Неделя, 21 Юли 2013 05:18
Оценете статията
(3 оценки)

Марина Стойчовска - психолог, терапевт и една многоцветна, и красива жена.

Марина Стойчовска е завършила Клинична и консултативна психология в СУ. Тя е настоящ Психодрама-терапевт и води групи по Психодрама. В терапията с индивидуални клиенти използва също така когнитивно-поведенчески и психодинамични техники, както и хипноза. Води семинари на различни теми. Марина е собственик на агенция за запознанства, където помага на хората да срещнат своята половинка, както и да решат личностните си проблеми, свързани с интимната сфера от живота им.

 

Здравей Марина. За мен е голямо удоволствие да се видя с теб днес и да проведем интервю. Ще започна със следния въпрос Познаваш ли себе си?


Надявам се\. Мисля, че се познавам защото съм направила всичко възможно за да опозная себе си. Когато работя знам какво може да ме затрудни и кои са моите силни страни. Ако срещна случай, който би ме затруднил не поемам отговорност да работя с конкретния проблем, а използвам по интензивна супервизия. В личния ми живот например знам в определени ситуации какво мога да очаквам от себе си, къде мога да объркам нещата и как мога да предотвратя това.


Положила съм много усилия да опозная себе си, седем години съм била в група и съм ходила на индивидуална терапия.

 

Как мислиш каква е представата на другите за теб?


Мисля си, че хората ме харесват като цяло. Защото когато се срещна с даден човек предимно слушам и говорим за него, а хората обичат да говорят за себе си. Аз слушам с интерес, просто хората са ми интересни като цяло и точно по тази причина се занимавам с психология. Избягвам да говоря много за себе си, без разбира се да стигам до крайности. Споделям определени неща, но без да разказвам твърде лични истории. По този начин успявам да постигна един баланс в общуването с хората, да предразположа отсрещния и да споделя нещо, и от себе си. Всичко това кара другите да ме харесват, да ме считат за общителна, позитивна, подкрепяща, чувала съм, че ме намират за енергична и аз също се възприемам по този начин. Казвали са ми, че ме мислят за много хармонична и балансирана, но това всъщност се различава от моето мнение. Имам още какво да работя по отношение на
хармонията в живота ми.

 

На предстоящото парти ще говорим за психотерапевтичния метод Психодрама. Би ли могла да ни разясниш какво представлява този метод?


Това е метод, който работи еднакво успешно в група и при индивидуална работа с клиенти. Психодрамата според мен е „дялан камък” защото работи добре и с възрастни, и с деца понеже има много игрови техники, използват се кукли, рисунки, цветове. Показва резултати в трудово-организационната психология защото всички тренинги и ролеви игри, които се правят в един тиймбилдинг например, при тренинг за социален екип или при обучение за повишаване на мотивацията са взаимствани от груповата терапия на Морено. Морено е всъщност създателят на Психодрамата.


Метода постига значителни успехи при хора стремящи се към определено личностно развитие, но може да покаже резултати и при хора с диагнози, естествено не за всички видове диагнози разбира се. Точно по тази причина казвам, че е „дялан камък” защото се напасва добре в много аспекти на психологията.

С какво методът Психодрама е по-различен и ефективен от други терапевтични подходи?

 

Различава го самата техника на работа. Другите терапевтични подходи работят през интервю клиентът стои, терапевта стои и си говорят. Това говорене терапевтира чрез подходящо подбрани техники. Психодрамата не набляга на говоренето, а по скоро на изиграването на проблема. Това изиграване може да е през някаква метафора на конкретен проблем, а може да бъде и определена ситуация.


Играта предоставя възможност, в сравнение с разговора да  се погледнат нещата малко по-обективно, човек да може да погледне себе си отстрани, всичко се случва много бавно и това е с определена цел. Изговаряйки дадена история, която е травматизираща за нас ние я разказваме за 5 или 10 минути например, изигравайки я това отнема много повече време. Подобен процес е особено полезен защото дава възможност да се анализира всяка думичка, всеки жест, тембъра на гласа, за да се види как се е стигнало до този проблем и какво може да се промени от там нататък. Благодарение на играта човек се потапя много по-надълбоко в това, което му се е случило, доста по реално изживява същите емоции, които е изпитал в конкретната ситуация.


Предимството на Психодрамата пред другите терапевтични методи е, че чрез нея се рови в миналото, търси причината за даден проблем или за дадена трудност в характера на човека, но прилага това, което сме разбрали за миналото на човека в настоящето. Голяма част от терапевтичните методи работят само тук и сега, само в настоящето, само с отработване на нови модели на поведение без да се търси причината, как се е стигнало до настоящия модел. Да човек научава някакви нови начини да функционира в ежедневието си, но причината за проблема избива от някъде другаде в даден момент.


Други методи много наблягат на миналото, ровят, ровят, когато си бил на 2 години, на 3 години и някак си докато стигнат до настоящето е минало толкова много време, че хората не винаги имат ресурси времеви и финансов, и като усилия да се подложат на подобен вид терапия, например класическата психоанализата. Тя е един много дълбинен метод, който акцентира изключително много на миналото.


Психодрамата прави и двете, хем се интересува от причината която обикновено е в миналото, не винаги, но много често, същевременно винаги се връща тук и сега към това, което ние сме разбрали за миналото и преживяванията си и как това може да бъде интерпретирано към настоящия момент и как то може да се промени към по-добро. Особено ми допада и груповия начин на работа на психодрамата, тъй като се случват различни процеси, които са много интересни. При работата в група се виждат реалните модели на поведение, дефицитите на всеки човек и силните му страни. Това са неща, които в една по-защитена среда между клиент и терапевт, каквато е индивидуалната терапия доста често убягват или не могат да се проявят.

На какво те научи ролята ти на водещ на група по Психодрама?


Научи ме на търпение и да удържам на тишина, ако някой просто стои и мълчи. Всъщност мълчанието е много важна част от работата с даден човек. Научих се да пренебрегвам собственото си его и когато чувам някой, който разсъждава неадекватно и не е  във връзка с реалността, да не се втурвам веднага да го разубеждавам, да налагам собственото си мнение, да демонстрирам какъв велик терапевт съм, а просто да оставя човек сам да преосмисли и да стигне до изводи, които може би аз по-рано от него виждам. За да бъда пълноценен водещ аз трябва да бъда изключително търпелива и да контролирам собствените си емоции. В крайна сметка аз съм човек и когато седна, и водя една група се радвам, трогвам се, на моменти се ядосвам, тъгувам с хората целия спектър от емоции, които може да изживее един човек, се появяват и в мен. Голямо е изкушението като водещ да вляза в ролята на гуру и да съветвам другите как да живеят по-добре, но това по никакъв начин не е добро за хората.


Интересно е да работя в екип с друг водещ както знаеш аз и Люба водим заедно двете. Тя е един много по-различен човек от мен това ни прави добър екип. Често сме на противоположно мнение, случва ми се да се замислям дали моето мнение не е свързано с мен като личност, а не толкова с работата ми на водещ. Да имам спокойствието и толерантността да възприема нейната гледна точка и да я изслушам. Това също е нещо много важно за мен.

От визитката ти става ясно, че си собственик на агенция за запознанства „Гара за двама”. Кои са най-често срещаните проблеми свързани с интимната сфера от живота на хората?


Проблемите са много индивидуални, не знам дали мога да направя някакво обобщение.


Във съвременната реалност разбиранията за ролята на мъжа и ролята на жената са много подвеждащи. Ние жените продължаваме да се борим за еманципация, за равенство и се стремим да се освободим от робството на мъжете. Но в устрема си към свобода се превръщаме в робовладелци, тоест ставаме като мъжете. Всъщност вместо да се борим женските ни качества да бъдат също толкова важни, колкото мъжките, ние се опитваме да придобием мъжки качества. Имам в предвид, че ние се борим за кариера, да бъдем независими, да бъдем самостоятелни, силни и справящи се с живота. Това са все мъжки характеристики. Оставяме сякаш на заден план развиването на женствеността, деликатността, слабостта и нежността ни. Важно е да си дадем сметка, че способността ни да раждаме деца е също толкова важна както и тази да растем в кариерата. Ролята, в която жената влиза хем да се опитва да бъде майка, любовница, жена, но пък да бъде независима, работеща и силна размива женския образ и го прави по-малко привлекателен за мъжете. Всъщност мъжете си мечтаят за класическата женствена жена.


По същия начин мъжа за да се адаптира към новите обстоятелства му се налага да пусне малко власт на жената и мъжете стават по-неинициативни, по-пасивни, по-чувствителни, по-благи. На нас жените това не ни харесва и искаме мъжете все пак да си останат силни и активни, хем при нас като дойде един силен мъж ние го гледаме малко скептично и се чувстваме неспокойни и заплашени. Мъжа изпада в една роля, в която му е трудно да балансира хем да си остане силен, хем да не бъде заплашителен.


От друга страна като гледаме от филмите там мъжете се едни романтични, чувствителни, подкрепящи, страдащи. Това особено обърква мъжете как един мъж да бъде хем чувствителен, пък хем силен. Всичко е възможно разбира се, но баланса е труден.


Всички тези роли раздалечават мъжете и жените като по този начин се затрудняват в намирането на път един към друг и към самите себе си.


Много хора твърдят интелектуално, че искат да създадат връзка, но нещо им пречи. Преживяли са емоционална травма или раздяла, видяли са недобър модел на семейство, в който са отраснали, но тук вече при всеки човек е строго индивидуално и различно.

Кой е най-лесния начин една жена да се запознае с един мъж?

 

Това вече е индивидуално и ние в агенцията не работим добре с хора, които разчитат само на нас. По-лесно работим с хора търсещи още една възможност.


Най-лесния начин една жена да се запознае с един мъж е не толкова да подбере място или социален кръг, колкото да си позволи да бъде жена, да изглежда красива, женствена, кокетна и загадъчна. По този начин тя привлича внимание като жена, а не като човек справящ се с живота си. Тук важна роля играе езика на тялото дори не толкова облеклото, например кръстосани крака, деликатни маниери, отмятане на косата, поглед и дори по-фриволна походка. Тези неща привличат мъжкия поглед. Ако една жена забележи интерес в мъжа, който я привлича да не си вирва носа, а да даде сигнал, че това внимание и е приятно и да се възползва.

А кой е най-бързия начин мъжът да грабне вниманието на една жена?

 

Би било малко агресивно ако мъжа демонстрира свръхмъжественост, така че той трябва да е малко по-внимателен. Може би някакъв по-директен подход, явен поглед или запознанство или споделяне, че някаква жена му е направила впечатление. Тук се появява сериозен проблем да не ни откажат близост защото това често действа пагубно на хората. Така, че когато човек реши да поеме инициативата да си има едно наум, че шанса е 50 на 50. Може да получи отказ и това не е края на света. В крайна сметка не можем да сме по вкуса на всички. Най безболезнения начин мъжът да се запознае с една жена е да приеме, че тя може толкова да го хареса, колкото и да не го хареса. Но е добре да опитва.

 

Защо да се обърнем към агенция „Гара за двама”?


Не мога да кажа защо точно към моята, все пак не знам как работят колегите от другите агенции за запознанства, но мога да изтъкна нашите предимства. Тук работим предимно психолози. Стремим се да задействаме хората не само като обогатяваме техния социален кръг, а и като ги съветваме, насочваме как могат да бъдат по-успешни в интимния си живот, разбира се ако те имат нужда и желание за това. Нашите клиенти се стремят към една и съща цел да създадат сериозни отношения. Ние не работим с хора, които искат просто да се забавляват или търсят връзка за една нощ.
Предимството на нашата агенция пред Интернет запознанство например е, че информацията, която се подава е реална за разлика от тази, която се пуска например в сайтовете за запознанства.

