Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Гласът на покоя

от Екхарт Толи

“Повечето хора прекарват целия си живот затворени в клетката на собствените си мисли. Те никога не се измъкват от тясната, умотворна, персонализирана представа за себе си, обусловена от миналото.

Във вас, като във всички хора, съществува измерение на съзнанието, което е много по-дълбоко от мисълта. То е самата ваша същност. Можем да го наречем присъствие, осъзнаване, непредубедено съзнание. Според древните учения, това е Христос във вас, или вашата природа на Буда.

Откриването на това измерение освобождава вас и света от страданието, което причинявате на себе си и на другите, когато не познавате друго освен създаденото от ума ви „малко аз”, което ръководи живота ви.Любовта, радостта, творческата изява и трайният вътрешен мир не могат да дойдат в живота ви друго яче, освен през това неподвластно на стереотипите измерение на съзнанието.

Ако успеете да разпознаете, макар и за миг, мислите, които прекосяват ума ви, просто като мисли, ако успеете да забележите мисловно-емоиионалните си шаблони на реакция при проявата им, значи това измерение вече се пробужда във вас като съзнание, в което мислите и емоциите се случват – вечното вътрешно пространство, в което се разгръща съдържанието на живота ви.

Потокът на мисълта има огромна инерция, която лесно може да ви повлече със себе си. Всяка мисъл се преструва на ужасно важна. Тя иска изцяло да погълне съзнанието ви. Ето ви едно ново духовно упражнение: не взимайте мислите си прекалено насериозно.

Колко лесно е човек да попадне в капана на собствените си понятия!

В стремежа си да научи, разбере и контролира, човешкият ум обърква своите мнения и възгледи с истината. Той казва: „Точно така е”.

Трябва да си по-голям от мисълта, за да осъзнаеш, че както и да тълкуваш „своя живот” или нечий друг живот или поведение, както и да съдиш за някоя ситуация, това не е нищо повече от гледна точка, една от многото възможни. Не е нищо повече от купчина мисли. А действителността е единно цяло, в което всички неща са преплетени и нищо не съществува само по себе си.

Мисленето фрагментира действителността – нарязва я на понятийни парченца.

Мислещият ум е полезен и мощен инструмент, но много ви ограничава, ако напълно превземе живота ви и вие не съзнавате, че той е само дребен аспект на съзнанието, което всъщност представлявате.

Мъдростта не е продукт на мисълта. Дълбокото познание, което тя представлява, възниква от простия акт да отдадеш на някого или нещо пълното си внимание. Вниманието е първичен интелект, чисто съзнание. То премахва бариерите, създадени от понятийното мислене, и с това настъпва осъзнаването, че нищо не съществува отделно и само по себе си. Свързва възприемащия и възприеманото в единно поле на осъзнаване. Лекува разединението.

Когато сте затънали в компулсивно мислене, избягвате онова, което е. Не искате да бъдете, където сте. Тук. Сега.

Догмите – религиозни, политически и научни -произтичат от погрешното убеждение, че мисълта може да улови действителността или истината. Догмите са колективни понятийни затвори. А най-странното е, че хората обичат затворническите си килии, защото им дават чувство за сигурност, фалшивото усещане „аз знам”.

Нищо не е донесло повече страдание на човечеството от неговите догми. Наистина, рано или късно всяка догма се разпада, тъй като действителността в крайна сметка доказва неистинността й, но ако не бъде прозряна заблудата в самата й основа, догмата ще бъде заменена от друга.

Каква е тази основна заблуда? Отъждествяването с мисленето.

Духовното пробуждане е пробуждане от съня на мислите.Царството на съзнанието е много по-необятно, отколкото може да схване мисълта. Когато престанете да вярвате на всичко, което мислите, излизате от мисълта и виждате ясно, че мислещият не е вашата истинска същност.

Умът винаги пребивава в състояние на „незадоволеност”, той винаги е алчен за още. Когато се отъждествявате с ума си, лесно се отегчавате и ставате неспокойни. Отегчението означава, че умът е жаден за още стимули, за още храна за мисълта и жаждата му остава неутолена.

