Системата Санкхя се обосновава върху следните

фундаментални начала:

І. Съществуват два независими космически принципа -

Пуруша (Purusha) и Пракрити (Prakriti), които са вечни и

безгранични. В широкия смисъл на думата, Пракрити означава:

първата жена, женското начало, природен субстрат, природа,

материя, неизчерпаема творяща енергия и други. Пуруша се

определя като: първият мъж, мъжкото начало, духовно начало,

осеменяващ импулс, най-съвършеното нещо, космическо

съзнание и други.

ІІ. Следствието се съдържа в причината, още преди самото то

да се проявило. Например палмовото масло е в палмовия плод

преди то да е извлечено. Динята е червена отвътре преди тя да е

разрязана. Растението се съдържа като следствие в семето още

преди то да е прораснало.

ІІІ. Човекът и космосът са копия един на друг. Всичко, което

го има в космоса, го има и в човека, и всичко, което го има в

човека го има и в космоса, но това съответствие е по същност, а

не по конкретна форма. От тази гледна точка космосът е

одухотворено и разумно същество, такова каквото е и човекът.

Неговият разум, подобно на човешкия, не е абсолютен идеал, а

обща граница между духа и материята. Както човешкият разум е

колективен разум на около 60 трилиона клетки в човешкото тяло,

така и космическият разум е колективен разум на всички живи

същества.

ІV. Светът е реален. За разлика от Веданта (Wedanta) и

Будизма, той е познаваем, както по отношение на Природата

(материята), така и по отношение на Духа.

Типично за древно-индийската философска литература е

използуването на “размити”понятия, които придобиват своята

понятийна определеност едва в рамките на текстовия контекст.

Една възможност за философско доуточняване и осмисляне на

понятийното съдържание на Пракрити и Пуруша е те да бъдат

отнесени към концепцията за причинно-следствената връзка

(принцип ІІ). Развитието на Природата се състои от неизброимо

множество свързани причинно-следствени вериги, в които

събитията са подредени по реда на тяхното случване. Всяко едно

събитие в такава верига е причина за всички следващи го. В

Санкхя се приема, че всички причинно-следствени вериги

изхождат от една обща Първопричина, породила Природата и

развитието й. Древните мъдреците я нарекли – Пракрити,

“първата жена”. Тя обаче сама по себе си, без осеменяващ

духовен импулс, не е активна. Ето защо в космологичната

картина на съществуващото се използува още един

фундаментален принцип – Пуруша. В метафоричен смисъл, той е

мъжкото начало и всички прояви на Пракрити са “наслада за

него”. Участието, обаче на Пуруша в това действие е пасивно.

Той се свързва с нея, но остава непроменяем в процеса на

развитието й. Той е съзнание, а тя действие и начален субстрат.

Много популярен, илюстративен пример за необходимостта им

един от друг е сравняването им с двойката слепец (Пракрити) и

куц (Пуруша). За да оцелеят и двамата, Пракрити трябва да носи

Пуруша на гърбът си. Когато достигнат до целта, която и

двамата преследват, те вече нямат нужда един от друг и се

разделят. През времето на тяхната съвместна връзка обаче

Пракрити се развива от безформен природен субстрат в

организирана и хармонична природа, а Пуруша, изучавайки

нейното развитие, самоосъзнава самия себе си. От тук нататък той

се отделя от нея и съществува като свободен дух. Това не

означава, че природата изчерпва развитието си, защото в Санкхя,

понятието Пуруша е събирателното наименование на безброй

много Пуруши. Всички те изразяват една и съща същност, но се

намират в различни стадии на освобождение и на отделяне от

Пракрити. При това всеки един от тях взаимодействува с

Пракрити напълно независимо от останалите. Такива Пуруши са

индивидуалният човешки дух “Пуруша – Атман” (Аtmаn) и

абсолютният дух “Пуруша – Брахман” (Brahman б ). Атман и

Брахман се различават един от друг единствено по това, че

Пуруша-Брахман е напълно свободен, а Пуруша-Атман е в процес

на освобождаване. Приема се, че веригите с които Атман е

привързан към Пракрити са нещо външно за него, което не

променя неговата същност. От тази гледна точка, “Пуруша-

Атман” и Пуруша-Брахман, в същностен смисъл, са тъждествени.

Множествеността на Пуруша в Санкхя представлява един не

затихнал отглас от древна ведическа представа за Сътворението,

съгласно която Пуруша е първият човек и първото семе. За да

сътворят космоса, боговете го принасят в жертва като го

разчленяват и от отделните късове, като от семена, пораждат

земята, небето, въздуха, вятъра, хората и всичко останало1 .

Най-съществената част във всички древни индийски

философски системи, в това число и в Санкхя и Йога, е

доктрината за освобождението. Според тях зависимият, не

свободен човек отъждествява своето “Аз” с тялото, чувствата и

разума, с това което в Санкхя се нарича “Его” (Ahankara). Поради

тази си привързаност към проявите на материята, той е подложен

на терора на съдбата и времето – Самсара (Samsara), изразяващ се

в болки и страдания, невъзможност за душата да намери покой,

безброй много прераждания, с които нищо не се променя.

Единствената възможност за освобождение от Самсара е “Азът”

да се разпознае като чист дух. В Йога това се постига чрез

изучаване на трите проявления на “Егото” – телесното,

емоционално-чувственото и разумното, и постигане на контрол

върху тях. Така в хилядолетните традиции на Йога са се

обособили следните три основни практики:

- Хата (Hatha) Йога, с която се постига контрол над телесни

функции;

- Лая (Laya) Йога, с която се контролират емоциите и

чувствата;

- Джнана (Jnana) Йога, практикуването на която позволява

контрол над разума.

“Йога сутри” на Патанджали е насочена към духовното

израстване на йогина, но това не би могло да стане с откъсване от

изброените по-горе три проекции на човешкото поведение.

Поради това тя има интегрален характер и ги включва в своята

практика.

Източник: “Й О Г А - Философия и Практика” - Никола Петров(превод, коментар)