Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

От Уикипедия

Съотношението на неопределеност е най-известният представител от групата на функции на неопределеност, които са в основата на модерната физика.
Гореказаното променя понятието „наблюдаване на микрочастица“. Всъщност наблюдаването е процес на взаимодействие на обекта с прибора, в резултат на което прибора отчита някаква стойност. Но всяко взаимодействие, следователно и наблюдаването, въздейства върху наблюдаемия обект, променя свойствата му. Важното е, че не е възможно това въздействие да се направи пренебрежимо малко.

Следователно, при измерването на някое свойство на частицата, и даже просто при наблюдаването и, изходното състояние на частицата, по принцип се разрушава. Така да се каже, което и да било определено квантово състояние на частицата е нещо невероятно „крехко“.
Друго важно свойство на микрочастицата е, че тя не винаги може да се намира в произволно състояние. В частност, ако някакви сили я задържат в приблизително локализирано състояние, то състоянията на частицата са квантувани. Тоест, частицата може да има само някакъв дискретен брой стойности на енергията в полето, което я задържа. Това е кардинално различие от класическата механика: Там стойностите на енергията на частицата са непрекъснати. Най важното практическо следствие от това е, че спектърът на излъчване на атомите се състои от отделни линии, а не е непрекъснат.

от Уикипедия

Квантовата механика е фундаментална физична теория, описваща поведението на микроскопичните частици. При тях тя замества класическата механика на Нютон и теорията на електромагнетизма, защото те не обясняват адекватно наблюдаваните явления на атомно и субатомно ниво.
Историята на квантовата механика води началото си още от 1838 година, когато Майкъл Фарадей открива катодните лъчи. Впоследствие се случват няколко важни събития: през 1859 година Густав Кирхов формулира законите за излъчване от абсолютно черно тяло; през 1877 Лудвиг Болцман изказва предположение, че енергетичните състояния на физичните системи могат да бъдат дискретни; през 1900 година е формулирана квантовата хипотеза от Макс Планк, гласяща че всяка енергия може да се поглъща или отделя само във вид на малки порции от кванти, имащи такава енергия , че тя да е пропорционална на честота с коефициент на пропорционалност.

Въпреки че Планк твърди, че предложението му не разкрива физическата реалност на понятието енергия през 1905 година Алберт Айнщайн постулира на основата на квантовата хипотеза, че светлината представлява поток от кванти, които впоследствие са наречени фотони (1926 г.). Именно от този прост постулат на Айнщайн се ражда "широко поле" на обсъждания, теоретични работи и експерименти, в резултат на което възниква нова област от физиката – квантовата физика
Експериментално е установено, че свързаните електрони и другите елементарни частици се държат не като точки, а като неголеми „облачета“. Но тези облачета са неделими, облачето на електрона не може да стане на парчета. Тоест, ако искаме експериментално да изясним, къде точно се намира електрона, отговор „Част от електрона е тук, другата част — там“ е невъзможен. Получава се отговор: електронът изцяло се намира или тук, или там, или еди къде си. Електронът е едновременно навсякъде, макар, че в повечето случаи той „предпочита“ да е в един неголям обем от пространството.
Горното е многократно потвърден експериментален факт, свойство на света, в който живеем, доказано със сигурност.
Това е първата и най-важна особеност на квантовата механика: вероятностното описание на микрочастиците