Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

През лятото на 1945 г. Сам и Анна-Мария Шоен решават да се преместят от Лос Анджелис в Портланд. Необходимо им е ремарке под наем, за да поберат всичкия си багаж. Не успяват да намерят такова. Налага се да вземат само част от багажа си - толкова, колкото могат да поберат в колата. Останалата част от покъщнината оставят след себе си. По време на пътуването семейството съзира в тази случка нереализирана бизнесвъзможност.

Какво е йога на смеха?

Всички знаем, че смехът е най-доброто лекарство. За съжаление, в днешни дни, все по-рядко ни се случва да си намерим повод да се разсмеем. Това ни кара да се питаме: как да внесем повече смях и радост в живота си?

Йога на смеха, или Хасия йога, е уникална практика, която съчетава безусловен сърдечен смях с йога дишане. С йога на смеха, всеки може да се смее, без да разчита на хумор, шеги или комедийни изпълнения.

"Рисковете са важна част както от бизнеса, така и от живота. Ако не поемате рискове, няма да успеете". Това споделя мултимилионерът Ричард Брансън в книгата "Бизнес отвъд ограниченията".

Изглежда, че хората, коите са постигнали големи успехи, са по-склонни да поемат големи рискове. Да, така е. Но ... Има едно "но", от което зависи разликата между успеха и провала.И всеки, който иска да рискува, независимо дали в сферата на бизнеса, или в живота, е по-добре да се съобразява с това важно "но". Ето как продължава съветът на Ричард Брансън:

"Преди обаче да поемете определен риск, трябва да сте напълно наясно с него. Необходимо е да сведете риска до минимум. И е нужно подробно да си изясните какво ще бъде положението, ако всичко се провали".

Монетата винаги има две страни. След като сте решили какво искате да постигнете, е време да обърнете страната и да разиграете "най-лошия възможен сценарий". Този подход ви позволява систематично да намалявате риска, заложен във всяко едно начинание.  Успелите хора знаят, че хазартните решения не са най-ефективният начин за постигане на успех. Дори когато взимат решения с голям залог, най-добрите предприемачи са по-консервативно настроени.

След като сте разиграли "най-лошия възможен сценарий", е време да определите размера на загубата, която сте готови да поемете в случай на провал. В бизнеса този принцип се нарича принцип на приемлива загуба (affordable-loss principle). Проста, но работеща концепция. Прилагайки я в своите начинания, можете да реализирате мечтите си и да постигнете нещо, с което се гордеете, без да допускате евентуален провал да ви завлече на дъното. Прилагането на принципа на приемливата загуба също така ви служи като гаранция, че дори и да неуспеете, утре ще имате възможност да продължите наново и ще останете в играта - най-важното.

Хората, които поемат непремерени рискове и се провалят, често завинаги се отказват от предприемаческите си импулси и живеят под нивото на възможностите си. Те или дълго време не могат да се съвземат от загубата (например работят на две места, за да могат да погасяват месечната вноска към банката), или започват да вярват в негативни мисли като "опитах, но не се получи", "не съм роден за предприемач". След това дори да имат пред себе си страхотна възможност, не се решават да я сграбчат. Болезненият опит ги спира. Тяхната себеефективност - вярата в собствените им възможности да постигат резултати - е трайно намалена. Това ги прави пасивни.

Рикувайте и създавайте!

Осъществявайте мечтите си и подобрявайте живота си. Да, това е сигурна рецепта за постигане на лично удовлетворение и щастие. Но го правете умно. Така че в случай на неуспех бързо да можете да се отърсите от загубата и да продължите наново.Ако паднете, бъдете сигурни, че под вас има мека възглавничка, от която да отскочите дори по-нависоко от предния път. 

Източник : http://www.shtastieto.com

Като чуя “усмивка на/от непознат” и се сещам за много и различни случки, което е хубаво, защото ще рече, че често давам или получавам такива усмивки. И сега ми се иска да разкажа за една част от тези случки – тези, които са ми оставили най-ярък спомен и топло чувство. Малко разхвърляни мисли, но затова пък много искрени и естествени, родени спонтанно, така като се раждат и усмивките.

