Днешният урок е още по-вдъхновяващ и надявам се много поучителен. Много е важно всички да си дадем сметка, че сме част от едно общо цяло. Повечето хора се вълнуват от сходни неща, как да подсигурят потребностите си, как да увеличат своята сигурност, но на едно по-више ниво остава и въпросът за принадлежността.
Ако ние останем съвсем сами на този свят, няма да има кой да ни нервира, кой да ни обвинява, но ще липсва и някой, който да ни обича. Ето към какво се стремим най-силно през целия си живот.
Всеки иска да принадлежи!!
Представете си как светът би се превърнал в място, където царят любов и спокойствие, ако всеки от нас избере приобщаването към другите за единствена цел.
Нашето его иска да изберем отделянето като основна цел и ни кара да се съсредоточим върху различията, които забелязваме между себе си и другите, за да затвърди фалшивата реалност на изолацията. То вярва, че неговата функция е да ни предупреди да бъдем нащрек, да бъдем враждебни, подозрителни, недоверчиви, предпазливи, заядливи и нападателни. Друга важна функция на егото ни е да ни защитава и да докажем, че сме прави на всяка цена.
Приобщаването означава да разпознаем себе си в другите и да изпитваме чувство на единство, при което любовта към хората е толкова силна, колкото любовта към самите нас. То се изразява в това, заедно с друг човек да открием съвместен или споделен начин да погледнем на света и всичко в него. Това означава непрестанно да търсим общото помежду си, вместо да се съсредоточаваме в различията си.
Приобщаването не означава, че трябва да бъдем в пълно съгласие с всички или че всички трябва да са съгласни с нас. Ако беше така, светът щеше да е ужасно скучен. Но приобщаването наистина означава единство на сърцата, чувство за единение, идващо с разпознаването на нашата духовна реалност, която всички споделяме.
Настана време за урока на деня, който гласи:
Следва продължение….
Препоръчваме ви
1. Предишната статия от поредицата - УРОК №6
2. Всекидневни уроци по ЛЮБОВ
