Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Будизмът звучи като действие на човек, който се буди, но не от сън. „Голямата изненада” е, че не няма нищо такова. Въпреки, че названието на религията идва от Буда Шакямуни, духовното име на Сидхарта Гаутама, в превод означава именно Пробуден, а още и Просветлен. Буда Шакямуни е първият Пробуден, с което полага началото на пътя, който води до избавлението на съществата (самсара). В по-тесен смисъл това означава просветление и нирвана.

Будизмът възниква в Индия през V-VI в. пр. Хр. и се утвърждава като универсалистка, световна религия. До този момент основна религия там е Брахманизъм. Но за разлика от нея, в будизма всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна (каста). Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.

Буда Шакямуни (Сидхарта Гаутама) в превод означава „мъдрецът от племето Шакя” . Неговото учение е насочено главно от освобождаването на съществата от страдание и пробуждането им. Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. Основен принцип в будисткото учение е разбирането за причина и следствие или така наречената карма. Конкретно - миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в настоящия момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние.

Сидхарта си дава сметка, че един път на равновесие, който избягва крайностите, би увеличил неговата енергия, яснота и възможности за концентрация. С това намерение си набавя храна и сяда под едно дърво с обещанието да не стане, докато не намери истината, която бил търсил толкова време. Това се случва при Бодхгая, близо до Варанаси (Бенарес).

След своето просветление Буда разбира, че истината на неговото преживяване е неизразима и много трудна за предаване на другите, и в продължение на няколко седмици остава в спокойно съзерцание. Според будистките текстове накрая той успява да види, че съществуват и други хора, които могат да достигнат просветление (Нирвана). Така започва и неговата активност като водач на другите. Резултата от живота на Буда са неговите собствените думи, записани под формата на 84000 поучения в 108 тома — Канджур, и по-късните коментари към тях в други 254 тома — Тенджур. Първите си учения (Сута) дава на своите стари спътници в медитацията, нещо, което е познато като "Завъртане на колелото на Дхарма" (Дхармачакапаватана). В тези първи учения Буда поставя основите на разбирането на нашата реалност. Тези основи са познати като "Четирите Благородни Истини" на съществуването. Четирите Благородни Истини констатират съществуването на страданието (духкха ).

Едно от основните учения на Буда е познато като Трите характеристики на съществуването или Трите признака (трилакшана). Според това учение светът, който ние възприемаме, е белязан от три основни характеристики: