Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Истината в този пореден, но също особено ценен урок е следната : Можем да изберем да виждаме всички хора или като любящи или като изпълнени със страх.

Нашето ЕГО е винаги, като малък войник, подозрителен и търсещ хубава битка, винаги нащрек, готов да атакува и да се защитава. Когато някой друг ни е ядосан, егото ще ни накара да се вкопчим във възприятието, че този човек ни напада и това е абсолютната истина, която не може да бъде възприета по никакъв друг начин.

Настана време за поредния урок по обич. Надявам се да съм успяла да ви заинтригувам досега и да чакате с нетърпение продължението. Ако не ще бъде доволна последните ми статии да останат ценен източник на информация за вас.

Като начало за мен е важно да отбележа, че възприятията са огледало на нашата вътрешна същност.

През повечето време ние се вкопчваме във възприятията си за другите хора, сякаш те са абсолютни истини и неоспорими факти.

Невинаги е лесно да се види, но щом погледнем към другите хора в живота си, ние всъщност гледаме през множество лещи, всяка от които е оцветена от собствените ни преживявания и променя това, което виждаме.

Всички ние прекрасно умеем да проектираме нерешените си проблеми от нашите предишни взаимоотношения – с родители, братя, сестри, партньори – в настоящите си взаимоотношения.

Няма нищо лошо в това да сме раздразнителни или ядосани. Изпитването на тези чувства е част от човешката ни природа, важно е да уважаваме тази част от нас и да не отричаме, че сме хора. Ала като открием как понякога проектираме и стоварваме собственият си гняв върху другите, тогава можем да започнем да поемаме отговорност за собствените си мисли и проекции.

Можем да започнем да приемаме истината, че всички съзнания са свързани и че нападателните мисли, които насочваме към другите хора, са всъщност нападения към самите нас.

За финал нека обобщя УРОК-а гласи:

УРОК №3

Днес ще гледам на всички мои възприятия за другите хора така сякаш са огледални отражения на мислите и чувствата в моето собствено съзнание. Ще видя другите в настоящето вместо да ги виждам като сенки на тяхното или моето минало.

Следва продължение….

Препоръчваме ви да прочетете още :

УРОК №1, УРОК №2 и статията за Всекидневни уроци по ЛЮБОВ

Много се вълнувам от споделянето с вас на този урок, защото когато за пръв път го прочетох, си дадох сметка, колко дълго време съм обвинявала света за нещастието си и колко много негативни мисли минаваха преди в моята глава.

Те определяха отношението ми дори и към самата мен. Знаете ли, колко често ми се искаше да съм друг човек, защото трудно одобрявах човека, който си мислех че съм.

Сега знам и една простичка истина никой не може да ме нарани ако не му предоставя властта да го стори.

Здравейте приятели, надявям се да съм успяла да ви заинтригувам с предишната си така наречена уводна статия по отношение на изкуството ЛЮБОВ. Ето както обещах започвам с първи урок, който ни учи да гледаме на света, като средство за изцеление от изолацията.

Урока гласи:

Колко често се чувствате неразбрани, недооценени и сами?

Колко често се питате дали наистина хората около вас ви обичат?

А питате ли се понякога какъв е смисъла да сте уникални и различни?

Знаете ли, че на мен ми се наложи да си отговарям често напоследък на подобни въпроси и започнах да се замислям- “Аз обичам ли себе си? И ако НЕ защо?”????

За мен става ясно, че един от проблемите на съвременният свят е патологичната липса на ЛЮБОВ и по страшното е, че много хора не обичат СЕБЕ СИ.

Разбирам, че е особено важно да си вярвам, да се обичам и да се приемам такава каквато съм, но защо нещо все не ми се получава???

Наскоро попаднах на една интересна книжка и имам желание в няколко статии да споделя с вас едни много простички уроци, които могат да умножат многократно вашата ЛЮБОВ.

