна преди края на вечерта и пропуснах една голяма изненада за гостите тази вечер. Всеки дошъл имаше подарък 30 минути безплатна консултация с лектора. Оказа се, че има и една специален подарък, един месец безплатен коучинг към човек, предложен от публиката, който не може да си позволи финансово да се подложи на подобен вид личностно развитие.

Няколко дни след партито с мен се свърза Сашо и ми сподели, че аз съм човекът, който е избран да получи неговата специална коучинг сесия. Аз не можех да повярвам на късмета си, явно съм била препоръчана от мои приятели да спечеля този прекрасен бонус. Моето желание малко след като беше намислено се сбъдна, даже в повече отколкото очаквах. Сигурно можете да си представите еуфорията, която ме обзе и ентусиазмът, с който приех да се срещна със Александър. Той е близък приятел, интересна личност и човек, от който може да се научи много. За мен нямаше по-голям подарък в този момент.

Още на първата ни среща Сашо ми подари много безценни подаръци и инструменти за подобряване на живота ми и постигане на личните ми цели. В самото начало на срещата ние формулирахме моите цели за една година напред и побеседвахме, по какъв начин бихме могли да ги направим по-постижими. Всъщност още след първите минути заедно ние вече работехме усилено за промяната тук и сега. Накрая получих интересно домашно, което нямах търпение да започна да изпълнявам, толкова мотивирана се чувствах от нещата, които ми се случват. Резултатите в собствената ми глава не закъсняха. Чувствах се добре сутрин, ставах доста по-рано от обикновено и правех зареждащи упражнения, които моментално ме поставяха в „топ-състояние”. Естествено Сашо редовно поддържаше връзка с мен между срещите ни, за да се информира за случващото се с мен. Така неусетно коучинга ни свърши и аз с дълбока благодарност продължавам напред.

Защо написах тази статия ли? Защото за мен е важно да благодаря за безценните мигове, които прекарах с Александър Николов и за да ви мотивирам наистина да не спирате да мечтаете и да желаете по-добър утрешен ден за себе си. Вярвам, че всичко ни се случва точно, когато е необходимо и нашите учители ни намират, за да ни научат да вярваме в себе си и да се обичаме.

Благодаря ти приятелю!

„Човек не става просветлен като си представя образи от светлина, а като осъзнае тъмнината” – К.Г. Юнг

Преди няколко месеца играх една особено интересна игра, в която засегнахме темата за нашите аспекти на личността - реално Аз, идеално Аз и сянка. На мен ми стана особено любопитно какво представлява нашата сянка и защо аз самата толкова усърдно отхвърлям определени свои качества и се боря със собствените си демони. Оказа се, че сянката си олицетворявам през образа на нелюбим мой детски герой Крюела Девил от детското филмче на Дисни „101 далматинци”. Явно аз в момента осъждам лъжата, възползването от другите „невинните” хора и печалбата на всякак цена. Порових се малко за дефиницията на сянката и ето на какво попаднах в една интересна книга.

Сянката представлява потиснати инстинктивни енергии, които са заключени в сферата на несъзнаваното. Те не умират или не спират да функционират, но вече не са част от съзнателната активност. Следователно те протичат несъзнателно, понякога с голяма сила. Можем да мислим, че никога не се гневим, но да демонстрираме едно пасивно вироглавство, което вбесява другите. Можем да отричаме потребността си от внимание към себе си, но фино да се изтъкваме на преден план като център на внимание.