Когато се чувствате отегчени, можете да утолите жаждата на ума, като се зачетете в списание, като се обадите по телефона, като пуснете телевизора, като се поровите из интернет, като излезете на пазар, или -и това никак не се случва рядко – като прехвърлите менталното чувство за недоимък от ума към тялото и го задоволите за кратко чрез поглъщане на повече храна.

А можете да си останете отегчени и неспокойни и да наблюдавате усещането за отегчение и неспокойство. С осъзнаването на усещането внезапно го обгръщат празнота и покой. Отначало полека, но с усилването на чувството за вътрешно пространство отегчението започва все повече да отслабва и да губи значимостта си. Ето че дори и отегчението може да ви помогне да научите какво сте и какво не сте.

Откривате, че „отегченият човек” не сте вие. Отегчението е просто стереотипно движение на енергията във вас. Вие не сте нито гневни, нито тъжни, нито уплашени. Отегчението, гневът, тъгата, страхът не са „ваши”, не са личностни. Те са състояния на ума, които идват и си отиват.

Нищо от това, което може да идва и да си отива, не сте вие.

„Отегчен съм”. Кой знае това?

„Ядосан съм. Тъжен съм. Страх ме е.”

Кой знае това?

Вие сте знанието, а не състоянието, за което то се отнася.”

Всички видове предразсъдъци означават, че се отъждествявате с мислещия ум.

Означават, че вие вече не виждате другия човек, а само собствената си представа за него. Свеждането на друго живо човешко същество до представа вече е форма на насилие.

Мисленето, което няма своите корени в осъзнатостта, става самоцелно и нефункционално. Лишеният от мъдрост ум е изключително опасен и разрушителен. В такова състояние днес се намира по-голямата част от човечеството. Проявата на мисълта като наука и високи технологии, макар сама по себе си да не е нито добра, нито лоша, също става разрушителна, защото твърде често мисълта, която се материализира, няма корени в осъзнатостта.

Следващата стъпка в човешката еволюция е превъзмогването на мисълта. Сега това е нашата най-неотложна задача. Тя не означава да престанем да мислим, а само да не се отъждествяваме изцяло с мисълта, да не бъдем обсебени от нея.

ГЛАСЪТ НА ПОКОЯ- Екхарт Толе

източник: http://bgsahajayoga.wordpress.com/2008/07/16/гласът-на-покоя-екхарт-толе/

Руски учен разкрива неподозираните сили на съзнанието

Ковем бъдещето си за 25 минути

Градивните мисли са тухлите, с които строим своя рай, казва "шаманът" от Волжка България Сергей Копбаев

Защо българинът е най-болният, бедният и нещастният в света. Корените на нашата орисия се крият не в хилядолетната ни история, а в нашето настояще. Което е подчинено на Вселенския закон за привличането. Според него ако имаме светли мисли, привличаме хубави неща. Обратното - страхът, негативизмът и черногледството ни носят само беди. Преди два месеца публикувахме интервю с милионера Джеймс Артър Рей, който разкри как всеки българин може да промени своята съдба и да загребе с шепи от космическия извор на здравето и богатството. Заради изключително големия интерес сега ви предлагаме какво обяснение дава на природния феномен руската школа, представена от Сергей Копбаев. Копбаев има впечатляваща биография на учен, куп дипломи от Русия, а у нас стана известен с феноменалния си японски апарат (откривателят му си има Нобелова награда) за източване на токсините от човешкия организъм. Преди година в. "Стандарт" предизвика фурор със статията си "Волжки българин ни сменя маслото". Страницата днес стои окачена в рамка в медицински кабинети и козметични салони, като доказателство за ефективността на метода, който изчиства човешкия организъм. Шаманът на просветлението от земите на Волжка България беше удивен, че малцина у нас знаят, че могат да материализират мислите и желанията си. Той сподели, че от години прилага Закона за привличането и живее щастливо.

