Будизмът звучи като действие на човек, който се буди, но не от сън. „Голямата изненада” е, че не няма нищо такова. Въпреки, че названието на религията идва от Буда Шакямуни, духовното име на Сидхарта Гаутама, в превод означава именно Пробуден, а още и Просветлен. Буда Шакямуни е първият Пробуден, с което полага началото на пътя, който води до избавлението на съществата (самсара). В по-тесен смисъл това означава просветление и нирвана.

Будизмът възниква в Индия през V-VI в. пр. Хр. и се утвърждава като универсалистка, световна религия. До този момент основна религия там е Брахманизъм. Но за разлика от нея, в будизма всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна (каста). Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.

Буда Шакямуни (Сидхарта Гаутама) в превод означава „мъдрецът от племето Шакя” . Неговото учение е насочено главно от освобождаването на съществата от страдание и пробуждането им. Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. Основен принцип в будисткото учение е разбирането за причина и следствие или така наречената карма. Конкретно - миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в настоящия момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние.

Сидхарта Гаутама се ражда в благородническо семейство, което го предопределя за наследник на кралския трон. Той е особено ценен, тъй като е единствено дете и още повече, че след раждането му трима йоги казват на родителите: "Момчето е наистина специално. Ако не се сблъска със страданието на света, той ще стане всичко, което вие бихте желали да бъде. В противен случай той ще се отрече от кралския трон и ще даде на света прозрение и просветление".

Аз предполагам, че всичко, съдържащо в себе си живот, е организъм, а по своята същност организмът никога не остава в едно и също състояние.

Жълъдът значително се различава от младият дъб, чиито нежни листа току-що са се разтворили от пъпките, и още повече - от възрастния дъб, величествения гигант, възвисил се към небето. Но всички тези различни фази на изменение са свързани с непрекъснатостта на растежа и безпогрешно притежават родствени черти, от което ние ние заключаваме, че едно и също растение преминава през няколко стадия на развитие. Така наричаният примитивен будизъм се явява семето. От него израства далекоизточният будизъм, който също така не е лишен от по-нататъшно развитие. Да се говори за историческият будизъм, аз предоставям на учените, моята цел е - да разгледам будизма като жива потребност на настоящето, като динамична духовна сила на Далечния Изток.

Сред многочислените будистки секти - особено тези, които са се развили в Китай и Япония - ние намираме един уникален орден, претендиращ за това, че той предава същността на духа на будизма непосредствено от неговия автор, при това без помощта на какъвто и да е таен документ или тайнствен обред, този орден е един от най-значителните в будизма не само от гледна точка на на неговата историческа важност и духовна жизненост, но и от гледна точка на ненадмината оригиналност и притегателна сила.

Сидхарта си дава сметка, че един път на равновесие, който избягва крайностите, би увеличил неговата енергия, яснота и възможности за концентрация. С това намерение си набавя храна и сяда под едно дърво с обещанието да не стане, докато не намери истината, която бил търсил толкова време. Това се случва при Бодхгая, близо до Варанаси (Бенарес).

Медитацията е начинът да се достигне до душевно равновесие, начин да изразите вътрешното усещане за света и за самите вас

Много често първият съвет към всички, които искат да започнат да се занимават с медитация е „отпуснете се“. На практика обае се оказва, че това никак не е лесно. Натоварени с куп задачи в работа и в семейството, малкото минути на ден, през които можем да си поемем дъх, ние запълваме с мисли за предстоящите задачи. Резултатът от това „надбягване“ с времето е, че ние никога не си почиваме истински.
Привържениците на източните философии казват, че медитация е единственият начин да се разтоварим напълно от проблемите, да обърнем внимание на самите нас и да съберем сили за следващите предизвикателства. Медитацията е и нещо повече- тя е пътят към отварянето на сетивата ни към света и към мъдростта.

След своето просветление Буда разбира, че истината на неговото преживяване е неизразима и много трудна за предаване на другите, и в продължение на няколко седмици остава в спокойно съзерцание. Според будистките текстове накрая той успява да види, че съществуват и други хора, които могат да достигнат просветление (Нирвана). Така започва и неговата активност като водач на другите. Резултата от живота на Буда са неговите собствените думи, записани под формата на 84000 поучения в 108 тома — Канджур, и по-късните коментари към тях в други 254 тома — Тенджур. Първите си учения (Сута) дава на своите стари спътници в медитацията, нещо, което е познато като "Завъртане на колелото на Дхарма" (Дхармачакапаватана). В тези първи учения Буда поставя основите на разбирането на нашата реалност. Тези основи са познати като "Четирите Благородни Истини" на съществуването. Четирите Благородни Истини констатират съществуването на страданието (духкха ).

Дзен учението лежи в основите на будистката философия за самопознанието. Дзен търси баланса във всичките му форми, проповядва просветление и единство на личността с околния свят.

Едно от основните учения на Буда е познато като Трите характеристики на съществуването или Трите признака (трилакшана). Според това учение светът, който ние възприемаме, е белязан от три основни характеристики: