КОГАТО изпълненото със страх дете остане в нас и в зряла възраст става изключително трудно да имаме изцяло любящи взаимоотношения. Болката от детството ни се превръща в ограда от бодлива тел, която пречи на хората да приближат към сърцето ни.  Гласът на ЕГОТО  често ни напомня, че не бива да прощаваме и да се предпазваме да не бъдем наранени отново.

Понякога болезнените детски преживявания са заключени в подземията на съзнанието ни, където първоначалната болка крещи все тъй силно, ала е по-някакъв начин скрита от съзнателните ни мисли. Изпълненото със страх дете, което би могло да живее във всеки от нас, се нуждае от нашето внимание и грижи, независимо дали чуваме гласа му ясно или не.

Точно по тези причини е много важно за нас да уважаваме нашите човешки емоции, като гняв, страх и безпомощност. Не можем да се освободим от болезнените преживявание, като ги подтиснем или като излеем гнева си върху другите.

Понякога може да се окаже полезно провеждането на въображаем разговор с хората, които са ни наранили. Друг път може да ни помогне да напишем това, което чувстваме, на хартия, след което да я скъсаме или изгорим, осъзнавайки болката и същото време освобождавайки се от нея. В друг случай би помогнало посещение при психоаналитик. Трябва да се погрижим да излекуваме единствено собствените си възприятия и да успокоим изпълненото със страх дете вътре в нас.

Важно е да решим какво искаме да направим с нашите чувства на страх, гняв и безпомощност от миналото.

Любовта, която даряваме, винаги се приема на някакво ниво на съзнанието и единствено ЕГОТО ни казва, че другият трябва да откликне по определен начин, иначе връзката не може да бъде изцелена.

Вие притежавате в себе си силата да изцелите всички взаимоотношения в живота си.

Време е да формулирам накратко урок №10, а той гласи:

Следва продължение….

Препоръчваме ви

1. Предишната статия от поредицата - УРОК №9

2. Статията - Всекидневни уроци по ЛЮБОВ