- Пак сме я закършили - болни, бедни, а сега и газът пак плашат да секне. Защо все нещо се обърква в България, Сергей?

- Още когато подписваха договора за този газопровод, си направих експеримент и попитах 20 души за мнението им. След кратък спор за екологията, за това кой ще спечели повече, българите или руснаците, винаги се стигаше до едно и също нещо - "каква ползва имам аз лично от това нещо". Него не го интересува какво имат всички или какво има държавата. Тук е грешката в мирогледа на тези хора. Ние сме част от общото. Когато започнем да мислим в тази посока, всичко може да бъде променено. Сам воинът не може да промени нищо. А сега всички са станали самотни воини в полето. Такава армия се превзема и разбива от обстоятелствата много лесно.

- Можем ли да използваме Закона за привличането за измъкване на страната ни от блатото на вечния преход?

- Това, което американците наричат Закон за привличането, е само част от цялото. Все едно ти показват мозайка, ти гледаш едно парченце от нея и по него искаш да определиш каква е картината. Затова да бъде обяснено всичко само като закон за привличането е невъзможно. Той е част от други закони, които вървят заедно и се навързват един след друг по непоклатима универсална логика. Осъзнаеш ли, че ние и нашите невероятни способности ( вкл. т. нар. закон за привличането) са само част от цялото, ти ставаш способен да впрегнеш мощните вселенски сили в своя полза. Единственото условие е да се отървеш от отрицателните влияния, на които си бил изложен цял живот.

- Ти си известен в цяла България с феноменалния си апарат за чистене на токсини от организма. Може ли той да бъде стъпка към нашето просветление?

- Изчистването на вредните влияния в нашето тяло е първият етап, после трябва да дойде просветлението на духа и чистите и светли помисли. Черните вредят на теб, твоето здраве и на близките ти хора. Ако човек иска да промени живота си в положителна посока, той трябва да засили интензитета на своята позитивна мисъл. Така както и моят квантов апарат вдига вибрацията на клетката и тя сама се отърсва от отровите.

Иначе вече е вън от съмнение, че мисълта може да материализира всичко в нашата вселена, респективно в личната ни реалност. Няма разлика дали си си поискал скъпа кола, мечтаеш за стабилно семейство или определена сума пари.

Щом освободиш това желание, то рано или късно се материализира в живота ти

И няма значение, дали колата ти я е подарил чичо ти, дали си спечелил сумата от лотария, или си бачкал 5 години като роб за нея. Колкото по-силна е мисълта ти, толкова по-бързо тя зида твоя рай. Всичко е един непрекъснат механизъм и от Големия взрив до днес нищо не се е променило.

- На много хора обаче мечтите катастрофират челно с реалността - искат пари, но нямат пукната стотинка, искат да са здрави, но са болни...

- Лао Дзъ го е казал, да знаеш за пътя е едно, да вървиш по него е друго. Знанията ги има и в хиляди книги, филми и в главите на много хора. Някои изчитат цели библиотеки и това за нищо не им служи в живота. Под черепа им има цял компютър, а в ежедневието - само проблеми. Няма разлика дали си богат или беден. Въпросът не е в парите, властта или материалните ти придобивки, нито в каква социална среда се намираш в момента, а как се отнасяш към днешния свят.

Българинът мисли 5 минути за това, което иска, а после два часа псува някого или нещо

И после се чуди защо вече близо 20 години е мъченик. Но няма как да е иначе, щом отделяш повече енергия за псуване, отколкото за ментална гимнастика, посветена на благополучието ти. И тук е голямата тайна - онова, което мислим съзнателно, е изключително важно, защото то е само капка в морето на нашия мозък. По определение 99% от времето мислим несъзнателно и действаме като роботи. Според статистиката човек, който е живял примерно 70 години, 25 от тях прекарва в сън, 4-5 лета в хранене (при някои и повече).

