Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Будизмът звучи като действие на човек, който се буди, но не от сън. „Голямата изненада” е, че не няма нищо такова. Въпреки, че названието на религията идва от Буда Шакямуни, духовното име на Сидхарта Гаутама, в превод означава именно Пробуден, а още и Просветлен. Буда Шакямуни е първият Пробуден, с което полага началото на пътя, който води до избавлението на съществата (самсара). В по-тесен смисъл това означава просветление и нирвана.

Будизмът възниква в Индия през V-VI в. пр. Хр. и се утвърждава като универсалистка, световна религия. До този момент основна религия там е Брахманизъм. Но за разлика от нея, в будизма всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна (каста). Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.

Буда Шакямуни (Сидхарта Гаутама) в превод означава „мъдрецът от племето Шакя” . Неговото учение е насочено главно от освобождаването на съществата от страдание и пробуждането им. Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. Основен принцип в будисткото учение е разбирането за причина и следствие или така наречената карма. Конкретно - миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в настоящия момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние.

На китайски Дзен се произнася - чан. Произхожда от санскрит- дхияна, "съсредоточение", "медитация" - школа на махаянския будизъм в Китай и Япония, проповядваща, че пътят на спасението се постига чрез внезапно просветление.

Появата на практиката Дзен (чан) се свързва митологически с името на един от учениците на Буда - Махакашияпа. Гледайки Буда, който в мълчание повдигнал едно цвете от земята, Махакашияпа внезапно постигнал същността на Учението и първи получил "печата на Дхармата" (Фа-ин), като символ за предаване на Учението на следващите бодхисатви. Според традицията Дзен, известният Бодхидхарма (VI век.) е първият патриарх на китайската школа Чан (VIII по отношение на другите школи и се счита за 28-и или 35-и притежател на този печат). Духовната практика Бодхидхарма изпълнявал в седяща медитативна поза, при максимално съсредоточение.

Даоизмът (или таоизъм) е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си. Възникнал през 6 век пр.н.е. и оказва силно влияние в Източна Азия през последните две хилядолетия. Предполага се, че негов основоположник е китайския философ Лао Дзъ. Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение. Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. Символът дао буквално се превежда като път, макар днес да е придобил по-абстрактни значения. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си.

Херметизмът е комплекс от философски и религиозни идеи, които водят своето начало от книгите на полулегендарния Хермес Трисмегист. Макар и някои да определят Херметизма като религия, той е по-скоро мистично учение. Херметиците възприемат мистичните идеи на Християнството, Будизма, Юдаизма, Исляма и Зороастризма, за да ги съчетаят с тяхното собствено духовно светоусещане и да конструират херметичната философска концепция. Тобил Чъртън, изследовател на мистицизма и окултизма удачно определя херметизма като: “Традиция, която е едновременно умерена и гъвкава, предлагаща толерантна философска религия, религия на Всемогъщия Ум, пречистено възприятие на Бога, Космоса, Личността; предлага могъщ позитивен стимул за търсенията на Духа.

Сидхарта Гаутама се ражда в благородническо семейство, което го предопределя за наследник на кралския трон. Той е особено ценен, тъй като е единствено дете и още повече, че след раждането му трима йоги казват на родителите: "Момчето е наистина специално. Ако не се сблъска със страданието на света, той ще стане всичко, което вие бихте желали да бъде. В противен случай той ще се отрече от кралския трон и ще даде на света прозрение и просветление".

Сидхарта си дава сметка, че един път на равновесие, който избягва крайностите, би увеличил неговата енергия, яснота и възможности за концентрация. С това намерение си набавя храна и сяда под едно дърво с обещанието да не стане, докато не намери истината, която бил търсил толкова време. Това се случва при Бодхгая, близо до Варанаси (Бенарес).