Четвъртък, 05 Май 2011 11:09
Оценете статията
(1 Оценка)

Даоизъм

Даоизмът (или таоизъм) е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си. Възникнал през 6 век пр.н.е. и оказва силно влияние в Източна Азия през последните две хилядолетия. Предполага се, че негов основоположник е китайския философ Лао Дзъ. Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение. Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. Символът дао буквално се превежда като път, макар днес да е придобил по-абстрактни значения. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си.

Даоистката етическа система се основава на т.нар. „Три съкровища“ — състрадание, умереност и смирение. Основните философски категории са у уей (недеяние), спонтанност, празнота и човечност.
Произходът на Даоизма може да се проследи до праисторически Китай, и вероятно свързаните с тази епоха религии. Първото най-важно събитие в историята му е написването на Дао Дъ Дзин през 6 век пр. Хр. от мъдреца Лао Дзъ. Поради факта, че Даоизмът е комплексна, а не единна доктрина, трудно може да се определи кога е обособен под сегашното си название и като отделна философия. Според някои изследователи той се е обособил под влияние на Будизъм|Будизма. Според други, считаният за основоположник Лао Дзъ е бил учител както на Буда, така и на Конфуций, откъдето и сходството в трите религии. В някои даоистки секти е разпространено вярването, че Лао Дзъ е живял 800 години. Необичайното тук е, че Дао Дъ Дзин, творбата която по традиция му се приписва, е написана близо 600 години преди Христа, а той самият е провъзгласен официално от императорския двор като божество в средата на втори век след Христа.[1] Оттук произтичат и споровете относно това кой е истинският основоположник на Даоизма.[2]
Даоизмът добива статут на официално вероизповедание в Китай по времето на династия Тан, чийто императори се провъзгласяват за наследници на Лао Дзъ. Няколко владетели от династията Сун, сред които и Хуейдзун, разпространяват учението и събират различните ръкописи. По времето на династията Цин обаче даоистката доктрина е отхвърлена и заменена с традиционното конфуцианство. През 18 век е създадена императорската библиотека, която обаче не включва нито един даоистки текст. В началото на 20 век единственото оцеляло копие на Даодзан е било в манастира на Белия облак в Пекин. Днес Даоизмът е една от петте религии, официално признати в Народна република Китай. Правителството контролира даоистките институции чрез държавен орган — Даоистката асоциация на Китай.
Даоизмът никога не е бил единна религия, а по-скоро система от различни и разнообразни вярвания, всяко от които се базира на определени писмени наставления от различни мъдреци и мислители. Въпреки това съществува нещо като ядро от практики и вярвания, които са общи за многобройните учения и секти. Даоистката теология набляга на различни теми от Дао Дъ Дзин (道德經) и Джуандзъ (庄子), като например пълноценност, смирение, бездействие (у уей), спонтанност, празнота (в смисъла на пречистване), гъвкавост, възприемчивост, безпристрастие, както и приблизителността на всеки аспект от човешкия живот.
В даоската традиция, която формира основите на традиционните източни лечителски и поддържащи доброто здраве изкуства, се казва, че има три съкровища, които всъщност представляват нашия живот. Те са известни като Дзин, Чи и Шън. Крайната цел на всички източни лечителски и поддържащи доброто здраве изкуства е да се култивират, балансират и развиват трите съкровища. На най-високото ниво в източните лечителски изкуства, лечителят се опитва да хармонизира всички аспекти на живото същество. Това се постига чрез съсредоточаване на вниманието върху Трите съкровища. Няма точен превод на термините Дзин, Чи и Шън. Те най-общо се превеждат като Есенция, Жизнена енергия и Дух. Даоският учител Сун Джин Парк описва Трите съкровища като ги сравнява с горяща свещ. Дзин е като восъка и фитила, които са веществените части от свещта. Те са направени от материя, която по своята същност е кондензирана енергия. Пламъкът на запалената свещ се уподобява на Чи, енергийната дейност на свещта, която в крайна сметка води до изгарянето й. Блясъкът от горящата свещ е Шън. Колкото по-голяма е свещта и колкото по-добро е качеството на восъка и фитила, толкова по-устойчив ще е пламъкът и толкова по-дълго ще гори свещта. Колкото по-голям и по-устойчив е пламъкът, толкова по-ярко ще блести тя и по-силна ще е светлината й. Учителят Парк описва това по този начин:
“В човешкото тяло има три съкровища. Те са известни като Дзин, Чи и Шън. От тези три, засега само Чи до известна степен е признато от Запада. Чи е само едно от Трите съкровища – другите две са също толкова чудни.
Дзин е наречено “висшето връхно” съкровище, въпреки че дори и при пращящо от здраве тяло, количеството му е малко. Дзин е съществувало преди да възникне тялото и това Дзин навлиза в тъканите на тялото и става негов корен. Когато пазим Дзин в тялото си, то може да е силно. Ако някой се грижи за Кухината на Дзин и не го разпилява безогледно е много лесно да се наслаждава на дълъг живот. Не можем да живеем без енергията на Дзин.Чи е невидимата жизнена сила, която дава възможност на тялото да мисли и извършва съзнателни движения. Мощта на Чи може да се види в силата, която дава възможност на човек да се движи и да живее, в движението на енергията в космоса и всички други движения и промени. Тя влиза от небето в тялото през носа (Портата Ян), циркулира през дванадесетте меридиана, за да подхрани и запази вътрешните органи.
