Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::
Warning: Creating default object from empty value in /home/thesecret/www/root/components/com_k2/views/itemlist/view.html.php on line 145
Warning: Creating default object from empty value in /home/thesecret/www/root/components/com_k2/models/item.php on line 445
Tsvetelina Gerasimova
Електронна поща: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Милена Родригес: Любовта е движеща сила. Тя е това, което ни мотивира...
Вторник, 17 Февруари 2015 15:47 Публикувана във Взаимоотношения
Здравейте, Милена, бихте ли ни казали какво е за Вас Любовта?
Много сериозен, обширен и дълбок въпрос… Любовта е движеща сила със сигурност. Тя е това, което ни мотивира и любовта не е само към даден партньор или към дете, или към родител, любовта е към всички неща, които харесваме. Чудеса от слава са направени от това, че хората, примерно, са изпитвали любов към професиите си или към някаква идея… Така че това е, което ни движи, според мен!
На кой етап от живота си хората се впускат в изучаване и в разгадаване на усещанията в Любовта? Кога за първи път, според Вас, ние започваме да се питаме „Какво е Любов?“ и ставаме съзнателни за нея?
Обикновено се случва, когато се срещнат с някакви пречки или с някаква трудност в изявата на любовта, в отдаването или получаването на любов. И ако много ги боли, тогава са най-мотивирани да бъдат съзнателни по въпроса, да търсят да разберат себе си, да търсят да разберат другите и комуникацията между хората. Защото ние може да изпитваме много любов в сърцето си, обаче като не можем да се изразим правилно пред другите, така че да ни разберат, това също е голям проблем - на лице е сериозен блокаж в това да сме обичани и да обичаме.
На мен ми направи впечатление, като разглеждах други Ваши интервюта, че навсякъде се говори за „проблема в Любовта“. Не може ли, някак си, да бъде изместен фокусът и да търсим красивото и положителното в Любовта?
Разбира се, ние непрекъснато трябва да държим на фокус красивото и положителното в Любовта. Обикновено ме питат за проблеми затова говорим за тях.
И на мен ми направи впечатление, че почти всеки въпрос започва с „проблема“ в това…., „проблема“ в онова… и ми се иска тази думичка да я игнорираме и да вкараме положителното усещане за любовта.
Нека да кажем предизвикателства, защото без предизвикателства няма растеж. Но наистина ти си много права, че трябва да се съсредоточаваме повече върху красивите страни на любовта, ако искаме тя да разцъфтява в живота ни. Но предишният въпрос наистина е така! Много хора, без огромна мотивация не се замислят по въпросите. Мотивацията, често за повечето от нас, е когато страдаме. Има една крилата фраза: „Глупавите се учат от собствените си грешки, а умните се учат от грешките на другите!“. Така, че по-добре да сме по-умни… ☺
В този момент искам да попитам не е ли хубаво от малки да възпитаваме децата си на Любов и какво е Любов? Не е ли по-добре предварително да се поинтересуваме? Нужно ли е да се стига до проблем, за да потърсим консултант по успешни връзки като Вас?
То не е нужно, разбира се, но обикновено така става! Децата са големи носители на любов. Това го знаете. Те са чисти и същевременно са и много първични. Когато се ядосат, могат да хвърлят нещо, да ударят и така нататък. Та да ги учим на любов преминава през това, да ги учим как да се справят с агресията си. Защото ние като родители често смятаме, че тази агресия трябва да бъде подтисната на всяка цена. Ако детето хвърля, удря, щипе приятелчетата си и разбира се това не са приятни прояви на агресия, но ние, смазвайки изцяло този агресивен импулс, пък пречим на положителната страна на агресията, която всъщност е целеустременост и способност да преследваме собствените си цели. Затова всъщност, те си имат много любов в сърцето. Но това което казахме и преди, хубаво е да ги учим на начини да комуникират добре. И когато има една добра комуникация, любовта разцъфтява, важно е да изградим умения за общуване у тях.