Какво предстои за теб през 2013 г.?


Не мисля, че ми предстои нещо по-различно от това,  което ми се случва в момента. Това, което аз всъщност правя е да управлявам агенция за запознанства, да работя индивидуално с клиенти и да водя групи по Психодрама.


Моя дългосрочна цел е да намеря начин, разбира се не само аз, а със съдействието и на мои колеги, да информираме хората за това, че психологическата услуга не е нещо срамно, странно и чуждо. Всеки човек дори и с по-малък проблем е добре да се консултира с нас като специалисти, за да не му е толкова трудно в живота. Иска ми се хората да знаят, че времето не оправя нещата. Например ако искаме да преодолеем дадена връзка и да забравим човек, с който сме се разделили и разчитаме само на времето да ни помогне, то шанса ни да продължим напред не е много голям. Важно е да се направят и някои други стъпки допълнително.


Имам желание хората да бъдат по наясно за разликата между психолог, психиатър, психоаналитик и психотерапевт защото е важно това да се знае, за да може човек да вземе правилното решение за себе си, от каква помощ има нужда. Това естествено е задача на нас специалистите да информираме обществото какво ние правим и с какво можем да сме полезни. Няма закон в България за психотерапията в момента. Правят се работни групи, надявам се да имам възможност да се включа в такава група. В момента има доста недобри предложения за изменение на този закон и ми се иска да мога да изразя собственото си мнение в тази посока. Искам, когато се приеме подобен закон той да бъде функциониращ и адекватен към реалността.

Остава ли ти време за теб самата и по какъв начин се грижиш за себе си?


Малко ми остава време, но все пак се намира. Не правя нищо кой знае какво имам няколко хобита, които са много тривиални и обикновени, но пък много ме отморяват. Например гледам балконски цветя всеки ден си отделям време, в което ги наблюдавам има ли нова пъпка, има ли някое цветче, поляти ли са всичките, развиват ли се, не се ли развиват. По този начин мисълта ми отива в съвсем различна посока, което за мен е много приятно. Обичам да чета художествена литература и за мен книгите са възможност да се пренеса в някакъв друг свят, всичко това ми помага да се откъсна от ежедневието.


Аз обичам да гледам сериали не от тези с по 500 серии, но такива от сорта на „Приятели”, „Двама мъже и половина” и други. Това също ме разтоварва и откъсва от работната ми реалност.

Коя е любимата ти детска игра?


Аз не си спомням как се казва, но тя беше свързана с влизане в роли между другото. Аз много настоявах с приятелчетата ми да играем точно на тази игра. Какво всъщност правехме. Един от нас заставаше и казваше едно стихче, което завършваше с думите „Ще се превърна в...” например в балерина, котка или някаква роля измисля, след което си затваряше очите. Чакаше около 20 секунди и всеки заемаше някаква поза. Детето, което си закриваше очите ги отваряше след определено време, отиваше при всеки един от нас и ни включваше. Ние изигравахме по един етюд. Накрая се избираше друг, който да застане отстрани и да води и така.

Знам, че имаш една прекрасна малка дъщеричка. Отделяш ли време да играете заедно?


Когато намерим време ние играем много на игри тип куклен театър, плюшената овца какво казала на плюшеното куче. Забелязвам, че напоследък и тя започна сама да си измисля как куклите си функционират по някакъв начин, например пътуват, падат, стават помагат си. Всичко това и е много интересно.

Каква е твоята визия за България след 10 г.?


Аз мисля утопично. Ако се запитам, в какво вярвам истинското ми мнение е, че няма да има съществена промяна на ситуацията в България в момента. Но тези мисли много ме смазват и демотивират да остана да живея тук.


