НЛП е система за изследване и промяна на реалното житейско поведение чрез набор от принципи, поведенчески похвати и техники. То позволява да се променят, възприемат или отстраняват навици и предоставя възможност за избор на най-добрия за всеки човек рационален, емоционален и физически статус.

НЛП ни предлага практически познания за това как да надраснем своя индивидуален житейски опит и да повишим способността си за постигане на по-добро качество на живот.

С НЛП моделираш живота

Невро - означава, че нашите преживявания и мисли намират и физиологично отражение в жестовете, движенията на тялото, очите, главата, дишането, интонацията, скоростта, силата, тоналността на речта ни. И като ги наблюдаваме и променяме, можем да оказваме влияние върху нашите субективни преживявания.

Лингвистично - подчертава, че нашите вътрешни преживявания намират израз в езика, с който говорим. Като изменяме начина, по който разговаряме, ние можем да изменяме както собствените субективни преживявания, така и чувствата и реакциите на другите хора.

Програмиране - означава, че можем да променяме и насочваме собствените си мисли и поведение, както и това на другите хора, в желаната от нас посока така, както компютърът бива програмиран да върши определени неща.

(…или как японските бойни изкуства могат да ни помогнат да разберем НЛП)

Защо “плацебо”?

Когато по един или друг повод съм представял НЛП и неговите “убеждения”, съм се сблъсквал със следните две повтарящи се реакции:

•    голям ентусиазъм с огромни очаквания за бърз, почти незабавен ефект във всички сфери на дейност (последван от разочарование, отдръпване и осъждане на методите на НЛП) или

•    недоверие и скептицизъм, провокирани от “нереалистичните обещания”, давани от името на НЛП (последвани от избягване, критикуване и различни форми на защита спрямо агресивната “пропаганда”, осъществявана от настоятелни НЛП-апологети :)).

Напоследък доста често ми се мярка името на Тони Робинс, когато сърфирам из нета. Реших да се разтърся и да открия нещо повечко за него. Оказа се че е изключително популярен и то не само сред обикновените хора, но и сред много световно известни личности. За съжаление доста от материалите на Антъни са видео и не са преведени, но въпреки това попаднах на една статия, чийто автор е Робинс и, която доста ме впечатли и реших да я споделя с вас. От краткото ми запознаване с биографията на тази доста мотивираща личност разбрах, че има много какво да се научи от него, а освен това се занимава и с НЛП, което е друга моя любима тема.

Нашите убеждения оказват огромно влияние върху нашето поведение. Счита се ,че когато човек вярва истински,че може да свърши дадено нещо,то обезателно ще го направи. И ако е убеден в невъзможността, то няма сили, които да го убедят в обратното.

Убеждения като   „ Вече е твърде късно ”, ” Какво да се направи,тук съм напълно безсилен ”,” Аз съм жертва на обстоятелствата ”,” Не можеш да избягаш от съдбата си ” често стават препъни камъни, и не позволяват на човека да използва целия потенциал от естествени ресурси и безсъзнателни компетенции, с които разполага.

Нашите убеждения сами по себе си и според нашите възможности оказват изключително влияние върху ежедневната ни работа. Всеки има убеждения, служещи като ресурс и двигател и заедно с това – убеждения, които ограничават движението напред.

Робърт Дилтс “Изменение на убежденията с помощта на НЛП „.

Убежденията, такива каквито са .

Робърт Дилтс е един от най-авторитетните НЛП специалисти по работа с убежденията. Според него Убеждението е обобщение на които и да е взаимоотношения между различните проявления на житейския опит.

Всеки човек, има собствена представа за света, това е неговата карта. Убежденията – това е скелетът, върху който се изгражда картата. Вътрешният свят на човека в най-голяма степен се определя от убежденията. Заради своите убеждения човек или прави нещо или нищо не прави. Ако четете тази статия, то вие имате убеждение, което поддържа този ваш стремеж. Например за да разберете себе си е важно или е необходимо да ангажирате времето си с нещо.

Структура на убежденията

Убежденията могат да бъдат изразени по следния начин.

X = Y (X съответства на Y) или X => Y (  Y следва от X )

1. Ако в живота си човекът изпитва Любов , то той е Живял Не напразно.
(Любов = Живял Не напразно).

2. Ако се стараеш,възможно е да живееш щастливо .
(Старание => Щастлив Живот)

3. Ако имам Хубава Работа,то аз ще мога да се измъкна от трудна ситуация .
(Добра Работа => изход от трудна ситуация).