В кой момент от връзката си партньорите е хубаво да се консултират за техните взаимоотношения? Пак изхождам от мисълта, че не искам да се стига до проблем! ☺
Хубаво е да има предбрачно консултиране. Когато двама партньори решават да направят тази голяма стъпка, добре е да се видят със специалист, за да разберат дали имат сходни идеи. Защото най-важното е не двама да се гледат в очите, а да гледат в една посока! Това е от изключително значение!
Правим ли разлика между Влюбване и Любов? И има ли такава?
Аз не правя разлика.
Така ли…? А обич?
Да, знам, че много се прави разграничение тук. Но Влюбването е един начален стадий на Любовта и ако него го няма след това, каква обич…?! Приятелска?! Добре..! Но когато става въпрос за мъж и жена, част от тях винаги ще иска да я има и сексуалната тръпка и въобще тръпката.
Нали има една приказка, че „Любовта е сляпа“, че влюбеният човек не вижда реално нещата…
Така е за несъзнателния влюбен човек. За съзнателно влюбеният човек не е точно така. Има такова нещо като да се влюбваме по правилния начин. Когато отвътре сме се пречистили, ние избираме партньори, които са по-подходящи за нас. Такива, които не са подходящи, просто страним от тях. Не се влюбваме така, че да се опарим на въглените.
Всъщност в такъв момент ли е хубаво да се консултираме със специалист по връзки?
Хубаво е, ако няма партньор. Ако търсим партньор също е много хубаво, защото тогава се поставя много ясна цел. Аз лично работя с това, хората ясно да си дадат сметка какъв човек търсят точно. Когато го зададат на психиката си, тя започва да се движи към тази цел. Много е трудно да го направиш сам в къщи. Просто трябва да имаш някой, който да ти вижда „гърба“. Защото както се казва, „никой не си вижда гърба сам“. И този някой, да ти каже, „виж тук, има някакво грешно съждение, което правиш“ или пък „знаеш ли, това е твоята силна страна и ти може би не я дооценяваш“. Хубаво е, когато родителите също така очакват дете да се консултират или пък да ходят на лекции как да възпитаваме децата си.
Ние познаваме ли себе си всъщност?
Някои хора се познават повече от други. Самопознанието е един много дълъг път и няма да свърши, няма последна гара. ☺
Не се ли вглеждаме повече в действията на партньора си, отколкото в своите собствени? Не сме ли по-концентрирани в него и забравяме да поглеждаме себе си?
Това е такава голяма склонност на всеки един от нас, дори и да сме много съзнателни, пак е склонност. И затова огромна част от работа ми се състои в това да казвам „погледни себе си“, „погледни себе си“, „погледни себе си“, че някой пък и аз и на себе си трябва да го напомням. Но всичко си зависи от нас самите, разбира се. Вярно, не можем да контролираме действията на друг човек, но можем да контролираме това какво ще се случи с такъв вид действие. Или как и какво отношение ние ще имаме, това си зависи изцяло от нас.
Искам да извадя изречение от Вашата книга, нейното заглавие и да попитам Любовта, какво не знаем за нея?
За любовта не знаем страшно много неща и не знаем много повече, отколкото съм написала. Но книгата беше опит за поглед на любовта в дълбочина, за подсъзнателните й основи, така да кажем. Това, което казвам, че не можем да си видим гърба или не можем да видим под повърхността на нашето съзнание какво се случва там. Аз се опитвам да обясня сравнително популярно какво се случва там - в подсъзнанието ни, когато става въпрос за любов.
Какво ще пожелаете на нашите приятели от Мастър Майнд?
Аз им пожелавам радост, защото когато правите нещо с радост, то ще Ви отведе в правилната посока винаги!!!
Много благодаря!!!
Интервюто проведе: Блага Христозова
Мартин Иванов и неговите "Звуци от тишината"
Събота, 15 Ноември 2014 12:46 Публикувана във Интервюта
Здравейте, преди да Ви задам първия си въпрос, бих искала да споделя с Вас, че с голямо удоволствие се впуснах да разуча Вашата биография и сферите Ви на дейност. Особено впечатление ми направи едно Ваше изказване: „За мен беше невероятно да открия за себе си, че бих могъл да композирам не с ноти, а с емоциите и чувствата на хората!“ Всъщност в този момент ли се зароди у Вас идеята да създадете институт ЛИБЕРА?