А времето, което отделя, за да мисли градивно, е само... 25 минути

Е, как да се реализираме? Няма как! Така че хората да престанат да обвиняват други за проблемите си, защото причините не са във външния свят, а у самите тях. Намираме се в състояние на будна кома - все чакаме някой да ни събуди, а този принц все не идва.

- Религията буди или приспива?

- Милиони вярват в аватари, в Христос, Буда, Мохамед и така нататък. Учението на Буда датира отпреди 2500 години, на Христос - от 2000, египетските знания - от 5000 години, Ведите -  от близо 6000 години. С други думи, ние и днес ползваме тези хилядолетни знания, които винаги са се предавали от уста на уста. Просветлението обаче е ниво на съзнание, за което няма рецепта.

Божествения закон - искай и ще ти се даде, го има във всички свещени книги, трябват само очи да го прозрем. В Корана пише, че нашата земя виси на косъм от брадата на Аллах и само неговата воля не позволява всичко да рухне. А това косъмче е нашата мисъл и вярата, че ще успеем. Примерно, човек си търси работа. Обикаля от офис на офис и не може да си намери - така един мой познат търси безуспешно месеци наред. Срещнахме се накрая в едно кафене и го попитах какво ще прави на следващия ден, а той ми отговори - "Един тука предлага работа, та ще ида да видя с какво ще ме излъжат този път". Разбира се, че ще го излъжат, защото той очаква да бъде излъган. Той сам предизвиква това. Поискал си го е от Вселената и тя ще му го даде, без да чака ресто. И другият случай, човек, който отива и търси работа, знаейки, че ще я намери, наистина успява. Но пред неговото съзнание не стои въпросът кога ще я намери, а каква ще бъде тя. Той няма научни доказателства, че чудото ще сработи, няма вуйчо владика, който да го уреди, просто вярва. И това никога в живота му не го е подвеждало.

- Във вярата ли се крие тайният закон за привличането?

- Вярата е нашият контакт с Космоса. Някъде във Вселената има нещо като гигантско огледало. То е суперобективно, не различава добро или зло, просто отразява нашите мисли и емоции и ни връща техния образ материализиран. Така, ако проектираме към небето хубави неща, то ще ни даде благополучие. Мислите са информационната част на нашите желания, а емоциите - енергийната. Колкото по-силни са емоциите, толкова по-бързо реализираме нашите желания (мисли). По-слабите, по пирамидална логика, отиват на заден план и се забавят във времето.

- А защо, след като у всеки човек дреме лампата на Аладин, единици я използват?

- Мисля, че хората познават повече биографията на някоя фолк звезда, отколкото себе си или страната, в която живеят. Пилеят си потенциала, даден им свише. И какво привличат в крайна сметка, какво искат от Вселената - няколко списания за любимата си звезда, най-много кола, в която да дъни нейната музика.

Първото, което всеки може да направи, за да се измъкне от това положение, е да формулира какво всъщност иска от живота. След като набележи целта си, да впрегне ума и да гребе с него към мечтите си. А греблата са оптимизмът, доброто излъчване и позитивното отношение към днешния свят. Най-добре бихме могли да го кажем така - отнасяй се към ближния така, както искаш той да се отнася към теб. И чудото ще се случи.

- А какво да кажем на скептиците?

- Много са тези, които отказват да прогледнат. Плашат се. Съвременният човек е скован от страх. Страх от обстоятелствата - да не остане гладен и страх да не загуби материалните си блага. Всички държат в домовете си купища ненужни "ценности". И когато ги попиташ защо са им, ти отговарят - "за всеки случай". А тези вехтории проектират в ума ни сигнал "Стоп" и застой. Ако не пускаш миналото си, няма как да живееш щастливо в настоящето. Ти сам спираш щастието си и го отлагаш може би за някой следващ живот. Всичко, което трябва да направи човек, е да преодолее страха, който е най-голямата му спирачка да се развива и да върви напред. Ако искаш промяна, не се дръж за старото - то е котва за острова на изгубените.

Изготвил: Димитър Божанов