4. Ако аз бих била достатъчно интересна,то аз щях да си намеря Любим Мъж .
(Да бъдеш интересна  => да намериш Любимия Мъж).

Ето и още примери :

1. Аз съм Интересен Човек.
2. Жененият мъж не е свободен.
3. Любов – това е хубаво .
4. Ако правя всичко добре  – това означава,че съм талантлив.

Вътрешно представяне .

Сами по себе си вътре в човека  убежденията представляват не думи, а чувства, чиито образи носят това значение. Когато се опитваме да формулираме убежденията – ние просто търсим най-подходящите думи. Тогава може да възникне проблем с точността на предаването. Много близки словосъчетания могат да описват доста различни убеждения.

Аз мога да се променя.

Аз мога да променям.

Тези две убеждения са доста близки по звучене , но силно се различават по смисъл.

Видове убеждения .

Роберт Дилтс разделя убежденията на три типа:

1. Убеждения според възможностите .

Това са убеждения за това какво може човек и какво не може .
Аз въобще не мога да мисля бързо.
На мен са ми достатъчно 4 – 5 часа,за да се наспя добре.
Не мога да изоставя семейството си все пак..

2. Убеждения според индивидуалната същност .

Такъв съм,какъвто съм (същото е и за другите хора)
Аз съм достатъчно компетентен специалист!
Аз съм си карък !
Бай Ганьо – безскрупулност и ненаситна алчност !

3. Убеждения според значението (съответствие).

Щом ревнува – значи обича.

Красивите не живеят щастливо.

Защо трябва да знаем за убежденията.

Когато се отнася до други хора – убежденията ни помагат да разберем,от какво има нужда човек,защо и по какви причини той реагира или действа по определен начин. Също така по желание било лично или на клиента, може да се направи опит да се променят убежденията.

От друга страна познаването на собствените убеждения (и начините да ги променяме) е прекрасен инструмент за освобождаване от личните ограничения.

Източник :  http://nlp-ic.com

Случвало ли ви се някога да се опитате да си създадете някой нов полезен за вас навик или да си поставите интересна цел, но да усетите как ви липсва ВОЛЯ за това?

Много от нашите желания често са осуетени например от сутрешният ни навик да си початим в Facebook - ние искаме да се упражняваме,  да пишем или да медитираме, но не можем да устоим да прегледаме профилите на приятелите си само за една минута ... и след това сме се изгуби в интернет пространството...

Как можем да изградим силна воля и да победим  лошите си навици?

Както ви обещах в предишна статия по темата  "Да изиграем лошите навици, като тренираме силата на ВОЛЯта си" се потрудих и създадох кратък списък за вас с няколко съвета, които да ви помогнат успешно да преборите някои от лошите си навици.

А ето ги и съветите:

1.    Разберете какво ви „задейства”, кои са вашите „бутони”.

За много мои приятели, желанието да гледат телевизия се появява вечер след работа. Всеки навик се „задейства” в определен момент – нещо в нашето ежедневие, което пряко  предхожда навика. Например за да изпушите една цигара, можеда имате няколко бутона - пиене на кафе, след хранене, при стрес, при пиене на алкохол с приятели, при срещи, след събуждане сутрин и др.

Ние всички понякога сме използвали тези хитрини в една или друга ситуация, но може би несъзнателно. Сега ви подсещам, че всички ние притежаваме способност да подобриме навиците си и да правим нещата с малко повече позитивно отношение.

Обърнете внимание на импулсите да се върнете към старите си навици.

Импуслите ви печелят битката, когато ги оставите да минат незабелязано. Те имат власт. Обърнете им внимание .

Знайте, че поривите идват на вълни. Те са изградени като вълните, те се засилват, достигат своя връх, а след това постепенно изчезват. Вие просто изчакайте няколко минути преди да преодолеете апогея на тези вълни.

Предприемчивият човек е този, който се натъква на купчина ненужни вещи и успява да ги превърне в произведение на изкуството. Или  онзи,  който закупува изоставена нива на село и я превръща в обработено плодородно поле. А може би човека, който купува малка схлупена къщурка и я превръща в уютен семеен хотел.

С прости думи предприемчивият човек е този, който вижда възможности във всички области на живота.

За да се научите да бъдете предприемчиви е да важно да държите очите си отворени и ума си активен. Също неразделна част от преприемчивостта ви се явява това да бъдете достатъчно квалифицирани, уверени, дисциплинирани и с творческо мислене за да се възползвате от възможностите, които ви се предоставят..... независимо от икономиката.

