НАШЕТО ЕГО иска да вярваме, че всичко което може да ни направи нещастни е извън нас. За нас понякога е много трудно да възприемем, че светът който „виждаме“ се определя от мислите в собственото ни съзнание.Егото ни създава илюзия, че всичко извън нас е „причината“, а това което ни се случва е „следствието“.
Направило ли ви е впечатление, че има дни, когато се чувствате добре и в мир със себе си и точно тогава хората и обстоятелствата, които обикновено ви дразнят, не ви тормозят вече? Единствената разлика е във вашето душевно състояние. То е в пряка връзка с вашите реакции и преживявания.
От друга страна сигурно сте изпадали в ситуация да си легнете вечер, заредени отрицателно, гневни на обстоятелствата и чувствайки се в едно особено конфликтно състояние. Може би сте се чувствали виновни за скандала със любимият човек или да сте ядосани на детето защото не ви слуша или сте изнервени то дълго продължилата делова вечеря.
Може би на следващата сутрин сте се събудили уморени и разстроени, без желание за работа. През целия ден срещате хора, които ви вбесяват и всички обстоятелства в ежедневието ви сякаш се случват за да ви подразнят още повече.
Всъщност единствената разлика е във вашето собствено съзнание.
Когато сме изпълнени с вътрешен покой, в съзнанието ни се водят битки между конфликтните мисли и те не изплуват на повърхността. Ала когато тези вътрешни битки се засилят, нашето его прави всичко възможно да проектира конфликтите върху хората и текущите ситуации. И тогава ние с всички сили се стараем да открием вината в някой друг и да се почувстваме оправдани за нашият гняв. Когоато се озовем в подобна ситуация, е лесно да повярваме на егото и да отречем, че причината за това, което преживяваме, е вътре в собственото ни съзнание.
За финал ще завърша с думите :
Нищо не може да ни нарани така, както нашите собствени мислите!
Следва продължение….
Препоръчваме ви
1. Предишната статия от поредицата - УРОК №7