Идеята за подобна организация се зароди в съзнанието ми през средата на 90-те години, докато живеех в САЩ. През годините събирах знание и опит и очаквах тази идея да узрее. Всичко започна да се случва, когато окончателно се прибрах в България в края на 2004. Тогава наистина разбрах, че имам дарбата чрез ритъма да докосвам истински хората. Говорейки с универсалния език на ритъма, започнах да влизам все по-дълбоко в интимни кътчета на човешкото съзнание и да моделирам позитивни настроения и емоции. Разбрах, че мога да им помогна да композират и изпълняват с чувствата, емоциите и уникалните си вътрешни гласове, без да притежават специални качества, музикален талант, без изричането дори на една дума. И тогава тяхната музика става моя музика, а това се превръща в наша музика – във всемирно изкуство. Изкуство на нашето минало, настояще и бъдеще. Изкуство на нашето съществуване. И всичко това, благодарение на барабана – инструмент, толкова древен, колкото самото човечество.
ЛИБЕРА е един новаторски тип културен институт. Първият по рода си в България институт за терапевтични и обучителни практики чрез барабани? Какви по-конкретно са идеите му? Какви са целите му?
Институт ЛИБЕРА e сдружение в обществена полза, основано през 2007 г. от арт-терапевти, фасилитатори и психолози с международен опит. Основната им мотивация е да използват творческите си знания и умения, както за терапевтични и обучителни практики, така и за създаването и развитието на социални проекти.
Наше убеждение е, че творчеството е висш акт на човешкото съзнание. Именно неговата магия е инструментът, чрез който ние постигаме целите си – всеки един човек, участвал в нашите програми да се почувства като значима част от една общност (компания, екип, семейство), да разкрие своя потенциал, да се свърже със съмишленици и по този начин да подобри качеството си на живот.
Ние от ЛИБЕРА сме избрали мисията да направим реалност идеите за свободния избор на всеки човек, за позитивното възприемане на живота като висша ценност и по този начин всеки да се превърне в активен и пълноценен гражданин на едно еволюиращо общество.
Има хора, които обичат ритъма, вълнуват се от музиката, но в същото време имат предразсъдъци, че нямат талант или че ще се изложат пред другите, ако вземат участие в сесиите. На тях какво бихте им казали? Те могат ли да се включат в „Drum Circles“?
Всъщност мога да призная, че по-голямата част от програмите, които създадох, са посветени на всички хора, които смятат, че нямат чувство за ритъм :)
Но откъде идват тези съмнения и погрешни убеждения относно нашите способности? Обикновено това се случва на една ранна възраст, когато някой „компетентен авторитет“ ни посочва с пръст и ни казва „Ти нямаш чувство за ритъм“. Това убеждение започва да живее в нас, да се храни в нас и най-лошото – става част от нас. За нас не остава нищо друго освен да повярваме в това, че не сме ритмични и да треперим от страх, когато се изправим пред следващото предизвикателство. За мен всичко това звучи парадоксално, защото ако нямахме чувство за ритъм, нашите тела щяха да се разпаднат на момента. Милиардите клетки, от които сме изградени, работят в единен синхроничен ритъм, който обуславя необходимите жизнени процеси. „Имам ли чувство за ритъм?“ За мен това е равносилно на въпроси като: „Мога ли да дишам?“, „Мога ли да говоря?“, „Мога ли да ходя?“, „Мога ли да живея?“. Вероятно много хора не осъзнават факта, че ритъмът е генетично заложен в нашата система поради спецификата на появяването ни на този свят. Прекарвайки девет месеца в утробата на майката, всеки индивид поема и закодира в организма си ритъма на нейното сърце. Това е същият този ритъм, в който под давлението на погрешно установените в нас вярвания, ние виждаме нещо чуждо, непознато, странно, та дори и екстравагантно. И тук идва страхът от неизвестното и от грешките: „Какво ще кажат хората, ако сгреша, ако разберат, че нямам чувство за ритъм?“. Нека отново ви върна в ранните детски години и си припомним как са ни хранили с лъжичка. „Тази лъжичка е за мама. Тази е за татко. Тази за батко..., а ако не изядеш тази, ще дойде да те вземе Торбалан!“. С този страх и тревога прекрачваме прага на детската градина, основното училище, гимназията и университета, където рестриктивно и назидателно ни обучават хора, които също се страхуват от Торбалан, но на друго ниво. Учат ни, че грешката е нещо лошо и фатално. Но как можем да се развиваме, ако не грешим и не трупаме необходимия за нас опит?