Хората с предприемчиво отношение казват: "Вижте какво можете, преди да предприемате действия." Направете си домашното. Направете изследването. Бъдете готови. Бъдете изобретателни. Направете всичко, на което сте способни в подготовка на това, какво предстои.

Предприемчиви хора винаги виждат бъдещето в настоящето. Те винаги намират начин да се възползват от ситуацията, а не да бъдат обременени от нея. Те са онези, които не ги мързи.

Те не чакат за възможностите да идват при тях, те ги създават.

Предприемчивост означава винаги да намирате начин да се поддържате активно работещи в името на вашата цел.

Предприемчивоста се съдържа в две неща.

Първото нещо е творчеството. Имате нужда от креативност, за да видите какво предстои и да го моделирате във ваша полза. Имате нужда от творчество, за да гледате на света малко по-различно. Необходима ви е креативността, за да предприемете по-различен подход, за да бъдете различни.

Това, което върви ръка за ръка с творчеството на предприемчивоста е второто изискване: смелост, да бъдете креативни.

Необходима е смелост, за да видите нещата по различен начин, смелост да вървите срещу тълпата, смелост за да предприемете по-различен подход, смелост да останете сам ако ситуацията го изисква, смелост за да изберете активността пред бездействието.

И накрая, да бъдете предприемчиви не се отнася само до способността да правите пари.

Да бъдете предприемчиви също така означава да се чувствате достатъчно добри за себе си, с достатъчно самочувствие, за да искате да търсите предимствата и възможностите, които ще променят Вашето бъдеще. И по този начин, ще се повиши вашето доверие, вашата смелост, вашето творчество и самочувствие –вашата предприемчива природа.

Здравейте приятели, подготвихме за вас една чудесна статия, която се надявам да прочетете с удоволствие.

Когато мислим за онова, което виждаме, чуваме и чувстваме, ние използваме вътрешните си сетива. Нашите преживявания се явяват вътрешни изображения под формата на визуални, слухови и кинестетични усещания-отражение на начина, по който тълкуваме обективния, външен свят. Наричаме ги изобразителни системи или модалности. Заедно с вкуса и обонянието всичките пет сетива се отразяват вътрешно, макар да използваме най-вече първите три –зрение, слух и осезание. Всеки от нас има предпочитание към някое от сетивата си и именно то определя мислите му. Някои хора извикват в съзнанието си образи и картини, но трудно възпроизвеждат звуци. Има хора наречени „кинестетици“, те са много чувствителни към физическите усещания.

ВЪТРЕШНИТЕ СЕТИВА

Когато четете вълнуващ роман, вие използвате мисловната си способност по нормален начин-постоянно пресъздавате в себе си картините, звуците и усещанията, които думите предизвикват. През това време сте загубили представа за външния свят и макар, че сте напълно будни и всичките ви външни сетива функционират, вътрешните изобразителни системи стават доминиращи. Поне за момент вашият свят се ограничава във вътрешната субективна реалност на романа.Но помислете и за това. Ако писателят е главно кинестетик, т.е. мисли и пише от гледна точка на усещанията, а вие сте визуалист, значи ще сте на различни вълни. (Поне така би го описал човек със слухови предпочитания). Няма да се установи необходимото разбирателство между писател и читател. И това няма нищо общо със стила или дори качеството на написаното, а по-скоро с личните сетивни предпочитания.

Вероятно сте запознати с онзи вътрешен глас (или чувство), който взема участие в повечето аспекти от вашия живот. Понякога този глас може да бъде приятел, да ви окуражава, но в повечето случаи е критичен, кара ви да се съмнявате в своите способности и се противи на естествените ви инстинкти, които казват "Мога да го направя". Част от вас може да хареса или изпита неприязън към човека, когото току-що сте срещнали, без да съзнавате защо.

Понякога наричаме този вид реакция "химия" или "предчувствие". Ние често имаме противоречиви вярвания, основаващи се на всевъзможни вътрешни и външни влияния и дори главните ни убеждения може да работят едно срещу друго. Така че, когато се опитаме да постигнем целите си, ние биваме бомбардирани от други части на своята същност; от вътрешния, добронамерен "отбор", който е в състояние да помогне или да попречи на всичко, което се опитваме да направим.

СЪСТАВНИ ЛИЧНОСТИ

Има различни техники, които ни разкриват множеството начини, по които гледаме на себе си и също така с тяхна помощ се отразяват различните личности в нас, които от време на време си съперничат за проявление.