Енергията Шън е подобна на английското значение на думите “ум” и “дух”. Тя се е развила от съчетанието между енергията Дзин и Чи. Когато тези две съкровища са в равновесие, умът е мощен, духът е велик, емоциите са под контрол, а тялото е здраво и силно. Много е трудно, обаче, да се очаква развиването на здрав ум без здрави Дзин и Чи. Една стара поговорка гласи, че "здравият дух живее в здраво тяло". Когато се култивира, Шън носи душевно спокойствие. Когато развиваме Дзин, автоматично получаваме големи количества Чи. Когато имаме големи количества Чи, имаме също и силен Шън и ще станем умни и ще излъчваме светлина като светите хора." Дзин е първото съкровище и се превежда като “регенерираща се есенция” или просто като “есенция”. Дзин е пречистената енергия на тялото. То осигурява основата за всички дейности и се казва, че е “коренът” на нашата жизненост. Дзин е първичната енергия на живота и е тясно свързано с нашия генетичен потенциал и с процеса на стареене. Дзин представлява запаси от енергия и осигурява резервите, необходими за приспособяване към различните стресови ситуации в живота. Тъй като Дзин е концентрирана енергия, тя се проявява материално. За Дзин също се казва, че контролира много от основните телесни функции: възпроизводителните органи и техните различни вещества и функции, силата и бистротата на ума и целостта на физическата структура на човека. Казва се, че Дзин, което е съчетание от енергиите Ин и Ян, се съхранява в бъбреците. В наши дни Дзин най-общо се свързва с хормоните от репродуктивните жлези и надбъбречната жлеза и е жизнената есенция, съдържаща се в спермата и яйцеклетките. Когато Дзин е силна, имаме жизненост и младост. Силната Дзин енергия в бъбреците, както казват китайците, ще донесе дълъг и изпълнен с енергия живот, а загубата на Дзин ще доведе до физическо и умствено увреждане и скъсяване на живота. Дзин е от съществено значение за живота и когато тя намалее, нашите жизнени сили значително отслабват и така губим възможностите си за приспособяване. Количеството на Есенцията определя както продължителността на живота ни, така и нашата жизнеспособност. Дзин в тялото се изразходва в течение на самия ни живот, но най-вече при хроничен и силен стрес и невъздържано поведение, включително претоварване с работа, прекалена емоционалност, злоупотреба с алкохол и наркотици, хронична болка или заболяване и сексуално претоварване (особено при мъжете). Прекалено обилната менструация, бременността и раждането може да доведат до значителна загуба на Дзин при жените, особено при жени на средна възраст. Когато нивото на Дзин спадне под това, необходимо за живеене, умираме. В крайна сметка, всички ние свършваме нашата Дзин и така всички умираме (поне физически). Чи, второто съкровище, е енергията, която създава нашата жизненост. Чрез постоянното взаимодействие на Ин и Ян, двете движещи сили на вселената, възниква промяна и съществува живота. Чи е активността на Ин и Ян. Всички движения, всички действия и всички мисли са резултат от Чи. В природата на Чи е да се движи. В системата на Трите съкровища то е и енергията, и кръвта. То ни подхранва и пази. Казва се, че Чи се произвежда в резултат от функционирането на белите дробове и далака. Следователно, тоничните билки Чи укрепват храносмилането, усвояването и дишането.
Когато Чи се кондензира, тя става Дзин. Движещата се бързо Чи се счита за Ян, а движещата се бавно за Ин. В системата на Трите съкровища, кръвта се счита за част от компонента Чи на нашето съществуване. Казва се, че кръвта се произвежда от поетата храна след отделянето на Чи от функционирането на далака. Червените кръвни телца са подхранващи и по този начин са свързани с Ин Чи (Ин), докато белите кръвни телца са предпазващи и са свързани с Вей Чи (Ян). Вярва се, че тоничните билки Чи имат мощно имуномодулиращо действие. Тониците Чи, съставени от енергийни и/или кръвни тоници, увеличават нашите способности да функционираме пълноценно и адаптивно като човешки същества.
Шън е третото съкровище. Шън е ръководният дух, който управлява Чи. В основата си, това е най-важното от трите съкровища, защото то отразява нашата висша природа като човешки същества. Китайските учители казват, че Шън е всеобхващаща любов, която живее в нашето сърце. Шън е духовното сияние на едно човешко същество и най-върховото и пречистено ниво на енергия във вселената. Шън не се счита за емоция, нито дори душевно състояние. То контролира емоциите и се проявява като всеобхващащо съчувствие и осъзнатост, която не дискриминира и не съди. Шън се изразява като любов, съчувствие, доброта, щедрост, приемане, прошка и търпимост. Въпреки че природата се проява двойнствено и циклично, често замъглява нашия поглед и създава илюзии, Шън е нашето висше знание, че всичко е едно. То се проявява като мъдрост и възможността да видим всички страни на всички въпроси, способността да се издигнем над света на това кое е правилно и грешно, добро и зло, мое и твое, високо и ниско и т.н.
Последна редакция Четвъртък, 05 Май 2011 15:09
Mastermind Team

Последни статии от Mastermind Team

Сродни статии (по етикет)

Обратно горе