Вярвате ли, че реално чрез ритъма бихте могли да помогнете в разплитането на конкретен емоционален проблем?
Като че ли в страховете и колебанията, за които споменах преди малко, се крият проблемите на нашето време. В динамиката и объркаността на днешния живот ние често забравяме за едни толкова прости и очевидни за нас истини. Изглежда, че стана „модерно“ хиперактивната дейност на мозъка да ни води към безкрайните лабиринти от мисли, ангажирани с това дали сме стойностни, валидни и финансово/социално конкурентни в този забързан и объркан свят. Може би в тази бързина игнорираме импулсите и сигналите, които ни подава източникът на истинската ни природа, живот, чистота и любов. Сърцето сякаш все по-рядко взима участие в нашия „мисловен процес“, спонтанните действия и вземане на решения. Метрономът, отмерващ темпото на живота ни, отдавна е покрит с паяжината на рационално действащия ни ум.
Както Микеланджело е отстранявал ненужните частици от грубите каменни блокове, за да се разкрие красотата на безсмъртните творения, така и ние трябва да се разделим с нашите ограничаващи вярвания и убеждения, за да се разкрие истинската ни същност.
И всичко това може да се случи чрез ритъма, защото ние сами сме изградени от ритъм. Чрез него можем да възстановим разрушените мостове с корените на нашата истинска природа и да позволим на нашата истинска красота да блесне.
С вашата дейност Вие сте се посветили на благородни каузи. Пауза ли сложихте, или се отказахте от кариерата си на известен джаз композитор и музикант?
Постепенно бях започнал да осъзнавам, че създаването на следващата оркестрова композиция, ангажирането на трийсет музиканти, които да работят като „роби“ върху подготовката ù, заставянето на публиката да слуша и да изпитва удоволствие от слушането на същата тази композиция, само и само да бъда в центъра на вниманието, за да мога да нахраня егото си, не е нещото, което ме прави щастлив. Това, което извърших, бе да се откажа от професията на композитор и музикант, точно в кулминационната точка на моята кариера. Това събитие бе предшествано от силното ми желание да помагам на хората с различни по вид проблеми и затруднения. Единственият път минаваше от там, където аз самият бях завинаги приключил с моите проблеми. Беше изключително вълнуващо, защото прилича на това да събереш вяра и сили и да направиш стъпка напред в бездната – неповторимо преживяване в приключението да откриеш себе си.
Много често ме питат: „Защо се отказа от музиката? Защо след толкова години в чужбина, учене и преподаване в известни колежи и постигнати успехи, ти взе това решение?“
Когато дойдох в съзнание от падането от високо, станах, отупах дрехите си от прахта и продължих. Чакаше ме добра новина. Разбрах, че всъщност не съм се отказал от музиката, композирането, дирижирането и свиренето. Разликата беше такава, че вече не използвах собствената си музика, а ДРЕВНАТА МУЗИКА. Ако за моите дълбоко философски музикални послания се изискваше изтънчен и обработен слушателски вкус, ДРЕВНАТА МУЗИКА се разбираше от всеки един човек. С нея можех да композирам, свиря и говоря на всеки и да бъда разбран от всеки, без ограничения. Това не е тази музика, която обществото е определило за такава. Не тази, която слушаме по радиото, концертните зали или във фоайетата и асансьорите в скъпите хотели. Става въпрос за ДРЕВНАТА МУЗИКА. Музиката, която приемаме за даденост и често игнорираме. Мелодиите, хармониите и ритмите, които винаги са били и ще бъдат около и в нас.