Изследването на Роджър Спери на хора с разделени мозъчни половини установи така наречената "теория за двата ума", която сега се потвърждава от знанията ни за коренно различните начини, по които работят лявата и дясната половина на мозъка. Така че, докато речевата ЛЯВА половина на мозъка отговаря за различни наши вярвания - доколко сме организирани, как общуваме, решаваме проблеми, вземаме решения или критикуваме - холистичната ДЯСНА половина се занимава с творчеството, израза, взаимоотношенията ни с другите хора и начина, по който се чувстваме.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НАШИЯТ ВЪТРЕШЕН ОТБОР

Някои аспекти от онова, което мислим, чувстваме и вярваме, могат да бъдат толкова различни, че да приемат характеристиките на един ВЪТРЕШЕН ОТБОР от отделни личности. До някаква степен те са част от всичко, което мислим, казваме, правим и постигаме.

Всеки от нас вероятно може да си спомни моменти, в които е бил абсолютно организиран, разсъдлив и под контрол и други, в които е ставал нехаен, подчинен на инстинкта и неорганизиран като малко дете.

Макар че "отборът" на моменти сякаш излиза от контрол и създава всевъзможни конфликти, които ни пречат да преследваме съсредоточено целите си, всички тези аспекти от собствената ни личност са всъщност съюзници. Те ни желаят доброто! Някоя част се проявява във всяко наше действие, дори когато е в очевиден конфликт с другите аспекти и не я разбираме съзнателно.

Не ви ли се е случвало да откриете, че някои от вашите цели са в противоречие с други, сякаш тези цели изпълняват желанията на различните личности в нас. Една от целите може да е била свързана с постоянство и сигурност, а друга да е включвала промени и авантюризъм.

Тези противоречия трябва да се решат, ако искате да бъдете непоколебими и насочени. Докато обмисляте какво би означавало за вас осъществяването на съответната цел, за да стигнете до някакви компромиси или модификации, трябва да вземете предвид и факторите на вътрешната среда. А сега ще се опитаме да разберем по-добре вътрешния си "отбор" и не да му правим ненужни отстъпки, а да започнем да го използваме като свой личен ресурс.

ВЪТРЕШНИЯТ КРИТИК

Съществуват теории, че всеки от нас има свой вътрешен еквивалент на инструктор, или критик, който постоянно ни казва какво трябва да правим. Този вътрешен критик, както и всеки външен, влияе зле върху изпълнението. Установено е, че при този случай в човека действат две "личности". Първата е умният и добронамерен, но досаден критик, който винаги се намесва, а втората е роденият лидер, който, оставен сам, ще действа с естествен, инстинктивен талант.

Едната личност смята, че тя е експертът, но не е. Втората е увереният, роден играч, който обича живота, но бива спъвана и тормозена от мъдрата, речовита първа личност. Критичната първа личност е логичната, занимаваща се с речта Лявата половина на нашият мозък, а непринудената, експресивна, безсловесна втора личност отговаря за Дясната ни мозъчна половина.

Нашият личен КРИТИК ни засипва със забележки в какви ли не ситуации: "никога не можеш да направиш това", "внимавай", "какво ще си помисли еди-кой си?", "а помисли ли за ... ".  Понякога този вътрешен диалог ни подкрепя ("давай, можеш да се справиш" или "сега ще им: покажа") и вдъхновява в онова, което правим. През повечето време обаче отрицателните самооценки блокират истинския ни потенциал.

Ако ни помолят импровизирано да произнесем реч, ние често се представяме дaлеч по- добре, отколкото ако са ни известили предварително. Във втория случай нашият вътрешен КРИТИК е имал достатъчно време да ни съветва, предупреждава и да се меси, а другата личност е била обхваната от безмълвен ужас.

ОПОЗНАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ОТБОР

Вече се запознахте с така нареченият вътрешен критик, който до голяма степен е част от съзнателното мислене на лявата мозъчна половина. Личността ни има много аспекти, но те са ни непознати, тъй като действат несъзнателно. Всяка от тях обаче оказва влияние върху нашето поведение. Когато попаднем на своя или чужда постъпка, за която няма рационално обяснение, тя е проява на аспект от личността, който не действа видимо и съзнателно.

Лесно е да разпознаем онази своя част, която иска да се избави от болката, но далеч по трудно е да си представим, че има и такава, която желае да запази болката - може би поради допълнителните грижи и внимание от страна на околните, като тема за намалелите разговори в една връзка, като причина да не се захванем с някоя неприятна за нас задача, като претекст да отказваме покани за светски събития, като повод да заемем най-удобното кресло, да не изхвърляме боклука, да не ставаме първи, за да слагаме чайника на котлона и така нататък.

