Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::
Щастие (43)
- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това… – И след кратка пауза добавил: – Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О…колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре – продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: – Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.
Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, – съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
- Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно…
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. –
- ТИ СИ КАТО ТОЗИ ПРЪСТЕН: РЯДЪК И СКЪП НАКИТ. И КАТО НЕГО, МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОЦЕНЕН САМО ОТ ИСТИНСКИЯ ПОЗНАВАЧ. ЗАЩО СИ ТРЪГНАЛ ДА ИСКАШ ОТ ВСЕКИ ДА ВИДИ ИСТИНСКАТА ТИ СТОЙНОСТ?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.
~ . ~ . ~
Източник : „Нека ти разкажа“ на Хорхе Букай.
Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.
На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия. От дълго време той не откъсвал очи от един спортен автомобил в близкия магазин и тъй като знаел, че баща му може да си го позволи, му казал, че си мечтае това да е подаръкът му за завършването.
Този ден приближавал и младежът започнал да очаква от баща си знаци, че е купил колата. На самия ден баща му го извикал в кабинета си. Казал му, че е горд да има толкова чудесен син и че много го обича. После му подал красиво опакована кутия. Любопитен, но и леко разочарован, синът отворил кутията и намерил вътре красива Библия с кожена подвързия, на която със златни букви било избродирано името му.
Ядосан, той изкрещял:
– Имаш толкова пари и да ми подаряваш Библия!
Младежът изхвърчал бясно от кабинета на баща си, оставяйки подаръка на масата, след което напуснал и дома си.
Минали много години. Младият мъж пожънал успех в бизнес начинанията си. Имал красива къща и чудесно семейство. Но баща му бил вече много стар и той решил да отиде при него. Двамата не се били виждали от деня, в който синът завършил. Преди обаче да успее да организира пътуването си, той получил телеграма, че баща му е починал и му е завещал цялото си богатство. Трябвало да замине веднага и да се погрижи за подробностите.
Когато пристигнал в бащината си къща, сърцето му се изпълнило с тъга и съжаление. Започнал да преглежда документите на баща си и между тях намерил все още новата Библия, точно както самият той я бил оставил преди години. Със сълзи на очи я отворил и започнал да прелиства страниците.
Бащата грижливо бил подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!“
Докато мъжът четял тези думи, от страниците изпаднал ключ за кола с името на търговеца, в чийто магазин била изложена така желаната от него навремето спортна кола. До името на търговеца била датата на завършването му и думите: „ПЛАТЕНА 100%“.
~ . ~ . ~
Колко често отхвърляме Божиите дарове, защото не са опаковани така, както очакваме? Не разваляйте това, което имате, за да съжалявате за онова, което нямате. И не забравяйте, че доскоро само сте мечтали за това, което имате сега.
АКО ВАШИЯТ ДАР НЕ Е ОПАКОВАН, КАКТО СТЕ ОЧАКВАЛИ, ТОВА Е, ЗАЩОТО Е БИЛ ОПАКОВАН МНОГО ПО-ДОБРЕ!
Източник : „Скритият дар“ на Джериес Авад
Едно детенце живеело в малка, бедна къща, разположена на един хълм. Докато растяла, тя си играела в малката градинка около къщата и можела да види през оградата, разположената високо на отсрещния хълм богаташка къща. Тя била голяма и красива и имала златни прозорци, толкова златни и блестящи, че малкото момиченце си мислело, колко магическо би било да израснеш и живееш в къща със златни прозорци, вместо в обикновена къща като тяхната.
Една простичка тайна как да изживеем най-яката си година досега
Наскоро си седях пред моя компютър и силно желаех да напиша няколко реда с полезни съвети на тема "Как бихме могли да превърнем 2012 в най-добрата ни година досега?". В главата ми започнаха да се появяват куп идеи, които бих препоръчала на всеки, който иска да направи 2012 г. най-добрата си година, но някак си ми се искаше с един простичък съвет да предизвикам пълна промяна на живота на всеки, който го пожелае.
На лист хартия написах малък списък с идеи за хора, които искат да изживеят най-върховната година от живота си:
Живял едно време мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги.
Един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта, за човека танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа.
Като приближил, видял че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после много нежно го връщал обратно във водата.
Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула.
Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.
Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.
Реч на Стийв Джобс на 12 юни 2005 година по време на церемонията по дипломирането на випуск 2005г.
За мен е чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз така и не успях да завърша колеж. В интерес на истината, никога не съм бил на такава церемония толкова отблизо, колкото днес. Днес искам да ви разкажа три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.
Първата история се отнася за свързването на точките. Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо се махнах?