Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Сидхарта Гаутама се ражда в благородническо семейство, което го предопределя за наследник на кралския трон. Той е особено ценен, тъй като е единствено дете и още повече, че след раждането му трима йоги казват на родителите: "Момчето е наистина специално. Ако не се сблъска със страданието на света, той ще стане всичко, което вие бихте желали да бъде. В противен случай той ще се отрече от кралския трон и ще даде на света прозрение и просветление".

В Далечния Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие: "Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли".

Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот.

Това е документален филм в обновен вариант. Предметът на филма е водата. Той я показва в една друга много интересна светлина.

Напоследък доста често ми се мярка името на Тони Робинс, когато сърфирам из нета. Реших да се разтърся и да открия нещо повечко за него. Оказа се че е изключително популярен и то не само сред обикновените хора, но и сред много световно известни личности. За съжаление доста от материалите на Антъни са видео и не са преведени, но въпреки това попаднах на една статия, чийто автор е Робинс и, която доста ме впечатли и реших да я споделя с вас. От краткото ми запознаване с биографията на тази доста мотивираща личност разбрах, че има много какво да се научи от него, а освен това се занимава и с НЛП, което е друга моя любима тема.

Постигането на собственото щастие е най-добрия показател, че живеем живота си, както трябва да бъде изживян. Можете да се научите как да бъдете по-щастливи и пълноценни по отношение на всичко, което правите.

Най-големият проблем при хората на Земята е, че не вземат решения, защото тук всичко е двойствено, противоположно, „да-не“.
Обзалагам се, че почти във всеки конфликт, спор или проблемна ситуация добре знаете причината и решението.
Но бездействате.
Това е най-лошото, което можем да направим. Да не решаваме, означава да линеем. Отново не е нито студено, нито горещо, а, така да се каже — хладно.
Ако сме нечий ангел-хранител и нашият довереник е изправен пред дилема, но не знае накъде да продължи, ние също не можем да му помогнем. Възможно е той да се страхува от неизвестното, да не може да спечели това, което го чака там, колебае се и протака. Иначе казано — няма развитие.
Неподвижността означава смърт, движението означава живот.
Ако обаче избере едната от двете посоки, тогава идва ангелът-хранител, т.е. ние ставаме активни и започваме да му нашепваме съветите си. Дори да избере „грешната“ посока, той пак ще стигне до целта, но по заобиколния път, защото на практика „грешно“ не съществува.
Същото е и в ежедневието. Толкова много хора избягват да вземат решения и затова са блокирани, разболяват се, преживяват загуби, линеят.
Нека гледаме на проблемите като на наши приятели, които стимулират живота ни и ни задължават да растем.

Аз си имам принцип на действие, който използвам винаги в ежедневието и работата си. Когато се появи неприятна (проблематична) ситуация, аз я разглеждам като:
1. Разтърсване (Аз-състояние): какъв е проблемът, кой го е причинил? Трябва ли да участвам и какво ме възпира да го променя?
2. Разбиране, че нещо трябва да се промени, защото иначе се ядосвам. Последствията водят до неразположение, неразбирателство, болести. И след това остава само
3. Решението: то може да е в една или друга посока. Важното е да ми допада — тогава болестта преминава, разумът се избистря и животът може да продължи.

Не винаги е възможно веднага да се вземе решение; някой път трябва да пренощуваме „класическата нощ“, да говорим с родителите си или с бизнес-партньора. Понякога са необходими няколко дена. Все по-често обаче решавам на момента, т.е. Сега!

Източник : http://leader-mind.blogspot.com

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула.

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато
някой го попита как е, отговаряше: "По- добре от това не може да бъде"
Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и
тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? З ащото Джери умееше да
мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше
до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде
позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин
се събуждам и си казвам, днес имаш два избора ? добро или лошо настроение.
Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си
казвам, Ѝ маш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги
избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква,
имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната
страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки
път така лесно", казах му аз.
"Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всеки
път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш
в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влиэ ят на твоето настроение.
Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо
в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там
са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете
му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от
мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и
го закарали в болницата. След дълга и тежка операци я, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-
добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но
го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде
на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха,
лежейки на земята си мислех, че имам два избора ? да живея или да умра.
Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха
страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде нарЍ д. Но като
ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в
очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една
медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи
в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "Към куршуми."
Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви,
третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на
много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих,
че вэ еки ден имаш избор!

Да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.

Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме
е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е
по-лесно. "

Здравейте скъпи приятели, предстои ни вълнуваща среща с една жена, с много новаторско мислене, с голяма любов към живота и с невероятна харизма и излъчване. Помолихме Весела да опише себе си с няколко реда и ето какво ни написа тя:

„Здравейте ако името определя характера на човек, то аз съм Весела. Обичам забавлението, свежите хора и ... много обичам да танцувам.

След като завърших икономическото си образование, започнах да се занимавам с частен бизнес.

Когато не танцувам (в свободното си време) управлявам агенцията си за реклама, което е един чудесен начин да се задържам здраво стъпила тук на земята.
Любопитството ми към живота, философията, и духовните аспекти на човека са ме отвеждали не веднъж при учители и на места, където усвоявах различни методи и практики за себепознание, духовно и личностно развитие.

Винаги съм обичала да провокирам усмивка и усещане за смисленост у хората. Ето, това ме подтикна да създам танцовата практика „Жива вълна”. Тя е един сериозен начин да се погледне на живота откъм веселата му страна.”