Ето моето предложение към вас как да започнете да прилагате уроците на ЛЮБОВ-та:

Жената излязла пред къщата си, когато видяла тримата старци с дълги бели бради, седнали в нейния двор. Казала им:

„Не ви познавам, но вероятно сте гладни. Влезте вътре, за да се нахраните!“
„В къщи ли е мъжът ти?“  попитали те. Когато получили отрицателен отговор й казали: „Не можем да влезем, докато не се върне!“

Вечерта съпругът й се прибрал и тя му разказала за случката. „Иди и ги покани да влязат сега.“ Тя изпълнила заръката и ги поканила, но отговорът, който получила бил малко странен. Те й казали: „Не можем да влезем у вас заедно!“, а на нейния въпрос ЗАЩО, единият от мъжете отвърнал, посочвайки един от другите двама:  „Неговото име е Благосъстояние, на дргуаря ни – Успех, а аз съм Любов.“ След това добавил: „Прибери се и обсъдете със съпруга си кой от нас ще изберете да поканите у дома си!“

Някои хора лесно се адаптират към нова среда, общуват свободно и непринудено в група и  бързо намират общ език с различните хора. За други обаче този процес е много труден и дори болезнен. Това са така наречените затворени хора, които трудно се отпускат. За тях е цяло мъчение да се включат във взаимоотношенията на даден колектив, особено ако е непознат.

Продължение на статията : КОЛИН ПАУЪЛ:  “18 УРОКА ОТ ЕДИН УСПЕШЕН ЛИДЕР” - I част .....

Урок 7: Непрекъснато се вглеждайте под повърхността. Не се пазете от това (просто) защото може да не харесате това, което виждате. "Ако не е счупено, не го оправяй", е лозунгът на самодоволните, арогантните и уплашените. Той е оправдание за бездействието им. Той е мисловната нагласа, че днешните реалности ще продължат и утре по стегнат, линеен и предвидим начин. Чиста фантазия. В подобен тип корпоративна култура няма да намерите хора, които проактивно вземат мерки за решаването на проблемите, докато те възникват. Един съвет: не инвестирайте в такива компании.

Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.

На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия. От дълго време той не откъсвал очи от един спортен автомобил в близкия магазин и тъй като знаел, че баща му може да си го позволи, му казал, че си мечтае това да е подаръкът му за завършването.
Този ден приближавал и младежът започнал да очаква от баща си знаци, че е купил колата. На самия ден баща му го извикал в кабинета си. Казал му, че е горд да има толкова чудесен син и че много го обича. После му подал красиво опакована кутия. Любопитен, но и леко разочарован, синът отворил кутията и намерил вътре красива Библия с кожена подвързия, на която със златни букви било избродирано името му.
Ядосан, той изкрещял:

– Имаш толкова пари и да ми подаряваш Библия!

Младежът изхвърчал бясно от кабинета на баща си, оставяйки подаръка на масата, след което напуснал и дома си.
Минали много години. Младият мъж пожънал успех в бизнес начинанията си. Имал красива къща и чудесно семейство. Но баща му бил вече много стар и той решил да отиде при него. Двамата не се били виждали от деня, в който синът завършил. Преди обаче да успее да организира пътуването си, той получил телеграма, че баща му е починал и му е завещал цялото си богатство. Трябвало да замине веднага и да се погрижи за подробностите.
Когато пристигнал в бащината си къща, сърцето му се изпълнило с тъга и съжаление. Започнал да преглежда документите на баща си и между тях намерил все още новата Библия, точно както самият той я бил оставил преди години. Със сълзи на очи я отворил и започнал да прелиства страниците.
Бащата грижливо бил подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!“
Докато мъжът четял тези думи, от страниците изпаднал ключ за кола с името на търговеца, в чийто магазин била изложена така желаната от него навремето спортна кола. До името на търговеца била датата на завършването му и думите: „ПЛАТЕНА 100%“.

~ . ~ . ~

Колко често отхвърляме Божиите дарове, защото не са опаковани така, както очакваме? Не разваляйте това, което имате, за да съжалявате за онова, което нямате. И не забравяйте, че доскоро само сте мечтали за това, което имате сега.

АКО ВАШИЯТ ДАР НЕ Е ОПАКОВАН, КАКТО СТЕ ОЧАКВАЛИ, ТОВА Е, ЗАЩОТО Е БИЛ ОПАКОВАН МНОГО ПО-ДОБРЕ!

Източник : „Скритият дар“ на Джериес Авад