Смятате ли, че българите сме гореща и музикална нация, или по-скоро сме забравили, потиснали ритъма у себе си?
По-скоро бих казал, че нашия ритъм е доста объркан и в това до голяма степен се коренят нашите проблеми. Много често ме питат дали използвам прекрасните български неравноделни размери в моите терапевтични ритъм сесии. Отговорът ми е НЕ! Убеден съм, че за света от академична и художествена гледна точка, стойността на тези ритми е огромна и те са изключително атрактивни. Но можем ли да чуем тези ритми в природата и нас. Смяната на деня и нощта, приливите и отливите, месеците и сезоните се случват в точно определени, прости и симетрични модели, а не в 5/8, 7/8 или 9/8. Начинът по който тупти нашето сърце, по който дишаме и издишаме, по който ходим е свързан с модела на напрежение и отпускане, а не в неуморимата стихия на ръченицата. Погледнете някой от съвременните филмови трилъри и екшъни. Като изразно средство на най-напрегнатите моменти ще чуете музика изтъкана от неравноделни размери нагнетяващи напрежение – те са станали еталон изобразяващ това състояние. Само че това напрежение в един момент се разрешава в покой, а дали това се случва в нашия живот в България? Представете си един въображаем нехуманен експеримент. Люлейте и приспивайте едно бебе не в равномерен ритъм, а в 7/8 например. Ако люлката му се движи непрекъснато в този размер докато е кърмаче, бихме ли очаквали от него да бъде психически, физически и умствено уравновесен/а, когато порасне?
Според Вас, бихме ли могли с помощта на барабаните да влезем в синхрон със себе си?
Музиката е звук и ритъм. И ако можем да разберем природата и характера на ритъма и звука, музиката не би се използвала само за развлечение, а би станала източник на изцеление. Заслушайте се в звука на падащите листа, постепенно засилващите се дъждовни капки, барабанящи по перваза на прозореца ви, проблясъците в небето, зловещия тътен на гръмотевицата, даващ началото на проливния есенен дъжд. Представете си танцуващите снежинки, натежалите от сняг борове, замръзналите поточета и се вслушайте в гласа на зимната буря и ритмичните капки на топящите се ледени висулки. Чуйте разцъфването на дърветата, тихото и игриво ромолене на реката, жуженето на насекомите, стъпките на елена и ритмичните удари на кълвача, ознаменуващи събуждането на природата. Усетете бриза, аромата на море, плясъка на гмуркащите се риби, ритмичния грохот на вълните и писъците на чайките, кръжащи над водата.
Когато влезем в синхрон с тези ритми, тогова ще влезем и в синхрон със себе си, а барабаните могат да бъдат посредник в този процес.
Какъв е Вашият ритъм и как протича един ден на Мартин Иванов?
Голямата буря е предшествана или последвана от тишина и спокойствие. Напрежение и отпускане. Това са полезните природни ритми. По такъв начин работи и сърцето ни – свиване и отпускане, действие и покой. Това ни прави живи. Като че ли в живота на съвременния човек господства бурята и напрежението. Тишината и покоят липсват. Една древна Дзен мъдрост гласи: „Лък, който е винаги изпънат, се чупи”. В моят ежедневен ритъм се опитвам да прилагам всички тези принципи и закони.
А какво Ви зарежда Вас и откъде черпите енергия за всеки следващ Ваш проект?
Има една планина и в нея се намира една прекрасна и магическа борова гора. Това е моята гора от която черпя енергия, надежди и идеи за всяка следваща моя стъпка.
Какафонията от звуци е необходимо да бъде уталожена в тишината, където да намери своя хармоничен образ. Колкото повече навлизаме в света на технологиите, толкова по-силна трябва да бъде връзката ни с Природата. Приемете „природата“ както буквално, така и като израз на корените на нашата истинска същност и красота.
В тази връзка бих искала да Ви помоля да споделите с нас какво ще намерим, с какво ще ни грабне и какви чувства ще остави в нас Вашата нова книга „Звуци от тишината“?
