Съгласно друга легенда първите, усетили ободряващия ефект на кафето и възползвали се от това си откритие, били монасите от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафейните плодове, с която снемали умората и изтощението по време на продължителните религиозни церемонии. Те пък я наричали „Кава“ в чест на персийския владетел Кай Кавус, който, съгласно преданието, възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето - така въодушевено се чувствали и те, пиейки тази напитка.
Първите по-обстойни сведения за кафето са открити в арабски източници, датиращи от около 1000 г. от новата ера. За родина на кафето се смята Етиопия, където и до днес то се среща и като диворастящо растение. Но става популярно, след като арабските търговци започват да го разпространяват от Йемен. Днес дори и специалистите продължават да спорят за произхода на името му. Някои считат, че „кафе“ се образува от арабското „кауе“, което означава сила, енергия. Други го свързват с названието „кахва“, идващо също от арабски и означаващо „вино“. Третата версия е на база името на провинция Каффа в южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе.
Системното култивиране на кафе започва през 15 век. Износът за Близкия и Средния Изток ставал през пристанището в Мокка. Най - известният и считан за най-добър сорт кафе „Мока“ е наречен така на името на това йеменско пристанище, откъдето е тръгнало разпространението на кафето. Два века Йемен господствал в търговията с кафе по света. После кафето се разпространило в много азиатски страни, а чрез турската дипломация проникнало и в други култури. Триумфалният поход на напитката нашир и надлъж през европейския континент започнал заедно с постепенно изграждащата се култура на кафенетата през 18 век. И така, кафето поема на едно приятно и ароматно пътешествие в отделните държави, които се прочуват с умението си да приготвят тази напитка и с превръщането на кафе - традицията в своеобразен ритуал и наслада за сетивата.
Всички видове кафе принадлежат към голямото семейство Брошови. Представляват вечнозелени храсти или ниски дървета, достигащи до 5 м. височина в диво състояние. Листата са тъмно зелени и лъскави, дълги около 10 – 15 см. и около 6 см. широки. Цветовете са разположени в сгъвките на малките клонки, като съцветия от силно миризливи бели цветове, които цъфтят едновременно и дават овални плодове. Те са зелени, когато не са узрели. Постепенно стават жълти, а когато узреят - почервеняват, преди да станат черни и да опадат. Всеки плод обикновено съдържа две семена, но около 5 до 10% от плодовете имат само едно семе. Плодовете узряват за около седем до девет месеца. Двата най - често отглеждани вида са високо ценените Coffea arabica и Coffea canephora, зърната на които са известни и като Арабика и Робуста. И двата вида се отглеждат главно в Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка. След като узреят плодовете се обират, обработват и изсушават. След това семената се изпичат в различна степен, според търсения вкус, смилат се и се сваряват, за да се получи напитката кафе.
Арабика – притежава мекост, силен аромат (съдържа около 90 ароматни вещества), кисело - сладък вкус и по - ниско съдържание на кофеин. Приготвена в машина за еспресо образува плътна пяна с цвят на орех.
Робуста – притежава наситен горчив вкус, слаб аромат (съдържа само 4 ароматни вещества) и по - високо съдържание на кофеин. Приготвена в кафе машина, образува лека, жълтеникава пяна.
Източник:
http://www.cooker.bg/news/lyubopitno-za-hranata/article/lyubopitni-fakti-za-kafeto