Будизмът звучи като действие на човек, който се буди, но не от сън. „Голямата изненада” е, че не няма нищо такова. Въпреки, че названието на религията идва от Буда Шакямуни, духовното име на Сидхарта Гаутама, в превод означава именно Пробуден, а още и Просветлен. Буда Шакямуни е първият Пробуден, с което полага началото на пътя, който води до избавлението на съществата (самсара). В по-тесен смисъл това означава просветление и нирвана.
Будизмът възниква в Индия през V-VI в. пр. Хр. и се утвърждава като универсалистка, световна религия. До този момент основна религия там е Брахманизъм. Но за разлика от нея, в будизма всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна (каста). Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.
Буда Шакямуни (Сидхарта Гаутама) в превод означава „мъдрецът от племето Шакя” . Неговото учение е насочено главно от освобождаването на съществата от страдание и пробуждането им. Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. Основен принцип в будисткото учение е разбирането за причина и следствие или така наречената карма. Конкретно - миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в настоящия момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние.