Нека да отговоря на тази въпрос с цитат от книгата:
„Всъщност какъв е звукът на падаща снежинка, която докосва ледената земя? Вече се замислихте, нали? Може би сега се опитвате да създадете в съзнанието си подходящата музика, съпътстваща този снежен танц? А може би зимата с нейната дълбока тишина е също като стаената и заспала зимен сън вътре в нас мъдрост… или всичко това са просто звуци от тишината?”
Благодаря Ви за вниманието! За мен бе вълнуващо да усетя ритъма на Вашия динамичен и наситен с емоции живот. Радвам се, че ще можете да споделите с нашите приятели и гости на МастърМайнд мнението си относно положителните вибрации от ритъма на барабаните и с импровизираната сесия вярвам, че ритъмът ще успее да проникне във всеки един от присъстващите! БлагоДаря! :)
Интервюто проведе: Блага Христозова
MasterMind Party: "Звуци от тишината" с Мартин Иванов
Петък, 07 Ноември 2014 13:19 Публикувана във Партита
„Той е магьосник на ритъма. Емоции и истински истории, базирани на огромната трансформираща сила на ритъма, ще ни поведат към звуците на тишината”
Мартин Иванов е един от онези българи, които са натрупали ценен опит навън, за да се посветят на нещо значимо тук. Той е композитор, диригент, перкусионист и изследовател, който е прекарал 15 години в САЩ и Канада. Завършва престижните Berklee College of Music, Бостън (джаз композиция и аранжиране), University of Memphis и University of Massachusetts (магистърска и докторска степен по изкуствата и композиция), Софийски Университет ‘Св. Климент Охридски’ (магистър стопанско управление). През годините 2001-2004 Мартин Иванов преподава композиция, хармония и аранжиране в University of Memphis и University of Massachusetts.
След завръщането си в България, той основава Институт за съвременно изкуство и терапия ЛИБЕРА с основната мотивация да използва творческите си знания както за терапевтични и обучителни практики, така и за създаването и развитието на социални проекти.
Мартин Иванов полага основите на барабанната/ритъм терапия и барабанното фасилитиране в България. Той е официално оторизиран дръм съркъл фасилитатор от световно известната американска компания „REMO, Inc.”. Създател е на програмите Ритмология, Арт Ритъм, Корпоративен Ритъм, Happy Drum (Ритмология за деца), Алхимични Ритъм Лаборатория. Провел е множество обществени, образователни, корпоративни и терапевтични събития, основани на ритъма и изразните средства на ударните инструменти. Положителните вибрации на неговите барабани проникват в нуждаещите се от социална и терапевтична подкрепа затвори, психодиспансери, домове за възрастни, домове за деца, лишени от родителски грижи, дневни центрове за деца с увреждания и онкологични клиники.
Широко популярни са неговите корпоративни ритъм трейнинги, в които се включват световно известни компании като Microsoft, Citibank, Shell, HP, Deloitte, Carlsberg, AVON, Nestle, Renault Nissan и много други. Мотивационен говорител и лектор, използващ езика на ритъма като средство за личностно и колективно развитие. Преводач и издател на книгата „Лечебната сила на барабана” и автор на „Алхимия на Ритъма”. Участник е в разнообразни интервюта, радио и телевизионни програми.
На предстоящото MASTERMIND парти Мартин ще сподели очарователни истории и завладяващи изследвания, демонстриращи качеството на ритъма да влияе благотворно и положително върху нашата креативност, физическо и психическо здраве, личностно и групово развитие.
„Звуци от тишината“ е новата му книга, която ни учи как да си спомним мъдростта, скрита дълбоко в нас самите. Тя дава ключ към отговорите, които можем да намерим във всеки удар на сърцето, всяка следваща глътка въздух, всяка крачка, която правим, всяка дума, която произнасяме.
Ето само някои от интересните неща, които ще имате възможност да научите:
Принципи на резонанса и увличането и как те ни влияят?
