Този подход към общуването поставя ударение върху състраданието като мотиватор за действията ни, а не върху страха, вината, срама, обвиненията, конкуренцията, заплахата или налагането на наказания.
Методът се базира върху преформулиране на начина, по който се изразяваме и по който изслушваме чрез фокусиране на съзнанието върху наблюдението, чувствата, потребностите и молбите. Обучените в Ненасилствена комуникация развиват способност да правят внимателни наблюдения и – без да дават оценки и да поставят диагнози – да определят поведенията и обстоятелствата, които оказват влияние върху тях. Те се научават да се вслушват в собствените си вътрешни потребности и в потребностите на другите, както и да идентифицират и ясно да изразяват своите искания в дадения момент.
Чрез акцента върху ефективното общуване – със себе си и с другите – Ненасилствената комуникация поражда уважение, внимание и емпатия и провокира взаимен стремеж към общуване, освободено от агресия.
Прилагането на Ненасилствена комуникация не изисква хората, с които общуваме, да са запознати с метода или дори да са мотивирани да общуват с нас по съпричастен начин. Но ако се придържаме към принципите на Ненасилствената комуникация, те ще се присъединят към нас по естествен път и вероятно ще бъдат способни на свой ред да отговорят със съпричастност.
Методът може успешно да бъде адаптиран и въведен в практиката при индивиди и институции, произхождащи от различна културна среда. Опит в това отношение имат държави като Швеция, Швейцария, Италия, Германия, Дания, Белгия, Австрия, Малайзия, Индия, Великобритания, Холандия, Австрия, Франция, Канада, САЩ, Израел, Ирландия, Русия, Руанда, Бурунди, Нигерия, Сърбия и Хърватия. Анализите показват, че обучението в Ненасилствена комуникация води до значително повишаване на способността за общуване с другите, както и за мирно преодоляване на разногласията. Докладите сочат също, че ползите от обученията са не само трайни във времето, но в действителност дори имат тенденция да нарастват.
Методът е разработен от д-р Маршал Розенберг през 60-те години на XX в. и представлява мощен инструмент за мирно разрешаване на конфликти и преодоляване на различията на личностно, професионално и политическо равнище. Д-р Маршал Розенберг е основател и директор на Центъра за Ненасилствена комуникация (1984). Той е автор на “Да говорим за мира в един свят на конфликти” и на бестселъра “Общуване без агресия”. Бил е сред учениците на Карл Роджърс (един от основателите на хуманистичното направление в модерната психология).
Източник : http://www.az-jenata.bg/index.php?page=article&aid=5827