Затова се опитвам да мисля утопично. Представям си, че Закона за който споменах за психотерапията ще бъде приет и приложим. Аз ще бъда един добре работещ психотерапевт. Ще има поле за комуникация с други колеги. Хората в страната ще бъдат материално и икономически много по-добре. Услугата психотерапия ще бъда по достъпна, дори си представям как ще се поема и през здравна каса. Знам, че корупцията и връзкарството ще го ма винаги както го има навсякъде. Още Алеко Константинов е казал, че това което го има в България го има и в другите държави, но в много по-големи мащаби.

Каква е твоята позиция по отношение на промените, които настъпват в общественото мнение напоследък?


Не знам дали настъпват някакви промени. Това, което се вижда е, че хората протестират защото им е дошло до гуша. Но не знам дали това е свързано с качествени промени или по скоро с количествени. Ние сме си трупали, трупали, пълнили сме чашата с определени негативи и тя в един момент прелива, в резултат на което започнахме да протестираме. Не знам обаче дали това говори за някаква качествена промяна в нас. Ето например ако моята съседката стане утре министър и при нея дойде нейна роднина и я помоли да вземе някого на работа, не вярвам, че моята съседка ще успее да бъде толкова принципна, че да откаже помощ. Смятам, че българите сме много семейна нация и връзкарството у нас трудно би се променило.


Мисля си, че за да се случат по-генерални промени както световната историята ни показва се искат много грандиозни жертви. Колкото по-голяма промяна искаме толкова по-голяма жертва е необходимо да направим. Аз мисля, че ние искаме промяна, без да сме готови да платим нейната цена. Дори лично аз не съм убедена, че съм готова на подобна стъпка.

Научиха ли се българите да лекуват душата си, когато ги боли както ходят на лекар, когато ги боли ръката?


Не мисля. Българите имаме много лоша здравна култура и недобра хигиена на душата. Например като погледнем отношението към тялото ни колко хора ходят на профилактичен преглед, колко хора се самолекуват и до каква степен хората са склонни да се доверяват на псевдо специалисти. До скоро и антибиотици си купувахме сами. Ние масово не сме достигнали до това ниво да се обърнем към лекарите навреме, какво остава за душевното ни здраве. Много хора осъзнават под какъв стрес живеят постоянно, но нищо не правят за да променят това. Хората си казват : „Аз знам, че това ми пречи, но аз съм си такъв. ” Липсва ни осъзнаването, че нещата са в наши ръце и зависят изцяло от нас. Ако ние искаме да живеем добър, здравословен живот, да бъдем устойчиви на предизвикателствата в живота и това да продължи дълго е важно да имаме стратегии за справяне със стреса и да ги използваме целенасочено. Да си даваме сметка на кои наши силни страни можем да разчитаме, когато живота ни поднесе предизвикателство в живота. Да осъзнаем в какви ситуации можем да избегнем да попадаме, за да не се самопрецакваме. Всичко изброено е свързано със себепознанието. Важно е в България да се създаде силна връзка между медицина и психология. Вече не е тайна, че голяма част от психичните проблеми избиват на телесно ниво, но това не се включва в лечението. Практикуващите лекари трябва да са много наясно каква роля играе психологията на човека. Всичко това обаче зависи от нас като специалисти да информираме хората, че това е възможно.

Какво е твоето послание към Mastermind Bulgaria?


Искам да отправя благодарност към всички вас защото тази мисия, която аз имам за себе си да информирам хората за това какви са възможностите им и те сами да вземат решение като, че ли се припокрива с мисията на Mastermind Bulgaria. Мисля си, че ако има повече подобни организации, които да функционират толкова добре, то нашата задача би била доста улеснена. Всъщност ние сме от един отбор.

Искам да благодаря, че тази информация се разпространява и достига до хората.


Екипът на Mastermind Bulgaria ти благодари от все сърце и ти желаем много успех.


С Марина Стойчовска можете да се свържете по-следните начини:


1. Чрез фейсбук
2. Чрез сайта на агенция „Гара за двама;
3.Чрез сайта на Център за психологически тренинги и консултации

Последна редакция Неделя, 21 Юли 2013 05:44
Marina Lyutova

Последни статии от Marina Lyutova

Сродни статии (по етикет)

Обратно горе