Какво е имал предвид Ницше с мисълта ‘Всички наистина велики мисли са заченати по време на ходене’ – как и защо се случва всичко това и как можете да го постигнете?
Как можете да развиете вашата креативност?
Как да достигате до гениални открития и да можете да взимате творчески решения?
Къде се намира нашия истински дом?
Как да постигнете баланс между ума и сърцето и да се чувствате уютно и комфортно?
Какво означава ‘майсторство без усилия’ и как да го постигнем? ... и мн. др.
Заповядайте на едно незабравимо интерактивно приключение, в което няма да бъдете пасивни слушатели, а активни участници в разнообразните ритъм игри, упражнения и изненади!
Кога: 21.11.2014 г. /петък/, 18.30 часа
Къде: Studio 5, НДК
Как: Чрез предварителна регистрация на: http://mastermind.bg/party/
Вход: 10 лв.
Мадлен Алгафари: „Българите сме грозни патета, които просто още не знаят, че са лебеди“ - част 2
Сряда, 15 Октомври 2014 11:37 Публикувана във Интервюта
Сега да си поговорим малко и за българите като нация. В последната си книга ти правиш обстоен анализ на народопсихологията ни и това какви сме като хора.
Вярно ли е това, че сме егоисти, всеки се затваря в своята черупка и се интересува единствено и само от себе си и собственото си оцеляване?
Това е един естествен етап, през който нацията в момента трябва да мине, защото много дълги години, столетия, бих казала, начинът, по който на българина му се е налагало да живее или е избирал да живее, е бил време на преобладаването на “ние” и изтриване на “Аз-а”. В момента, ние сме в един своеобразен пубертет, в който този „Аз“ трябва да се утвърди, т.е. да поеме личната си отговорност. Вече не ни е отговорна нито партията, нито държавата, нито патриархалната структура на семейството. Някъде този „Аз“ трябва да поеме силата си, да се случи, да си повярва, да се оцени. Затова казвам в книгата си, че основният ни проблем е, че сме грозни патета, които просто не знаят, че са лебеди. И не е вярно, че имаме толкова много кусури. Ние просто сме повярвали, че сме грозни патета. Време е само да се видим в истинската си светлина и да си оценим всички достойнства, които имаме.
Не можем да отречем негативизмът, който българина има, но той е преходен и аз виждам как най-младото поколение има много повече чувство за лична стойност и много по-лесно казва “Аз искам!”, “Аз избирам!”, “Аз харесвам/не харесвам”, отколкото поколенията назад. Тук е важно, разбира се, да кажем, че не тоталното отиване в „Аз-а“ е здравото! Това е другата крайност, както и изтриването на “Аз-а”. Много повече вяра в себе си, чувство за лична стойност има в децата ни. В този смисъл, те са по-свободни и затова мисля, че като цяло предстои на българина да реабилитира чувството си за лична стойност и ценност. И тогава негативизмът няма начин да не изчезне, защото той идва от неумението да обичаш себе си достатъчно.
Какви са твоите наблюдения, все повече ли стават хората, които се отварят за духовното?
Да, категорично! Преди 20 години, когато започнах своята практика, много по-битови разговори съм водила с моите клиенти. От типа: проблеми с шефа ми, с мъжа ми/жена ми, с детето ми. Докато сега изключително много хора сядат срещу мен с вече зададените въпроси: какъв е смисълът на живота ми, какво се случва с планетата, с човечеството, епохата, в която живеем, какви са по-генералните необходимости, общата ни кауза и мисия, усещането за свързаност в едно, помагането, екологията. Така че, духовна революция има и това звучи много обнадеждаващо. Защото аз работя с нещата, които се случват вътре в нас, а те винаги предшестват онова, което ще се случи след това. И затова имам късмета да ги виждам тези неща по-рано. Но и много други хора го виждат вече това, те живеят по този начин, “дишат го”!
А дали не сме капсуловани в една общност от хора, които са осъзнати, духовно интелигентни, а някъде там, в други краища на света и на България, това не се случва?