Всяка от горните вторични облаги ще противостои - несъзнателно, но ефикасно - на съзнателното желание да се избавите от болките в гърба. Вторични те намерения може да са погрешни, ирационални или глупави, но проблемът е в това, че те се разглеждат позитивно, като полезни или приятни, от определена част от нас. Естественото ни желание за удоволствие и избягване на болката създава "конфликт", в който не можем да предпазим себе си от това да правим нещата, които (съзнателно) не искаме.

Тези конфликти се проявяват по множество начини, не просто като нежелани навици и модели на поведение, но и в начина, по който реагираме на събития, ситуации, задачи, хора и всякакви други ежедневни стимули. Примерът с болката в гърба важи и при ПУШЕНЕТО, злоупотребата с алкохол и други вещества, преяждането, гнева, яда и всякакви други поведения, които може да не са рационално избрани или обясними, но в които вероятно има някаква вторична облага.

Не е изненадващо, че действията, които не контролираме съзнателно, имат най-голямо влияние върху постиженията ни - за останалите КРИТИКЪТ се е погрижил. За да направим промени, трябва да сме готови да определим кои наuщ части мотивират нежеланото, спъващо поведение.

Отделете време и направете следното упражнение

Изготвянето на списък със самоописания чрез недоминиращата ръка ще ви помогне много да опознаете тези свои скрити части. Вероятно сте в състояние да ги свържете с определени ситуации или нежелани навици.

Първата стъпка към променянето на някои самооценки е да установим кои са те. Ще ви трябва списък с характеристики или черти, които описват вас и онова, в което вярвате - не както смятате, че другите гледат на вас, а собствените ви самооценки. Не е нужно да ги изброявате в някакъв определен ред, но се пригответе за дълъг списък, тъй като личността ви има много аспекти и всеки от тях влияе върху поведението и постиженията ви. Подходяща техника е да се започне с изброяване на отделни думи, които смятате, че ви описват (като “честен” или “разхвърлян”) или сложни такива (например “самоуверен” или “непредубеден”), но пишете с недомuнuращата си ръка. Тоест, ако сте левичар, използвайте дясната и обратно. Това в повечето случаи е трудно и често се налага да пишете с големи главни букви, но с течение на времето става все по- лесно. Ако сте в състояние после да разчетете думите, няма защо да се притеснявате от детския си почерк.

Тъй като доминиращата ръка и цялата съответна половина от тялото се управляват от противоположната половина на мозъка, по този начин вие до известна степен впрягате недоминиращата, или подсъзнателна половина от мозъка.

Лявата половина се занимава с речта и логиката, а дясната - с интуицията и чувствата. Следователно тази простичка техника може да извлече подсъзна телни прозрения, които след известен размисъл осъзнавате като верни, но не бихте включили в списъка, ако пишехте с доминиращата ръка. Първите ви получетливи думи вероятно ще бъдат предсказуеми и ще съвпадат с онова, което бихте написали с другата ръка.

С нарастването на списъка обаче подсъзнанието ще добие известна свобода и думите все повече ще разкриват само оценката ви. Когато срещнете очевидни противоречия, трябва да си отговорите честно на въпроса кое от двете е вярно. Често списъкът, написан с доминиращата ръка, сякаш е подготвен за "обществен достъп" и не напипва най-дълбоките убеждения на човека за собствената му личност. Типично е написаното от доминиращата ръка определение "амбициозен" в другия списък да се появи като "рязък" или дори "груб". Обикновено близките приятели и роднините ще потвърдят, че описанията, написани с недоминиращата ръка, са по-близки до истината. Направете списъка, без да бързате. Добре ще е, ако сте спокойни, когато се занимавате с него. С намаляване влиянието на съзнателната половина от мозъка ще се появяват все по-задълбочени и искрени прозрения.

След като приключите горното упражнение добивате ясна представа, че ние сме съставни, многолики личности, с объркана лична йерархия на вярванията, нагласите, чувствата, желанията и намеренията, всички от които по един или друг начин се проявяват в поведението ни.

Много е важно да отделите време да помислите върху статията, която току що прочетохте. За съжаление много рядко си даваме сметка точно за тази страна от нашият характер, а именно многообразието от личности, които съставят самите нас.

И внимание не се отпускайте защото продължението на тази тема предстои.

Следва продължение .....

MASTERMIND ви препоръчва :

"Вътрешният ни отбор- ПРИЯТЕЛ или ВРАГ в живота?-продължението"

Източник : „НЛП: Невро-лингвистично програмиране“ –Хари Алдер