Като се замисля, май основно се усмихвам на непознати из автобусите на градски транспорт. Макар понякога хората там по принуда да си стават доста близки и да е спорно доколко могат да се нарекат „непознати”. Усмивката ми към непознат преминава през най-различни нюанси.
Извинителна усмивка тип „ще може ли евентуално някак си да се разминем”. Услужлива усмивка, казваща без думи „седнете вие, аз ще си повися права” или „ да, тук трябва да слезете за…” Леко разсеяна усмивка от рода на „я, каква хубава чанта/ шалче/ гривна носите” или „ах, покрай какво хубаво цъфнало дръвче минахме”. Малко учудена усмивка тип „ей, какъв усмихнат човек; не съм само аз значи”. Силно настойчива усмивка „дали ако продължа да се усмихвам, някой ще вземе да ми се усмихне или ще си остана единствената усмихваща се в тоя автобус”.
Такива усмивки – колкото си искаш, но една е малко по-особена. Беше в началото на зимата. Късна вечер, всички се прибират от работа. До мен един усмихнат господин пътува с жена си. Твърде сме близо и дори и да не искам, нямаше как да не чуя разговора им: „… и погледни всички колко уморени изглеждат. Все млади хора, а вече потънали в грижи и не се усмихват.” Обърнах се към него (доколкото можах) и се усмихнах. И двамата ми се усмихнаха в отговор и той се поправи „Е, почти всички.” После аз трябваше да слизам, но до края на вечерта си бях все така усмихната и днес, когато си спомням случката е все така с усмивка.

Има и една друга усмивка, която съм подарила на непознат. Ще разкажа за нея, въпреки че се случи на работа, а там нали уж трябва като секретарка и „лице на фирмата” да се усмихвам на всички, независимо дали ми е до усмивки или не. Този ден обаче явно съм била толкова естествено и щастливо усмихната, че съм впечатлила куриера, дошъл да ни донесе поредното писмо и чак ме попита защо толкова красиво се усмихвам. Така изненадващо ми дойде този въпрос, че само го погледнах учудено и единственият отговор, който успях да измисля, беше да му се усмихна още веднъж. Истината е, че и до сега не мога да се сетя за някаква конкретна причина да съм била усмихната. Но от тази случка тогава ми стана така весело, че още на колко много хора се усмихнах през този ден. А сигурна съм, че след моите усмивки и неговият ден е бил малко по-усмихнат.

Любимата ми история е с една съседка в блока. Виждала съм я само 2-3 пъти в асансьора и дори не знам името й, така че предполагам се брои за непозната. Та, тя все изглежда малко тъжна и уморена, но когато й се усмихнеш, настъпва такава промяна в нея! И на нейното лице грейва усмивка и то сякаш става съвсем друго – по-красиво, по-младо, по-живо и дори изглежда истински щастлива. Първият път, когато й се усмихнах бях толкова изненадана от промяната, която видях в нея, но от тогава всеки път, когато я срещна, не пропускам да й се усмихна и всеки път тя се преобразява и лицето й грейва.

Случвало ми се е, разбира се, освен да давам и да получавам усмивки от непознати. Имам най-ярък спомен от една сутрин, вървейки по улицата на път за работа. Вече дори съм забравила как изглеждаше човека, който ми я подари, но никога няма да забравя усмивката му и чувствата, които тя предизвика в мен. Това беше една от най-откритите, искрени, слънчеви и дружелюбни усмивки, които някога съм получавала. Такава усмивка не можеш да отминеш, защото тя те спира по средата на крачката ти, омагьосва те и ти прошепва колко красив е животът. Дори не усещаш как и на твоето лице е изгряла усмивка – също толкова огромна, естествена и заразителна за околните, колкото тази, която са ти подарили. И после усмивката не ще да слезе от лицето ти цял ден и ти е едно такова усмихнато и се чудиш защо, понеже няма никаква друга конкретна причина. И наистина е вярно това, което пише в стиха за усмивката – тя трае само миг, но споменът за нея може да продължи цял живот.

Ще продължавам да се усмихвам на непознати – никога не се знае колко хубаво нещо може да се случи от това. Да не забравяме все пак, че всеки наш приятел, преди да ни стане приятел, е бил непознат. А както се пее в една руска песничка „реката започва с малкия извор, а приятелството започва с усмивка.”
Иска ми се да вярвам, че тези мои историйки са предизвикали усмивка и в теб, който и където и да си, защото това ще означава, че съм успяла да подаря усмивка на още един непознат.

Източник : http://usmivka.org