Ами не е така, защото ако някой човек е поне малко прозрял и осъзнал, той вече носи като естествена необходимост говоренето за това или показването с личен пример на един малко по-различен начин на живеене, заради по-различен светоглед. Това неминуемо полека увеличава броя на тези хора. То е “заразно” в най-хубавия смисъл на думата. Не мисля, че е капсуловано. И именно по-осъзнатите хора, с малко по-висок коефициент на духовна интелигентност, много добре знаят, че това е част от тяхната мисия също. Без да отиват в някакви мегаломанни идеи, разбира се.
Ти пътуваш много, посетила си много страни, имаш ли усещането, че България е едно по-различно, свято място?
В тази книга доста разказвам за пътуванията си - за Япония, Венецуела, Бразилия, за места, на които съм водила и уъркшопи, и то всичките в посока на това да кажа на четящите да спрат да се съдят и да си лепят етикета, че сме най-нещастната нация, че сме много ужасни, злобни, завистливи… Със сигурност минаването през този етап е естествен път на израстването, но това генерализиране с окончателно лепене на етикета пречи много. От шанса, който имах да сравня, мога да кажа с ръка на сърцето, че сме изключителни хора! Толкова сме дълбоки… Ние сме изключително многопластови хора и сме с добри сърца! И сме изключително креативни, изобретателни...и сме помагащи, все повече. Виждаме го всеки ден. Тази сутрин гледах в репортаж по телевизията как спасяваха едно изнемощяло от глад конче... Винаги, когато има мащабни кампании за благотворителност, стотици хиляди хора се отзовават. Ето тези малки актове на състрадателност ни говорят много. Уж сме много бедни, а виждате ли каква лавина от искащи да пратят един лев, с който да помогнат. И това е ежедневие за хората, които имат такъв светоглед. Те го правят непрекъснато. Дори и като минат покрай ей това дърво, те му благодарят, че е там, че диша, че дава кислород и взима въглероден диоксид. За мен това са доказателствата за духовното ни узряване.
Какво послание би отправила към нашата аудитория?
Бих искала всички ние да си зададем въпроса “Какво и кого обичам?” и да не забавяме изразяването на тази любов. Каквото и да е, към когото и да е, и разбира се - на първо място – към себе си! Не мисля, че има по-голям грях в момента на планетата, от това да си стискаме любовта. Заболява един човек, който не позволява първо да усети любовта в себе си и второ - да й даде израз. Като започнем от дървото, на което бих благодарил, когато мина покрай него, или кончето на улицата или на близките си вкъщи. Най-големите ни смисъл и мисия са да генерираме любов. Лесно е да се каже “Аз не го мога и съм станал тъжен, депресиран, недоволен и черноглед, защото животът ми е низ от трудности и неудачи.” Предлагам на тези хора едно допускане, поне вътрешен въпрос - дали не е обратното? - “Понеже съм черноглед, недоволен и избирам да виждам негативите, дали не е именно затова животът ми низ от неудачи?” Любовта си ходи покрай нас по улиците и вътре си я носим, просто трябва да насочим фара на съзнанието към нея, защото ние възприемаме онова, в което внимаваме. А имаме винаги власт върху това накъде да си насочим вниманието. Ако аз реша да внимавам в дупките по улицата, аз ще възприемам тях. Ако реша да си насоча вниманието към някакви деца, които се смеят тук на този ъгъл, аз ще възприемам тях. „Фарът на вниманието” можем да избираме да го насочваме във всеки един момент. Дори и промяната, която ще постигнем да е само за 5 секунди, пак е нещо! Следващият път може да е за 5 минути. После за 5 дни, месеца, години... Просто трябва да сме отворени и да виждаме всичко хубаво около нас.
Запознайте се лично с Мадлен Алгафари и задайте своите въпроси към нея на предстоящото MasterMind party на 21.10.2014 г. в Студио 5, където Мадлен ще бъде гост-лектор и ще ни преведе по пътя “От “Какво ще кажат другите” до “Какво избирам аз”“. Повече подробности можете да откриете тук. Необходима е предварителна регистрация на: http://mastermind.bg/party/#
Интервюто проведе Десислава Тодрова