И тъй като неговите родители искат наследник и управник на кралстово, го обграждат с всички условия да не познае страданието по света – грижи, материални вещи, красиви жени, всякакви удоволствия и развлечения. Според преданието, независимо от усилията на родителите си Сидхарта да не види страдание, той го намира в три последователни дни, като излиза тайно от двореца. Той вижда болен, стар и мъртъв човек, а накрая и отшелник. Тези срещи разтърсват съзнанието на младия мъж и той осъзнава, че всичките удоволствия, с които е обграден са преходни и стаданията застигат все някога хората. В резултат на това, той напуска двореца и тръгва на път, в търсене на духовно просветление. Шест години Сидхарта Гаутама прекарва в учения на различни учители, които бързо настига и надминава в познанията, но той никога не остава удволетворен. В желанието си да получи просветление, Сидхарта достигал до крайности, които на моменти едва не му костват живота и според предание един ден, докато медитира, дочува поуките на един музикант към неговия ученик, учещ се да свири на цитра. Музикантът твърдял: "Ако не ги опънеш достатъчно, няма да получиш нужния звук, ако ги опънеш прекалено - струните могат да се скъсат и пак няма да получиш това, което ти трябва." Тогава идва и прозрението на Гаутама. Средният път, златната среда, никога в крайностите. Поради тази причина решава да търси истината по нов, различен път.